№ 54
гр. Търговище, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осми май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
в присъствието на прокурора С. П.
като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Частно наказателно дело
№ 20253500200106 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия – Rechtbank Noord-Holland, по дело
с рег. № 96/184655-22, постановено на 23.10.2023 г., влязло в сила на 07.11.2023 г. спрямо
българския гражданин С. С. Б.. Първоначално по постъпилото Удостоверение е било
образувано ЧНД № 259/2025 г. по описа на ОС Враца, което след прекратяването му е
изпратено по подсъдност на настоящия съд.
Към удостоверението е приложена покана за доброволно плащане на нидерландски
език. Решението е издадено за извършено нарушение по чл.107, ал.1 от Закона за движение
по пътищата на Кралство Нидерландия за това, че „на 17.06.2022 г.в 22.00 ч. управлява
моторно превозно средство с рег.№ 2-VGJ-49 без книжка за съответната категория“.
Наложената финансова санкция се изразява в налагане на глоба в размер на 700 евро.
При направената справка в НБД“Население“ се установява, че трите имена на
засегнатото лице са С. С. Б., роден на ********* г., с поС.ен адрес с.М., общ.А.,
обл.Търговище, ул.“Б.Н.“ № 33, ЕГН-**********.
В съдебното заседание прокурорът посочва, че Удостоверението от нидерландска
1
страна е пълно, отговоря на изискванията на закона и следва да бъде признато.
Засегнатото лице, нередовно призовано не се явява, не изпраща представител. Видно
приложената докладна записка, по данни на кмета на с.М., засегнатото лице живее в
чужбина и няма роднини в селото, които да получат призовката. Назначеният на основание
чл.16, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС служебен защитник счита, че са налице всички предпоставки
за признаване на решението за налагане на финансова санкция.
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази
следното:
Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции от
несъдебен орган на Кралство **********който на 23.10.2023 г. е постановил решение по
дело по дело с рег. № 96/184655-22, спрямо българския гражданин С. С. Б..
Същото се отнася за извършено нарушение на Закона за движение по пътищата на
Кралство **********свързано с управление на МПС без свидетелство за управление за
съответната категория. Това нарушение е извършено на територията на издаващата държава
и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е
пълно, като отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Не
са събрани доказателства, че срещу извършилото нарушение лице за същото деяния в
Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е
налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение
на решението недопустимо. В приложеното удостоверение не е посочено да е извършено
частично плащане, не са представени доказателства и пред настоящият съд. Изпълнението
на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се
отнася за решение на български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или
левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция
подлежаща на изпълнение е в размер 700 евро. Решението не се отнася за деяние, което по
българското законодателство се счита извършено изцяло или отчасти на територията на Р
България, или са били извършени извън територията на издаващата държава, и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на
такива деяния.
Решението се отнася за деяние, за което и в българското законодателство съществува
състав на административно нарушение – чл.150а от ЗДвП, но това условие не е
задължително в случая, доколкото съгласно чл.30, ал.2 т.1 от ЗПИИАКОРНФС двойна
наказуемост не се изисква за административно нарушение, което нарушава правилата за
движение по пътищата.
Решението е постановено срещу лицето С. С. Б., който към момента на извършване
2
на нарушението е бил пълнолетен, носи административнонаказателна отговорност и
подлежи на административно наказание. Видно от представеното Удостоверение, издадено
от несъдебен орган на Кралство Нидерландия по дело рег. № 96/184655-22, постановено на
23.10.2023 г. влязло в сила на 07.11.2023 г. спрямо българския гражданин С. С. Б.,
производството е било писмено, като лицето е било уведомено относно правото да обжалва
решението, както и сроковете за обжалването.
Официалният курс на Еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на
БНБ от 31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към еврото като Официалния курс на
лева към еврото е 1955,83 лева за едно евро. Следва да се приложи и закона за
деноминацията на лева обн. в ДВ бр.20 от 05.03.1999 г. в сила от 05.07.1999 г., като видно от
чл.1 на този закон считано от 05.07.1999 г. българския лев се деноминира, като 1000 стари
лева се заменят за нов 1 лев. Или иначе казано официалния фиксиран курс на 1 евро е
1.95583 лева. От така посоченото равностойността на 700 евро по официалния фиксиран
курс на БНБ е 1369.08 лв.
От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение
е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже
признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция,
тъй като не попада под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.
Поради изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на
органите на НАП за изпълнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия –
Rechtbank Noord-Holland, по дело с рег. № 96/184655-22, постановено на 23.10.2023 г.,
влязло в сила на 07.11.2023 г. спрямо българския гражданин С. С. Б., роден на ********* г.,
с поС.ен адрес с.М., общ.А., обл.Търговище, ул.“Б.Н.“ № 33, ЕГН-**********, с което e
наказан да заплати ГЛОБА в размер на 700 евро, равностойни на 1369.08 лв. (хиляда триста
шестдесет и девет лева и 8 стотинки) по курс на БНБ към датата на постановяване на
решението 23.10.2023 г., за извършено административно нарушение по чл.107, ал.1 от
Закона за движение по пътищата на Кралство Нидерландия.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото решение на Национална агенция за
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението Националната
агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, като
след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава.
3
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава в Кралство
**********чрез формуляр 2, както и Министерството на правосъдието на Република
България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес, пред
Апелативен съд гр. Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от
ЗПИИАКОРНФС, не спира изпълнението на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4