П Р И
С Ъ Д А № 18
гр. Сливен, 10.04.2013
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на десети април през две хиляди и тринадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА ЧЛЕН: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: С.Ч.
В.П.
Н.К.
с
участието на секретаря И.К. и прокурор АТАНАС
П. като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 150 по описа за 2013 година,
П
Р И С
Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия М.М.К. – роден на *** ***, български
гражданин от ромски произход, без образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 22.07.2011 г. във вилна зона – в м. „Б.П.”
край гр. Сливен, умишлено умъртвил Н.Г.М. ЕГН ********** ***, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради
което и на основание чл. 116 ал. 1 т. 12 предл. 1 вр. чл. 115 от НК вр. чл. 58а
ал. 2 и ал. 3 от НК го ОСЪЖДА на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да
изтърпи при първоначален СТРОГ режим в
Затвор.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК ПРИСПАДА от така определеното наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което
подсъдимият е с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, а именно от 22.07.2011
г. до привеждане на присъдата в изпълнение.
ОСЪЖДА подс. М.М.К. да заплати на
гражданските ищци В.П.М. EГН ********** и П.П.М. ЕГН ********** обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за всеки
един от тях, ведно със законната лихва, считано от 22.07.2011 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Веществените доказателства описани в приемателно-предавателен протокол от
16.03.2012 г. /л.15/ по пунктове:
-
кичур косми от черна коса, поставен в хартиен плик, запечатан с лепенка №
02519;
-
кичур от коса от същия вид, поставен
в хартиен плик, запечатан с лепенка 02518;
-
тампон марля, поставен в хартиен плик, запечатан с лепенка 02525;
-
черен на цвят прожектор "Маg-litte”, запечатан в полиетиленов плик с лепенка № 02524;
-
бяло-черна на цвят маратонка с
надпис "Аtrаs", запечатана в полиетиленов плик с лепенка № 02521;
-
завеса от плат на цвят от едната страна оранжева, от другата избеляла
бежова, запечатана в хартиен плик с лепенка № 02520;
-
черна тениска с къс ръкав с бели кантове по ръкавите с емблема „NIКЕ" на предното дясно рамо, скъсана в ляво под
ръкава по шева;
-
1 бр. лява маратонка, синьо-бяла на цвят с надпис на езика "Аtras";
-
тъмно-сини дънки с метален цип;
-
биологичен материал за изследване - натривка от устна кухина, запечатан с
лепенка № 01507;
-
биологичен сравнителен материал - косми от главата на обв. К., запечатан с
лепенка № 00388;
-
жълто-кафяв хартиен плик, съдържащ
иззети при огледа и аутопсията на трупа на постр. М.: тампон с кръвна проба,
кичур косми от главата, изрезки от нокти от лява и дясна ръка
след влизане на присъдата в сила
ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност.
ОСЪЖДА
подсъдимия М.М.К. да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на МВР
разноските направени в досъдебното производство в размер на 1701,45 лв.
ОСЪЖДА
подсъдимия М.М.К. да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на Окръжен
съд - Сливен, държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 4000
лв. и разноските в съдебната фаза на производството в размер на 83,00 лв.
Присъдата може да бъде обжалвана
или протестирана пред Апелативен съд – гр. Бургас в 15- дневен срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
МОТИВИ към присъда №
18/10.04.2013г. по описа на Сл.Окръжен съд
Съдебното
производство е образувано по повод внесен от Окръжна прокуратура гр.Сливен
обвинителен акт по досъдебно производство № 1213/2011 год. по описа на РУ „Полиция” – Сливен, вх. № 1410/11 г., пор. № 191/11 г. на Окръжна
прокуратура гр.Сливен против М.М.К. за престъпление по чл.116 ал.1 т.12 предл.1
вр. чл.115 от НК – за това, че на 22.07.2011 г.
във вилна зона, в местността „Б.П.” край гр. Сливен, умишлено
умъртвил Н.Г.М., ЕГН ********** ***, като деянието е извършено в условията на
опасен рецидив.
Производството
по НОХД № 150/2013г. на СлОС е
образувано след отмяна с решение № 18/11.03.2013г. по
ВНОХД № 11/2013г. на Апелативен съд – гр.Бургас на
присъда № 54/14.12.2012г. по НОХД № 143/2012г. на СлОС. С решението на БАС присъдата е отменена изцяло и
делото е върнато за ново разглеждане от първата инстанция.
Производството
пред настоящия състав на СлОС е по реда на глава двадесет и седма от НПК – с
проведено съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.
