РЕШЕНИЕ
№ 27.07.2018г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, I-ви граждански състав
На 28.06 2018 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието
на секретаря Елена Стоилова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 1132 по описа за 2017г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от П.Г.Ж.,
ЕГН **********,*** срещу Г.С.Г., ЕГН **********,*** главен установителе иск с
правно основание чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 55, ал.1 от ЗЗД, с който е съединен
при условията на евентуалност осъдителен иск на ищеца срещу ответника с правно
основание чл. 55, ал.1, предл. второ от
ЗЗД.
По
главния установителен иск ищецът навежда следните обстоятелства: Твърди, че на 24.01.2017 г. депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 923
срещу ответника за сумата от 3410 евро, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, както и направените в заповедното производство съдебни разноски.
Въз основа на депозираното заявление било образувано ч.гр.д. *** г. по описа на
РС-К., ГК, четвърти състав и била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. С оглед изложеното и
в изпълнение на указанията на съда по чл. 415 от ГПК, в законоустановения
едномесечен срок, ищецът предявил иск за установяване на вземането си по
заповедта. Претендира сумата поради обстоятелството, че на 24.03.2016 г. извършил банков превод по сметка на ответника
Г. за сумата в размер на 3410 (три хиляди четиристотин и десет) евро, при липса
на правно основание за прехвърлянето на имуществени блага, като в резултат на
извършения банков превод имуществото на кредитора намаляло, а това на длъжника се увеличило с размера на посочената сума.
Плащането било осъществено при начална липса на основание, тъй като между
страните по делото липсвало правно отношение, което да поражда задължение за
ищеца да престира паричната сума и извършването на банковия превод да е в
изпълнение на подобно задължение. Не бил налице юридически факт, който да
оправдае получаването от Г.Г. на процесната сума. Ж. предоставил на ответника процесната сума,
с оглед намерението си да закупи кафемашини, за които Г. твърдял, че били собственост на
представлявано от него търговско дружество, което се занимавало с търговия на
кафемашини. Вследствие на проведени разговори с ответника, ищецът бил убеден,
че Г. е едноличен собственик и управител на дружество, чиято търговска дейност
била свързана с продажбата на кафемашини и консумативи за тях. В тази връзка,
между ищеца П.Ж. и ответника Г.Г. се
провели преговори с оглед бъдещо сключване на договор с предмет
покупко-продажбата на споменатите машини. Преди да пристъпят към подписване на
договор, по силата на който ищецът да придобие собствеността върху
кафемашините, на 24.03.2016 г. ищецът превел по сметка на ответника процесната парична
сума, поискана от Г.Г. като „аванс“ по бъдещата сделка. Видно от платежното
нареждане от интернет банкиране, процесната сума била наредена от собствената
на ищеца банкова сметка *** „С.“ АД. Всички съществени условия на сделката,
включително и крайната цена, следвало да се уточнят в договора за
покупко-продажбата на кафемашините, който ищецът и Г.Г., в качеството му на
представляващ дружеството - продавач, следвало да подпишат. След подписването
на договора, П.Ж. щял да получи и кафемашините.
Междувременно,
при извършена справка в Търговския регистър към Агенцията по вписвания, ищецът
установил, че Г.Г. го въвел в
заблуждение и не бил управител на нито едно търговско дружество, както твърдял,
още по-малко на дружество, което търгувало с кафемашини. Поради това до
сключване на договор не се стигнало и
между страните не се породили облигационни правоотношения. Единствено били
водени преговори, с оглед очаквано сключване на договор между ищеца и търговско
дружество (за управител на което се
представял ответника), какъвто впоследствие не бил сключен между тях. Нещо
повече, между П.Ж. и Г.Г. не били налице и облигационни отношения с
преддоговорен характер по смисъла на чл. 12 от ЗЗД, доколкото ищецът водил с
ответника преговори за сключване на договор единствено поради убеждението си,
че Г. бил управител на дружество, от което ищецът можел да закупи кафемашини. Към
момента на извършване на банковия превод ищецът умишлено бил въведен в
заблуждение от ответника. П.Ж. считал, че води преговори с Г.Г. в качеството му
на управител на търговско дружество, което ще е страна по бъдещ договор за
покупко-продажбата на кафемашини. Ищецът превел процесната сума с твърдото
убеждение, че щял да сключи договор именно с търговското дружество, за
едноличен собственик и управител на което възприемал ответника. Ищецът предприел конкретни действия, насочени към
сключване на бъдещия договор, доколкото считал, че страна по този договор ще
бъде представлявано от ответника търговско дружество, а не от физическото лице Г.Г..
