№ 2119
гр. Варна, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110113444 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на предявена искова молба с
вх. №31254/16.09.2021 год. от ищцовата страна „Д. К. Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление : *** представлявано от Изпълнителния директор С. И., чрез
юрисконсулт И. Н., със съдебен адрес: *** - ел.адрес: *** против ответницата Н. ТР. П.,
ЕГН **********, с адрес : ***, с правно основание на исковете чл.422, ал.1 , вр. чл. 415,
ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдени правно
релевантни факти и обстоятелства а именно:
На първо място ищцовата страна сочи, че за събиране на процесното парично вземане
в PC - Варна подали Заявление по чл. 410 ГПК по което било образувано частно гр.дело №
7618/2021г. по описа на 42-ри състав . Съдът дал изрични указания до заявителя /сега ищец/
да предяви иск за установяване на вземането, поради което и за ищцовата страна бил налице
правен интерес да предяви настоящия иск.
По същество се твърди, че на дата 20.05.2016 г. бил сключен Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта *** и предоставяне на кредитен лимит между
„Д. К. Б.“ АД и Н. ТР. П., ЕГН **********. На физическото лице била предоставена карта с
кредитен лимит в размер на 2 000 лева за извършване на безналични плащания на стоки и
услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство ATM (банкомат) или ПОС. (В
тази връзка ищцовата страна прилага към исковата молба и моли съда да приеме като
доказателство по делото Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
*** и предоставяне на кредитен лимит от 20.05.16 г., Общи условия, разписани на всяка
1
страница от ответника, Протокол за получаване на кредитна карта от 30.05.16 г.).
Твърди се, че непогасените суми по горецитирания договор са в размер на 2 708.91
лева, от които: главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на
Общите условия, в размер на 1 990.56 лева и лихва, дължима съгласно т. 7 и т. 8 от
Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия, считано от 01.11.2019 г. до 31.05.2021
г., в размер на 718.35 лева.
С Договора също така било уговорено, че за всички операции, извършени с картата,
отчетени през един отчетен период, длъжникът имал право на гратисен период в размер до
45 дни, през който не се начислявала уговорената фиксирана годишна лихва в размер на 19
%, при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период е погасил пълния
размер на всички отчетени разходи през съответния отчетен период. Отчетен период
представлявал всеки период от срока на действие на договора, считано от 1-во число на
всеки календарен месец до последно число на същия календарен месец. След изтичане на
отчетния период, длъжникът получавал извлечение по карта и бил задължен да погасява
усвоената част от кредитния лимит, съгласно т. 10.1 от общите условия или бил задължен да
погасява минималната погасителна вноска, съгласно буква и) на т. 1.1 от общите условия / и
т. 6 от Договора/, освен ако не сторил това в гратисния период и не погасил пълния размер
на разходите си.
Минималната погасителна вноска представлявала сумата, която титулярят по картата
бил длъжен да погасява ежемесечно и представлявала 5 % от размера на главницата на
задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими
към датата на падежа лихви, такси и комисиони. При непогасяване до датата на падежа на
пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярят на картата имал задължение
да заплаща наказателна лихва върху непогасената част на минималната погасителна вноска,
намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие, която
била в размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6
процентни пункта / т. 8 от Договора, т. 11.1 от ОУ/.
В подкрепа на изложеното ищцовата страна прилага и моли по делото да бъдат
приети като доказателство по делото : Извлечения от счетоводството на кредитора за
движението по партидата на кредитната карта, удостоверяващи извършените с кредитната
карта операции, включително данни за размера, датата и вида на разхода /ПОС или ATM/,
постъпления за погашение на дълга, начислени лихви, такси, минимална погасителна вноска
към дата на падеж. Извлеченията пояснява ищцовата страна, че обхващат периода от
01.12.17 г. до 31.05.21 г.
За пълнота на фактите по делото изрично ищцовата страна е уточнила, че
договорните йм отношения с длъжника датирали от 04.06.2012г., когато на лицето за пръв
път по изрично негово искане била предоставена кредитна карта ***.
