№ 1078
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000500382 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.11.2023г по гр.д. № 14271/2020г СГС, ГО, 29-ти състав е
отхвърлил предявените от Р. С. С. против Банка ДСК ЕАД искове с правно основание
чл.439 от ГПК за установяване недължимост към банката, поради погасяване по
давност на правото на принудително изпълнение, на вземания за сумите от 55926.48лв-
главница, ведно със законната лихва, 249.42лв-такси, 8065.85лв- договорна лихва,
7117.32лв- наказателна лихва, 2590.77лв- разноски в заповедното производство, за
които е издаден ИЛ от 15.07.2013г по заповед за незабавно изпълнение от 15.07.2013г
по гр.д. № 27503/2013г по описа на СРС и образувано изп. производство по изп.д. №
67/29020г по описа на ЧСИ В.. С решението си съдът е възложил разноските по делото
съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ищеца Р. С., представляван от
адв. А. от САК, изцяло, с оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът поддържа,
че решението е неправилно, че съдът неправилно е приложил закона и е постановил
решение в противоречие със съдебната практика. Поддържа, че решението на СГС е
неправилно, поради неправилно възприемане на доказаните факти. Поддържа, че по
1
делото е установено, че вземанията на банката от ищеца са погасени по давност. Моли
решението на СГС да бъде отменено и предявеният иск- изцяло уважен. Претендира
разноските, направени по делото пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата Банка ДСК АД депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба . Възразява, че СГС правилно е установил фактите, правилно е
приложил материалния закон и постановеното решение е законосъобразно.
В о.с.з. въззивникът Р. С. се представлява от адв. А., която поддържа въззивната
жалба. Поддържа, че последното извършено изпълнително действие е нестаналата
публична продан по протокол от 07.01.2014г. Оспорва изводите на СГС, че
присъединяването на кредитори прекъсват давността. Поддържа, че погасителната
давност е започнала да тече на 26.06.2015 и е изтекла на 26.06.2020 и образуването на
новото изп. дело №67/2020г не прекъсва давността. Поддържа, че предприетите
впоследствие изпълнителни действия са при вече изтекла погасителна давност за
вземането на банката. Претендира разноски по делото съобразно списък по чл.80 от
ГПК , който представя.
Въззивникът Р. С., представляван от адв. А., е депозирал писмена защита по
делото, с която поддържа съображенията си за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането на банката. Излага съображения, че присъединяването на
кредитори не е изпълнително действие, което прекъсва давността. Поддържа, че се
установява период на петгодишно бездействие на кредитора от 07.01.2014г до
26.06.2020г, през който е изтекла погасителната давност на вземането на банката-
ответник. Поддържа, че образуването на ново изпълнително дело 2020г не прекъсва
давностния срок и първото изпълнително действие по новообразуваното дело е вече
след погасяване на правото на банката на принудително изпълнение.
Въззиваемата страна Банка ДСК АД , представляван от юрк. Д. оспорва
въззивната жалба и поддържа развитите в отговора на жалбата свои съображения.
Претендира разноски по делото, съобразно списък по чл. 80 от ГПК, който представя.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
2
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно като краен резултат , не страда от пороците ,
посочени във въззивната жалба и не е постановено в противоречие с императивни
материално правни разпоредби.
Предявен е иск за установяване на недължимост на вземания на банката въз
основа на факти, настъпили след постановяване на съдебно решение, с което е
установено вземането на настоящия ответник от настоящия ищец , имащи значение за
съществуването на процесното вземане – иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
По делото се установява, че Банка ДСК ЕАД се е снабдила с ИЛ от 15.07.2013 г,
издаден по гр. дело № 27503/2013 г на СРС въз основа на издадена заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК , който легитимира ищецът Р. С. като
длъжник на бантката по силата на договор за банков кредит за сумата от 55926.48
лева, заедно със законната лихва върху тази сума от 25.06.2013 г. до окончателното й
изплащане, сумата 249.42 лева - такси, сумата 8065.85 лева – договорна лихва за
периода от 25.01.2012 г до 20.06.2013 г, сумата 7117.32 лева – наказателна лихва за
периода от 12.03.2012 г до 20.06.2013 г и сумата 2590.77 лева – разноски по
заповедното производство.
