Решение по дело №383/2015 на Окръжен съд - Шумен

                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

                           № 62/ гр. Шумен, 14.09.2015 год.

 

 

                             В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Шуменският окръжен съд,  наказателно отделение

На четиринадесети септември  през две хиляди и петнадесета година,

В публично съдебно заседание,  в следния състав:

 

                                                         Председател: Нели Батанова

                                                            Членове: 1. Теодора Димитрова

                                                                           2.Мирослав Маринов                                                                                

Секретар: ..........................

Прокурор:  ...........................

като разгледа докладваното от окръжен съдия Нели Батанова

ЧНД  № 383  по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

 

Производството е образувано въз основа на изпратени от Република Румъния на Наказателно Решение № 170 от  17.10.2013 година на Окръжен съд Кълъраш – наказателен отдел по дело № 1765/116/2012 г. влязло в сила на 05.11.2013 г. Решението е произнесено срещу българския гражданин  С.Е.А., роден на *** г. в гр. Шумен, с последен известен адрес: гр. Нови пазар, ул. “*****”, № **. А. е осъден  на пет години лишаване от свобода, както и на две години забрана да упражнява права по чл. 64, б. “а”, теза ІІ и б. “б” от НК на Р. Румъния. По делото са направени разходи по съдебното производство в размер на 5 500 леи, които са съдебни разходи към държавата. В тази си част съдебното решение е Решение за постановяване на финансова санкция от съдебен орган по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗПИИРФОРНФС. Решението е за налагане на финансова санкция е от държава - членка на Европейския съюз – Република Румъния, деянието за което е осъден А. представлява престъпление и по българското законодателство.  

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване на съдебното решение за основателно и дава становище да бъде уважено. Предлага да се допусне изпълнение на същото, като за това обстоятелство се уведоми изпращащата страна и Министерството на правосъдието.

Засегнатото лице – С.Е.А., не редовно призован, не се явява. Представена е от Шуменска окръжна прокуратура справка от НБД население, от която се установява, че лицето е същото.  Видно от върнатата в цялост призовка за лицето С.А., както и от изготвената докладна към нея, същия не е призован, тъй като по данни на негови роднини лицето не е в страната. От изисканата служебно информация от Затвора Ловеч, се установява, че С.А. е предаден на 06.07.2015 год. на служители на ОЗ Охрана – Ловеч за предаването му на румънските власти.

Предвид това обстоятелство и на основание чл.16 ал.3 от ЗПИИРФОРНФС му е назначен служебен защитник и се представлява от него. Засегнатото лице С.А. преди това е запознато с Решението на изпращащата държава. Защитата моли  да бъде уважено искането за наложената санкция.

 

  Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова санкция - Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по делото доказателства намира за установено следното:

 

Производството е образувано въз основа на изпратени от Република Румъния на Наказателно Решение № 170 от  17.10.2013 година на Окръжен съд Кълъраш – наказателен отдел по дело № 1765/116/2012 г. влязло в сила на 05.11.2013 г. По делото са направени разходи по съдебното производство в размер на 5 500 леи, които са съдебни разходи към държавата. В тази си част – за направени разходи, съдебното решение е Решение за постановяване на финансова санкция от съдебен орган по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗПИИРФОРНФС.Решението за постановяване на финансовата санкция е на държава - членка на Европейския съюз – Република Румъния.   

 

 От изпратените ни документи съдът констатира, че Решението е произнесено срещу българския гражданин С.Е.А., роден на *** г. в гр. Шумен, с последен известен адрес: гр. Нови пазар, ул. “*****”, № **. А. е осъден  на пет години лишаване от свобода, както и на две години забрана да упражнява права по чл. 64, б. “а”, теза ІІ и б. “б” от НК на Р. Румъния. Така описаното деяние съставлява престъпление и по НК на Р. България – данъчна измама по чл. 255, ал.1 от НК. В Република България аналогично е регламентиран реда, по който се санкционират лицата, които избягват установяването и плащането на данъчни задължения.

Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Шуменска област / съдебен район на Окръжен съд Шумен /, то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да разгледа Решението – чл. 31 от ЗПИИРКОРНФС.

Засегнатото лице е редовно призовано за съдебното заседание, не се явява, представлява се  от служебна защита. С.А., лично и чрез процесуалния си представител, не представя доказателства за пълно или частично изпълнение, в която и да е държава членка на Европейския съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението за постановяване на финансова санкция във връзка с основателността на искането за признаването му и допускането му за изпълнение.

 

Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението – копие от Наказателно Решение № 170 от  17.10.2013 година на Окръжен съд Кълъраш – наказателен отдел по дело № 1765/116/2012 г. влязло в сила на 05.11.2013 г. Не са събрани доказателства, че срещу санкционираното лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата /Република Румъния/ и от изпълняващата /Република България/ е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които:

а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или

б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в размер на 5 500 /румънски леи/ RON разноски или 2416.35 лева

 

Решението се отнася за деяние, което съставлява  престъпление и според българското законодателство – данъчна измама или укриване на данъци. Решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението. Видно от представеното  удостоверение съответното лице – С.А. - е било уведомено лично или чрез упълномощен, според националния закон, представител относно определената дата и място на съдебния процес, както и за възможността за постановяване на токова решение, ако не се яви на съдебния процес. Производството не е било писмено.

Т.е. от така представените доказателства се установява, че представеното удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.

 Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИРКОРНФС. Ще следва представения акт да бъде признат и да бъде изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в румънски леи /RON/съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИРКОРНФС  следва да се определи равностойността и в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция.

         Решението е постановено на 17.10.2013 година. От направената  справка е видно, че на тази дата курса на БНБ рум. леи/бг. лев  е 10 към 4.42215. Или равностойността на 5500 леи е равно на 2416.35 лева.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и  изпълнение на изпратеното Решение за финансова санкция,  поради което и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.

 

Водим от горното, съдът

 

 

                           Р        Е        Ш        И  :

 

 

Признава и допуска за изпълнение Удостоверение и Наказателно Решение № 170 от  17.10.2013 година на Окръжен съд Кълъраш – наказателен отдел по дело № 1765/116/2012 г. влязло в сила на 05.11.2013 г., с което бълг. гражданин  С.Е.А., роден на *** г. в гр. Шумен, с последен известен адрес: гр. Нови пазар, ул. “*****”, № ** са му възложени разходи по съдебното производство в размер на 5 500 леи, които са съдебни разходи към държавата  в наказателното производство с  равностойност в български лева 2416.35/две хиляди четиристотин и шестнадесет лева и тридесет и пет стотинки/ по курса на БНБ за деня на постановяване на решението  - 17.10.2013 г.

 

На основание чл.36, вр. чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС признатото Решение да се изпрати на Националната агенция на приходите за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.

Засегнатото лице може да обжалва акта на Окръжен съд гр. Шумен за признаване на решението за налагане на финансова санкция в 7 дневен срок считано от днес. Обжалването не спира изпълнението.

На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава като му се изпрати преведено копие от настоящото решение, както и копие от решението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

На основание чл. 13 от ЗПИИРКОРНФС разноските по признаването и изпълнението на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                               2.