През годините, поради изтичане на валидността, пластиката била преиздавана
периодично и последната получена от длъжника, за което към исковата молба е приложен и
съответния приемо-предавателен протокол за получаване на кредитна карта и ПИН код,
2
получена на 06.08.2018г.
На практика, след подписване на изброените документи и протокола, ответникът,
твърди ищецовата страна в исковата си молба, че получил и кредитната си карта, заедно със
запечатан плик, в който бил ПИН кода за картата и от този момент кредитният лимит по
картата бил на негово разположение за изразходване, предаден бил. Според ищцовата
страна било видно от приложените Извлечения, че кредитът, макар и с периодични
закъснения и пропуски на уговорената падежна дата бил обслужван до 11.2019г., като след
това липсвали погасяванията от падежа, като вноски изобщо не били постъпвали. В
приложеното Извлечение 12 от 01.12.2019 г. минималната погасителна вноска била в размер
на 121.92 лева и била дължима до 16.12.2019 г., видно от следващите извлечения повече
погасителни вноски изобщо не били извършвани.
Съгласно чл. 13.2.1. от Общите условия, сочи ищцовата страна, че кредитът ставал
автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляря на картата, когато
имало забава в плащането на което и да било изискуемо задължение, за срок по-дълъг от 150
календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо. На
практика при 150 календарни дни, считано от 16.12.2019 г. кредитът станал изцяло и
предсрочно изискуем.
С оглед изложеното по-горе, ищцовата страна е отправила искането си до РС Варна
да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено спрямо
ответницата Н. ТР. П., ЕГН **********, че по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта *** и предоставяне на кредитен лимит от 20.05.2016 г.
ответникът дължи на ищцовата страна СУМА в общ размер на 2 708.91 лева, от които:
главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия,
в размер на 1 990.56 лева и лихва, дължима съгласно т. 7 и т. 8 от Договора и т. 11.1 от
Раздел XI на Общите условия, считано от 01.11.2019 г. до 31.05.2021 г., в размер на 718.35
лева./т.е. вземанията за които в полза на ищеца в заповедното производство е била издадена
Заповедта по чл.410 ГПК/, на осн. чл.422 , ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Обективирано е искане в полза на ищцовата страна да бъдат присъдени направените по
делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, последното в размер на
300 лв., съгласно приложения списък с разноски.
В условията на евентуалност е отправено искането: В случай, че „ Д. К. Б. “ АД не
бъде представлявано от пълномощник, делото да бъде гледано в отсъствие на ищеца. При
условията на евентуалност е обективирано искане ако Н. ТР. П., ЕГН **********, не
депозира отговор на исковата молба, не се яви в първото съдебно заседание и / или не се
представлява от пълномощник, съда да приеме приемете долупосоченото искане за съдебно-
счетоводна експертиза за оттеглено, като на основание чл. 238, ал. 1 ГПК бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника.
В подкрепа на искането си до съда ищцовата страна е направила доказателствени
искания
3
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата по иска, чрез адвокат В.С. И. - надлежно
назначен за особен представител е депозирала отговор на исковата молба.
Ответницата, чрез особения й представител намира предявения иск за допустим, а по
същество неоснователен и недоказан.
Отправеното до съда искане е искът да бъде отхвърлен със законовите последици от
това. Изразено е становище за приобщаване на представените от ищцовата страна писмени
доказателства, а по искането за провеждане на ССчЕ - ответницата е предоставила
преценката на съда.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от дата 13.06.2022 г.
ищцовата страна редовно уведомена, не изпраща представител.
В същото открито съдебно заседание ответницата представлявана от адв. В.И. , в
качеството му на особен процесуален представител моли съда да отхвърли предявения иск
със законните последици. Изрично е заявено и искане от адв. В.И. до исковия съд да му бъде
издаден РКО за осъщественото особено процесуално представителство .
