Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №   

гр.Сливен, 26.06.2019г.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

    Сливенският районен съд, гражданско отделение, девети състав  в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета  година в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното от  съдията гр. дело № 6947 по описа за 2019г. на СлРС, за да се произнесе,  съобрази следното:

Предмет на производството е предявен положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника, с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1, вр. чл. 124 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД..

         В исковата молба се твърди, че на  21.05.2018г. година в качеството си на кредитор „БАНКА ДСК" ЕАД подала до Районен съд - Сливен Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, по което било образувано ЧГД № 2361 /2018г. по описа на Районен съд - Сливен срещу Р.Д.Р. - кредитополучател, за заплащане задължението му към банката по Договор за издаване на кредитна карта от 27.09.2016г. Въз основа на подаденото заявление по чл. 417 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист ,които били образувани от банката в изпълнително производство пред ЧСИ М. М. към КЧС и район на действие -района на ОС - Сливен и било образувано изпълнително дело №313/2018г. по описа на същия ЧСИ, който е изпратил заповедта на длъжника и тя е връчена му е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. След получени указания от съда, ищеца предявил настоящия иск. В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за издаване на кредитна карта от 27.09.2016г, сключен между „Банка ДСК" ЕАД, от една страна като кредитор и Р.Д.Р., като кредитополучател, ищцовото дружество предоставило на ответника кредит под формата на кредитна карта в размер на 1 000/ хиляда/ лева при лихва 21,95%/двадесет и едно цяло и деветдесет и пет стотни процента/годишно. Кредитът бил усвоен на 27.11.2017г., видно от извлечение от разплащателна сметка на длъжника Р.. Видно от приложеното извлечение от счетоводните книги, падежната дата за издължаване на месечните вноски била 20-то число и не били платени вноски с падежни дати: 20.06.2017, 20.07.2017.,20.08.2017г.,20.09.2017г.,20.10.2017г. 20.11.2017г., 20.12.2017г. 20.01.2018г. Допусната била забава в плащанията на главница и лихва над 90 дни. Ищцовото дружество извършило уведомяване на ответника за настъпване на предсрочна изискуем на кредита - връчено било уведомление изх.№05-20-00047/05.01.2018г. до ответника, което било получено от Р. Т. М.- майка на ответника на 11.01.2018г. Твърди се, че изискуемостта на вземането спрямо ответника -кредитополучател настъпила с уведомяването на последния. От тогава целият или неплатеният остатък по кредита бил изискуем както по отношение на ответника. Изискуемостта била осчетоводена от ищцовото дружество- кредитор на 23.01.2018г.

Към настоящия момент ответника - кредитополучател не бил погасил задълженията си към Банката

         Иска се от съда да приеме за установено, че към 21.05.2018г. ответникът Р.Д.Р., като кредитополучател дължи на „Банка ДСК"ЕАД обща сума в размер на 1307.58 лева (хиляда триста и седем лева и 58 ст.), от които: 976,58 лева ( деветстотин седемдесет и шест лева и 58ст.) дължима главница до 20.05.2018г.; 213,37 лева (двеста и тринадесет лева и 37ст.) - неплатена редовна лихва за периода от 20.06.2017г. до 20.05.2018г.; 16,94лева (шестнадесет лева и 94 ст.) - санкционираща лихва за периода от 23.01.2018г. до 20.05.2018г., 100,69лева (сто лева и 69 стотинки)- заемни такси и 176,15 лева (сто седемдесет и шест лева и 15ст.)- представляващи разноски, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата 976,58 лева ( деветстотин седемдесет и шест лева и 58ст.) считано от датата на подаване на заявлението - 21.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Сочи се, че тази сума представлява задължение, поради неизпълнение на Договор за издаване на кредитна карта от 27.09.2016г.

         Претендират се разноски в настоящото производство разноски, както и юрисконсултско възнаграждение .

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна не е постъпил.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа предявената претенция и моли за уважаването й. Претендира присъждане на деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

В открито съдебно заседание ответникът признава изцяло предявените претенции.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй като ответникът в с.з.  прави признание на иска, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и с това право  страната може да се разпорежда.

Съобразно признанието на исковете – главен и акцесорен, същите  се явяват основателни и биват уважени в пълния им предявения размер. Основателно се явява и искането за присъждане на законна лихва върху търсената като главница сума, считано от датата на депозиране на заявлението  по чл.417 ГПК – 21.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на правния спор ответника следва да понесе тежестта за деловодни разноски, сторени от ищеца, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на настоящия исков процес.

Той бива осъден да заплати на ищеца сума в общ размер на 325.00 лева, от която 101,15 лв., деловодни разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 2361/2018г. на СлРС /от които 26.15 лева деловодни разноски и 75.00 лева юрисконсултско възнаграждение/ и 223,85 лв. сторени в настоящото исково производство /100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 123,85 лв., платена държавна такса за разглеждане на претенциите/.

 

Решението се основава  на признание на иска.

 

С оглед изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415 от ГПК в отношенията между страните, че Р.Д.Р., ЕГН: ********** ***.”Среди дол” № 495 ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК» ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. «Драган Цанков» № 2А, , сума в общ размер на  1307,58 лв. / хиляда триста и седем лева и 58 ст./, от която 976,58 лв. /деветстотин седемдесет и шест лева и 58 ст./, главница по договор за кредит от 27.09.2016 год. и извлечение от счетоводни книги за кредит сметка № 13/24894988 от 21.05.2018 год., сумата от 213.37 лв. /двеста и тринадесет лева и 37 ст./, редовна лихва периода от 20.06.2017г. до 20.05.2018г.; сумата от 16,94 лв. /шестнадесет лева и 94 ст./, представляваща лихвена надбавка за периода 23.01.2018 год. до 20.05.2018 год., сумата от 100.96 лева заемни такси, ведно със законната лихва върху нея, считано т 21.05.2018 год. до окончателното й изплащане

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Р.Д.Р., ЕГН: ********** ***.”Среди дол” № 495 ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК» ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. «Драган Цанков» № 2А, сума в размер  325.00 лева /триста двадесет и пет лева/, деловодни разноски.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: