РЕШЕНИЕ
№ 417
град Пловдив, 02. 03. 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ - V
състав, в открито заседание на шести февруари , през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като
разгледа административно дело № 3168/2022 година по описа на съда, докладвано
от председателя, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 и
сл. от ЗУТ.
Образувано е по жалба на ЕТ „Калофер
– Х.С.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Калофер, ****против
Заповед № РД-1130/07.11.2022 г., издадена от кмета на община Карлово, с която
на основание чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ е наредено спиране изпълнението на всички
видове строителни и монтажни работи на строеж „хотел с ресторант“ намиращ се
УПИ III-обществено обслужване, кв. 40А
по плана на гр. Калофер, общ. Карлово, обл. Пловдив.
С жалбата се твърди, че оспорената
заповед е издадена в нарушение на материалноправните норми и на процесуалните
правила. Посочено е, че административният акт е издаден срещу ненадлежен
адресат, тъй като жалбоподателят не е възложител, респективно собственик на
строежа, описан в заповедта. Навеждат се доводи, че не била спазена
процедурата, предвидена в разпоредбите на чл. 224а ал. 2 от ЗУТ. В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез адвокат А.,
поддържа жалбата по съображения в писмени бележки / л.66/ и претендира съдебни
разноски.
Ответният административен орган -
Кмет на община Карлово, чрез процесуалния си представител – адв. Ц.представя
писмени бележки с които иска отхвърляне на жалбата и претендира разноски.
Съдът, като се запозна със
становищата на страните и съобрази събраните по делото писмени доказателства,
прие следното от фактическа страна:
Административното производство по
издаване на обжалвания акт е започнало с извършена проверка на място,
удостоверена с констативен протокол от 23.08.2022г., с който е констатирано, че
на плоча, кота +6,50 метра са изпълнени дървени конструктивни елементи. Върху
дървената конструкция частично е монтирана дъсчена обшивка с хидроизолационна
мембрана. В момента на проверката е констатирано наличието на работници на
обекта. В протокола е издадено предписание, с което е предписано
преустановяване на строителния процес до установяване на функционалното
предназначение на дървената конструкция.
На 30.08.2022 г. е извършена нова
проверка на базата на която е издаден Констативен акт № 8/30.08.2022 г. на
работна група в състав: инж. М.П.К.на длъжност: старши експерт в отдел „УС и П,
КРИП и КС“ – общ. Карлово, инж. М.В.П.на длъжност: началник на отдел „УС и П,
КРИП и КС“ – общ. Карлово и Д.И.И.на длъжност: главен специалист в същия отдел,
която е извършила проверка на строеж: „Хотел с ресторант“, намиращ се в
Урегулиран поземленимот (УПИ) III-обществено обслужване, кв. 40А по плана на
град Калофер, община Карлово, област Пловдив.
Проверката е извършена в присъствието
на Р.В.С..
Установено е, че стоманобетонната
конструкция на строежа е изградена до кота +6.50 м. констатирано е изпълнение
на дървени конструктивни елементи, върху плоча на кота +6.50 метра. На
дървената конструкция частично е монтирана дървена обшивка с хидроизолационна
мембрана, с цел покриване на новостроящата се сграда. Покривната конструкция не
е изпълнена по утвърдения инвестиционно технически проект, въз основа на който
е издадено разрешението за строеж. Също така е посочено, че в момента на
проверката на строежа има работници извършващи строително - монтажни дейности.
Прието е, че на таванския етаж и
покрива на обекта се осъществява в
отклонение на одобрения инвестиционен проект, като се променя строителната
конструкция и вида на конструктивните елементи.
Като възложител на обекта е посочен
ЕТ „Калофер - Х.С.“ ЕИК *********, представляван от Х.Р.С. с документ за
собственост НА № 195/21.05.2013 год. за учредяване право на строеж, том II,
рег. № 3300, дело № 389/2013 год., вписан като Акт № 38, том 8, дело № 1368/2013
год. в Службата по вписвания - град Карлово
Констативният акт е съставен в
отсъствие на собственика на строежа с предложение за започване на
административно производство по реда на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ за спиране на
строителството. Констативният акт е съобщен по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ,
като последния е подал възражение с вх. № 90-00-970/05.09.2022 г., с което е
оспорил констатациите в акта относно извършителя на строежа и фактическото му
състояние. Същото е прието за неоснователно от административния орган.
Въз основа на съставения констативен
акт и на основание чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ кмета на община Карлово е издал
оспорената в настоящото производство заповед, с която е наредено да бъде спряно
изпълнението на всички видове строително-монтажни работи и е забранен достъпа
до строежа - „хотел с ресторант“ намиращ се УПИ III-обществено обслужване, кв.
40А по плана на гр. Калофер. Прието е от
административния орган в мотивите на заповедта, че в случая е налице отклонение на одобрения инвестиционен проект,
като се променя строителната конструкция и вида на конструктивните елементи на
таванския етаж и покрива на строеж „хотел с ресторант“. Органът е приел, че
строежът се изпълнява със съществени отклонения от одобрения инвестиционен
проект по смисъла на чл. 224, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ.
По делото е приета административната
преписка, както и представените в с.з. доказателства от страна на
жалбоподателя, а именно: нотариален акт № 162, том ІІ, рег. № 5358, дело №
313/2018 г. от 17.12.2018 г., от който е видно, че ЕТ „Калофер – Х.С.“, чрез
собственика и представляващия Х.Р.С. е продал на „Румен С. - 2011“ ЕООД, чрез
неговия управител – Р.Д.С., учреденото му вещно право на строеж в следния
недвижим имот: дворно място цялото с площ 990 кв.м съставляващо УПИ, III –
обществено обслужване в кв. 40А по плана на гр. Калофер
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав достигна до следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед и в преклузивния законов
срок, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената в изпълнение на чл.
168, във връзка с чл. 146 от АПК, служебна проверка за законосъобразност, съдът
констатира, че Обжалваната заповед е издадена от Кмета на община Карлово, което
обуславя компетентността на административния орган по смисъла на чл. 224а, ал.
5 от ЗУТ. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от
длъжностни лица на при община Карлово. Спазена е и формата на издаване -
писмена.
Съдът намира, че макар и издадена от
компетентен орган, процесната заповед е незаконосъобразна поради допуснати при
издаването й съществени процесуални нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон.
Производството по издаване на заповед
по чл. 224а от ЗУТ се развива между кмета на общината от една страна и
възложителя на строежа, съответно адресата на заповедта, от друга страна.
Съгласно чл. 161 от ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето, на което е
учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд
имот по силата на закон. В тази връзка заповед по чл. 224а от ЗУТ може да бъде
издадена само по отношение на собствениците на строеж.
В случая от представените по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че към датата на констатиране на
нарушението, за което е съставен Констативен акт № 8, жалбоподателят не е
собственик на обекта – предмет на оспорената в настоящото производство заповед.
Същият е собственост на „Румен С. - 2011“ ЕООД, видно от нот. акт № 162, том
ІІ, рег. № 5358, дело № 313/2018 г. от 17.12.2018 г. Жалбоподателят ЕТ „Калофер
– Х.С.“, е бил собственик до 17.12.2018 г. Ето защо „ЕТ „Калофер – Х.С.“ - не
може да бъде субект /адресат/ на заповедта по 224а от ЗУТ, тъй като не се явява
възложител на обекта.
Предвид така установеното, „ЕТ
„Калофер – Х.С.“ се явява ненадлежен адресат на процесната заповед.
Горното е достатъчно основание
заповедта, с която се вменяват на лице, което не е собственик, задължения по
224а от ЗУТ, с които могат да бъдат обвързани само собствениците, да бъде
отменена като незаконосъобразна.
Нарушени са основни принципи на
административното производство, установени в чл. 7 и в чл. 9, ал. 2 от АПК-
принципът на истинност и принципът на служебното начало, съобразно които
административните актове се основават на действителните факти от значение за
случая, като административният орган е длъжен да събере всички необходими
доказателства, дори и когато няма изрично искане от участниците в
производството.
В нарушение на задължението си по чл.
35 от АПК, административният орган не е събрал и обсъдил всички относими
доказателства и съответно е постановил акта си без да тяхното обсъждане и без
участието на заинтересованата страна, какъвто безспорно се явява „Румен С. -
2011“ ЕООД, в качеството си на собственик на строежа - предмет на заповедта.
Изпълнението на предвидените в АПК
задължения от страна на административният орган и спазването на специфичната,
предвидена в ЗУТ процедурата по констатиране на строително нарушение и издаване
на заповед по 224а от ЗУТ , представлява и гаранция за законосъобразността на
самата заповед. Тези задължения не са спазени по отношение на собственика на
обекта, в резултат на което и издадената заповед е неправилно адресирана. По
изложените съображения, съдът приема, че актът е бил издаден в нарушение на
закона, и на процедурата предвид неучастие в нея на заинтересованите лица, в
противоречие на чл. 26 АПК, чл. 35 АПК, като административният орган преди
издаването му не е изпълнил задължението си да уведоми всички заинтересовани
лица, да установи всички факти от значение за решаване на въпроса и съответно
да проведе и приключи производството спрямо действителния собственик на
строежа.
Това е достатъчно основание за отмяна
на заповедта като незаконосъобразна, тъй като негативните последици от същата
касаят различно от собственика на обекта лице, което пък е в противоречие с
изискванията на материалния закон.
С оглед изложеното, жалбата се явява
основателна и като такава следва да се уважи и оспорваната заповед да бъде
отменена, поради съществени процесуални нарушения и несъответствие с
материалния закон на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Жалбоподателят претендира разноски,
но не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, няма доказателства за
договорен и изплатен адв. Хонорар, поради което такива не му се присъждат,
въпреки уважаването на жалбата.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-1130/07.11.2022
г. на издадена от кмета на община Карлово, с която се спира изпълнението на
всички видове строителни и монтажни работи на строеж „хотел с ресторант“
намиращ се УПИ III-обществено обслужване, кв. 40А по плана на гр. Калофер, общ. Карлово, обл.
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14 дн. Срок.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/