За да се произнесе по същество на спора , съдът след запознаване със
становищата на страните , събраните по делото доказателства, съгласно нормите на
чл.235 и чл.236 ГПК , приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА по делото
следното :
От приобщеното по делото заповедно производство – частно гражданско дело №
7618/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, 42 състав безспорно се доказва твърдения от
ищцовата страна факт, че по нейно Заявление по чл. 410 ГПК заповедния съд е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която се счита връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, респективно в изпълнение на дадените от заповедния
съд указания кредиторът – сега ищец е предявил специалния си положителен установителен
иск .
От всички материали по заповедното дело може да бъде установено, че на 31.05.2021
г. е било депозирано във ВРС Заявлението на кредитора по чл. 410 ГПК, с разпореждане №
6056/ 1.6.2021 г. заповедният съд е приел, че са налице предпоставките за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и не са налице пречките
визирани в нормата на чл. 411 , ал.2, т. 3 , т.4 , т. 5 ГПК.
Видно от лист 20 – ти от заповедното дело заповедният съд, въз основа на цитираното
Разпореждане от 1.6.2022 г. е издал Заповед № 2097/ 1.6.2022 г. по ч.гр.д. №–
20213110107618/2021 г. по описа на РС Варна, 42 –ри състав в полза на заявителя –кредитор
и против длъжника – сега ответник в исковото производство за следните парични вземания :
сумата от 1990,56 лв. представляваща просрочена главница по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта „ *** “ и предоставяне на кредитен лимит,
сключен на 20.05.2016 г. между „ Д. К. Б. „ АД и Н. ТР. П. , сумата от 718,35 лв.
представляваща наказателна лихва за периода от 1.11.2019 г. до 31.5.2021 г. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
4
31.5.2021 г. , до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл. 410 , т. 1 ГПК. Със
същата заповед в полза на заявителя заповедният съд е присъдил и сторените по
заповедното дело съдебно –деловодни разноски в размер на 54,18 лв. за заплатена държавна
такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
От всички останали материалите по заповедното дело е видно, че Заповедта не е
връчена лично на длъжника, а се счита връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК и че в
изпълнение на дадените указания от заповедния съд и в срок ищцовата страна е предявила
специалния си положителен установителен иск .
При така изложеното по-горе, от фактическа страна се налага извода, че избраната
форма на специална положителна установителна защита е процесуално допустима, спазен е
срока по чл.415 ГПК, предмета на исковете по чл. 422 , ал.1, вр. чл. 415 , ал.1 ГПК и чл. 86,
ал.1 ЗЗД са идентични парични вземания по основание и размер със вземанията за които е
издадена Заповедта по чл. 410 ГПК .
Констатирайки допустимостта на исковата защита , исковият съд дължи произнасяне
по същество на спора .
За доказване на основанието и на размера на исковите си претенции ищцовата страна
е ангажирала писмени доказателства , допусната по делото е и необходимата съдебно –
счетоводна експертиза, възложена на вещото лице М.И. .
