Решение по дело №566/2019 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ ...77

гр. Самоков, 16.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесетата година, в състав:

        РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ 

 

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 566 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

„С. к“ ЕООД, гр. Самоков обжалва Наказателно постановление № издадено на 27.02.2019 г. от И Р. Х, на длъжност Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. София в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. А А, който заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения изразява становище за нейната допустимост и основателност по изложените в нея съображения.

В писмо от 05.02.2020 г. за окомплектоване на преписката по подадената директно до съда жалба въззиваемата страна изразява становище за недопустимост на жалбата поради просрочие, а по същество – и за нейната неоснователност.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП).

От доказателствата относно връчването на НП на жалбоподателя не може да се направи извод, че срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за подаването й е пропуснат. Вярно е, че от съвкупната преценка на съдържанието на попълнената бланка на известие за доставяне и на копието от запазения плик за пощенска пратка, с оглед идентичносттта на „бар-кода” на положените на тези два документа стикери, може да се направи извод, че НП е изпратено на жалбоподателя на 27.03.2019 г. по пощата на адрес гр. Самоков, ул. „И” №, който е вписан в Търговския регистър като адрес на управление на търговското дружество – жалбоподател. Служител на пощенския оператор е отбелязал на 19.04.2019 г., че пратката не е потърсена.

Това обаче не означава, че НП е връчено на жалбоподателя по надлежния ред на определена дата, за да се приеме, че от тази дата е започнал да тече преклузивният 7-дневен срок за обжалване на НП.

Първо – разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че препис от НП се връчва на нарушителя срещу подпис, като по аналогия с чл. 43, ал. 4 от ЗАНН връчването на НП може да се осъществи от служители в съответната служба на наказващия орган, ако такава има в населеното място, където е адреса, респ. седалището на нарушителя или от служители на съответната общинска администрация. Казано иначе, в закона не е предвидено връчването на НП да се осъществи чрез изпращането му по пощата, поради което и невръчването му по този начин не следва да доведе до неблагоприятни последици за наказаното лице, свързани с изтичане на срока за обжалване.

Второ – отбелязването от служител на пощенския оператор, че пратката не е потърсена, въобще не е равносилно на удостоверяване на релевантното за приложение на фикцията по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН обстоятелство, че адресатът на подлежащото на връчване НП не е намерен на посочения от него адрес (в случая – на адреса, посочен в АУАН и в НП, който е и адрес на управление на санкционираното търговско дружество). Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН изисква не адресатът да бездейства в търсене на пощенска пратка, а той самият да е търсен на адреса, който е посочил, но да не е намерен на този адрес. Следователно приложимите за съответната пощенска услуга стандарти на обслужване от пощенския оператор, съгласно които пратката се връща ако не е потърсена в определен срок след оставяне на известие, че е налична в съответното пощенско подразделение (станция), нямат никакво отношение към обстоятелството търсен ли е адресатът на адреса и намерен ли е на този адрес. Ето защо връщането на пратката с отбелязване от 19.04.2019 г., че пратката не е потърсена от адресата, не изпълва фактическия състав на фикцията по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а именно – да се установи, че той е търсен, но не е намерен на адреса.

Трето – връчването на препис от НП по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е обусловено от датирано отбелязване в НП, че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а нов негов адрес е неизвестен. Такова отбелязване в НП липсва, а вместо него в НП е посочено дословно, че то е „влязло в сила на 30.04.2019 г. на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН”, като това изявление е подписано със запетая от служител, действащ за Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация”, гр. София. Така удостовереният извод на този служител кога НП е влязло в сила не представлява извършено на определена дата отбелязване в НП по смисъла на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на обстоятелството, че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. Само ако това обстоятелство се потвърди от събраните доказателства (а в случая не се потвърждава) и – кумулативно с това – ако то е отбелязано в НП на определена дата (а в случая именно то не е отбелязано в НП), би могло да се приеме, че датата на това отбелязване се приравнява по силата на фикцията по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на дата на връчване на НП, поставяща началния момент на срока за неговото обжалване. В случая такова отбелязване не е налице, поради което не може да се приеме, че то е връчено по определен ред на определена дата на жалбоподателя.

По всички изложени дотук съображения съдът намира, че до подаване на жалбата срещу процесното НП директно до съда, то не е било надлежно връчено на жалбоподателя и установеният в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок за обжалването му не е започнал да тече, следователно – този срок не е пропуснат.

Ето защо съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно-наказателното производство срещу жалбоподателя е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на 17.12.2018 г. от свидетеля Д.Р.Б., на длъжност „инспектор“ при Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО „АА“), гр. София, за нарушение на чл. 33, § 1, изречение последно от Регламент № 165/04.02.2014 г. на Европейския Парламент и на Съвета, изразяващо се в това, че при извършена на 17.12.2018 г. в сградата на ОО „АА“ в гр. София комплексна проверка на транспортната дейност на дружеството – жалбоподател, притежаващо лиценз на Европейската общност № 5870/19.04.2011 г., преиздаден и валиден до 18.04.2026 г., за международни превози на товари, е установено, че на 04.07.2018 г. в гр. Самоков жалбоподателят не е издал на водача М Н В тахографски лист по одобрен образец „е1-85”, подходящ за използване в аналогов тахограф марка „K”, тип „, сер. № монтиран, видно от протокол от контролна проверка № BG в превозно средство марка „М” с рег. № управлявано от гореспоменатия водач при извършването на превоз на товари за собствена сметка, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/15.03.2006 г. Относно посочването на нарушената с деянието разпоредба от Регламент № 165/2014 в АУАН е извършена ръкописна добавка на текста „(3) – пред” между думите „изречение” и „последно”, от която може да се съди, че посочването касае чл. 33, § 1, изречение 3 - предпоследно от този регламент.