Няма спор пред настоящата съдебна инстанция, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила на 26.08.2013г, като същата не е била обжалвана в срок и допуснатото
със заповедта предварително изпълнение не е било спирано по реда на чл.420 от ГПК.
Въз основа на представения с молба от 01.08.2013г от Банка ДСК ЕАД
изпълнителен лист от 15.07.2013г е образувано изп.д. № 510/2013 г. по описа на ЧСИ
Т. Н. - В.. Видно от приложената молба взискателят е посочил конкретни изпълнителни
способи - пристъпване към принудително изпълнение върху движимо и недвижимо
имущество на длъжника, в това число и чрез налагане на запор върху моторни
превозни средства, като е възложил на ЧСИ извършване на действия пореда на чл. 18
от ЗЧСИ.
По изп.д. № 510/2013г се установява, че на 05.08.2013 г ЧСИ е постановил
връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника. Същото е постановил на
11.09.2013 г и поканата е връчена на длъжника лично на 11.09.2013 г.
Установява се, че също на 05.08.2013 г ЧСИ е разпоредил налагане на запори
върху банкови сметки на длъжника, а на 01.10.2013 г. - налагане на запор върху
притежавания от длъжника лек автомобил – Тойота Корола, наложен на 08.10.2013 г.
Установява се, че с призовка за принудително изпълнение от 29.10.2013 г,
връчена на длъжника на 14.11.2013 г., ЧСИ го е уведомил за насрочен опис и оценка на
недвижим имот, върху който е учредена ипотека , на 19.11.2013 г съдебният
изпълнител е извършил опис на този имот, с протокол от 07.01.2014 г е обявил
3
насрочената публична продан на имота за нестанала поради неявяване на купувачи. С
молба от 07.01.2014 г взискателят Банка ДСК ЕАД е поискала насрочване на нова
публична продан на ипотекирания в негова полза недвижим имот.
С молба от 02.12.2015 г. кредиторът Банка ДСК ЕАД е поискал да бъде
присъединен като взискател по образувано изпълнително дело № 510/2013 г въз
основа на ИЛ срещу длъжника от 02.07.2013 г. по гр. дело № 27502/2013 г. на СРС, ГО,
37-ми състав. Видно от приложеното заповедно производство по гр. дело №
27502/2013 г на СРС по молба на длъжника на основание чл. 420 от ГПК съдът е
постановил спиране на изпълнението по заповедта за изпълнение от 02.07.2013 г. С
определение от 14.03.2017 г., постановено по ч.гр. дело № 2405/2017 г по описа на СГС
е отменено разпореждане от 02.07.2013 г и е обезсилен издаденият изпълнителен
лист.След връщане на делото от СГС заповедният съд с определение от 27.04.2019 г е
обезсилил и издадената заповед за изпълнение от 02.07.2013 г.
Пред настоящата съдебна инстанция няма спор, че молбата от 02.12.2015г е
подадена от Банка ДСК ЕАД на посочената дата с посоченото съдържание. Този факт
е установен по категоричен начин и от изслушаните и неоспорени съдебни
компютърно-тефхнически експертизи пред първата съдебна инстанция.
На 24.10.2016 г ЧСИ е постановил връчване на нова покана за доброволно
изпълнение на длъжника за задълженията му по първоначално представения ИЛ.
Съобщението е връчено на длъжника на 31.10.2016 г.
Със съобщение от същата дата - 24.10.2016 г, ЧСИ е уведомил длъжника за
насрочена публична продан на 16.10.2016 г., като същото му е връчено на 31.10.2016 г.
С молба от 05.12.2016 г взискателят е поискал да бъде спряна насрочената публична
продан на ипотекирания в негова полза недвижим имот и с постановление от
05.12.2016 г. на ЧСИ насрочената публична продан е спряна.
Установява се по изпълнителното дело, че с молба от 01.12.2016 г Георги Р.ов С.
е поискал да бъде присъединен като взискател по образуваното изпълнително дело №
510/2013 г въз основа на изпълнителен лист срещу същия длъжник.
С молба от 07.12.2016 г Банка ДСК ЕАД е поискало да бъде присъединена като
взискател по образуваното изпълнително дело въз основа на удостоверение, издадено
от ЧСИ Я. на основание чл. 456, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
С постановление от 30.01.2019 г на ЧСИ изпълнителното дело е прекратено
поради липса на предприети действия по принудително изпълнение в период от 2
години, на основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
От приложения по делото препис от изп. дело № 67/2020 г. по описа на ЧСИ Т. Н.
- В. се установява, че въз основа на молба от 26.02.2020 г от Банка ДСК АД на
основание издадения ИЛ по гр. дело № 27503/2013 г на СРС срещу длъжника Р. С. е
4
образувано ново изпълнително дело. В молбата са посочени и конкретни
изпълнителни способи - пристъпване към принудително чрез налагане на запор върху
трудовото възнаграждение и банкови сметки на длъжника и изпълнение върху
недвижими имоти на длъжника. Възложено е на съдебния изпълнител и извършване на
действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
На 24.07.2020 г ЧСИ е постановил връчване на покана за доброволно изпълнение
на длъжника, връчена му на 29.08.2020 г. , вписване на възбрана върху недвижим
имот на ипотекарния длъжник.
Със запорни съобщения от същата дата - 24.07.2020 г, ЧСИ Н. е постановила и
налагане на запор върху дружествени дялове на длъжника,на негови банкови сметки
и на трудовото възнаграждение на длъжника . Запорното съобщение до дружеството е
връчено на 19.10.2020 г. Наложен е запор и върху притежавано от длъжника моторно
превозно средство – лек автомобил Тойота Корола.
С призовка за принудително изпълнение от 17.09.2020 г. ЧСИ Н. е уведомила
длъжника за извършване на опис и оценка на недвижим имот на 08.10.2020 г, връчена
на длъжника на 17.09.2020 г, като насроченият опис е отложен и извършен от ЧСИ с
протокол за опис на недвижими имущества на 08.10.2020 г.
С молба от 20.10.2020 г. Банка ДСК АД е поискала да бъде присъединена като
взискател по образуваното изпълнително дело въз основа на удостоверение, издадено
от ЧСИ Я. , по реда на чл. 456, ал. 2 от ГПК.
На 10.11.2020 г ЧСИ Н. е изготвила обявление за публична продан на недвижим
имот, като публичната продан е насрочена за 17.11.2020 г. – 17.12.2020 г.
С обезпечителна заповед от 02.12.2020 г., издадена от Софийски апелативен съд,
10-ти състав, е допуснато като обезпечение на бъдещ иск спиране на изпълнителното
производство по изпълнително дело № 67/2020 г. С разпореждане от 03.12.2020 г
съдебният изпълнител е разпоредил спиране на принудителното изпълнение
Настоящото дело е образувано по ИМ, депозирана в регистратурата на СГС на
23.12.2020г.
При така установените факти съдебният състав прави следните правни изводи:
Предявен е иск за установяване недължимост на суми, предмет на принудително
събиране, като недължимостта се дължи на обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството , по което е издадено
изпълнителното основание. Съгласно чл. 439 от ГПК установителният иск за
недължимост на сума , предмет на принудително събиране, е изрично предвидена в
закона форма на защита на длъжника и производството по така предявеният иск се
явява процесуално допустимо.
По съществото на спора
5
Ищецът претендира, че не дължи изпълнение по издадения изпълнителен лист от
15.07.2013г, тъй като вземанията на банката са погасени по давност.
Изпълнителното дело № 510/2013г по описа на ЧСИ Н. е образувано и висящо
по време, когато ППВС №3/80г не е обявено за изгубило сила с т.10 от ТР № 2/2015г
от 26.06.2015г. Според ТР №3/2020 по т.д. № 3/2020г на ОСГТК на ВКС докато е
траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г, ОСГТК, ВКС,
изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала
да тече от 26.06.2015 г, от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. Ето
защо, по отношение на изпълнително производство, образувано, приключило или
висящо по времето, когато ППВС №3/80г е действащо до 26.02.2015г, намира
приложение това ППВС, а новото тълкуване на разпоредбата на чл. 116,б”в” от ЗЗД
намира приложение от 26.06.2015г и занапред.
В разглеждания случай това означава, че до 26.06.2015г , по отношение на делото
, образувано при ЧСИ Н. по молба от 15. 07.2013г давност не е текла, ако делото е
било висящо. Това е така, защото съгласно даденото с ППВС № 3/80г тълкуване
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на
изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС дава различно тълкуване
на разпоредата на чл.116,б”в” от ЗЗД като приема, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, , но давността не
се спира.
С оглед изложеното следва да се приеме, че до 26.06.2015г , според ППВС №
3/80г давност по образуваното дело против настоящия ищец е била спряна и не е
текла. За да започне да тече давността е следвало в продължение на две години
взискателят по тези изпълнителни дела да е бездействал, за да се прекратят същите на
осн. чл.433, т.8 от ГПК по силата на закона и от момента на прекратяването на
изпълнителните дела започва да тече погасителния давностен срок.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения , настоящият съдебен състав приема, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, на осн. чл. 117, ал.2
от ЗЗД. Това е така , защото разпоредбата на чл.117,ал.2 от ЗЗД регламентира, че ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. В случая заповедта за изпълнение замества съдебното решение като
изпълнително основание. Заповедта за изпълнение се ползва със стабилилет, сходен по
последици със силата на пресъдено нещо. По силата на чл.416 от ГПК, когато
възражение не е подадено в срок заповедта за изпълнение влиза в сила и в тази
хипотеза единствената възможност за оспорване на вземането са е по реда и при
6
основанията на чл.424 от ГПК- при новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства. Извън този иск длъжникът не може да се ползва от друга форма на
искова защита, с която да оспорва самото вземане. Неговите възражения, породени от
факти, настъпили преди изтичането на срока за възражение се преклудират, което е
ефект сходен с този на СПН по отношение на признато с решение вземане. По
действащия ГПК, с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта за изпълнение, се получава окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от
това, че тя влиза в законна сила и е неоспорима на основания, които са могли да бъдат
заявени във възражението по чл.414 от ГПК , със заповедта се регулират отношенията
между страните, съобразно постановеното с нея и за установеното с нея вземане спор
между страните въз основа на преклудираните факти не може да се води. Като се
съобрази и обстоятелството , че заповедното производство е уредено в ГПК като
аналог на исковото с цел проверяване спорността на вземането, то настоящият съдебен
състав приема, че към заповедта за изпълнение на парично задължение, с която
приключва заповедното производство, ако същата установява вземането на кредитора,
могат да се прикрепят последиците на чл.117, ал.2 от ЗЗД. В този смисъл и решение №
37/2021г по гр.д. № 7047/2020г на ІV ГО на ВКС. От изложоеното следва , че в
разглеждания случай вземанията на Банка ДСК АД се погасяват с изтичането на
петгодишен давностен срок.
Следователно , за да се погасят правата на взискателя по ИЛ от 15.07.2013г ,
депозиран пред ЧСИ Н. с молба от 01.08.2013г следва, считано от посочената дата да е
имало две годишен срок на бездействие на взискателя и след това изтичане на
петгодишен давностен погасителен срок. По делото не се установява изтичане на
двегодишен срок на бездействие на кредитора в рамките на образуваното
изпълнително производство. Кредиторът е поддържал активност в рамките на
производството като е изисквал от ЧСИ извършване на изпълнителни действия, като
по делото се удтановява, че ЧСИ Н. е налагала запори, описвала имущество,
насрочвала публична продан. Независимо от това дали тези изпълнителни действия са
довели до осребряване на имущество, това са действия по събиране на вземането на
кретитора, които водят до извод, че по изп.д. №510/2013г на ЧСИ Н. не се установява
да е настъпила перемпция, съответно да е започнал да тече срок на погасителна
давност по отношение на вземанията на банката.
След постановяване на ТР № 2/2015г от 26.06.2015г на ОСГТК на ВКС уредбата
на отношенията се изменя като съгласно разясненията към т. 10 от ТР по време на
висящност на изпълнително производство погасителна давност по отношение на
събираното вземане тече, но тя се прекъсва с предприемането на изпълнителни
действия. След постановяването на ТР №2/2015г настъпването на перемпция няма
отношение към приложението на погасителната давност. Според разясненията на ТР за
7
прекъсването на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на
конкретен изпълнителен способ, е без значение дали съдебният изпълнител е
предприел или не е предприел конкретни действия във връзка с това искане, тъй като
от значение за развитието на изпълнителния процес е дали кредиторът действа. С
последващото ТР № 2/2023г по т.д. № 2/2023г на ОСГТК на ВКС е разяснено по
задължителен начин,че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
С оглед изложеното следва да се приеме, в най-благоприятния за ищеца случай,
че давността погасяваща вземанията на банката- ответник е започнала да тече на
26.06.2015г.
Дори и да не е прекъсвана давността считано от 26.02.2015г, преди 26.06.2020г
когато давностния срок изтича , с молба от 26.02.2020г взискателят е проявил
активност за събиране на своето вземане като е поискал образуване на ново дело с
молба, имаща съдържание съгласно чл.18 от ЗЧСИ.
С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за
прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл.18 от
ЗЧСИ, т. е. редовна молба, давността се счита за прекъсната на осн. чл.116,б”в” от ЗЗД.
Това е така, с оглед разясненията към т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
които е посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ,
както и в хипотезата на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ето защо, според
настоящият съдебен състав , с молбата на взискателя от 26.02.2020 г давността е
прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност.
Без правно значение е в този смисъл дали присъединяването на взискатели е
изпълнително действие, което прекъсва давностния срок. Само за пълнота, според
настоящия съдебен състав, може да се приеме, че прекъсва давността
присъединяването на взискател, който предприема действия по изпълнение, които
ползват и първоначалния взискател или присъединяването към делото с нови вземания
на първоначалния взискател, който с молбата за присъединяване изисква от съдебния
изпълнител действия по изпълнение и удовлетворяване на неговите вземания.
След образуване на изпълнително дело № 67/2020 г са предприемани действия
по принудително изпълнение, с които е прекъсвана давността, а именно на налагани
са запори на вземания от сметки , вземания от трето лице, запори върху вещи, всяко
едно от които действия прекъсва течащата погасителна давност.
Считано от 02.12.2020г изпълнителното производство е спряно въз основа на
обезпечителна заповед , издадена от САС. Доколкото след спирането му взискателят е
8
лишен от възможност да има активно поведение и да изисква предприемането на
действия по принудително изпълнение, спирането на изпълнителното производство
има за последица спиране и на течението на погасителната давност за правото на
принудително изпълнение на процесните вземания.
Настоящият иск е депозиран в периода, след спирането на течащата погасителна
давност поради спиране на принудителното изпълвнение.
Ето защо съдът приема извод, че вземанията на Банка ДСК АД, предмет на
принудително събиране по изп.д. № 67/2020г на ЧСИ Н. не са погасени по давност.
Предявеният иск за установяване на недължимост на сумите от ищеца, събирани по
посоченото изпълнително дело, поради изтекла погасителна давност, се явява
неоснователен.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззивамата главна страна.
Банката претендира за заплащане на сумата от 300лв- юрк. възнаграждение . С оглед
изхода от спора сумата следва да бъде възложена върху въззивника.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261320 от 28.11.2023г по гр.д. №14271 /2020г по
описа на Софийски градски съд, І ГО, 29 състав , изцяло.
ОСЪЖДА Р. С. С. с ЕГН ********** да заплати на Банка ДСК АД с ЕИК
********* сумата от 300лв- юрк възнаграждение, на осн. чл. 81 вр. чл. 78,ал.3 и ал.8
от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9