В
първото по делото с.з. по НОХД № 150/2013г. на СлОС наследниците на пострадалата Н.Г.М. – нейните синове
В.П.М. и П.П.М. заявиха, че поддържат предявените по-рано срещу подсъдимия
граждански искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на по 50 000 лв. за всеки от наследниците на
пострадалата, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
деянието до окончателното изплащане. В.П.М. и П.П.М. заявиха,
че желаят да участват в настоящото наказателно производство в качеството на
граждански ищци и частни обвинители. Защитата на
подсъдимия и държавното обвинение не се противопоставиха на тези искания, а
съдът конституира В.П.М. и П.П.М. като наследници на пострадалата Н.Г.М. в
качеството на частни обвинители и граждански ищци, както и прие предявените
граждански претенции за съвместно разглеждане в наказателния процес.
В
с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа обвинението против
подсъдимия М.М.К., така както същото е било повдигнато и предявено с
обвинителния акт. Намира, че това
обвинение е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото
доказателства и настоява подсъдимия да бъде признат за виновен по него и
осъден. Предлага на подсъдимия да бъде определено като най-подходящо по вид наказание между
алтернативно изброените от законодателя в чл. 116 ал.1 НК второто по вид наказание, а именно доживотен затвор,
което на основание чл. 58а ал. 3 вр. чл. 58а ал.
2 НК да бъде заменено с наказание лишаване от свобода в
диапазона между минималното наказание, предвидено в чл. 116 ал. 1 НК –
Гражданските
ищци и частни обвинители лично и чрез повереника си намират, че справедливото
наказание за подсъдимия от алтернативите на чл.116 ал.1 НК е доживотен затвор без
замяна, но с оглед нормата на чл. 58а НК считат, че не би следвало на подсъдимия да се налага това
най-тежко наказание. Направеното от подсъдимия
самопризнание не считат за смекчаващо вината обстоятелство, доколкото
представлява една от предпоставките за провеждане на съкратено съдебно
следствие. С оглед разпоредбата на чл. 58а НК навеждат,
че това най-тежко наказание – доживотен затвор на замяна не се налага, а се
заменя с доживотен затвор, който съответно следва да се замени с лишаване от
свобода до
Подсъдимият,
лично и чрез служебно назначен за целите на производството защитник, в с.з. признава изцяло фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същевременно заявява,
че желае да бъде проведено съкратено съдебно следствие без се събират
доказателства за тези факти. В хода на съдебните прения защитата навежда, че деянието е извършено с евентуален умисъл. Относно вида на наказанието, моли на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода от
В
личната си защита подсъдимият моли за по-малко по размер наказание, с оглед
влошеното му здравословно състояние. В последна дума изказва
съжаление за стореното и моли съда да съобрази изложеното от него в личната му
защита.
От
извършения анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно
следствие доказателствени материали, преценени по отделно и в съвкупността си, като съобрази самопризнанието на подсъдимия
относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, изявлението му
да не се събират доказателства за тях, както и доводите на страните, Окръжен
съд – Сливен приема за установени от фактическа страна описаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият М.М.К.
е роден на ***г***. Без образование е, неженен, не
работи. Криминално проявен е още от непълнолетен.
За периода от
Пострадалата Н.Г.М.,
бивша учителка и директор на детска градина в гр. Сливен, била пенсионерка. От няколко
години живеела с възрастната си майка – свид. П.Ц., във вилата им № * в местността "Б.П.", намираща се
в източните покрайнини на гр.Сливен. М. била
изключително жизнена, нямала здравословни проблеми, грижела се изцяло за майка
си и домакинството във вилата. През по-голямата част от
времето през деня двете били постоянно заедно, като само през нощта пострадалата М. спяла в стая на втория етаж, а майка й – на
първия етаж във вилата.
След
освобождаването му от Затвора гр.Бургас през м. октомври
На
21.07.2011 г. вечерта подс. К.
посетил дома на свид. А.С.С. в кв. „Н.”, ул. „К.” № в гр.Сливен, където в компанията на негови приятели и
роднини – свидетелите М.Н. – зет на свид. С., Г. С.а,
М.С. /"Гъгъчето"/ и М.К., консумирал голямо
количество алкохол – бира. Малко след 23:00 часа, след като свид. Н. и свид. С., видимо повлияни от
алкохола се спречкали и повишили тон, свид. А. С.
като домакин, изгонил всички от дома си. Тогава подс. К. и останалите
напуснали дома на свид. С.,
като всеки тръгнал към дома си. Подс.
К. тръгнал пеша към апартамента на сестра си – свид.
М. К. в кв.”Б.” бл.*, вх.* ап.*, в който през последните
няколко дни пребивавал. По пътя, повлиян от алкохола,
той решил за пореден път да извърши кражба от вилата на постр.
