Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
27.11.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско
въззивно отделение, IV „А” състав, в публично
заседание на шести април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: СТЕЛА КАЦАРОВА
Членове: 1. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
2. мл. с. АТАНАС ДОДОВ
при секретаря Цветелина Добрева, като
разгледа докладваното от младши съдия Додов в. гр. д. 14202 по описа на Софийския градски съд за 2014 г., съобрази следното.
Производството е по реда на чл.
258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.М.Н.
против Решение № III-81-29/17.02.2014
г. по гр. д. 4595/2013 г. по описа на СРС, 81 състав, с което е признато за
установено по предявените по чл. 422 ГПК искове, че Д.М.Н. дължи на „Т.С.“ ЕАД
сума в размер на 1318,33 лв. – главница за доставена в периода м.12.2009 г. –
м.04.2012 г., топлинна енергия в имот с абонатен № 317459, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.12.2012 г. до изплащане на вземането,
сума в размер на 271,64 лв. – лихва за забава върху главното вземане за периода
19.12.2009 г. – 15.11.2012 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 07.01.2013 г. по ч. гр. д. 25932/2012 г. на СРС – III гражданско отделение, като отхвърля исковете за
разликите до пълните им предявени размери, като погасени по давност; и е
осъдена Д. М. Н. да заплати на „Т.С.“ ЕАД съдебно-деловодни разноски по делото,
в размер на 646,35 лв.
Ответницата
Д. Н. обжалва и иска да бъде отменено първоинстанционното решение, като формулира
следните доводи, а именно: първо, че ищецът не бил доказал
наличието на договорно правоотношение, нито количеството на доставената
топлоенергия, като конкретно в тази връзка се поддържа, че липсвала подадена от
страна на въззивницата Н. молба-декларация за откриване на партида, което
според нея означавало и липса на договорно правоотношение, а същевременно, в
тази връзка, въззивницата повдига и въпроса за това, кой е материалноправно
легитимиран да отговаря по претенцията за заплащане цената на топлинната
енергия – въззивницата поддържа, че до откриване на персонална партида на името
на новия собственик, задължено лице оставал старият собственик, а договорът
между стария собственик и топлофикационното дружество на практика се прекратявал
едва със закриването на партидата му; в този връзка въззивницата подчертава и че
едно лице би било пасивно материалноправно легитимирано да отговаря по претенцията
за заплащане на топлинна енергия само ако същото лице разполагало „с правомощие
да ползва имота“; второ, отсъствали предпоставки за служебно начисляване на
топлинна енергия; трето, заключението на съдебно-техническата експертиза било
изготвено въз основа на непредставени и неприети по делото документи, като третото
лице – помагач не било представило отчетни документи, а, същевременно, фактури,
неподписани от клиента, не можели да се ползват като доказателства; четвърто,
прибавяне и приспадане на суми от изравнителни сметки по други фактури, извън
процесния период, било недопустимо без съгласието на потребителя; пето,
не била доказана от ищеца изправността на уредите; шесто, необходимо било да
се проведе общо събрание за избор на фирма за дялово разпределение, каквото
общо събрание не било проведено; седмо, имало неточности на
законовите и нормативните изисквания при отчисляването на технологичните
разходи в абонатната станция (АС); и, осмо, липсвали документи за
узаконяване и пускане в експлоатация на абонатната станция, което, според
въззивницата, правело нищожни всякакви сметки, формирани в подобни условия.
Пледира за отмяна на обжалвания акт и за постановяване на решение за отхвърляне
на исковете в уважената от първата инстанция част. Претендира деловодни разноски.
Отговор на въззивната жалба не е
подаден.
Въззивният
съд, в обхвата на правомощията си по чл. 269 ГПК, и въз основа на
доказателствата и закона, намери следното.
[1.]