Съвкупния и поотделен анализ на приобщените по делото писмени доказателства –
заверени за вярност с оригинала копия на : Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта *** и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от
20.05.2016 г.; Общи условия на „Д. К. Б.“ АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти ***; тарифа на „Д. К. Б.“ АД; удостоверение изх.№
6934/25.05.2021 г. (оригинал); протокол от 30.05.2016 г.; извлечение за период 01.12.2017 г. -
31.12.2017 г.; извлечение за период 01.01.2018 г. - 31.01.2018 г.; извлечение за период
01.02.2018 г. - 28.02.2018 г.; извлечение за период 01.03.2018 г. - 31.03.2018 г.; извлечение за
период 01.04.2018 г. - 30.04.2018 г.; извлечение за период 01.05.2018 г. - 31.05.2018 г.;
извлечение за период 01.06.2018 г. - 30.06.2018 г.; извлечение за период 01.07.2018 г. -
31.07.2018 г.; извлечение за период 01.08.2018г. - 31.08.2018 г.; извлечение за период
01.09.2018 г. - 30.09.2018 г.; извлечение за период 01.10.2018 г. - 31.10.2018 г.; извлечение за
период 01.11.2018 г. - 30.11.2018 г.; извлечение за период 01.12.2018 г. - 31.12.2018 г.;
извлечение за период 01.01.2019 г. - 31.01.2018г.; извлечение за период 01.02.2019 г. -
28.02.2019 г.; извлечение за период 01.03.2019 г. - 31.03.2019 г.; извлечение за период
01.04.2019 г. - 30.04.2019 г.; извлечение за период 01.05.2019 г. - 31.05.2019 г.; извлечение за
период 01.06.2019 г. - 30.06.2019 г.; извлечение за период 01.07.2019 г. - 31.07.2019 г.;
извлечение за период 01.08.2019 г. -31.08.2019 г.; извлечение за период 01.09.2019 г. -
30.09.2019 г.; извлечение за период 01.10.2019 г. - 31.10.2019 г.; извлечение за период
01.11.2019 г. - 30.11.2019 г.; извлечение за период 01.12.2019 г. - 31.12.2019 г.; извлечение за
период 01.01.2020 г. - 31.01.2020 г.; извлечение за период 01.02.2020 г. - 29.02.2020 г.;
извлечение за период 01.03.2020 г. - 31.03.2019г.; извлечение за период 01.04.2020 г. -
5
30.04.2020 г.; извлечение за период 01.05.2020 г. - 31.05.2020г.; извлечение за период
01.06.2020 г. - 30.06.2020 г.; извлечение за период 01.07.2020г. - 31.07.2020 г.; извлечение за
период 01.08.2020 г. - 31.08.2020 г.; извлечение за период 01.09.2020 г. - 30.09.2020 г.;
извлечение за период 01.10.2020 г. -31.10.2020 г.; извлечение за период 01.11.2020 г. -
30.11.2020 г.; извлечение за период 01.12.2020г. - 31.12.2020 г.; извлечение за период
01.01.2021 г. - 31.01.2021 г.; извлечение за период 01.02.2021 г. - 28.02.2021 г.; извлечение за
период 01.03.2021 г. - 31.03.2021 г.; извлечение за период 01.04.2021 г. - 30.04.2021 г.;
извлечение за период 01.05.2021 г. - 31.05.2020г.; протокол от 06.08.2018 г.; мотивира
исковия съд да приеме за установено от фактическа страна следното :
Видно от приложения на л. 4 –ти в заверено за вярност с оригинала копие на
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „***” и
предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) от 20.05.2016 г. страните по делото са се
намирали в облигационни правоотношения, като ищцовото дружество е предоставило на
ответницата правото да ползва кредитен лимит в размер на 2000,00 лв./ т.2 от договора / .
Срокът за ползване на кредита е уговорен до 31.05.2017 г. с възможност за автоматично
подновяване при условията и реда на Общите условия на издателя /т.3 от договора/. Отв.
Н.П. от своя страна поела отговорността да погасява задълженията си, представляващи
усвоена част от кредитния лимит, в сроковете и начина, уговорени в Договора. Уговорено е
било между страните , че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на
задълженията, кредитополучателят заплаща върху непогасените суми фиксирана годишна
лихва в размер на 19 %./ т.7 от договора/. Договорът е подписан от отв.Н.П., като подписът
не е оспорен в производството.
Приобщени по делото на л. 5 -11 в заверено за вярност с оригинала копие са и
действалите към датата на сключване на договора Общи условия на „ Д. К. Б. „ АД за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти „***“.
Видно от протокол № 377234 от 30.05.2016 г. на Н.П. е била предоставена основна
карта номер 4585 , валидна до м. 05.2018 г. / л.15 /, а с протокол № 377234 от 6.8.2018 г.
