Решение по дело №34/2020 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №56

 

гр. ВРАЦА, 20.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                   отделение в

публичното заседание на   12.02.2020 г.     в състав:

 

Председател:Рената Мишонова Хальова

    Членове:М. Аджемова

            Иван Никифорски мл. с-я

 

                                    

в присъствието на:

прокурора              секретар  Виолета Вълкова

като разгледа докладваното  от  М. Аджемова             

      в. гр. дело N` 34  по описа за 2020   год., за да се произнсе взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 21734/05.12.19 г. на В.Л.Ц., чрез процесуалния й представител адв. М.Г., срещу решение на районен съд гр. Враца № 979/19.11.19 г. постановено по гр. дело № 2214/19 г. по описа на същия съд, с което е УВАЖЕН предявеният от ЕООД "Суаб-СБА", клон гр. Враца, с ЕИК на клона 8310331270087 срещу жалбоподателката осъдителен иск с правно осн. чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за сумата 527.67 лв., като получена на отпаднало правно основание, тъй като заповедта за уволнение на жалбоподателката е отменена и същата е възстановена на заеманата преди това длъжност с влязло в законна сила решение на районен съд гр. Враца постановено по гр. дело № 2221/18 г., заедно със законната лихва върху сумата считано от 07.06.19 г., до окончателното й изплащане.

Въззивникът Ц. атакува и частта от посоченото решение на районен съд гр. Враца, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от нея н а с р е щ е н осъдителен  иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата 527.67 лв. представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 01.04.18 г. до 09.05.19 г., заедно със законната лихва върху сумата считано от предявяване на иска.

С атакуваното решение са присъдени и съдебни разноски.

Жалбоподателката намира, че предявеният от работодателя й  първоначален иск е уважен от районен съд в нарушение на материалния и процесуален закон, доколкото по делото не са доказани релевантни за спора факти, а именно: кога точно е отпаднало основанието за дължимост на исковата сума; поканена ли е жалбоподателтата да върне сумата; получила ли е исковата сума, а също и че работодателят не е направил искане за прихващане с исковата сума в съдебното производство по признаване уволнението за незаконно.  В жалбата се излагат и оплаквания, че решението е неправилно, тъй като в КТ не е посочено, че обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ следва да бъде разглеждано като недължимо и подлежащо на връщане в резултат на отмяна на незаконното уволнение.

Жалбоподателката излага оплаквания за процесуални нарушения във вр. с отхвърляне от районен съд на предявения от нея насрещен иск, тъй като съдът следвало в хипотезата на чл. 633 от ГПК да спре производството по предявения насрещен иск, доколкото предметът на иска е обусловен от разрешаването на постановения въпрос пред Съда ЕС по дело С-762/18 г., по което дело няма произнасяне. Сочи, че отговорът на въпроса поставен пред СЕС, а именно: трябва ли чл. 7, пар. 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4.11.03 г. относно някои аспекти на организацията на работното време да се тълкува в смисъл, че не допуска националното законодателство и/или практика, според които работник, който е бил незаконно уволнен и след това е бил възстановен на работа, няма право на платен годишен отпуск за времето от датата на уволнение до датата на възстановяването му на работа, обуславя изхода по процесния насрещен иск, което на свой ред налага спиране на производството до решаване на делото образувано пред пред СЕС.

Алтернативно се излагат и съображения за нарушения на материалното право - нормата на чл. 244, ал. 1 от ГПК.

При заявените оплаквания, жалбоподателката моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на съдебен акт по същество, с която предявеният срещу нея иск бъде отхвърлен, а нейният насрещен иск бъде уважен.

Заявява и искане за спиране производството по насрещния иск до постановяване на съдебен акт по СЕС по дело С 762/18 г.

Окръжен съд е преценил искането за въззивника за спиране производството по делото по отношения насрещния иск, за основателно и с определение № 113/10.02.20 г., в тази част, производството по делото е спряно на осн. чл. 633 от ГПК.

Ответното дружество ЕООД "СУАБ-СБА", клон гр. Враца, седалище гр. Враца представя отговор, в който мотивира становище за неоснователност на жалбата.

Страните нямат доказателствени искания, молят за присъждане на съдебни разноски в зависимост от изхода на спора пред въззивна инстанция.

След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното по предявения първоначален иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. последно от ЗЗД и във вр. с чл. 222, ал. 1 от КТ.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна в производството, имаща за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.

Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата срещу постановения от районен съд съдебен акт по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, за НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:

ЕООД "СУАБ-СБА", клон гр. Враца, с ЕИК на клона 8310331270087 е сезирало районен съд гр. Враца с осъдителен иск срещу В.Л.Ц. *** за заплащане на сумата 527.67 лв. Ищецът твърди, че с ответницата са били в трудовоправни отношения, прекратени със заповед на работодателя на осн. чл. 328, ал. 1 т. 2, пр. 2 от КТ - съкращение в щата. При уволнението, на ответницата било преведено по банков път обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 527.67 лв. С влязло в законна сила решение на районен съд гр. Враца № 770/19.10.18 г. постановено по гр. дело № 2221/18 г. по описа на същия съд, съдът е признал уволнението за незаконно, работникът В.Л.Ц. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, като работодателят - ищец в производството, е осъден да заплати на осн. чл. 225, ал.1 от КТ обезщетение  на работника В.Ц. в размер на 3 400 лв. за времето през което е останала без работа - 01.05. - 01.10.18 г. С отмяна на уволнението, според ищеца, е отпаднало и основанието ответницата Ц. да получи обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на исковата сума, при което същото подлежи на връщане като получено на отпаднало правно основание - чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата е представила отговор, в който тя не оспорва, заявените в исковата молба, факти, включително и че е получила обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на исковата сума. Въпреки това, ответницата намира, че исковата претенция с правно осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за връщане на обезщетентието по чл. 222, ал. 1 от КТ, като получено на отпаднало основание, е неоснователна. Намира, че отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата длъжност действат само за напред. Последиците от оставането без работа за един месец се компенсират от полученото обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, тъй като работникът търпи и други негативни действия - той не е осигурен във фондовете на ДОО и по ЗЗО и поради това за него този месец не се зачита като осигурителен стаж и здравно осигуряване, при което не може да се приеме, че сумата е получена на отпаднало правно основание. Ослен това ответницата твърди, че не е получила поканата на ищеца работодател за връщане на сумата изпратена преди предявяване на иска.

 По така предявения иск и възражения на ответницата, районен съд гр. Враца е обсъдил събраните относими по делото доказателства, доводи и възражения на страните, изложил е и обосновани мотиви в подкрепа на изводите си, след обсъждане от правна страна на събраните писмени и гласни доказателства. Ето защо, окръжен съд намира, че законът, процесуален и материален, е приложен правилно. Решението на районен съд следва да бъде потвърдено, като в тази връзка и на осн. чл. 272 от ГПК, настоящата инстанция препраща към мотивите на първостепенния съд, които напълно споделя.