Известно е, че елементите на иска по чл. 153, ал. 1 ЗЕ включват наличие на
облигационна връзка между ищеца - доставчик и ответника - клиент, както и
доставка на топлинна енергия. Не е елемент от този фактически състав
сключването на договор между топлопреносното дружество и трето лице – топлинен
счетоводител, което отделно от топлопреносното предприятие да изготвя
изравнителните сметки; не е такъв елемент сключването на договор между етажните
собственици и това трето лице; не е такъв елемент подписването на отчетите от
индивидуалните измервателни уреди относно отделните отопляеми апартаменти в
рамките на етажната собственост, нито подписването на отчетите за доставената
на цялата етажна собственост топлинна енергия и нейното разпределяне между
етажните собственици, поначало – пропорционално на кубатурата на жилищата им.
Фактът на доставката на топлинна енергия и нейният размер са доказуеми не само
с подписани от потребителите отчети, но и с всички допустими според
процесуалния закон доказателствени средства, в това число – и с експертиза.
Според чл. 143, ал. 4 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата – етажна собственост, в които има отоплителни тела, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя въз основа
на мощността на отоплителните тела или въз основа на показанията на
инсталираните върху тях индивидуални разпределители, в който случай топлинната
енергия се разпределя между всички потребители /клиенти/ пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект; а съгласно чл. 145 ЗЕ, топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл. 155 ЗЕ, клиентите на
топлинна енергия в сграда-етажна собственост заплащат консумираната топлинна
енергия (а) или на единадесет равни месечни вноски и една изравнителна вноска;
(б) или на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска; (в) или по реална месечна консумация. Принципът при
заплащане цената на топлоенергия, до преди влизането в сила на ОУ на ищеца от
2014 г., е съчетание на два принципа. От една страна, при избран режим на
заплащане на прогнозно фактурирано количество топлоенергия ежемесечно, то се
заплаща според прогнозно фактурирания ежемесечен обем топлоенергия и вземането
за цената му става изискуемо в пълен размер в последния ден на месеца, следващ
месеца, за който се отнася потребеното количество топлинен флуид, съответно –
неизпълнението му е скрепимо с лихва за забава, начислима от следващия ден. При
действието на всички общи условия на „Т.С.“ ЕАД, предхождащи сега действащите
такива общи условия, потребителите, избрали режим на заплащане на база
прогнозно ежемесечно фактуриране, първоначално ежемесечно заплащат
фактурираната прогнозна количество топлоенергия, като изискуемостта на това им
ежемесечно задължение в неговия прогнозно-фактуриран размер настъпва в
последното число на месеца, следващ месеца, за който се дължи топлоенергия,
откогато срещу вземането започва да тече и погасителна давност – извод, който
произтича от анализа на съдържанието на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на
ищеца от 2008 г., че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят (по силата на чл. 33, ал. 2 от
ОУ от 2008 г., със самостоятелно регламентирана изискуемост се ползва вземането
за доплащане по изравнителната сметка – падежът му настъпва в тридесетдневен
срок от датата на издаване на съобщението за дължимата сума). От
друга страна, платимата главница от цената на топлинната енергия
подлежи на последващо (секундарно) коригиране съобразно обема на реално
доставената и реално потребена топлинна енергия, като това се постига, като
лицето, което предоставя услуга топлинно счетоводство, издава изравнителна
фактура най-малко веднъж годишно, с която фактура действителната крайно дължима
от потребителя стойност за топлоeнергия се
привежда в съответствие с показанията на уредите, отчитащи реално доставеното и
реално потребеното количество топлинна енергия, и дължимата от всеки потребител
стойност според прогнозното фактуриране съответно се намалява или се увеличава
в съответствие с – до достигане на изравняване с показанията на –
изравнителните сметки, като потребителят дължи доплащане или има право на
възстановяване в зависимост от показанията на изравнителните сметки. Така, по
замисъл на закона, максималният платим в последна сметка размер на главницата
на цената на топлинната енергия е този, който кореспондира на реално
потребеното количество, а не този, който произтича от прогнозното ежемесечно
фактуриране, което има предварителен характер. Друг е въпросът, че
преизчисляването на ежемесечно дължимото количество топлоенергия съобразно
изравнителните фактури не е основание за
преизчисляване със задна дата на размерите на отделните помесечни главнични
основи за начисляване обезщетението за
забава в размер на законната лихва – това обезщетение преди влизането в
сила на ОУ от 2014 г. се начислява върху прогнозно фактурираното ежемесечно (не
върху реалното) количество топлоенергия, и само върху него, като тази
ежемесечна основа за начисляване на размера на лихвата за забава не подлежи нито на ретроактивно увеличаване,
нито на ректроактивно намаляване съобразно изравнителните сметки.
Показанията на изравнителните сметки са основание за преизчисляване със задна
дата размера на посечните задължения като такива от гледна точка краен размер
на задължение на потребителя за главница, обаче изравнителните сметки не са
основание за преизчисляване нито на ежемесечната основа, върху която се
начислява размерът на лихвата за забава, нито за промяна – съответно – на самия
лихвен размер, които зависят само от прогнозно фактурираната ежемесечно, а не
от реално потребената, енергия.
[2.]
Съгласно чл. 139, ал. 2 от Закона за енергетиката и чл. 22, ал. 1 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.
София на “Т.С.” ЕАД, приети с решение от 18.09.2007 г. на управителния орган на
дружеството и одобрени от ДКЕВР с решение от 07.01.2008 г. (действали до м.
01.2014 г., откогато са заменени от новите ОУ), дяловото разпределение на
топлинната енергия се извършва възмездно от продавача-топлофикационно дружество
по реда на чл. 61 от Наредба № 16-334/2007 г. или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на търговец, избран от купувачите в
сградата-етажна собственост, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Известно е, че общото консумирано количество топлинна енергия в сграда-етажна
собственост се разпределя на такова за отопление и на такова за горещо
водоснабдяване /чл. 140а ЗЕ/, като енергията за отопление на свой ред се
разделя на топлинна енергия за отопление на самостоятелния обект в сграда,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинна енергия за
отопление на общите части на етажната собственост /142, ал. 2 ЗЕ/. Разпоредбата
на чл. 153, ал. 6 ЗЕ установява, че потребителите /клиентите/, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители
/клиенти/ на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Отчитането на топлинната енергия
при въведена система на дялово разпределение може да се извършва от самото
топлопреносно предприятие или от трето лице, вписано в регистъра по чл. 139а,
ал. 1 ЗЕ. По смисъла на § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 16-334/2007 г. на
министъра на енергетиката, “отчетен период” е периодът от време между две
отчитания на показанията на уредите за мерене за търговско плащане, контролните
уреди и индивидуалните средства за разпределение на топлинната енергия. Отделно
от всичко изложено, по силата на чл. 60, ал. 7 от Наредба 16-334/2007 г.,
потребителят има правото да направи възражение (рекламация) срещу верността на
регулярно отчитаните от средствата за търговско измерване консумирани обеми
топлинна енергия, но дори и такава рекламация да бъде направена, потребителят
(клиентът) не се освобождава от задължението да заплати реално доставеното
количество енергия. Дали обемът на доставената топлинна енергия е
законосъобразно и правилно изчислен в изравнителните сметки, е въпрос, отговорът
на който при всички случаи зависи от преценката на технически подготвено лице
със специални знания, като не зависи и не е обусловена от това, дали клиентът
(абонатът) е направил рекламация против изравнителните сметки и/или против
отчетите на средствата за търговско измерване (измервателните уреди), а от
това, дали отчитането е вярно, достоверно и съответно на действащите законови и
подзаконови правила и нормативи.
[3.] Изложените по-горе фактически и правни
аргументи, в светлината на събраните в производството пред първата инстанция
доказателства и изслушани заключения на вещи лица, обуславят извод, че
елементите от основанието на иска по чл. 153, ал. 1 ЗЕ в случая безспорно са
налице. Доводите в жалбата, насочени срещу оборване доказаността на елементите
от основанието на този иск, се явяват неоснователни, освен що се отнася до довода, че прибавяне и приспадане на суми от
изравнителни сметки по други фактури, извън процесния период, е недопустимо без
съгласието на потребителя, който довод съдът обсъжда на съответното място в мотивите,
доколкото той е релевантен към размера, а не към основанието на иска. ([4.2.]).
[4.] Досежно размера на исковете, СГС приема
следното.
[4.1.] Първият от трите
процесни периода – м.12.2011 г. – м. 04.2012 г., е част от общ
по-голям период – м.05.2011 г. – м.04.2012 г. И техническата, и счетоводната
експертиза, дават заключение, че обемът по прогнозно потребление (по прогнозни
месечни фактури), на количеството доставена на и потребена от ответницата
топлинна енергия (вкл. за битово горещо водоснабдяване) през периода от месец
декември 2011 г. до месец април 2012 г., е равен на сбора от сумите 45,63 лв.
(прогнозно-фактурирано количество относно м.10.2009 г.) + 49,76 лв.
(прогнозно-фактурирано количество относно м.11.2009 г.) + 62,25 лв.
(прогнозно-фактурирано количество относно м.12.2009 г.) + 68,83 лв.
(прогнозно-фактурирано количество относно м.01.2010 г.) + 61,81 лв.
(прогнозно-фактурирано количество относно м.02.2010 г.) + 63,22 лв. (прогнозно-фактурирано
количество относно м.03.2010 г.) + 53,20 лв. (прогнозно-фактурирано количество
относно м.03.2010 г.), или общото прогнозно-фактурирано за първия отчетен
период – предмет на исковете, количество топлинна енергия, включващ цитираните
пет месеца, е равно на 404,70 лв.
Вещото лице – счетоводител, дава заключение, че изравнителната сметка за целия по-голям
дванадесетмесечен период (м.05.2009 г. – м.04.2010 г.) сочи на задължения за
доплащане в тежест на потребителя, в размер на 28,48 лв. Първоинстанционният
съд е приел, че погасено по давност е вземането за главница по прогнозна фактура
за м.10 и за м.11.2009 г. Въпросът за това, изтекла ли е или не погасителната
давност, за засегнатите от давността части от исковия период и вземанията и
техни компоненти, както и за правилността на изводите на СРС в по-общ план във
връзка с давността, са въпроси, които, съобразно чл. 269, изр. 2 ГПК във вр.
чл. 120 ЗЗД, втората инстанция не може да (пре)обсъжда по собствен почин (т.е.
без надлежно повдигнато във въззивната жалба или в отговора на жалбата
оплакване и без своевременно въведени в първоинстанцинното производство доводи
в тази посока). Затова СГС – предвид лисата на въведени доводи по смисъла на
чл. 269, изр. 2 ГПК в тази посока в производството пред него и с оглед
забраната за влошаване положение на жалбоподателя при липса на насрещна
въззивна жалба – няма правомощия служебно да преобсъжда правилността на извода на първата инстанция (правилен или не), че
погасено по давност е вземането на главница за двата цитирани месеца – м.10.2009
г. и м.11.2009 г. Следва, че прогнозно-фактурираното количество топлоенергия
за цитираните два месеца – 45,63 лв. и 49,76 лв., доколкото вземането за неговата
прогнозна цена е погасено по давност, следва априори да се приспадне от размера
на вземането на топлоенергия за периода м.10.2009 г. – м.11.2009 г., вкл.,
както е постъпил и първоинстанционният съд. Въззивният съд, съответно, няма
друга възможност, освен да приеме, че непогасено
по давност се явява вземането за главница за периода м.12.2009 г. – м.04.2010
г. – чийто размер – по прогнозни фактури – се равнява на 309,31 лв. На
базата на служебно извършени изчисления от съда по реда на чл. 162 ГПК, се
оказва, че средноаритметично за всеки от петте месеца в периода м.12.2009 г. –
м.04.2010 г., от ответницата се е дължало доплащане на сумата от 2,37 лв.
месечно (28,48 : 12 = 2,37), следователно
за петте месеца м.12.2009 г. – м.04.2010 г. общо от ответницата се е дължало
доплащане на сумата от 11,85 лв. (5 х 2,37 лв.), която сума следва да бъде прибавена
към прогнозно-фактурираната за процесния първи петмесечен период сума от 309,31
лв., откъдето следва, че от ищцата за този петмесечен период (м.12.2009 г. – м.04.2010 г.) може да
бъде претендирана сума за цена на топлоенергия от 321,16 лв. По съображения,
изложени от съда на съответното място в мотивите му (пункт [4.2.]), съдът намира, че следва да бъдат игнорирани
констатираните от ССчЕ счетоводни прихващания и отнасяния на суми по
изравнителна сметка от един период за друг период, предвид което приема, че
сумата за доплащане от 28,48 лв. няма как да е била „погасена“ чрез
„прихващане“ с вземане на ищеца по изравнителна сметка за следващия период.
Затова и СГС приема, че дължимото за първия процесен подпериод вземане е именно
в размер на 321,16 лв.
[4.2.] Относно втория
период, включен в процесната претенция, а именно – периода м.05.2010 г. –
м.04.2011 г.,
то от представените от ФДР доказателства и от експертните заключения се
установява, че общото прогнозно-фактурирано количество топлинна енергия за
цитирания период е равно на 730,92 лв.; тази сума следва да бъде редуцирана със
сумата от 273,60 лв., представляваща подлежащата на възстановяване на
ответницата за коментирания едногодишен период сума според изравнителната
сметка за този едногодишен период, откъдето следва, че за втория период,
включен в исковата молба (м.05.2010 г. – м.04.2011 г.), ответницата дължи
сумата от 457,32 лв. (такова е и
заключението на техническата експертиза, което по този въпрос съдът кредитира с
доверие). Експертът - счетоводител посочва, че с част от цитираната сума от 273,60
лв. номинално (в счетоводството на ищеца) са били „погасени чрез прихващане“
задължения на ответницата за доплащане по предходната изравнителна сметка, и с
оставащата след това „прихващане“ сума – 245,12 лв., били прихванати счетоводно
и други „предходни“ задължения на ответницата, а именно – задължения по фактури
за м. 05.2009 г. – 54,90 лв., за м.06.2009 г. – 55,25 лв., за м.07.2009 г. –
36,86 лв., за м.08.2009 г. – 40,02 лв., за м.09.2009 г. – 42,10 лв., при което
„оставали за връщане“ 15,99 лв. (= 245,12 лв. – 54,90 лв. – 55,25 лв. – 36,86
лв. – 40,02 лв. – 42,10 лв.). Основателно
е оплакването на жалбоподателката, че такива счетоводни корекции са недопустими:
действително, не може да бъде възприет като допустим и законосъобразен подходът
на топлофикационното дружество, засвидетелстван от заключението на счетоводната
експертиза, суми за възстановяване според изравнителни сметки за част от
процесния период да бъдат отнасяни за погасяване на други задължения, както е било
постъпено в настоящия случай – недопустимо е част от общата подлежаща на
въстановяване на ответницата за целия по-голям период 05.2011 г. – 04.2012 г.
сума от 273,60 лв., да бъде отнасяна за погасяване на „вземания“ на ищеца за
извънпроцесния период м.05.2011 г. – м.11.2011 г., щом тези вземания не са
безспорно установени по основание и размер (в конкретния случай те не са). В
тази връзка СРС споделя мотивите на СГС
в Решение 5361/19.07.2017 г. по възз. гр. д. 4051/2017 г. по неговия опис, според
които „изравнителните суми не може да бъдат приспаднати от ищеца от неплатени
задължения на ответника за по-стари периоди, които са извън процесния. Подобно
счетоводно приспадане няма нормативна опора. Ищецът може единствено да прихваща по реда на чл. 103 ЗЗД свои вземания срещу насрещни вземания на ответника, но в случая такива
насрещни вземания на ответника не съществуват. Това е така доколкото
потребителят притежава вземане за получаване на сумата по изравнителните сметки
само ако реално е платил прогнозните суми, за които при годишните
отчети е установено, че надвишават реално доставената топлинна енергия, т. е.
при надплащане. При липса на такива надплатени суми спрямо потребителя не
възниква и вземане за връщане на същите, поради което е правноневъзможно с
несъществуващо вземане да се извърши прихващане с вземания на ищеца“. Затова и коментираните счетоводни
прихващания и отнасяния на суми по изравнителни сметки съм други периоди не
могат да се отразят на изградения от съда извод, че дължимото за
втория процесен период вземане е именно в размер на 457,32 лв.
[4.3.] Накрая, относно
третия период, включен в процесната претенция, а именно – периода м.05.2011 г.
– м.04.2012 г., то от представените от ФДР доказателства и от експертните заключения се установява, че
общото прогнозно-фактурирано количество топлинна енергия за цитирания период е
равно на 482,09 лв.; тази сума следва да бъде увеличена със сумата от 24,24 лв.,
която сума 24,24 лв. представлява подлежащата на доплащане от ответницата за
коментирания едногодишен период сума според изравнителната сметка, откъдето
следва, че за третия период, включен в исковата молба (м.05.2011 г. – м.04.2012
г.), ответницата дължи сумата от 506,33
лв. (такова е и заключението на техническата експертиза, което по този
въпрос съдът кредитира с доверие). Пак по същите съображения, вече изложени от съда
на съответното място в мотивите му (пункт [4.2.]), следва да
бъдат игнорирани описаните от съдебно-счетоводната експертиза „прихващания“ със
сумата по изравнителната сметка за коментирания период със суми по изравнителни
сметки за други периоди, тоест – констатираните „прихващания“ не могат да повлияят
на изградения от съда извод, че дължимото за третия процесен период
вземане е именно в размер на 506,33 лв.
[4.4.] От всичко
гореизложено следва, че ответницата дължи за целия процесен период главница в
общ размер на 1284,81 лв. (321,16
лв. + 457,32 лв. + 506,33 лв.).
[5.] По иска за закъснителна лихва върху цената на
топлинна енергия.
Както бе посочено, при действието на Общите
условия на „Т.С.“ за 2008 г., резултатите от изравнителните сметки не са
основание за преизчисляване ретроактивно на помесечните основи за начисляване
на законна закъснителна лихва върху цената на топлинната енергия. Тази основа
се определя от прогнозно начисленото, а не от реално доставеното. Затова и
съдът преценява като законосъобразен подхода на вещото лице - счетоводител,
изразил се в изчисляване на закъснителната лихва върху прогнозно-фактурираните
помесечни главници, а не върху реално доставено количество топлоенергия. Въззивният
съд зачита като коректни изчисленията на ССчЕ, и приема, че дължимата за целия
исков период лихва за забава върху цената на топлинна енергия се равнява на 283,72 лв. С погасяването по давност,
на основание чл. 117 ЗЗД, са се погасили по давност и вземанията на ищеца за
закъснителна лихва за същите два месеца (октомври и ноември 2009 г.), като размерът на
одавностеното вземане за лихва се равнява на 26,96 лв. Следователно,
непогасеното по давност лихвено вземане е в размер на 256,76 лв.