От изложеното било видно, че между страните в настоящия процес не съществували
договорни отношения, а процесната сума се явявала платена при начална липса на
основание. Ето защо, за ищеца се пораждал правен интерес от депозиране на
настоящата претенция, с искане да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца
процесната сума от 3410 евро, като дадена при липса на основание, по смисъла на
чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, и с която сума ответникът се обогатил
неоснователно и за сметка на ищеца. От съда се иска да постанови решение по
спора, с което да се признае за
установено по отношение на Г.С.Г., с ЕГН **********, че ответникът дължал на П.Ж.
сума в размер на 3410 (три хиляди четиристотин и десет) евро, като дадена от
ищеца на ответника при липса на основание, по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД, ведно със законната лихва върху стойността на главницата, считано
от 24.01.2017 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на дължимата сума,
която сума е предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС-К.. Претендира за заплащане на
сторените по делото разноски.
При
условията на евентуалност и в случай, че съдът приемел, че с оглед описаната
фактическа обстановка, между страните по делото са се установили преддоговорни
отношения по смисъла на чл. 12 от ЗЗД за сключването на договор за продажбата
на кафемашини и ищецът съзнателно бил осъществил съответната престация, като целял
да изпълни свое задължение към ответника, поради което предявявал осъдителен иск
за процесната сума, като получена от ответника на неосъществено основание, по
смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД.
С
молба с вх. № ***
ищецът оттеглил евентуалния си осъдителен иск, в
обстоятелствената част, на който се позовава на преддоговорни отношения между
страните, които не са довели до сключване на договор за покупко – продажба и е
уточнил, че единствено поддържа установителния си иск.
В
срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът депозирал писмен отговор. Не оспорвал твърдението,
че на 24.03.2016 г. ищецът превел на ответника парична сума в размер на 3410
евро. Оспорвал всички фактически и правни твърдения в исковата молба за наличие
на твърдяното неоснователно обогатяване. Между ищеца и търговското дружество „Ф.“
действително били сключени две търговски сделки - за доставка на кафемашини и
на консумативи за тези кафемашини - инстантна смес за правене на кафе, чаши,
капаци, сламки. Оспорвал твърдението, че ответникът се представял като
едноличен собственик на капитала на дружеството - доставчик („Ф.“ ЕООД). Ищецът
останал с такова впечатление поради причината, че едноличен собственик на
капитала и управител на дружеството била г-жа Р.Г.Г. - майка на ответника. Оспорвал
твърдението, че договор между ищеца и дружеството не бил възникнал. Напротив,
съществували два договора - за доставка на 5 броя кафемашини и за доставка на
консумативи за тях - инстантна смес за правене на кафе, чаши, капаци и сламки.
Продавач по сделката било „Ф.“ ЕООД, а купувач - П.Ж.. Ответникът действал като
пълномощник на „Ф.“ ЕООД. Не било
необходимо договорът да бъде облечен в писмена форма. Дори и да се приемело, че ответникът действал без представителна
власт, то по правилата на Търговския закон, щом дружеството - доставчик не е
оспорило веднага сделката, то тя била валидна. В случая, дружеството не само не
е оспорило сделката, но е и изпълнило същата, като доставило уговорените стоки
- кафемашини и консумативи (инстантна смес за правене на кафе, чаши, капаци и
сламки). Несериозно било да се твърди, че сделките не били сключени заради това
кой е управителят на дружеството - доставчик. Сделките не само, че били
сключени, но и били изпълнени. Веднага щом ответникът получил парите ги
изтеглил и ги превел по банковата сметка на „Ф.“ ЕООД на два пъти. Машините
били доставени на ищеца по следния начин - 3 броя директно от доставчик на „Ф.“
ЕООД със седалище в Г. и 2 броя - от Б.. Консумативите за кафемашините били
изпратени от Б.. От всичко изложено се установявало, че не било налице нито
обогатяване на ответника, нито обедняване на ищеца.