Окръжен съд не споделя заявените въззивни оплаквания и в тази връзка намира следното: Обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ се изплаща при уволнение, поради съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни и същото е в размер на брутното му трудово възнаграждение, за времето през което работникът е останал без работа, но не повече от един месец, освен ако друг нормативен акт предвижда изплащането на това обезщетение за по-дълъг срок. Посоченото обезщетение е изплатено от въззивника В.Ц. във връзка с прекратяването на трудовото й правоотношение с работодателя, като след отмяната на уволнението и възстановяването й на работа, за В. Ц. отпада основанието, на което е получила обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, независимо от това дали тя е действала добросъвестно при получаването му или работодателят е действал незаконосъобразно при уволнението. Обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ подлежи на прихващане с обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, тъй като основанието за изплащане на обезщетениетоот чл.222 ал.1 от КТ отпада, след като уволнението е признато за незаконно и отменено. Също така, обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ няма санкционна, а чисто репаративна функция, да възстанови в патримониума на работника вредите (пропуснати ползи), понесени от оставането му без работа вследствие уволнението. Същата функция има и обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ и по тази причина те не могат да се кумулират. В случай, че не е извършено прихващането, за което е реч по-горе, в съдебното производство по признаване уволнението за незаконно по чл. 344 от КТ, при последващо отпадане на основанието за получаване на обезщетението работникът/служителят следва да върне същите като получени на отпаднало правно основание съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД,  макар в КТ да не е предвидена изрична разпоредба относно възстановяване на сумите. Заплащането на обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ,  предпоставя правомерно прекратяване на трудовото правоотношение. Както се посочи, е недопустимо  кумулиране на обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ с обезщетението за оставането без работа поради незаконното уволнение по чл.225 ал.1 от КТ, до който резултат би се стигнало при възприемане тезата на въззивника В.Ц.. След като с влязлото в сила решение на районен съд уволнението е отменено като незаконосъобразно, работника Ц. дължи връщането на исковата сума, тъй като е платена на отпаднало основание. От друга страна, предявявайки иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, работникът В. Ц. е поддържала, че е налице незаконосъобразно уволнение, поради което задържането на изплатеното от работодателя обезщетение чл.222 ал.1 от КТ е недобросъвестно (Решение№1940/18.12.2001г.по гр.дело№171/2001г. -  IIIг.о. ВКС). Ето защо  окръжен съд приема, че  със  сумата  527.67 лв. - обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ въззивникът-ответник В. Ц. се е обогатила неоснователно, тъй като е отпаднало основанието, на което й била изплатена сумата, поради което е налице фактическия състав на чл.55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД. Съобразно прокламирания с разпоредбата на  чл.55 ал.1 от ЗЗД принцип на справедливостта, ответницата дължи връщане на престацията. Предвид това претенцията следва да бъде уважена, в размер на сумата 527.67 лв.

Простата изискуемост на вземането обаче не поставя автоматично длъжника в забава. Вземането става изискуемо само след изтичане на срока за изпълнение, съгласно  чл.84 ал.1 от ЗЗД, а ако няма уговорен срок - след покана, предвид чл.84 ал.2 от ЗЗД. Вземането на ЕООД "СУАБ СБА" клон гр.Враца за връщане на получената от ответницата на отпаднало основание сума като обезщетение не е срочно. При безсрочните задължения длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Поканата, като условие за изпадане на длъжника в забава, е абсолютно необходима, когато няма определен срок за изпълнение. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът/исковете.

Доколкото в конкретния случай ищецът претендира лихви от предявяване на иска, е без значение дали същият /ищецът/ е изпращал покана до ответницата или не. Съдът приема, че ответницата е изпаднала в забава по отношение на ищеца от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2019 г., която е изиграла ролята на покана. С оглед на изложеното съдът счита, че  в полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху сумите 527.67 лв., считано  от датата на завеждане на исковата молба – 07.06.2019 г. до окончателното й изплащане.

В заключение, при съвпадение правните изводи на въззивния съд с тези на първостепенния по отношение предявения първоначален иск с правно осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, решението на съда по отношение тази иск следва да се потвърди.

При този изход на делото, жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалба сумата 300.00лв., представляваща направените по делото разноски - адв. хонорар.

Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд грц. Враца № 979/19.11.19 г. постановено по гр. дело № 2214/19 г. в частта, с която е УВАЖЕН предявеният от ЕООД "Суаб-СБА", клон гр. Враца, с ЕИК на клона 8310331270087 срещу В.Л.Ц. осъдителен иск с правно осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за сумата 527.67 лв., като получена на отпаднало правно основание, тъй като заповедта за уволнение на ответницата В.Ц. е отменена и същата е възстановена на заеманата преди това длъжност с влязло в законна сила решение на районен съд гр. Враца постановено по гр. дело № 2221/18 г., заедно със законната лихва върху сумата считано от 07.06.19 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА В.Л.Ц. с ЕГН *********** *** да заплати на ЕООД "Суаб-СБА", клон гр. Враца, с ЕИК на клона 8310331270087 сумата 300 лв. представляваща съдебни разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 

 

  

 

 

 

 

 

Председател:..........Членове:1..........  2..........