[6.] Накрая, въззивният съд намира за
необходимо да посочи, за пълнота на мотивите си, че няма никакво основание в полза на ищеца да бъде признато за дължимо вземане
за възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ в конкретния случай.
Това е така, защото това вземане представлява по същество вземане за възнаграждение
по договор за изработка (чл. 266, ал. 1 ЗЗД) и възниква от правопораждащ
фактически състав, качествено различен от този, от който възниква вземането за
цената за доставката на топлинна енергия (касае се за отделни искове), па макар
и двете притезания да са били механично обединени от ищеца в една сума,
наречена „главница“, но щом ищецът не е посочил изрично, че в рамките на общо
търсената от него „главница“ се съдържа и вземане за възнаграждение за услугата
топлинно счетоводство (дялово разпределение), нито пък е конкретизирал никъде
нейния размер в рамките на общата главница, нито е предявил петитум за нейното
присъждане (за признаване на дължимостта й). Такива уточнения и искания „Т.С.“ ЕАД не е направила нито в заявлението
по чл. 410 ГПК, нито се съдържат (или е имало основание да бъдат правени) в
самата заповед за изпълнение, нито са били изрично направени в исковата молба.
След като ищецът, преди това заявител, никъде не е изложил твърдение да е била
осъществена от него или за негова сметка услуга дялово разпределение, не твърди
същият да е придобил право на вземане за стойността й, а и не претендира и в
нито един момент не е претендирал такова вземане като самостоятелна
правно-икономическа величина и единица, то няма основание цената на тази услуга
да му бъде присъждана, макар и вещото лице по ССчЕ да я е включило в
изготвените по нея количествено-стойностни сметки. Така приема и Градски съд
София в мотивите на цитираното по-горе Решение
5361/19.07.2017 г. по възз. гр. д. 4051/2017 г.
По
разноските.
Въззивницата претендира съдебно-деловодни
разноски, и такива следва да й бъдат присъдени пропорционално на отхвърлената част
от исковете. Частичната ревизия на изводите на първоинстанционния съд налага по
необходимост корекция на първоинстанционното решение и в частта относно
разноските, присъдени (респ. присъдими в настоящото производство) на
въззиваемата страна.
По изложените съображения, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № III-81-29/17.02.2014 г. по гр. д. 4595/2013 г. по описа
на СРС, 81 състав, в следните части,
а именно, в която:
- в частта, в която е прието за
безспорно установено, че Д.М.Н. дължи на „Т.С.“ ЕАД за горницата над сумата от 1284,81 лв. до сумата от 1318,33 лв. – цена на топлинна енергия за периода
м.12.2009 г. – м.04.2012 г., и вместо това ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за цитираната горница от 33,52 лв.; и
- в частта, в която е прието за
безспорно установено, че Д.М. Нресесян дължи на „Т.С.“ ЕАД горницата над сумата от 256,76 лв. до сумата от 271,64 лв. – вземане за законна закъснителна лихва за
периода 19.12.2009 г. – 15.11.2012 г., и вместо това ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цитираната горница от 14,88 лв.;
ОТМЕНЯ Решение № III-81-29/17.02.2014
г. по гр. д. 4595/2013 г. по описа на СРС, 81 състав и в частта относно присъдените с него съдебно-деловодни разноски – изцяло, и вместо него – в цитираната
част – ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
Д.М.Н. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 713,02 лв. (седемстотин и тринадесет
лева и 2 ст.), представляваща съвкупният размер на направените от „Т.С.“ ЕАД
съдебноделоводни разноски в производството пред СГС, в производството пред СРС,
както и в заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
„Т.С.“ ЕАД да заплати на Д.М.Н. сумата от 10,16 лв. (десет лева и 16 ст.), представляваща
съвкупният размер на направените от Д.М.Н. съдебноделоводни разноски в
производството пред СГС и в производството пред СРС.
ПОТВЪРЖДАВА
обжалваното решение в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване,
съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК.
Председател:
Членове: 1.
2.