Редовно
призовани за датата на съдебното заседание, страните чрез процесуалните си
представители поддържат изложеното в исковата молба и отговора. В първото по делото заседание процесуалния представител на ищцеца заяви, че
между страните няма сключен договор за
покупко- продажба, не са налице и преддоговорни отношения, поради което
претендира връщане на сумата като дадена при
изначална липса на основание.
В становище с вх. № 12091/
18.10.2017г. конституираното като трето лице – помагач „Ф.“ ЕООД, ***, ЕИК ***,
представлявано от управителя Р.Г. заяви, че не само, че не оспорва сделката, сключена
между ищеца и дружеството, като е потвърдило действията на Г.Г., но е и
изпълнило същата, като доставило уговорените стоки - кафемашини и консумативи
(инстантна смес за правене на кафе, чаши, капаци и сламки). Твърдим, че е
несериозно да се твърди, че сделките били сключени заради това кой е управител
на дружеството - доставчик. Търговската продажба не била сделка с оглед на
личността, а и контрагент било дружеството като самостоятелен правен субект, а
не неговия управител.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд-К., съдът е издал в
полза на П.Г.Ж. срещу Г.С.Г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за сумите: в размер на 3410,00 евро – главница, платена при липса на
правно основание и законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2017
г. до изплащане на вземането, и за разноските по заповедното
производство – 433,33 лева. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило
възражение от длъжника. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК П.Г.Ж. е предявил
против Г.С.Г. установителен иск за 3410,00 евро по издадената заповед за
изпълнение.
Видно
от извлечение от банковата сметка на ищеца, същият е превел на 24.03.2016 г. по
сметката на ответника сумата от 3410,00 евро. Това се потвърждава и от платежно
нареждане, издадено от „С.“ ЕАД, като видно от него, титуляр по сметката е Г.С.Г..
Видно
от нареждане разписка от 25.03.2016 г. ответникът Г.Г. изтеглил от банковата си
сметка в „С.“ ЕАД сумата от 6668,00 лева.
От
приложеното по делото авизо местен превод е видно, че ответникът Г.Г. е внесъл
на 25.03.2016 г. по банковата сметка на „Ф.“ ЕООД сумата от 6000,00 лева.
Видно
от авизо местен превод от 05.04.2016 година, Г.Г. е внесъл по банковата сметка
на „Ф.“ ЕООД сумата от 700,00 лева.
По
делото е приложена кореспонденция по електронна поща, от която е видно
следното:
На
07.06.2016 г. ответникът Г.Г. е изпратил запитване до доставчика си в Г. за 3
броя машини SP1 с адрес за доставка в гр. Д., И.. Посочва лице за контакт в И.
– П.Ж. с мобилен телефон: +***.
На
08.06.2016 г. представител на доставчика изпраща в отговор потвърждение на
поръчка № ***/07.06.2016 г., като потвърждава поръчаните артикули, както
следва: 3 бр. машина Slusher Premium 1 и фиксирана цена за доставка – 1656 евро. Като адрес за доставка е посочен адрес в гр. Д., И..
Видно
от нареждане за превод на валута, „Ф.“ ЕООД заплаща по сметка на доставчика си
в Г. сумата от 1791,00 евро на 13.06.2016 година. Като основание за плащане е
записано потвърждение № ***.
На
същата дата, 13.06.2016 г., Г.Г. изпраща запитване до доставчика в Г. дали е
получил преведената сума и желае да му бъдат изпратени номер за проследяване на
пратката и сканирани документи, относно поръчката.
На
14.06.2016 г. доставчика от Г. потвърждава получаването на сумата, като
уведомява Г., че стоките ще бъдат изпратени на 14.06.2016 г. в един палет,
директно на клиента в И.. Клиентът щял да получи известие за доставката без
посочени цени, а Г. щял да получи фактурата за стоката.
От
приложената фактура № *** г. на стойност 1791,00 евро, е видно, че получател на
стоката е П.Ж. с посочен адрес в И..
На
15.06.2016 г. Г.Г. е получил имейл от доставчика в Г., който съдържа номер за
проследяване на пратката до И..
На
06.09.2016 г. ответникът Г.Г. изпраща имейл П.Ж., в който е възпроизведена и
предходна кореспонденция между тях от 08.02.2016 г., видно от който, Г.
предложил на П.Ж. единична цена за машина в размер на 552,00 евро и цена за
килограм „Ф.“ – 8,50 евро. От Ж. се искало
да прецени от колко машини има нужда и какво количество „Ф.“, за да му бъде предложен
най-добрият вариант за доставка.