Въз основа на така съставения АУАН административно-наказващият орган е издал атакуваното НП, в което изцяло е възприел фактическите констатации на актосъставителя и описанието на нарушението в акта, прецизирал е нарушената с деянието разпоредба, като е приел, че с него е нарушена разпоредбата на чл. 33, § 1, изречение трето от Регламент /ЕС/ № 165/2014, квалифицирал е деянието като административно нарушение по чл. 104, ал. 6, предл. последно от Закона за автомобилните превози и за него е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер 3000 лв.

От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е извършил административното нарушение, за което е санкциониран.

Съставът на нарушението, за чието извършване е предвидена имуществена санкция в размер 3000 лв. съгласно чл. 104, ал. 6 от Закона за автомобилните превози е очертан от същата разпоредба и с оглед вменените на жалбоподателя факти се налага извод, че жалбоподателят е санкциониран за това, че в качеството си на превозвач, а в същото време и лице по чл. 12б, ал. 1 от този закон, извършващо превоз за собствена сметка на 04.07.2018 г., не е осигурило на водача М. В. тахографски лист от одобрен тип, а именно „е1-85”, подходящ за използване в конкретно описания в АУАН и в НП аналогов тахограф, монтиран в превозното средство марка „М.” с рег. № .. с което е осъществен този превоз.

На първо място, в съставения констативен протокол за извършване на комплексна проверка (л. 21-25 от делото) такова конкретно нарушение изобщо не е описано.

На следващо място, посочено е в АУАН, че при съставянето му като доказателство е иззет тахографски лист от 04.07.2018 г. Копие от такъв лист е приложено на л. 18 от делото и от него се установява, че този лист касае движение на превозно средство с рег. № .. с водач М. В. в периода 04.07.2018 г. – 05.07.2018 г. като в определени негови сегменти са отразени тахографски отбелязвания относно времето и скоростта на движение на превозното средство. Действително, никъде на този тахографски лист не е отбелязано от какъв образец е той, но и в АУАН, в НП или в друг документ по делото не е посочено какъв е образецът „е1-85” на тахографски лист, който е следвало да бъде предоставен на водача, от кого е одобрен този образец и следва ли обозначението на този образец да фигурира върху тахографския лист, нито пък се установява отличава ли се той и по какво от използвания при превоза. Ето защо не може да се направи обоснован от доказателствата по делото извод, че иззетият при проверката тахографски лист не е от одобрен тип по смисъла на чл. 104, ал. 6 от Закона за автомобилните превози.

Наред с това, съгласно протокола от контролна проверка № BG 83/0005077 от 07.11.2018 г. (на л. 20 от делото, който макар и със затруднения, е все пак четлив) обозначението „е1-85” касае одобрен тип на аналоговия тахограф – модел на „K.”, тип 1234.710315, сериен № .., монтиран на превозното средство марка „М.” с рег. № .., а не на тахографските листа, използвани при работата му. Съгласно чл. 33, § 1, изр. трето от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г., която разпоредба е посочена в АУАН и в НП като нарушена с деянието на жалбоподателя, „транспортните предприятия издават на водачите само листове по одобрен образец, подходящ за използване в уреда, монтиран в превозното средство“. Следователно „одобрен тип” на аналоговия тахограф, монтиран в превозното средство – от една страна и от друга - „одобрен образец”, респ. „одобрен тип” на тахографския лист, използван от тахографа (съобразно терминологичните различия между Регламент 165/2014 и чл. 104, ал. 6 от Закона за автомобилните превози), не са равнозначни понятия. Така ако тахографският лист е от друг одобрен образец/тип, а не от одобрения образец/тип с обозначение, съвпадащо с това на одобрения тип аналогов тахограф (в случая „е1-85), но е подходящ за използване в тахограф от този одобрен тип, нарушение не е налице. От нито едно от събраните доказателства, в това число и от показанията на св. Д.Б., не се установява, че тахографският лист на л. 18 от делото е от тип, който изобщо не е бил одобрен или че ако типът му е бил одобрен, то към 04.07.2018 г. този тахографски лист е бил неподходящ за използване в аналоговия тахограф, монтиран в превозното средство марка „М.” с рег. № ..

При тази доказателствена съвкупност съдът намира, че по делото не се установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин жалбоподателят да е извършил административното нарушение, за което е санкциониран.

Ето защо обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № .., издадено на 27.02.2019 г. от И. Р. Х., на длъжност Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. София в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му. 

                                                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: