№ 731
гр. П., 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Р.К.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220201628 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ХР. П. К., с ЕГН **********, с адрес с.П.,
ул.“В.К.“ 8 против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №№ 21-1006-
001348/ 22.06.2021 г. на началник сектор към ОД МВР П., с което на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
С жалбата се заявява процесуално-правна незаконосъобразност на
атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят,чрез пълномощника си, поддържа
жалбата и ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. С жалбата
не претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител. Депозира становище, с което претендира
разноски.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 09.03.2021 г., след полунощ , жалбоподателят управлявал собствения
си лек автомобил С.Б., с peг. № ******, като се движел по път на
1
територията на област П..
По време на управлението по този път бил направен опит да бъде спрян
за проверка от дежурен автопатрул, но тъй като водачът не спрял, се
наложило преследване, в което участвали няколко патрулни автомобила.
Движейки се вече по път ІІ -37, към км.114+000, в посока с.Г. към с.А.
една от гумите се откъснала и автомобилът се установил на място.
Жалбоподателят побягнал и след известно преследване през нивите бил
задържан от полицаите.
Последвала проверка на автомобила и водача, а след това и в дома му,
където били установени наркотични вещества, поради което той бил
задържан в 1ч . въз основа на заповед № 1818зз- 53/09.03.21 за 24 ч.
Поради възникналите съмнения за употреба на наркотични вещества у
водача при управлението на МПС, бил повикан дежурен автопатрул на сектор
„Пътна полиция“ , в състава на който били св. К. и колега му В.. Те узнали от
колегите си предисторията на инцидента и св. К. поканил водача –
жалбоподателя да бъде да бъде проверен за употреба на наркотични вещества
и алкохол – в .1.30 ч на 09.03.21г.
Извършена била проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510
ARDM 0193, което отчетело 0.36 промила, но жалбоподателят отказал да му
бъде извършена проба с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 ARHJ
0009 за употреба на наркотични вещества и техните аналози.Поради това св.
К. издал талон за изследване ( л. 8, анд 187/21) , който водачът отказал да
подпише, което е удостоверено с имена и подпис на свидетел. Св. К. в 2ч.
предоставил на водача талона, който той получил, но отказал да подпише,
видно от разписката върху същия с подпис и имена на свидетел.
Още на място св. К. съставил против водача АУАН за нарушение по
чл.174 ал. 3 от ЗДвП и за това, че „отказва да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употребата на наркотич. в-ва или техни аналози и не
изпълни предписание за химико- токсикологично лаб. изследване за
установяване на употребата на наркотич.в-ва или техни аналози“.
Актът бил предявен, но водачът отказал да подпише и него и този отказ
е удостоверен с подписа на свидетел.
2
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП.
Против акта не се правят възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения, но такива се установиха.
В първата част на акта и НП описанието на обстоятелствата по
извършване на нарушението отразява отказ да бъде извършена проба с
посочения вид техническо средство. По-долу обаче се твърди, че извършил
нарушение на чл.174 ал. 3 от ЗДвП като „отказал да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотич. в-ва или техни
аналози и не изпълни предписание за химико- токсикологично лаб. изследване
за установяване на употребата на наркотич.в-ва или техни аналози“. Така
не става ясно с кой отказ е осъществено нарушението според
административните органи – само за техническо изследване или за
техническо и последвал такъв и за медицинско чрез кръвна проба. Това е от
съществено значение, доколкото ( както ще се обсъди по-долу съвсем
подробно) водачът има право, съгласно регламента по Наредба 1/2017г., да
откаже изследване с техническо средство за употреба на алкохол и на
наркотични вещества, но тогава следва при проверка за наркотични вещества,
да получи талон за изследване и се яви и предостави кръвна проба. Ако
откаже да предостави кръвна проба или не се яви в посоченото лечебно
заведение в срока по талона, тогава нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП ще
е съставомерно. В случая е описан първо само отказ за изследване с
техническо средство и предоставен поради този отказ талон , без да се сочи,
че не е дадена кръвна проба, а от друга страна – по –долу се сочи, че не само
не е отказано техническо изследване, но и не е изпълнено предписанието по
талона за химичен анализ на кръвна проба. Това противоречие в
обстоятелствата по извършване на нарушението, от една страна, засяга
правото на защита, а от друга – прави невъзможен съдебния контрол, защото
и за Съда е неясно вменява ли се отказ от химически анализ на кръвна проба
след отказ за техническо изследване или не.
Не се установиха други съществени процесуални нарушения. Отказът за
изследване за употреба на алкохол действително подлежи на санкция по чл.
174, ал.3 от ЗДвП, която норма съдържа и състава на нарушението.
Посочен е свидетел на акта, установил и присъствал на извършеното
нарушение. Отказът на нарушителя да подпише акта и получи препис от него
3
е удостоверен с имената и подписа на свидетел, съгласно изисквания на чл.
43, ал.2 от ЗАНН.
По същество нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП обаче не е
доказано.Не се спори и е установено от всички доказателствени средства, че
има отказ от страна на водача и жалбоподател по делото да бъде изпробван с
техническо средство Другер Друг чек за употреба на наркотични вещества .
При отказа за техническо изследване, нормативно уреден като основен
способ за установяване употребата на алкохол с чл. 1, ал.3 Вр. чл. 3,ал.1 т.1 от
Наредба 1/2017г. за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техните аналози, правилно контролният орган е издал ТМИ, в
който е следвало да посочи изборът на лицето – дали да бъде изследван с
доказателствен анализатор или с химичен анализ на кръвна проба. При липса
на избор каквато хипотеза Наредбата не урежда) се пак контролният орган е
издал талона за явяване и даване на кръвна проба. Тази си част талона вече
съставлява предписание на административен орган, което задължава водача
да се яви и да бъде изследван в посоченото заведение и в рамките на
посоченото време. Наредбата урежда и последиците от неизпълнението му -
неявяване въобще или в посочения срок в посоченото лечебно заведение.
Настоящият казус обаче не попада в тези хипотези. Както правилно
поддържа защитата, за жалбоподателя е съществувала обективна пречка да
изпълни това предписание. Става ясно от писмо от РП П., че той е бил
задържан със заповед №1818зз- 53/09.03.21г. на РУ П. за срок от 24 ч. на
09.03.21г. в 1ч. , след изтичане на който срок е бил задържан с прокурорско
постановление за срок от 72 ч. , а след това – по определение на ПРС е с
постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. От писмото на л. 43
и по информация на ОД МВР П. става ясно, че жалбоподателят не е бил
съпровождан от служители на ОД МВР П. до място за извършване на
медицинско изследване. Тоест , несъмнено е, че след като в 1ч. на посочената
дата обвиняемият е бил задържан с полицейска заповед, той не е имал
обективна възможност да изпълни предписанието по талона за явяване и
даване на кръвна проба в посоченото лечебно заведение, до което не е бил
отвеждан и от полицейски служители. Това прави напълно несъмнен изводът,
че той е била напълно обективно възпрепятстван да изпълни предписанието
по талона .
4
И вторият въпрос, който възниква тук е правен – има ли нарушение по
чл. 174, ал.3 от ЗДвП с отказа за изследване само с техническо средство и
независимо от последващото поведение на водача? Отговорът е отрицателен.
Како вече се посочи самият нормативен регулатор, който урежда
процедурата по установяване употребата на алкохол и / или наркотични
вещества от водачите на МПС на МПС – Наредба 1/2017г. – предвижда право
на водача да откаже изследване, за да може да изрече друг начин за проверка
– доказателствен анализатор или медицинско/химическо изследване . Отказът
ще е налице само когато с поведението си водачът осуети изцяло
възможността да бъде проверен за употреба на забранените вещества. Ако
водачът откаже техническо изследван ,но се избере анализатор или химичен
анализ, което е негово право – и направи необходимото за избрания вид
изследване, тогава целения от закона резултат – да проверен за употреба на
наркотични вещества или алкохол ще е постигнат и той не следва да носи
административно-наказателна отговорност по посочената норма. Ако обаче
той е отказал техническо изследване и след това откаже такова чрез
анализатор или химическо/медицинско или пък е осуетил провеждането им –
отново ще е налице отказ и ще отговаря по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
В случая водачът не е отказал да изпълни предписанието за явяване за
даване на кръвна проба , а е бил поставен в обективна невъзможност да го
изпълни, тъй като е следвало да се яви до 120 чин от 2ч. на 09.03.21 , а е бил
задържан още в 1ч на тази дата. Не е бил съпроводен и от полицейски
служители до лечебното заведение. Следователно не по вина на водача се е
стигнало до невъзможност да бъде изследван за употреба на наркотични
вещества.
При това положение той не следва да носи наказателна отговорност за
нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. И е така, тъй като процедурата по
Наредба 1/17г. Като се има предвид систематичният анализ на регулацията
по чл. 5 и чл. 6 несъмнено е, че водачът има право за 1.откаже изследване с
техническо средство или 2.да не се съгласи с резултатите от такова, в които
хипотези поучава талон за изследване по негов избор , като за употреба на
наркотични вещества единствената алтернатива е химически анализ на кръвна
проба, която следва да даде в срока до 120 мин. ( когато е извън населено
място, както в случая) и в най-близкото лечебно заведение по Наредбата – в
случая МБАЛ П.. Точно такова е било предписанието с талона, който той (
5
виж показанията на К. и отразеното от него в АУАН) получил, независимо,
че не подписал. Последната ал. 9 на чл. 6 предвижда, че концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби
за изследване. Следователно меродавно е тестването с техническо средство
или отказът от такова, само ако водачът не изпълни предписанието по талона;
ако обаче се яви и даде кръв за изследване, отказът да бъде изпробван с
техническо средство не съставлява нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Защото –процедурата по Наредбата предвижда правото му на този отказ от
такова изследване, но това право е обвързано с предвидените последици
по цитираната норма.
Така, че в случая водачът е депозирал отказ от изследване с техническо
средство за употреба на наркотични вещества, на какъвто е имал право и
тъкмо поради това е получил предписание с талона за изследване да се яви да
даде кръв,но не е имал обективна възможност да го изпълни. В случая е
следвало полицейски служители да съпроводят задържаният, който е лишен
от право на свободно придвижване, до лечебното заведение и от поведението
му там ( дали ще даде кръв или ще откаже) е зависило дали ще отговаря да
отказ да бъде установено по отношение на него употреба на наркотични
вещества или не. В процесната ситуация не е правен отказ да се изпълни
предписанието на талона и да се даде кръв, а задържаният не е имал
обективна възможност да пристъпи към изпълнение на това предписание.
Горното обуславя незаконосъобразността на атакуваното НП, за защитата
на която теза не са претендирани разноски от страна на жалбоподателя, а на
претендиращата такива въззиваема страна не се дължат, предвид изхода от
делото.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №№ 21-1006-001348/
22.06.2021 г. на началник сектор към ОД МВР П., с което на ХР. П. К., с ЕГН
**********, с адрес с.П., ул.“В.К.“ 8 на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.П. в 14-
дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7