№ 2781
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100510419 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20137446 от 12.06.2021г., постановено по гр.дело №16547/2020г. по описа
на СРС, ГО, 177 с-в, жалбоподателят и ответник „А.И.Х.Г.“ЕООД е осъден да заплати на
ищеца М.НА О., на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД сумата от 14904,18 лева- неизплатен размер
от дължима неустойка за забавено изпълнение по договор №УД 03-43/19.12.2018г. между
страните (с общ размер 41731,70 лева след приспадане на усвоената от ищеца гаранция в
размер на 26827,52 лева), ведно със законната лихва за периода от 30.04.2020г. до
окончателното плащане, на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 1366,22 лева мораторна лихва
върху главницата за периода от 14.05.2019г. до 30.04.2020г., както и на основание чл.78, ал.1
от ГПК сумите 650,82 лева държавна такса, 250 лева юрисконсултско възнаграждение и
1382,30 лева депозит за експертиза.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника „А.И.Х.Г.“ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че при доставката
пробегът на автобусите е бил удостоверен, но възложителят изразил необосновани
съмнения относно това обстоятелство. В протокола от 22.03.2019г. се констатирало, че
автобусите са доставени на 25.02.2019г. и само един автобус е с пробег над 400000
километра, което се установявало и от тахографите. Ищецът приел без забележки два от
трите автобуса, за които имал съмнение относно пробега. Твърди, че към момента на
предаването липсвали явни недостатъци и възложителят трябвало да ги приеме, което не
нарушавало правата му при откриване на скрити недостатъци. Твърди също така, че съдът се
1
е отклонил от състезателното начало приемайки, че е налице несъответствие на част от
доставените автобуси с договореното, при липса на такива твърдения от ищеца. Излага, че
нормата на чл.66 от ЗЗД от ЗЗД е диспозитивна, а не императивна, поради което страните
могат свободно да договарят частично приемане на изпълнението, което кредиторът не
можел да откаже. Твърди, че неизпълнената част не е съществена доколкото е 1/12 от
предмета на договора. Размерът на претендираната от ищеца неустойка бил произволно
определен и същият следвало да се съобрази със „стойността на доставката“, отнесено
евентуално към един автобус, а не със стойността на целия договор, върху която се
определяла само горна граница на възможната неустойка. Ищецът не се позовавал на лошо
изпълнение (не били давани и указания за замяна на негодна стока), а само на забавено
такова, като твърдението за забава в размер на 35 дни не отговаряло на фактическото
положение. Автобусите били доставени още на 25.02.2019г., преди изтичането на срока за
доставка на 18.03.2019г. Ищецът не изпълнил задължението си да приеме доставката в 10-
дневен срок и изпаднал в забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД. Моли решението
на СРС да бъде отменено изцяло, а исковете– отхвърлени. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата М.НА О., с подадения в срок отговор на въззивната жалба
оспорва същата като неоснователна. Счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено
като правилно, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че ответникът е в
неизпълнение на задълженията си по процесния договор, както и че договорът не го
задължава да приеме изпълнение на части. Твърди също така, че използваните в договора
понятия „стойност на доставката“ и „стойност на договора“ са с идентичен смисъл
(синонимни). Излага, че от момента на физическото транспортиране на договорените
автобуси на 25.02.2019г. до военното поделение, до съставянето на констативния протокол
на 18.03.2019г. изпълнителят е отстранявал неизправности по автобусите. През същия
период след справка при официалния представител на марката за България, ищецът
установил различия относно пробега на три от автобусите, като един от тях не съответствал
и на изискването за максимален пробег по договора. Едва на 22.04.2019г., след отстраняване
на всички констатирани неизправности и замяна на един от автобусите от изпълнителя,
било констатирано съответствие с договорените между страните параметри на доставката.
Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.92 и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
2
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
С процесния договор ищецът е възложил, а ответникът се е съгласил да му достави 12
броя автобуси „Форд Транзит“ съгласно приложени оферта и техническо предложение на
изпълнителя (доставчика). Плащането е 100% авансово и не се спори, че е извършено.
Срокът на изпълнение на доставката е 89 дни, считано от датата на сключване на договора
19.12.2018г., а мястото на изпълнение- военно формирование №52370 Негушево. Съгласно
клаузата на чл.4, ал.2 от договора за дата на доставката се счита датата на приемане на
стоката във военно формирование №52370 Негушево и подписване от страните на приемо-
предавателен протокол, като е уточнено че последният се подписва след изготвяне и
подписване на протокол за оценка на съответствието.
