Р Е Ш
Е Н И Е № 103
Гр . В** 11.12.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ В
ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА двадесет и осми ноември
ПРЕЗ две хиляди и осемнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д**М**
ЧЛЕНОВЕ:1. Св**С**
2. Г**Й**
ПРИ СЕКРЕТАРЯ Ил**К** И В ПРИСЪСТВИЕТО НА
ПРОКУРОРА
КАТО РАЗГЛЕДА
ДОКЛАДВАНОТО ОТ
съдия Св**С** в. ГР.Д.
№ 350 ПО ОПИСА
ЗА
2018 ГОД., ЗА
ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
Делото е образувано по въззивна
жалба на „В и К-В**“ЕООД-В** против
Решение №373 от 29.06.18г. по гр.д. №3537/17 на ВРС в частта,в която е
отхвърлен иска им срещу ответника за сумата над 640,14лв.до претендираната от
тях сума в размер на 909,92лв.Счита обжалваното решение за неправилно и
необосновано,поради което моли въззивния съд да го отмени в обжалваната част и
уважи в пълен размер предявеният иск като им се присъдят и разноските по
делото.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК
ответникът по жалба е подал писмен отговор,с който оспорва
същата.Иска от съда да потвърди първоинстанционното решение като му присъди
разноски за настоящата инстанция.
От
данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд
констатира следното:
„В и
К-В**“ЕООД-В** е подал заявление по чл.410 ГПК
за вземането си срещу А.Б.Е..
Образувано е гр.д. №2904/17 на ВРС и е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.След подадено възражение от длъжника заявителят е предявил установителния
иск по чл.422 ГПК пред ВРС.
Пред
първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание
чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.124 ГПК, като ищецът „В и К-В**“ЕООД-В*** - е искал
от съда да признае за установено по отношение на А.Б.Е. ,че има вземане в
размер на 909,92лв. главница ,съставляваща изразходвана и незаплатена питейна
вода за периода 15.01.2016г. до 15.06.2017г. ,ведно със законната лихва и
лихва от датата на подаване на
заявлението-02.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата.Претендирани са и
направените разноски в заповедното и настоящото
исково производство.
Пред
ВРС е установено , че ответникът е
абонат на „В и К-В**“ ЕООД-В** и между тях съществуват облигационни
отношения,които се регулират от Общи условия на договорите за предоставяне на В
и К услуги на потребителите на„В и К-В**“ ЕООД.Установено е от назначената
техническа експертиза,че за периода 15.01.2016г. до 15.11.2016г. изразходваната
вода е е инкасирана служебно без водомер
и е на стойност 693,66лв..За периода 14.12.2016г. до 16.06.2017г.
изразходваната вода е инкасирана с водомер и е на стойност 216,26лв.Издадените
фактури са отразени в счетоводството на ищеца и по тях няма направин плащания
от ответника.ВЛ е посочило,че през м. юли 2011г. ВиК едностранно е
констатирало,че водомера на ответника е повреден,но не е съставен протокол,а
едва на 17.10.2016г. е извършен демонтаж на стария водомер и е монтиран нов.Сваленият
водомер не е бил проверен ,за да се установи дали е изправен и пломбата му не е
била свалена.ВЛ е изготвило изключително подробно заключение като е проследило
движението и начисленията на ответника абонат. Така е констатирано,че на
неговия водомер са начислени и разликата с показанията на главния водомер и
непреавилно са разпределени изразходваните количества от абонат в ап. 3 на
всички останали абонати,а след това е издадена ф-ра за изразходваното
количество вода и на абоната от ап.3 и така сумата е събрана два пъти от В и К.Според
изчисленията на ВЛ за периода м.01.2016г. до м.11.2016г. трябва да бъде
инкасиран служебно по 15лв. месечно или дължимата сума е в размер на
423,88лв.,а за периода м.12.2016г. до м.06.2017г. инкасираните стойности са по
действащия водомер в размер на 216,26лв. или общо дължимата сума за исковия
период 15.01.2016г. до 15.06.2017г. е в размер на 640,14лв.
ВРС е приел иска за доказан отчасти за сума от 640,14лв.и го е отхвърлил до пълния размер от 909,92лв. като са присъдени
разноски съобразно уважената част от иска- чл.78 ГПК .
Пред въззивната инстанция не са ангажирани
нови доказателства.
При тези
данни ВОС намира подадениата въззивна
жалба за допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по
същество за неоснователна по следните съображения:
В исковото производство
ищецът,заявител в заповедното производство, се е позовал на условия,произтичащи
от Общите условия на договорите за предоставяне на В и К услуги
на потребителите на„В и К-В**“ ЕООД. Не е спорно между страните
качеството,което имат помежду си,а именно че
задължено лице за доставената питейна вода е собственикът или
ползувателят на имота,до който тя е доставена. От доказателствата по делото е
установено,че за част от исковия период на абоната е начислявано служебно
потребление на питейна вода поради повреда във водомера.След подмяната му с нов
е отчитано действително отчитаното количество. Твърденията на ответника,че е
правил плащания през този период не са
подкрепени с доказателства .
ВЛ по назначената техническа
експертиза е проследило обстойно историята по отчитане и инкасиране на
количествата питейна вода като е направило съответните корекции предвид
нормативната уредба и Общите условия,регулиращи отношенията между страните като
доставичк и потребител.
Като
съобрази изложеното съдът приема,че правилно ВРС е установил,че ищецът има вземане към ответника за доставена питейна вода за периода 15.01.2016г. до
15.06.2017г. и тя е в размер на 640,14лв.като
е уважил исковата претенция до този
размер,а в останалата е отхвърлил иска като недоказан.
Разноски
са
претендирани отответника по жалба,но няма данни такива да са направени пред
въззивната инстанция,поради което не следва да се присъждат.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №373 от 29.06.18г. по гр.д. №3537/17г. на Районен
съд – гр. В** .
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.