карта с номер 4585, валидна до м. 05.2021 г.
Всички цитирани по – горе извлечения от сметката на Н.П. отразяват движението на
паричните средства за исковия период .
С оглед пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото е допусната
,проведена и приобщена необходима съдебно – счетоводна експертиза, възложена на
вещото лице М.И. .
От заключението по допуснатата ССчЕ, приобщено на листи 92 - 97 по делото,
неоспорено от страните се установява по същество на спора следното:
На 20 май 2016 г. между страните по спора е бил сключен договор за издаване на
револвираща кредитна карта „***“ и предоставяне на кредитен лимит в размер на 2000 лв.,
за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от
терминално устройство АТМ / банкомат / или ПОС / л. 4 от делото /. На страница втора от
6
ССчЕ , л. 93 – ти вещото лице М.И. подробно цитира относимите договорни клаузи и общи
условия приети от потребителя и ответник по иска за определяне на размера на главни и
акцесорни вземания.
Въз основа на всички доказателства по делото , вкл. и приложените извлечения
описани и по –горе, вещото лице извежда заключението , че размерът на извършените
погашения от Н.П. по процесния договор възлизат на 14 938,49 лв.
Размерът на задълженията на ответницата по договора от 20 май 2016 г. към 31 май
2021 г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК е общо 2708,91 лв. , в това число
1990, 56 лева главница и 718,35 лева лихва за периода от 1.11.2019 г. до 31.05.2021 г. Така
даденото заключение кореспондира на обобщения извод в изготвената Таблица 1 – част от
ССчЕ съдържаща пълно движение по сметката на Н. П. за исковия период .
Въз основа на приетото от съда от фактическа страна, съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявените по делото в условията на обективно , кумулативно съединяване
специални положителни установителни искове намират своето правно основание в чл. 422
ГПК вр. чл. 240 ЗЗД
С Доклада по делото, обявен за окончателен в първото редовно открито съдебно
заседание, без възражения на страните, исковият съд е определил правната квалификация на
предявените искове и разпределил доказателствената тежест .
Въз основа на разпределената тежест на доказване, на база събраните по делото
доказателства съдът намира,че ищцовата страна е провела пълно и главно доказване и на
основанието и на размера на предявените ОСИ.
Безспорно по делото е установено , че на 20.05.2016 г. , страните по делото са
встъпили в облигаторна връзка, обективирана в Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта „*** „ и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт). В
срока по чл.131 ГПК , а и до края на съдебното дирене не е оспорен подписа на ответницата
нито върху договора , нито върху общите условия, поради което и съдът намира ,че на база
писмените доказателства по делото следва извода, че ищцовата и ответната страна , считано
от 20 май 2016 г. са встъпили във валидна облигационна връзка . Доказано по делото е , че
договорът е сключен при действието на Общи условия, приети от ответницата с полагане на
подпис. Доказано е и предоставянето на самата кредитна карта чрез двустранно подписан
протокол , при кредитен лимит от 2000 лв., с което ищцовата страна е изпълнила своите
договорни задължения .От своя страна ответницата е приела да ползва кредитния лимит при
условията на договора и ОУ ведно с последиците от неточно изпълнение на насрещните й
задължения или при пълно неизпълнение .
За установяване на размерите на главни и акцесорни задължения , съдът е допуснал
провеждането на съдебно – счетоводна експертиза , възложена на вещото лице М.И. . От
заключението на в.л. М.И. по неоспорената от страните ССчЕ , кредитирано изцяло от съда
като обективно, пълно и компетентно дадено се извежда и правния извод за основателност
7
и доказаност на предявените специални положителни установителни искове. Доказани са
размерите на главница и лихва , така както са заявени от ищцовата страна още в заповедното
производство , поддържани и в исковото производство .
Видно от ССчЕ , не само към датата на подаване на заявлението , но и към края на
съдебното дирене претендираните от ищцовата страна парични вземания за главница от
1990, 56 лв. и лихва от 718, 35 лв. за периода 1.11.2019 – 31.5.2021 г. са ликвидни и
изискуеми, непогасени чрез плащане .
По делото ответницата не е ангажирала доказателства от които съдът да изведе извод
, че паричните вземания предмет на установителната защита са погасени било то чрез
плащане или на друго правно основание .
Ответницата по делото не е оспорила нито автентичността на подписа си върху
договора за кредитна карта, нито е навеждала възражения за недействителност на договорни
клаузи или погасяване на вземанията съгласно нормата на чл.111 ЗЗД .
Въпреки липсата на възражения от страна на ответницата, с оглед задължението на
съда да следи за наличието на нищожни договорни клаузи , съдът намира ,че в договора за
предоставяне на кредитна карта и кредитен лимит, сключен между страните не са налице
клаузи които да водят до частична или пълна недействителност на договора .
В тази връзка исковият съд се позовава на нормата на чл. 19 , ал.4 от Закона за
потребителския кредит, съдържаща отговор на въпроса в кои хипотези лихвена клауза е
нищожна - годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В случая разписаните в т. 8 от
Договора , т.11.1 клаузи ,при които ищецът определя лихвените проценти не са нищожни,
т.к. не противоречат на чл. 19 ,ал.4 ЗКП а и ЗЗП. В подкрепа на извода, че договора не е
нищожен като противоречат на закона и или добрите нрави е и клаузата на чл. 7 от договора
визираща ГПР от 24,73 % .
С оглед на изложеното по-горе, исковият съд уважава изцяло предявените ОСИ като
доказани по основание и размер , така както са предявени и поддържани пред исковия съд .
При този изход на спора исковият съд съгласно задължителната съдебна практика
следва да се произнесе по въпроса за отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство .
По отношение на разноските сторени от ищцовата страна в заповедното производство
исковият съд намира, че след като вече тези разноски са определени от заповедния съд ,
следва да бъдат присъдени в полза на заявителя , без да се изменя размера йм.Видно от л.
20 –ти от заповедното дело, със Заповед № 2097/ 1.6.2021 г. издадена по ч.гр.д.№ 7618/ 2021
г. ВРС, ХLII – ри състав е присъдил на осн. чл. 78 , ал.1 и ал. 8 ГПК съдебно –деловодни
разноски в полза на заявителя от 54,18 лв. /петдесет и четири лева и осемнадесет стотинки /
за заплатена държавна такса и 50,00 лв. /петдесет лева / за юрисконсултско възнаграждение.
8
Ето защо , този размер на разноски исковият съд присъжда в полза на ищцовата страна.
В исковото производство ищцовата страна е сторила следните разноски :
Видно от л. 39 –ти , с подаване на исковата молба е била платена държавна такса от
75,44 лв. Видно от л. 55 –ти , ищцовата страна е платила по сметка на ВРС сумата от 419,62
лв. депозит за назначаване на особен представител на ответницата при условията на чл. 47,
ал.6 ГПК , депозит който е бил определен от исковия съд с Определение № 7684/19.11.2021
г. Видно от л. 82 –ри , ищцовата страна е внесла и сумата от 180 лева по сметка на РС Варна
за депозит за провеждане на ССчЕ. Тези разноски като доказани и по основание и по
размер съдът следва да присъди в полза на ищеца .