М., обстановката в която му била добре позната и се
насочил към м. „Б.П.”, източно от гр. Сливен. Малко след полунощ, на 22.07.2011
год., той вече се намирал до вилата, проникнал в имота през мрежената ограда,
преминал през градината, след което се качил на площадката на първия етаж, а
след това по метална стръмна, вита стълба се качил на терасата на втория етаж
на вилата. Постр. М. усетила
неговото присъствие. Отворила входната врата и излязла
на терасата с голям метален прожектор, оставен за ползване от сина й – свид. В.М., служител в РУ
"Полиция" – гр.Нова Загора. Пострадалата осветила с прожектора подс. К.. Изненадан от
създалата се ситуация и опасността да бъде заловен, подс.
К. издърпал прожектора от ръката на постр. М. и го хвърлил на няколко
метра, зад оградата в съседния вилен имот. След това подс. К. започнал силно да
блъска и удря с ръце постр. М.,
като й нанесъл удари в областта на главата и лицето. С
агресивните си действия подс. К. причинил значителни травматични увреждания на постр. М., от лицето на която
потекла кръв по терасата и намираща се на нея завеса от плат. Оказаната от постр. М. съпротива е била явно незначителна. Агресивните
действия на подс. К. продължили,
като в един момент той започнал силно да блъска и притиска постр.
М. към защитния парапет в горната част на витата
стълба. Изпаднала в безпомощно състояние и с явно сломена
съпротива за спасяване на живота си, постр. М.
се опитала по някакъв начин да се задържи и да се
спаси от падне от високо, като се вкопчила здраво с ръце за косата на
нападателя си – подсъдимия К.. Последният
обаче продължил да я притиска силно към защитния парапет. В един момент, загубвайки равновесие и държейки се по този начин за
косата му, постр. М. политнала
назад и паднала на циментовата плоча пред вилата, като след себе си повлякла и подс. К.. В резултат от падането
от високо постр. М. получила
несъвместими с живота травми в областта на главата и други части на тялото и
след няколко минути починала. От падането от високо подс. К. получил множество наранявания в областта на
крайниците и главата, в т.ч. и сътресение на мозъка, като изпаднал в
безсъзнателно състояние и останал да лежи в такова състояние на цимента в близост
до трупа на М., до около 9:30 часа, когато на звънеца на заключената пътна
врата на вилното място позвънила свид. Т.Н.. Тя била съседка по дворно място на М. и
майка й, била в приятелски отношения с тях и често при тях оставяла ключа за
входната врата на мястото си. След позвъняването, на
терасата на първия етаж се показала свид. П.Ц., която след като видяла съседката си Н. казала, че ще й занесе
ключа. Веднага след това свид.
Ц. слязла по стълбите от първия етаж и видяла в
близост до защитния парапет подс. К.,
който от пръв поглед личало, че е от ромски произход. Изненадана,
свид. Ц. му извикала:
„Ти какво правиш тука, бе, дошъл си пак да крадеш ли?” Тези
думи били възприети от свид. Н., която от пътната врата нямала видимост към площадката
пред стълбището и в първия момент недоумявала какво става. Веднага
след това свид. Ц. се
обърнала към циментовата площадка, видяла дъщеря си – постр.
М. да лежи неподвижна, по очи, в локва от кръв и
започнала да вика силно и да плаче. В този момент подс. К., все още не напълно адекватен от получените
при падането травми, се изправил и накуцвайки, приведен от болка, побягнал през
дворното място в южна посока. Свид. Н. го видяла и му
извикала: „Какво направи бе, бабичката ли удари?”,
като проследила движението му от външната страна на оградата. Видяла го, че след като достигнал до южния край на градината,
прилегнал в люляков храст. В този момент видяла, че по
пътя към вилата се движи лек автомобил и размахала с ръце за помощ. От автомобила слязъл свид. Е.Г., на който свид. Н. обяснила, че е видяла крадец, като посочила мястото, където
се е скрил и поискала помощ. След него дошъл и свид. А.Щ., който бил с велосипед.
Двамата видели, че посочения от свид.
Н. мъж прескочил оградата от бодлива тел и преминал в
съседния имот, като се опитали да го проследят и да му попречат да излезе на
пътя и избяга. През това време свид.
Н. чула, че свид. Ц. продължава да пищи и се върнала до пътната врата на вилата,
която вече била отключена от Ц.. Влязла навътре и видяла на площадката пред стълбите постр.