В
имейла от 06.09.2016 г., Г. възпроизвежда хронологията, свързана с поръчката на
машините. Сочи, че Ж. поел ангажимент да разработва пазара в И. с продуктите на
фирма „Ф.“ ЕООД. Поел ангажимент да зарежда от продуктите и консумативите на
фирмата. Получил ексклузивна цена на брой машина, която никой друг клиент не
бил получил. Получил и ексклузивна цена на килограм продукт, тъй като поел
ангажимент да зарежда и разработва пазара. Сочи, че до този момент поръчаното
количество било неприемливо малко за отстъпките, които получил, като дори не
бил заплатил последните 30 килограма от инстантната смес. Ищецът не бил
заплатил нито един лев за доставка на машините, тъй като трябвало да разработва
пазара и да работи с продуктите на фирма „Ф.“ ЕООД. Констатира, че към момента Ж.
нямал намерение да изпълнява обещанията си, тъй като работел с конкурентна
фирма, от която вземал продукти и предоставял за ползване машините, доставени
от „Ф.“ ЕООД на конкурентната фирма. Твърди, че машините, които били при Ж. документално
били собственост на фирма „Ф.“ ЕООД, тъй като той не пожелал да заплати ДДС за
тях и те да му бъдат прехвърлени. С оглед създалата се ситуация, предлага на
ищеца варианти за решаване на казуса и прекратяване на взаимоотношенията. Сочи,
че ако вариантите не устройват ищеца, всеки от тях бил в правото си да потърси
разрешение на казуса пред съответните органи. Твърди, че отказва да води устна
кореспонденция с ищеца, тъй като не счита, че тя била ефективна и водела до
резултати.
По
делото са представени шест броя товарителници, издадени от куриерска фирма „С.“.
Видно
от тях, на 26.11.2015 г. ответникът Г.Г. е изпратил четири броя пратки, като
две от тях са били със съдържание кафе, а останалите две със съдържание
техника. Като получател на пратките е посочено лицето Николай Димитров с адрес
за доставка в гр. Д., И.. Пратките са получени и приети от получателя на
04.12.2015 година.
Видно
от товарителници от 22.04.2016 г. и 02.06.2016 г. Г.Г. е изпратил два броя
пратки със съдържание кафе на получателя П.Ж. с адрес за доставка в гр. Д., И..
Пратките са получени и приети лично от получателя, съответно на 04.05.2016 г. и
13.06.2016 година.
По
делото бяха събрани гласни доказателства. Свидетелят П.М.С. заяви, че нямал
родствени отношения със страните по делото. Бил приятел от дълги години на
ответника Г.Г. и съответно знаел коя е фирма „Ф.“ ЕООД. Заявява, че Г.Г. бил
създател на идеята за Ф.. Това било неговата мечта. Помагал му, когато имал
нужда от помощ в гр. Варна и по морето. Ф. представлявало инстантна кафе смес,
която се приготвяла в машина за скрежина и се получавало студено айс кафе. Тази
напитка я имало не само в Б., а и в други страни. Г. видял напитката в К. и
взел идеята. Той живял там известно време и придобил информация за тази вид
напитка. След това започнал да развива тази своя идея, да създаде продукт в Б..
Г.Г. измислил името „Ф.“ и съставките му. Това било известно на свидетеля от
приятелските му взаимоотношения с ответника. Заявява, че му помагал за
разпространение на напитката по морето и в частност гр. В. Свидетелят живеел в
гр. В. Помагал на ответника и с кореспонденцията с тогавашния производител на
инстантната смес за „Ф.“, който се намирал на територията на гр. В. Твърди, че
инстантната смес била пригодена да работи само с определена машина. Знаел за
съществуването на дружество „Ф.“ като юридическо лице. Управител на дружеството
била Р.С.Г.. Тя била майка на Г.Г. и свидетелят я познавал лично. Знаел за
клиент на „Ф.“ ЕООД, който бил извън пределите на Б.. Имали и други клиенти в
други държави, но в И. бил само един – П.Ж.. Не знаел от къде бил Ж.. С него ги
свързал друг клиент, който бил на територията на гр. К.. С П.Ж. обсъждали
развитието на бизнеса с „Ф.“ на територията на И.. Твърди, че за развитието на
един бизнес било нужно да има човек на място и съответно, П.Ж. предложил да
бъде този човек, който да развива бизнеса в И., като той повярвал в тази идея.
Това трябвало да се случи чрез закупуване на машини, инстантна смес и
консумативите към нея и намирането на клиенти на територията на И.. По думи на П.Ж.,
той щял да развива бизнеса чрез кетъринг фирмата, с която той имал отношение,
която фирма имала взаимоотношения с над 20 обекта на международни летища в
Европа, не само в И.. П.Ж. закупил и му били доставени 5 бр. машини. Първо били
изпратени 2 бр. машини в края на 2015 г., плюс консумативи и инстантна смес, за
да започнел да опипва пазара, при което в последствие били изпратени още 3 бр.
машини, които били изпратени директно от доставчика на фирма „Ф.“ ЕООД, който
се намирал в Г.. Машините директно от Г. заминали за И.. Твърди, че до колкото
му било известно, за И. имало договорки само с П.Ж., с никакво друго лице. П.Ж.
заплащал сумата както на машините, така и на консумативите и инстантната смес.
Машините ставали негова собственост. Заявява, че първите две машини били
продадени от „Ф.“ ЕООД. В случая на П.Ж. се продавали машините. В самия бизнес
имало случаи, когато машини се отдавали под наем за даден обект и след края на
сезона ги вземали. При П.Ж. било изключение, защото ставало въпрос за извън
границите на Б. и съответно фирмата нямала контрол върху използването на
машините. За това, той закупувал машини и стока, и пробвал да работи. Било му
известно, че машини и стока били изпратени към И., и че П.Ж. превел пари за
тази стока. Заявява, че не са имали други отношения с ищеца П.Ж., освен
разработване на „Ф.“. Той предложил да закупи машини и да опита да разработи
пазара в И.. Било му известно, че в последствие не се закупили повече машини,
не се закупила и стока. Г.Г. му разказвал, тъй като освен сътрудник за гр.
Варна бил и негов приятел, и обсъждали, когато имали клиент в чужбина. Знаел от
Г.Г., че такъв клиент в И. съществувал – П.Ж. и бил в течение как протекла
цялата сделка. Включително бил свидетел при пращането и получаването на
имейлите, тъй като имейла се изпращал и до него с копие. Не работел за Г.Г.. Не
работел и за Р.Г.. С Р.Г. били съдружници в друга фирма, която в момента не
извършвала дейност, но за в бъдеще имали идея целия пазар да мине към тази
фирма. За момента помагал на Г.Г. с развитието. Не печелил от това. Когато било
необходимо водел кореспонденция с фирмата производител в гр. Варна от името на Г.Г..
Заявява, че не бил виждал лично как се товарят и изпращат машините, но от
разговори с Г.Г. знаел за първите две. Не познавал лицето Никола Димитров.
Останалите 3 бр. машини били изпратени директно от Г.. Имал имейл с
потвърждение, че машините се изпращали директно от Г. на П.Ж. в И.. Знаел, че
машините били изпратени от Г. за И., за да се спестят разходи за доставка.
Продавач на машините трябвало да е „Ф.“ ЕООД. Тази информация имал от имейлите,
които бил чел. Машините били за скрежина, марка СМП. Машините били еднотипни.
Представлявали машина с мотор, редуктор и компресор, с 5-литрови кани, където
изсипвайки сместа, тя се охлаждала, образувал се скреж и се образувало Ф.. Ф.то
излизало чрез кран, през който се пуска. Като на принципа на сладоледа, всяка
доза се предлагала непосредствено на клиента. Заявява, че Г.Г. водел
кореспонденцията с голяма част от клиентите на „Ф.“ ЕООД. Р.Г. знаела, че Г.Г.
сключвал сделки от името на „Ф.“ ЕООД и не се противопоставяла. На свидетеля не
било известно Р.Г. да е отказвала да изпълни договор, сключен от Г.Г..
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С
оглед предприетото процесуално поведение от ищеца настоящият съдебен състав е
сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
В
заявлението си за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение
заявителят – ищец в настоящото производство
Ж. е претендирал процесната
сума като дадена „при липса на правно
основание“. Заявеното от адв. А., процесуален представител на ищеца, е твърде
общо, липсва конкретика. Не е
изрично уточнено липсата на основание да
е към момента на предаване на сумата, за
да се квалифицира заявеното по чл. 55, ал.1, предл. 1- во от ЗЗД.. В писмената си защита по настоящото дело адв. А. прави извод, че „липсата на основание“, както е посочила в
заявлението пред заповедния съд, е общ елемент
на всички състави на неоснователното обогатяване, поради което
това е родово понятие и не сочи
нито един от трите
визирани в чл. 55, ал.1 от ЗЗД състава, още по-малко „липсата на основание“
може да се приравнява на „ получено без основание“ / чл. 55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД/. Доколкото липсва уточнение, че липсата на основание е към момента на
предаване на сумата, то би могло да се сподели
становището на адв. А..
Липсата
на конкретика в твърденията на ищеца продължава и в исковата молба и
уточненията към нея. В обстоятелствената част на исковата молба по
установителния иск по чл. 422 от ГПК
адв. А. от една страна твърди, че
между страните по делото липсвало правно отношение, което да поражда задължение
за ищеца да престира паричната сума и не бил налице юридически факт, който да
оправдае получаването й от Г.Г.. Твърди, че не били налице и облигационни
отношения с преддоговорен характер по смисъла на чл. 12 от ЗЗД. В следващия
момент адв. А. твърди, че единствено били водени преговори, с оглед очаквано
сключване на договор между ищеца и търговско дружество (за управител на което
се представял ответника), какъвто
впоследствие не бил сключен между тях.
В
първото по делото заседание адв. А. заяви, че между страните няма сключен договор за покупко- продажба, и
не са налице преддоговорни отношения, поради което следва да се приеме, че се излагат твърдения,
че към предаване на престацията липсва основание за приемане на балага – налице е предаване на нещо при начална липса на основание. В становището,
изразено в молба с вх. № 12614/27.10.2017г., адв. А. отново твърди, че
страните са водили преговори и евентуално
биха могли да се установят преддоговорни
отношения, поради което следва да се
приеме , че се излагат твърдения за заплатени суми с оглед
бъдещо закупуване на стоки, което
не се е осъществило.
Въпреки
витиеватото представяне на фактите настоящият съдебен състав
приема, че искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е един. /
в този смисъл са решение № 29 от 28.03.2012 г. по гр.
дело № 1144/2010 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 374 от 8.05.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 5858/2007 г., III г. о., ГК; Определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
592/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 239 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1050/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов и др./ С този иск ищецът претендира връщането на нещо, което е дал
на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на
ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. По делото се
установи, че на 24.03.2016 г. ищецът превел на ответника парична сума в размер
на 3410 евро. На 25.03.2016г. ответникът Г.Г. внесъл по банковата сметка на „Ф.“
ЕООД сумата от 6000,00 лева. Видно от авизо местен превод от 05.04.2016 година,
Г.Г. внесъл по банковата сметка на „Ф.“ ЕООД и сумата от 700,00 лева.
Ответникът твърди, че в отношенията с ищеца е действал от името на търговско
дружество „Ф.“ ЕООД и в това качество са
сключили два договора за покупко - подажба на 5 броя кафемашини и консумативи
за тях - инстантна смес за правене на кафе, чаши, капаци и сламки. Продавач по
сделката било „Ф.“ ЕООД, а купувач - П.Ж.. Предвид неформалния и консенсуален
характер на договора за продажба, последният е сключен с постигане на съгласие
между страните, в случая съдът счита, че купувачът е изразил съгласието си с
приемането на стоката. Без значение е обстоятелството, че купувачът не е
подписал документи, щом като е налице фактическо приемане на стоката от страна
на купувача. Предаването на стоката от страна на продавача и приемането й от
страна на купувача, като фактически действия, пораждат задължението на купувача
да плати цената на стоката. С изпълнение задължението си по чл. 187 ЗЗД от
страна на продавача да предаде на купувача продадената вещ, се поражда правото
на продавача да получи цената й, съответно - задължението на купувача да плати.
След получаване от същия на доставената му стока "екс леге" за него
възниква задължението по чл. 200 ЗЗД за плащане на цената по договор за
покупко-продажба. / в този смисъл са Решение № 2258 от 12.XII.1995 г. по гр. д.