В приобщеното по делото становище на ищцовата страна, на лист 81–ви
процесуалният представител на ищеца изрично е посочил, че желае исковият съд да се
произнесе с Решението и по въпроса за отговорността за разноските , като присъди в полза
на ищеца сторените разноски и в заповедното и в исковото производство. Инкорпорирания
списък по чл. 80 ГПК в становище – молба от 16 май 2022 г. не е оспорен от ответницата . В
същия списък ищцовата страна правилно и точно е посочила всички сторени от нея
разноски в заповедното и исковото производство,като желае присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. за исковото производство . Съгласно нормата на чл. 78,
ал. 8 ГПК съдът следва да определи размера на дължимото се юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищцовата страна за исковото производство, т.к. за заповедното
вече този размер е определен . Настоящият съдебен състав намира, че сумата от 300 лева
възнаграждение за процесуално представителство на ищцовата страна съответства на
фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия от
юрисконсулт Ив.Начков, отговаря и на разпоредбите на чл.37 ЗПП . Отделно от горното ,
съдът намира че независимо от това дали страните са представлявани от адвокат или
юрисконсулт възнагражденията на процесуалните им представители следва да са съобразени
не само със законовите минимуми , но и ако не могат да бъдат в еднакъв размер, то поне да
са справедливи.Ето защо , при депозит за особен представител от 419,62 лв., съдът намира
,че следва да определи и присъди на ищеца юрисконсултско възнаграждение от 300,00 лв.,
така както е поискано в списъка по чл. 80 ГПК . При така изложеното по-горе , съдът на
основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК присъжда съдебно –деловодни разноски в полза на
ищцовата страна за исковото производство в общ размер на 975,06 лв.
На последно място съдът следва да разпореди издаване на РКО в полза на адв. В.С.
И. за сумата от 419,62 лв.,внесения от ищцовата страна депозит, за осъщественото от
адв.В.И. особено процесуално представителство на ответницата в исковото производство ,
пред настоящата инстанция, на осн. чл. 47, ал.6 ГПК .
Водим от горното , Варненският районен съд
РЕШИ:
9
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ищцовата страна
„Д. К. Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** представлявано от
Изпълнителния директор С. И., чрез юрисконсулт И. Н., със съдебен адрес: *** и
ответницата Н. ТР. П., ЕГН **********, с адрес : ***, спрямо ответницата Н. ТР. П., ЕГН
**********, че по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта *** и
предоставяне на кредитен лимит от 20.05.2016 г. ответницата П. дължи на ищцовата страна
„Д. К. Б.“ АД, ЕИК *** парични вземания в общ размер на СУМАТА от 2 708.91 лева,
(две хиляди седемстотин и осем лева и деветдесет и една стотинки ) от които: главница,
дължима съгласно т.2 и т.5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия, в размер
на 1 990.56 лева и лихва, дължима съгласно т. 7 и т. 8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на
Общите условия, считано от 01.11.2019 г. до 31.05.2021 г., в размер на 718.35 лева. - т.е.
вземанията за които в полза на ищеца в заповедното производство е била издадена Заповед
№ 2097/1.6.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по частно гр.дело
№ 7618/2021 г. по описа на ВРС , ХLII –ри състав, на осн. чл.422 , ал.1, вр. чл. 415, ал.1
ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. ТР. П., ЕГН **********, с адрес : *** ДА ЗАПЛАТИ на „Д. К. Б.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** представлявано от Изпълнителния
директор С. И., чрез юрисконсулт И. Н., със съдебен адрес: ***, СУМАТА от общо 104,18
лв. (сто и четири лева и осемнадесет стотинки ) - представляваща сторените от ищцовата
страна съдебно-деловодни разноски в заповедното производство - ч.гр.д.№ 7618/ 2021 г. по
описа на ВРС, ХLII – ри състав и СУМАТА от общо 975,06 лв. (деветстотин седемдесет и
пет лева и шест стотинки ) – представляваща сторените от ищцовата страна съдебно–
деловодни разноски в исковото производство, пред настоящата инстанция , на основание
чл. 78 , ал.1 и ал. 8 ГПК.
РАЗПОРЕЖДА ИЗДАВАНЕ на РКО в полза на адвокат В.С. И. от АК Варна за
сумата от 419,62 лв.,внесения от ищцовата страна депозит, за осъщественото от адв.В.И.
особено процесуално представителство на ответницата в исковото производство , пред
настоящата инстанция, на осн. чл. 47, ал.6 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО за издаване на РКО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от получаване на преписа .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните йм
представители .
10
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11