М.. Веднага съобщила за случая на телефон „112”, след
което отишла при свидетелите Г. и Щ. и им казала какво е видяла. Малко след това на място пристигнал екип от полицейски служители,
които направили заграждение и претърсване на района. След
няколко минути подс. К. бил
заловен и задържан от свид. Г.Г. – служител в сектор
„ПКП” при РУ „Полиция” – Сливен, в момент в който правел опит да се прехвърли
през ограда на вилен имот, северозападно от вилата на постр.
М.. При задържането му свид.
Г. забелязал, че подс. К. бил със забавени реакции, с рана на главата и липсващи
кичури коса. След задържането му подс.
К. бил отведен в сградата на ОД на МВР – Сливен, където бил прегледан и
освидетелстван от д-р Т.Ч. – Началник отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ
„Д-р Ив. Селимински” – Сливен, като му е била взета
кръвна проба за изследване, в т.ч. и за алкохол. След
освидетелстването му, предвид моментното здравословно състояние на подс. К., същият бил
отведен и приет на лечение в „НХО”, и изписан на 27.07.2011 г.
При
извършения оглед на местопроизшествието е установено наличието на кичур косми
от черна коса, в близост до дясната ръка на постр. М., а в близост до главата й в локвата от кръв е намерен
друг такъв кичур косми. Кървави петна са били установени
върху завеса от плат, намерена на терасата на втория етаж, в близост до
входната врата, както и по циментовия под на терасата. При огледа е бил намерен в съседния двор и иззет черен на цвят
прожектор марка „Mag-litte”, с който си е служила постр. М..
Видно
от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза на живо
лице /т.І, л.39-41 от ДП/ при освидетелстването на подсъдимия
К., извършено непосредствено след задържането му е установено наличието на
продълговата разкъсно-контузна рана в теменната
област на главата, с разкъсни и натъртени ръбове с
дължина около
По
делото е назначена ДНК – експертиза с предмет на изследване представените от
разследващия орган обекти, описани изрично в постановлението за назначаване на
експертиза /т.ІІ, л.60 от ДП/. Видно от експертното заключение по представените
за изследване обекти се установява, че петната от кръв по иззетата при огледа
на местопроизшествието завеса, произхождат от пострадалата
М.. Установено е също, че ДНК-профилът на космите,
иззети при огледа на местопроизшествието, показва пълно съвпадение с
ДНК-профила на сравнителния материал взет от подсъдимия
К..
От
заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза на труп е
видно, че постр. М. при
падането от високо е получила тежка съчетана травма с обхващане на главата,
гръбначния стълб, гръдния кош и крайниците, в т.ч. масивна разкъсно-контузна
рана в областта на лявата половина на главата, счупване на черепа в тази
област, масивен оток на мозъка, счупване на става в горната част на врата,
множествени счупвания на левите ребра отпред и отзад, счупване на ключиците, на
долния край на дясната предмишница и др. Причина за настъпването на смъртта на постр.
М. е острото шоково състояние, в което е изпаднала
вследствие множествените травматични увреждания и острата следкръвоизливна
анемия вследствие кървенето от разкъсаните съдове в областта на главата и други
части на тялото. При външния оглед на трупа са установени
значителни травматични увреждания и в областта на дясната половина на челото,
дясната очница, в областта на гърба, на носа и
брадичката. Тези увреждания според експертизата са значителни, но не
толкова тежки, които съобразно характера им и конкретната обстановка, са дали
основание на вещото лице да формира извод, че са получени преди падането на пострадалата
от високо, а самото падане е било не свободно, а с предварително предадена
механична енергия на тялото на пострадалата. Според
експертизата уврежданията в областта на лицето и главата е възможно да са
получени вследствие блъскане на тялото на пострадалата и падане от собствен
ръст на плоскост преди падането й от високо.
По
делото е назначена и съдебно-химическа експертиза за изследване кръвта от трупа
на постр. М. и проба от кръв от подс. К., иззета при освидетелстването му след извършване на
деянието, в 13:00 часа на 22.07.2011 год. Видно от
експертното заключение /т.ІІ, л.46 от ДП/ в кръвта на постр.
М. не е установено наличието на етилов алкохол. Видно от експертното заключение /т.І, л.42 от ДП/ в кръвта на подс. М.К. е установено наличие на етилов алкохол в
концентрация 0,43 промила. С оглед установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му към момента на деянието /малко след
полунощ на 22.07.2011 г./ е назначена съдебномедицинска
експертиза /т.ІІ, л.70 от ДП/. От заключението на същата е видно, че към 0:00
часа концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подс.
К. е била 2,23 промила, към 01:00 часа – 2,08 промила,
към 02:00 часа – 1,93 промила и към 03:00 часа – 1,78 промила. Според
експертизата в случая се касае за средна степен на остро алкохолно отравяне,
като лицата с такава концентрация на етилов алкохол в кръвта – от 1,5 до 2,5 промила, са силно повлияни от действието на
етиловия алкохол.
Изложените
фактически обстоятелства се установяват по категоричен начин от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, ценени
поотделно и в тяхната съвкупност, а именно: показанията на свидетелите по
делото; самопризнанията на подсъдимия; протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него, протокол за претърсване и изземване и фотоалбум към него,
протоколи за доброволно предаване, протокол за следствен експеримент с
фотоалбум, заключенията на назначените по делото експертизи – съдебномедицинска
експертиза, химическа експертиза, съдебномедицинска експертиза на труп,
съдебно-биологична експертиза на веществени доказателства, ДНК-експертизи на
веществени доказателства, съдебномедицинска експертиза по писмени данни;
справка за съдимост на подс.К., характеристична справка /прочетени/.
Съдът дава вяра на събраните в хода на досъдебното
производство гласни доказателствени средства – показанията на разпитаните по
делото свидетели. Показанията са
последователни, логични, относими към предмета на доказване, в отношение на
пълно покриване и допълване. Същите кореспондират с останалия
събран по делото доказателствения материал. От тези доказателствени
източници съдът установи по категоричен начин релевантните факти относно
инкриминираното деяние – дата и място на деянието, местонахождението на подсъдимия
към момента на установяване настъпилата смърт на пострадалата, последващото
поведение на К..
Съдът кредитира събраните в хода на досъдебното
производство писмени доказателства и доказателствени средства. Същите са приложени по досъдебното производство, не се оспорват от
страните и са приобщени към доказателствата по делото надлежния процесуален
ред.
Заключенията на назначените по делото експертизи са
подробни, обосновани, съдържащи отговори по поставените на експертите въпроси. По делото не е внесено никакво съмнение относно правилността на
заключенията. Експертизите са изготвени от компетентни
вещи лица, в чиято добросъвестност, компетентност и професионализъм съдът няма
основания да се съмнява. Същите не са оспорени от
страните и допринасят в значителна степен за изясняване на обстоятелствата,
включени в предмета на доказване.
Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия,
дадени от него в хода на досъдебното производство, които по реда на НПК са
приобщени към доказателствата по делото. Доверява се на онази част от тях, в която подсъдимият признава
неблагоприятни за себе си обстоятелства, а именно за извършени престъпления от
общ характер – кражби в частност от вилата на пострадалата, за извършеното
посегателство по отношение на пострадалата в инкриминираната нощ /протоколи за
разпит на обвиняем от 12.01.2012г. и от
31.01.2012г. – т.І, л.64-
След
анализ на доказателствената съвкупност съдът констатира, че в основната си част
събраните в досъдебната фаза и приобщени към материалите по делото в съдебната
фаза на процеса доказателствени източници кореспондират с направеното от
подсъдимия пред съда самопризнание, като установяват по безспорен начин
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които съдът
прие за установени по-горе.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
С деянието си подсъдимият М.М.К. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.116 ал.1
т.12 предл.1 вр.чл.115 от НК, като на 22.07.2011 г., във вилна зона, в местността „Б.П.” край гр. Сливен, умишлено умъртвил Н.Г.М. от същия град, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив.
От обективна страна с оглед приетите
за установени по-горе факти е несъмнено, че подсъдимият е извършил активни
агресивни действия срещу пострадалата М., в резултат на което е причинил
смъртта й. Същият, след като издърпал прожектора от ръката на пострадалата и го хвърлил, започнал силно да блъска М. и да
я удря с ръце, като й нанесъл удари в областта на главата и лицето. От лицето на пострадалата в резултат на нанесените удари потекла
кръв, която е установена по терасата и намираща се на нея завеса от плат.
Именно агресивните действия на подс.
К., които са продължили със силно блъскане и
притискане на пострадалата към защитния парапет на стълбата
са довели избутването на пострадалата от подсъдимия, респ. падането
й през парапета. За сериозната сила и интензитет на агресивните действия на К.
настоящият състав съди и по защитната реакция на М.,
която за да противодейства на подсъдимия, се е вкопчила с ръце за косата му. Въпреки това К. продължил да я притиска
силно към защитния парапет, които негови действия довели до крайния резултат –
изблъскването на пострадалата и падането й на циментовата плоча пред вилата, заедно
с подс. К., когото М.
държала за косата. Обстоятелството, че падането на пострадалата
е резултат именно на изблъскването й от подсъдимия, като не се касае за
свободно падане е установено по категоричен начин при изготвената
съдебномедицинска експертиза на труп. Вещото лице
изрично посочва, че се касае за несвободно падане с предварително
предадена механична енергия на тялото на пострадалата. В резултат на падането от високо, причинено от активните агресивни
действия на подсъдимия, постр. М. е получила несъвместими с живота травми в областта на
главата и други части на тялото и от които е настъпила смъртта й.
Така
възприетата фактология, установена от събраните по делото доказателства и
призната от подсъдимия в с.з., мотивира извод, че извършеното от подсъдимия
деяние представлява убийство по смисъла на чл.115 от НК. Деянието е извършено при условията на опасен рецидив и е
съставомерно по чл.116 ал.1 т.12 предл.1-во от НК предвид така посоченото
квалифициращо обстоятелство. От материалите по делото се
установява, че последното налагане на наказание на подс.
К. е лишаване от свобода за срок от
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия К. с евентуален умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и съзнателно е допускал настъпването на тези последици.
Съдът
извлича този извод въз основа конкретно обективираното на подсъдимия поведение
– отнемането на прожектора от пострадалата, изхвърлянето му надалеч през
оградата, нанасянето от подсъдимия на множество удари с ръце в областта на
главата и лицето на пострадалата, с което са й причинени значителни телесни увреждания,
силното блъскане и притискане на пострадалата към защитния парапет в горната
част на стълбата от подсъдимия и последвалото падане на пострадалата заедно с
подсъдимия върху циментовата плоча пред вилата, от което е причинена смъртта й.
Тези факти, които съдът прие за установени, са отразени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като последните са изцяло признати от подсъдимия К. в
съдебно заседание. Направеното от подсъдимия самопризнание
досежно действията му, от които е настъпила смъртта на пострадалата, респ.
наличието на евентуален умисъл у К. за убийство, се подкрепя от показанията на
свидетеля А.С.В., приложени в т. ІІ, л. 26 от ДП и приобщени към
доказателствата по делото чрез прочитането им в с.з. Същият свидетел заявява:
„…попитах какво се е случило и същият отговори, че е влязъл да краде на таванката на вилата, но е излязла жената и го е видяла.
След това го попитах какво е станало с жената и той отговори: „Бутнах я”. Попитах го от къде и той повтори от таванката.”
От значение е и факта, че този свидетел е разговарял с подс. К. непосредствено
след задържането му в близост до местопрестъплението.
За
наличие на умисъл за причиняване на смъртта на пострадалата М. сочи и
заключението на съдебномедицинската експертиза на труп изготвена от д-р Чаушев
/т. ІІ, л. 42-45 от ДП/, в т. 4 на която е експертът сочи, че при външния оглед
на трупа на пострадалата са установени значителни травматични увреждания в
областта на дясната половина на челото, дясната очница,
в областта на гърба, на носа и брадичката, които са значителни, но не толкова
тежки. Наличието на такива увреждания и невъзможността пострадалата
да е паднала поради нещастно стечение на обстоятелствата, тъй като стълбището е
с висок защитен парапет са дали основание на експерта да приеме, че тези
увреждания са получени преди падането на пострадалата от високо. Вещото лице пояснява, че „тези съображения по други данни от
външния оглед сочат, че се касае за несвободно падане с предварително предадена
механична енергия на тялото на пострадалата”.
Видно
от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума със снимки към него, направени
при огледа на местопроизшествието, посочено е точно мястото, от което постр. М. е била
блъсната от подсъдимия, като от височината на парапета и наличието на защитни
метални пръчки в пространството под него се изключва падане на тялото
вследствие на дърпане, така както е посочено от подс.
К. при проведения следствен експеримент.
Всичко
изложено по-горе мотивира извода на съда, че деянието на К. е извършено с
евентуален умисъл, като не се касае за непредпазливо деяние. Изцяло в подкрепа на този извод са обективните находки на
местопроизшествието, събраните доказателства, експертните изводи. В допълнение се явява и направеното самопризнание на подсъдимия
относно фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Като
причини, условия и мотиви за извършеното деяние съдът отчете утвърдените
системни престъпни навици на подсъдимия и отпадане на волевите задръжки
вследствие на употребеното голямо количество алкохол в инкриминираната нощ от
страна на подс.К..
При
определяне вида и размера на наложеното наказание съдът изходи от общите разпоредби на закона /чл.54 и чл.57 от НК/, принципите за определяне на наказанието
съгласно чл.36 от НК, както и от предвидените в специалната разпоредба на
закона конкретни алтернативни по вид и размер наказания.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл.58а НК, приложима на основание чл.373, ал.2
от НПК, с оглед проведеното при условията на диференцираната процедура по глава
27 от НПК производство със съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.
Разпоредбата
на чл.116 от НК предвижда три алтернативни наказания – лишаване от свобода от
15 до 20 г., доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
В
дейността по индивидуализация на наказанието – определяне на най-подходящото от
законодателно предвидените алтернативи, съобразно правилата на чл.57 от НК,
съдът изследва обстоятелствата по чл.54 от НК, а именно степента на обществена
опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и
всички други смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Съдът отчете като отегчаващи отговорността
обстоятелства миналите осъждания на подсъдимия /извън това квалифициращо
деянието като опасен рецидив/, отрицателните характеристични данни, изключително
високата обществена опасност на деянието, насочено към най-ценното благо –
човешкия живот. Съдът съобрази, че
подсъдимият е лице с висока степен на обществена опасност. Многократните му осъждания, основно за престъпления против
собствеността, а част от тях свързани и с посегателство срещу телесната
неприкосновеност, с наложени наказания лишаване от свобода за различни периоди
от време, ефективно изтърпени, очевидно не са постигнали целите на
индивидуалната превенция. Събраните доказателства
/справка за съдимост, обвинителни актове по други дела, характеристични данни/
сочат, че след всяко напускане на условията на задържане подсъдимият продължава
да извършва престъпления, като последните съставляват начин на живот. Установява се, че извършените от подсъдимия деяния са все по-тежки,
за да се стигне до отнемането на живот. От така установените
обстоятелства, включително деянието, за което е предаден на съд по настоящото
производство К. – умишлено лишаване от живот на пострадалата М. – съдът
констатира, че е налице систематичност в посока деградация личността на
подсъдимия, като очевидно неговото поправяне и превъзпитание към спазване
извършва законите и установения ред е невъзможно. Този извод
на съда не търпи промяна, дори и при отчитане на смекчаващите отговорността
обстоятелства – изразеното от подсъдимия съжаление за стореното и конкретното
му здравословно състояние. Впрочем последното,
доколкото в голяма степен е резултат на престъпното деяние на К. спрямо
пострадалата М. съдът намира, че не може да се отчита в полза на подсъдимия.
Воден от изложените аргументи съдът намери, че следва
да наложи наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,
като съобразно целите на генералната превенция съдът намери, че най-подходящо е
наказанието доживотен затвор. Този извод
съдът формира при спазване правилата, разписани в разпоредбите на чл. 57, ал. 1 и чл. 54
от НК.
На основание чл. 58а ал. 2 от НК съдът замени така
определеното наказание доживотен затвор с лишаване от свобода до 30 години и
продължи с индивидуализацията на наказанието при условията на чл.58а ал.3 от НК. В границите на най-ниския минимален размер, предвиден за конкретното
деяние в особената част на НК, а именно 15 години лишаване от свобода и
най-високия максимален размер на наказанието, определено при условията на
чл.58а ал.2 от НК – 30 години лишаване от свобода, настоящият състав намери за
съответно на деянието и дееца, съобразно отчетените по-горе обстоятелства по
чл.54 от НК и целите на чл.36 НК, наказание лишаване от свобода в максимален
размер – за срок от 30 години.
Съдът съобрази, че настоящото производство се
явява второ по ред пред първата инстанция, като предходната първоинстанционна
присъда е отменена по жалба на подсъдимия, т.е. за съда не е налице възможност
да влоши положението на подсъдимия при настоящото си произнасяне по
наказателното обвинение. При тези обстоятелства съдът не може
да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в по-голям размер от
наложеното с отменената присъда, поради което осъди подсъдимия на 20 години
лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим
в затвор.
На
основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспадна от определеното окончателно
наказание лишаване от свобода времето, през което спрямо подсъдимия е била
взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, а именно от 22.07.2011 г.
до привеждане на присъдата в изпълнение.
ОТНОСНО
ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
В настоящото производство,
при спазване условия и реда, предвиден в НПК и по надлежния ред са
конституирани синовете на пострадалата Н. М. в качеството на граждански ищци. Приети са за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявените от синовете на пострадалата против подсъдимия граждански
искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволеното увреждане с цена на всеки от исковете по 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието до окончателното изплащане.
Гражданските
искове са с правно основание чл. 84 и сл. от НПК и чл. 45 от ЗЗД, а
гражданските ищци са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – синове на пострадалата Н. М..