№ 746/95 г., V г. о., докладчик съдията Росица Ковачева; Решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г.,
II т. о., ТК, докладчик съдията Тодор Домузчиев и др. / Доказателствата по
делото налагат извод за извършени през месец май 2016г. доставки на 3 броя кафемашини, Slusher
Premium 1, на адрес за доставка в гр. Д.,
И. на ищеца П.Ж. с мобилен телефон: +***, за която доставка свидетелства имейл кореспонденция и събрани
гласни доказателства при разпит на свидетеля П.М.С., който проследявал лично
кореспонденцията между посредника в Г. и продавача на машините „Ф.“ ЕООД, за
които били заплатени 1791 евро, в която
цена се включвали цената на 3 броя машини на стойност 1656 евро
и разходи за доставка в размер на
135 евро. Видно от товарителници от 22.04.2016 г. и 02.06.2016 г. Г.Г. е
изпратил два броя пратки със съдържание кафе с тегло от 42 кг. по цена от 8,5
евро на килограм, съгласно имейл кореспонденция, или общо на стойност 367 евро
на получателя П.Ж. с адрес за доставка в гр. Д., И.. Пратките са получени и
приети лично от получателя, съответно на 04.05.2016 г. и 13.06.2016 година. Доказването
на фактите и обстоятелствата по предаване - приемане на стоките представляват
обстоятелства, относими към изпълнението на поето договорно задължение. За
изпълнение на задължението на продавача да предаде стоките, в общия случай,
законодателна забрана за събиране на свидетелски показания не е въведена. / в
този смисъл Решение № 7 от 22.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 264/2010 г., I т.
о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева; Определение №312 от 15.05.2013г. н ВКС
по т.д. № 252/2012г., II т.о. ТК/.
С оглед на гореизложеното неоснователни са възраженията на адв. А. за
недопустимост на свидетелските показания.
С
оглед на гореизложеното е налице
изпълнение на продавача „Ф.“ ЕООД, който е потвърдил действията на ответника на
осн. чл. 301 от ТЗ, на задълженията си по договора за покупко - продажба за
доставка на 3 броя кафемашини / на
стойност 1656 евро/ и 42 кг. кафе / на стойност 357 евро/ или за заплащането на
сумата от 2013 евро ищецът установи
основанието. Останалите доставки на 61,5
кг. кафе и на 2 броя техника, за която не се установи категорично да е доставка
на кафемашини, са осъществена на 04.12.2015г., а предоставената по делото
електронна кореспонденция между страните, от която е видно, че са
започнали преговори относно предмета на договора и цената датира от по- късен момент 08.02.2016г. Освен това стоката е била
доставена на трето лице, различно от
страните по делото - Николай Димитров,
за което не се установи да е било
упълномощено от купувача да
получи стоката. От показанията на П.М.С.
също не бе установена доставката и фактическото приемане на стоката. Свидетелят
заяви, че не бил виждал лично как товарили и изпращали машините, като за това
бил научил от ответника. Не познавал лицето Николай Димитров. С оглед на
гореизложеното за разликата над 2013 евро до претендираните 3410 евро или в
размер на 1397 лв. искът като основателен следва да се уважи.
Предвид
изхода на делото- частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка от страните принципно има право да получи
разноски по съразмерност. Така по съразмерност, разноските се разпределят,
както следва: на ищеца се дължат 177, 53
лв., заплатени разноски по заповедното производство и 54,67 лв. разноски по исковото производство, а на
ответника 395,52 лв.
Поради
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 от ГПК
във вр. чл. 415 от ГПК, по отношение на П.Г.Ж., ЕГН **********,***, че
ответникът Г.С.Г., с ЕГН **********,*** му дължи сума в размер на 1397 евро,
заплатени при липса на основание, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху стойността на главницата, считано от 24.01.2017 г. -
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до окончателното плащане на дължимата сума, която сума е предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ *** г. по описа на РС-К., като иска за признаване съществуването на вземане
на дружеството за разликата над сумата от 1397 евро до 3410 евро ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА
Г.С.Г., с ЕГН **********,*** да
заплати на П.Г.Ж., ЕГН **********,*** разноските в заповедното производство,
изчислени по съразмерност, възлизащи общо на сумата от 177, 53 лв.и 54,67
лв. разноски по исковото производство.
ОСЪЖДА П.Г.Ж., ЕГН **********,*** да заплати на Г.С.Г., с ЕГН **********,*** разноските по настоящото дело, изчислени по съразмерност,
възлизащи на 395,52 лв.
Решението
е постановено при участие на трето лице – помагач „Ф.“ ЕООД, ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Р.Г..
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ОС – Стара Загора в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.