РЕШЕНИЕ
№ 374
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110209046 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63д от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) /относимата редакция към датата на образуване на
производството/.
Образувано е по жалба на Л. М. С., ЕГН:********** срещу Наказателно постановление
(НП) №739/10.06.2022г., издадено от Г. А. Т. на длъжност началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 (хиляда
и осемстотин) лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
В подадената жалба се твърди, че наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Излагат се доводи, че същото е издадено от
некомпетентен орган. На следващо място, се твърди, че неправилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, тъй като същият не е управлявал посоченото в
наказателното постановление ППС на процесната дата и в този смисъл не е годен субект на
нарушението. Също така жалбоподателят излага доводи, че неправилно в наказателното
постановление е посочено мястото на извършване на нарушението, а именно „км 50+427“,
доколкото в списъка на републиканските пътища са посочени единствено номерата,
наименованието, координатите и дължините на тол сегментите. Излагат се доводи, че на
датата, на която се твърди да е извършено нарушението бордовото устройство монтирано в
1
товарния автомобил е било преустановило подаването на данни, за което обстоятелство
жалбоподателят е уведомил дружеството, с което е имало сключен договор. Отделно от
това, са изложени доводи в смисъл, че доставчикът на услугата за електронно събиране на
пътни такси не са уведомили собственика за недекларирана пътна такса своевременно, както
и че доставчикът носи отговорност за техническата поддръжка на бордовите устройства.
Моли за отмяна на наказателното постановление на посочените основания, а също така се
излагат съображения за наличие на маловажен случай на административното нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Същият се
представлява от адв. С., който моли за отмяна на наказателното постановление, като намира
същото за неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че таксата е заплатена на самият
пункт. Моли за присъждане на направени по делото разноски.
Въззиваемата страна- началник отдел „Контрол и правоприлагане“ Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ редовно призована, не се явява. Същата
се представлява от юрисконсулт Д., който моли подадената жалба да бъде оставена без
уважение и процесното наказателно постановление да бъде потвърдено, като издадено в
спазване на процесуалните правила и материалния закон. Счита, че съгласно чл. 189е, ал. 2
от ЗДвП председателя на АПИ може да издава НП по всички актове издадени от която и да е
служба. Намира, че твърдяното нарушение е безспорно доказано такова. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като моли да се остави без уважение
искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, като
в условията на алтернативност посочва, че не прави възражение за прекомерност на
поисканото адвокатско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 16.12.2021г. в 21:36 часа при излизане от територията на Република България на
граничен контролно- пропускателен пункт Калотина преминало пътно превозно средство с
рег. № ... вид влекач, марка и модел „М.“ ... с обща техническа допустима максимална маса
над 12 тона. Същото било управлявано от жалбоподателя и било собственост на фирма „М.
Л.“ ЕООД, ЕИК: ....
По същото време на място свидетелката Е. Б. Г. на длъжност „инспектор в териториална
дирекция отдел МП „Калотина“ 1, териториална дирекция „Митница София“ изпълнявала
служебните си задължения. Същата извършила проверка на управляваното от
жалбоподателя превозно средство. В хода на извършената проверка било установено, че на
01.12.2021г. в 17:30 часа превозното средство не е заплатило изискуемата по чл. 10, ал.1, т. 2
от Закона за пътищата дължима такса. Същото е било засечено по път А-6, км. 50+427. При
извършената проверка се генерирал доказателствен запис (доклад) от електронната система
по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението
D2E250BB8BCB57B4E053021F160A61A0. В хода на проверката било установено, че за
процесната дата не са получени и платени тол декларации, включително за сегмента на
рамката, на която е било отчетено нарушението. Било е изискано становище от страна на
2
Национално тол управление от „Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД в качеството му на
национален доставчик на услуги за електронно събиране на пътни такси. Със същото
дружество фирма „М. Л.“ ЕООД имала сключен договор за предоставяне на услуга за
електронно събиране на такси на база изминато разстояние. Дружество „Диджитол Смарт
Инфраструктура“ АД подало отговор, в който посочил, че устройството монтирано в ППС с
рег. № СВ9760АС към 01.12.2021г. е било изключено и не е подавало тол декларации през
целия ден.
В хода на проверката жалбоподателят е заплатил такса в размер на 133 лв. на място на
гишето.
Предвид констатираното нарушение, свидетелката Е. Г. съставила на жалбоподателя АУАН
№739 от 16.12.2021г. Същият бил съставен в присъствието на един свидетел и в
присъствието на жалбоподателя, като му бил връчен екземпляр от същия срещу подпис.
В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу съставения АУАН били подадени
писмени възражения от жалбоподателя.
АНО приел подадените писмени възражения за неоснователни и на база на съставения акт
издал процесното наказателно постановление (НП) №739/10.06.2022г., издадено от Г. А. Т.
на длъжност началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на жалбоподателя на основание чл.
179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Същото било изпратено на жалбоподателя с писмо с изх. №94-00-12527 от 20.06.2022г. и му
било връчено на 22.06.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетеля Е. Г., 2 бр.
извадки от Търговския регистър относно състоянието на фирми „М. Л.“ АД и фирма
„Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД, списък на републиканките пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние- тол такса, пътен лист серия Т №2006771,отчет за
пътувания на автомобила, квитанция за платени пътни такси, писмо от фирма „Диджитол
Смарт Инфраструктура“ АД, Заповед №ЧР- НТУА-33/23.01.2019г. на председателя на АПИ,
Заповед №ЗАМ-332/32-66544 от 28.02.2020г., на директора на Агенция „Митници“, Заповед
№РД-11-167/08.02.2021г. на председателя на АПИ, 2 бр. фото снимки.
Настоящата съдебна инстанция на първо място, намира, че показанията на разпитаната в
хода на съдебното следствие свидетелка Е. Г. се явяват логични, последователни и
подкрепени от всички събрани по делото писмени доказателства. Свидетелката излага
сведения относно мястото и начина на извършената проверка и обстоятелствата, които са
установени при същата. Тя посочва, че няма правомощия да установи лицето, което е
управлявало превозното средство, както и че не знае дали платената от жалбоподателя такса
е част от глобата или допълнителна такса. Съдът намира, че следва да кредитира с доверие
3
показанията на разпитаната свидетелката.
Настоящата съдебна инстанция се довери на приложения от делото пътен лист, от който се
установява, че на дата 01.12.2021г. превозното средство се е управлявало от лицето А. В. Ц.
За правилното изясняване на фактическите обстоятелства по делото служат и събраните
писмени доказателства, надлежно приобщени по съответния процесуален ред, и затова
съставът на съда основа своите фактически изводи и въз основа на посочените по-горе
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за
спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията,
изложени в жалбата - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията
на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по
съставянето им, намира следното:
АУАН и наказателното постановление са съставени/съответно издадени от съответните
оправомощени длъжностни лица, след преценка и анализ на доказателствата, в кръга на
компетенциите им, поради което не са налице основания да се приеме, че АУАН и
издаденото въз основа на него НП са нищожни, тъй като е налице съответното
оправомощаване, по реда предвиден в чл. 167, ал. 3б, т. 1 и т. 2, чл. 189е, ал. 11 от ЗДвП за
актосъставителя със Заповед №ЗАМ-332/32-66544/28.02.2020 г. и за издалия процесното НП,
със Заповед №РД-11-167/08.02.2021 г. от председателя на УС на АПИ. В тази връзка, съдът
намира, че направеното от жалбоподателя възражение за некомпетентност на издателя на
процесното наказателно постановление се явява неоснователно такова.
Съдът служебно констатира, че са спазени давностните срокове за съставяне на АУАН и
издаване на НП по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че наказателното постановление е издадено
при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото на
защита на санкционираното лице. Съдът счита, че както съставения АУАН, така и
издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени в нарушение на
разпоредбата на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, посочващи минималното задължително
съдържание на двата процесни документа. В тази връзка съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН
актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа описание на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, а съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН в наказателното постановление следва да се съдържат обстоятелствата при които е
4
извършено твърдяното нарушение. Съдът намира, че както в АУАН, така и в наказателното
постановление не е посочено какъв е бил размерът на дължимата пътна такса и как е бил
определен този размер. Според чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата – "за преминаване
по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:
такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3;
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които
съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз
основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за
изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки
отделен път или пътен участък". В случая не е ясна формулата, по която е изчислена
дължимата такса и какво е било взето предвид при определянето й – товароносимост, брой
оси, екологични характеристики на превозното средство, какви са били техническите
характеристики на пътя или пътния участък и т. н., за да се направи преценка дали правилно
е била определена и в крайна сметка какъв е бил размерът й. Тези обстоятелства никъде не
са посочени в съставения АУАН и издаденото НП, което пък съществено нарушава правото
на защита на наказаното лице и възможността му да разбере какъв размер на таксата се
твърди да не е заплатило и как е бил определен този размер. Посочената неяснота при
описанието в крайна сметка препятства и съда да извърши дължимия съдебен контрол за
законосъобразност на издаденото НП във връзка с тези обстоятелства.
Отделно от това, в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление е посочено, че жалбоподателят е заплатил „дължимата независимо от
съответната административнонаказателна санкция такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за
пътищата в размер на 133 лв.“ Съдът намира, че нормата на чл. 10б, ал. 5 от ЗП посочва
начина за определяне на дължимата такса, когато не е възможно да се установи
действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа
неизправност на поддържаната от Агенция "Пътна инфраструктура" електронна система за
събиране на тол такси. Нито в наказателното постановление, нито в съставения АУАН е
посочено защо е платена посочената сума, как е определен размера на същата и дали тя се
различава от т. нар. „компенсаторна такса“ посочена в чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
при плащането на която не следва да се образува административно наказателно
производство. Обстоятелството, че платената сума от 133,00 лв. представлява такса, която е
различна от т.нар. „компенсаторна такса“ не се доказа и в хода на проведеното пред
настоящия съдебен състав съдебно следствие, доколкото в разпита си свидетелката Г. заяви,
че не знае дали платената сума е различна.
Настоящата съдебна инстанция намира, че всички тези обстоятелства са нарушили правото
5
на защита на санкционираното лице и липсата им се явява самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление, а отделно от това са възпрепятствали и настоящата
съдебна инстанция да упражни контрол за законосъобразност.
Относно направеното от жалбоподателя възражение, че не е посочено мястото на
извършване на нарушението, съдът намира същото за неоснователно. Действително в
наказателното постановление мястото е посочено като „път А-6, км 50+427“, а в
приложения по делото списък на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние са посочени координати, но настоящия състав счита, че по този начин
макар и не конкретно посочено мястото на извършване на нарушението, то същото е
определяемо такова и в този смисъл не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила.
За пълнота съдът следва да отбележи, че намира извършеното нарушение за доказано такова
от обективна страна. Направеното от жалбоподателя възражение, че наличното в
превозното средство бордово устройство е било повредено такова се явява голословно и
неподкрепено от нито едно събрано по делото доказателство или доказателствено средство.
В този смисъл същото се явява неоснователно такова. От събрани по делото доказателства
се явява безспорно установено, че намиращото се в превозното средство устройство на
процесната дата, а именно 01.12.2021г. е било изключено, а не повредено. В този смисъл за
дружество „Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД, с което дружеството превозвач е имало
сключен договор не е възникнала отговорността да го уведоми, че е налице недекларирана
пътна такса.
Въпреки, че намира извършеното нарушение за безспорно доказано от обективна страна, то
съдът счита, че авторството на деянието не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Съдът предвид разпоредбата на чл.10б, ал. 3 от Закона за пътищата, съгласно която "Тол
таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за
всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5
тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането и дава право на пътното превозно
средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.“
намира, че по делото не е доказано на датата на извършване на нарушението именно
жалбоподателят Л. С. да е управлявал посоченото превозно средство. Видно от приложеният
по делото пътен лист на дата 01.12.2021г. превозното средство е било предоставено за
управление на лице с имена А. В. Ц. Предвид на това, съдът намира, че задължението за
заплащане на тол такса е било именно на ползвателя на пътното превозно средство или на
собственика на същото. Това, че жалбоподателят С. е бил спрян със същото ППС на
16.12.2021 г. не е достатъчно основание да се приеме за категорично доказано, че той е бил
водач на това ППС и на 01.12.2021 г. От друга страна, жалбоподателят не е собственик на
превозното средство и не е наказан в това му качество, а само и единствено като водач на
същото.
Във връзка с всичко гореизложено съдът намира, че процесното наказателно постановление
е издадено и в нарушение на материалния закон, доколкото неправилно е ангажирана
6
отговорността на жалбоподателя, без авторството на нарушението да е безспорно доказано.
При този изход от делото съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК правото
на разноски възниква в полза на жалбоподателя, който чрез процесуалния си представител
изрично в съдебно заседание е направил искане за присъждане на такива. От приложения
като лист 6 от делото договор за правна защита и съдействие се установява, че на
жалбоподателя като материално затруднено лице му е оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, вр. чл. 5, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В случая жалбоподателят е декларирал
обстоятелствата, свързани с материалното му състояние. Според чл. 38, ал. 2 от ЗА, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение,
като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА гласи,
че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не
може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. В случая минималният размер на възнаграждението е 300 лева + 7%
за горницата над 1 000 лв. съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( в сила към момента
на обявяване на делото за решаване).
С оглед цитираната нормативна уредба в полза на адв. В. И. от САК, осъществила безплатна
адвокатска помощ в настоящото производство, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 356 /триста петдесет и шест/ лева, въпреки направеното
заявление от юрисконсулт Д., че не прави възражение за прекомерност. Съдът намира, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност и поради тази причина
възнаграждението следва да бъде в минимално предвидения от закона размер. Съгласно т. 6
от ДР на АПК поемане на разноски от административен орган означава поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В
случая разноските следва да бъдат възложени върху юридическото лице, от което е част
наказващият орган, а именно Агенция пътна инфраструктура.
Предвид изхода на делото, съдът счита, че следва да остави искането на въззиваемата страна
без уважение като неоснователно такова.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) №739/10.06.2022г., издадено от Г. А. Т. на
длъжност „началник отдел“ „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфарструктура“ гр. София, с което на жалбоподателя на основание чл.
179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
7
наказание „глоба“ в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Г. И. - САК, личен
номер **********, адвокатско възнаграждение в размер на 356 / триста петдесет и шест/
лева за процесуално представителство пред въззивната съдебна инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на представителя на въззиваемата страна да
присъждане на юрисконсултско възнаграждение без уважение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8