Между страните не се спори, че на 25.02.2019г. ответникът фактически е доставил
(транспортирал е) процесните дванадесет автобуса във военно формирование №52370
Негушево.
На 18.03.2019г. е съставен и подписан констативен протокол, съгласно който автобусите
са съпроводени с всички необходими документи , посочени в процесния договор, но за 9 от
тях няма данни за пробег, а един е с пробег над 400000 км. Констативният протокол е
подписан с особено мнение и писмени мотиви за несъгласие от страна на ответника-
изпълнител, според които справката за пробег е неофициална и няма никаква тежест за
установяване на несъответствие с техническото задание и пробегът следва да се установи по
тахографите на автобусите. Изразена е готовност от страна на изпълнителя да замени един
от автобусите- този с пробег над 400 000 км.
На 22.04.2019г. е съставен нов протокол за оценка на съответствието, съгласно който
всички автобуси отговарят на изискванията на договора и техническата спецификация към
него, поради което се предлага възложителят да пристъпи към приемането им.
На 23.04.2019г. е съставен приемо- предавателен протокол, с който възложителят е
приел от изпълнителя автобусите- предмет на процесния договор.
Доколкото в чл.4, ал.2 от договора страните са уговорили, че за „дата на доставката“ се
счита „датата на приемане на стоката във военно формирование №52370 Негушево и
подписване от страните на приемо- предавателен протокол“, очевидно доставката е
извършена след изтичане на договорения срок- на 23.04.2019г. Невъзможно е да бъдат
споделени доводите на ответника- жалбоподател, че за дата на доставката следва да се счита
датата на фактическото доставяне на автобусите във военното формирование в Негушево
(25.02.2019г.), тъй като страните са установили съдържанието на понятието „дата на
доставката“ в договора и то е различно от фактическо местонахождение на стоката.
От значение за предмета на делото е да се установи дали са налице твърдените от
ответника обстоятелства, които изключват отговорността му за забавата на доставката, а
3
именно- забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД. Установяването на тези
обстоятелства е в тежест на ответника, който следва да установи с позволените от закона
доказателствени средства неоправдано неприемане то страна на ищеца на предложеното му
изпълнение, или отказване на необходимо съдействие, без което длъжникът не би могъл да
изпълни задължението си. Настоящият състав намира, че такова доказване не е проведено от
ответника. Видно от горепосочения констативен протокол от 18.03.2019г. за 9 от автобусите
няма данни за пробег, а един е с пробег над 400000 км. Тук следва да се отбележи във връзка
с изложеното от жалбоподателя във въззивната жалба относно частично приемане на
изпълнението, което кредиторът не можел да откаже, че макар действително нормата на
чл.66 от ЗЗД да е диспозитивна, смисълът и е пртивоположен на твърденията на
жалбоподателя- приемането на частично изпълнение на делимо задължение е изцяло по
волята на кредитора, а в конкретния случай страните не са установили изрично в договора
задължение за приемане на такова. Следователно не се установява да е била налице
твърдяната от ответника забава на кредитора, поради което и последният не се освобождава
от последиците от собствената си забава по реда на чл.96, ал.1 от ЗЗД.
Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя за неправилно изчисляване на
размера на дължимата неустойка. Настоящият състав намира, че в употребените в чл.18, ал.1
от договора понятия „стойност на доставката“ и „стойност на договора“ е вложен един и
същ смисъл, а именно- общата цена на всички 12 автобуса без включен ДДС, или 596167,20
лева. Съгласно чл.20 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В чл.1 от договора
страните са приели, че предмет на договора е „доставка на 12 броя автобуси“. Следователно
между стойност на доставката и стойност на договора може да се установи идентичност. От
друга страна, ако волята на страните е била неустойка да се дължи и изчислява само върху
неизпълнената част при частично изпълнение на принципно делимото задължение, то в
клаузата на чл.18, ал.1 би фигурирал израз като „от стойността на неизпълнението
(недоставеното)“ или друг такъв, а не „от стойността на доставката“, както е в случая.
Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС – потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по
жалбата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в съответствие с
фактическата и правна сложност на спора, която е над средната, поради което съдът намира
за подходящо възнаграждение в размер на 150 лева.
На основание чл.280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20137446 от 12.06.2021г., постановено по гр.дело
№16547/2020г. по описа на СРС, ГО, 177 с-в.
ОСЪЖДА „А.И.Х.Г.“ЕООД с ЕИК:******* да заплати на М.НА О. сумата от 150 лева
(сто и петдесет лева)- възнаграждение за защита от юрисконсулт в производството пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5