Съдът съобрази събраните по делото доказателства и разпоредбите на
чл. 45 и сл. от ЗЗД и
формира извод, че гражданските искове за неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл. 116 ал.1 т.12 вр. чл.115 от НК са доказани по основание и размер. Касае се за вреди без паричен или друг имуществен еквивалент, във
връзка с което законодателят е регламентирал определяне размера на
обезщетението за претърпени болки и страдания в съответствие с принципите на
справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД. От доказателствата по делото, относими към предявените граждански искове се установява,
че между гражданските ищци В.М. и П.М. и майка им – постр. Н.
М. са съществували отношения на обич и привързаност. Макар и
да не са живеели в едно домакинство гражданските ищци се срещали почти всяка
седмица с майка си и нейната смърт представлява тежка загуба за тях. Загубата на родител е една от най-тежките, които може да претърпи в
живота си човека. Особено тежка е тя, когато касае
именно загуба на майката, при това със смърт, причинена от умишлено престъпно
деяние. Факт е, видно от заключението на
съдебномедицинската експертиза, че майката на гражданските ищци – постр.Н.
М., е била физически здрава към момента на
инкриминираното деяние, оздравяла напълно след оперативно третирано
злокачествено раково заболяване. Констатациите на съдебния
лекар са, че заболяването е било окончателно излекувано, като към момента на
експертизата не са установени метастази нито в областта на вътрешните органи,
нито в областта на регионерните лимфни възли. Пострадалата
е преборила една от най-тежките болести и се е излекувала напълно, за да бъде
отнет живота й чрез деянието на подсъдимия. Не е
спорно, че синовете на пострадалата са претърпели и ще продължават да търпят
болка и страдание от загубата на майка си. На същите
следва да се присъди обезщетение, дължимо от подсъдимия за извършеното от него
деяние. Актуалната съдебна практика е изключително
обилна за присъждани обезщетения за неимуществени вреди особено от
непредпазливи деяния, при които е причинена смърт. Дори
за такива деяния в определени случаи присъжданите обезщетения надхвърлят
значително претендирания в настоящото производство от гражданските ищци размер
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Тези обстоятелства
дават основание да се приеме, че размерите на гражданските претенции на
наследниците на пострадалата, чиято смърт е причинена умишлено от подсъдимия, не са завишени и няма основание
да бъдат намалявани.
С
оглед изложеното, съдът намери гражданските искове за основателни. Досежно размерът им, съдът съобрази разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
установената по делото конкретика, съдебната практика и прецени, че исковете
следва да бъдат уважени в пълен размер.
Воден
от тези мотиви, съдът осъди подс. К.
да заплати на гражданските ищци обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от
деня на увреждането – 22.07.2011 г. до окончателното изплащане на сумите.
Съдът
се разпореди веществените доказателства, описани в приемателно-предавателен протокол от
16.03.2012 г., а именно:
·
кичур косми от черна коса, поставен в
хартиен плик, запечатан с лепенка № 02519;
·
кичур от коса от същия вид, поставен в
хартиен плик, запечатан с лепенка 02518;
·
тампон марля, поставен в хартиен плик,
запечатан с лепенка 02525;
·
черен на цвят прожектор "Mag-litte",запечатан в полиетиленов
плик с лепенка №02524;
·
бяло-черна на цвят маратонка с надпис
"Atras", запечатана в полиетиленов
плик с лепенка № 02521;
·
завеса от плат на цвят от едната
страна оранжева, от другата избеляла бежова, запечатана в хартиен плик с
лепенка № 02520;
·
черна тениска с къс ръкав с бели
кантове по ръкавите с емблема "NIKE" на предното дясно рамо, скъсана
в ляво под ръкава по шева;
·
1 бр. лява маратонка, синьо-бяла на
цвят с надпис на езика "Аtras";
·
тъмно-сини дънки
с метален цип;
·
биологичен материал за изследване –
натривка от устна кухина, запечатан с лепенка № 01507;
·
биологичен
сравнителен материал – косми от главата на подс. К.,
запечатан с лепенка № 00388;
·
жълто-кафяв
хартиен плик, съдържащ иззети при огледа и аутопсията на трупа на постр. М.: тампон с кръвна проба, кичур косми от главата,
изрезки от нокти от лява и дясна ръка,
след
влизане на присъдата в сила да се унищожат като вещи без стойност.
Съгласно правилата на процеса съдът
осъди подсъдимия М.М.К. да заплати направените по
делото разноски в полза на държавата, като тези, направени на досъдебното
производство в размер на 1701,45лв. – да заплати по
сметка на МВР, а направените в хода на съдебното производство в размер на 83
лв., както и дължимата държавна такса в размер на 4000лв., представляваща 4% от
уважените граждански искове – да заплати по сметка на СлОС.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: