№ 59
гр. Враца , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на трети декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
Членове:Петя П. Вълчева-Чукачева
Камелия П. Колева
Секретар:Лилия Б. Горчева
Прокурор:Цветелин Йорданов Радойнов
(ОП-Враца)
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Въззивно
административно наказателно дело № 20201400600344 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл. 378, ал. 5 във връзка с глава XXІ от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от обвиняемия Е. И. Д. чрез
защитника му адв. В. И. против решение № 64/12.08.2020 г. по НАХД № 201/2020 г. по
описа на РС-Бяла Слатина, с което обвиняемият Д. е признат за виновен в извършено
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Заедно с въззивната жалба е депозирана и частна жалба от обвиняемия Е. И. Д. чрез
защитника му адв. В. И. против протоколно определение от 11.08.2020 г., неправилно
наименувано протоколно разпореждане, с което първостепенният съд е отказал да прекрати
съдебното производство поради допуснати в досъдебната фаза съществени процесуални
нарушения по чл. 227 НПК, ограничили правото на защита на обвиняемия и неговия
защитник и да върне делото на прокурора за отстраняването им, по изрично направено от
тях искане.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
постановения съдебен акт, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при постановяването му и в хода на досъдебното производство, като в подкрепа на
това се развиват пространни съображения. Разследващите органи са упрекнати в нарушаване
на чл. 227 НПК, некомпетентност по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 2 НПК, заинтересованост и
процесуално бездействие - отказ да съберат по искане на обвиняемия и защитата му гласни
и писмени доказателства, довело до нарушение на чл. 13 НПК. Твърди се също така, че с
разглеждане на делото от РС - Бяла Слатина, вместо от РС - ***, са нарушени правилата за
местна подсъдност по чл. 36 НПК и разпоредбите на чл. 227, ал. 3 и чл. 81 ЗСВ. Изразява се
1
недоволство и от доказателствената дейност на първоинстанционния съд, с твърдения, че не
са обсъдени в мотивите на обжалваното решение показанията на свидетелите-очевидци Г. Д.
и Д. Д.. Прави се искане за събиране на доказателства във въззивното производство, а
именно повторен разпит на свидетелите Г. М. Д., Д. М. Д. и К. К., депозирали показания в
хода на проведеното досъдебно производство; извършване на очна ставка между св. К. и
обвиняемия; прилагане на НАХД № 65/2018 г.по описана РС - ***, както и да бъдат приети
като писмени доказателства приложените към въззивната жалба 4 бр.принтерни копия на
снимки -сн. № 1 и сн.№ 2 на лица, обозначени като М. С. и А. М. и сн. № 3 и 3.2 с текст от
страници на информационна агенция BulNews.
При тези доводи се поддържат следните алтернативни искания - за отмяна на
решението със задължителни указания към районния съд за прекратяване на съдебното
производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения в досъдебната фаза; отмяна и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд; отмяна и постановяване на ново
решение, с което обвиняемият да бъде оправдан по обвинението по чл. 325, ал. 1 НК.
В съдебни прения прокурорът изразява становище за правилност на атакуваното
решение. Счита, че от фактическа страна безспорно са установени действията на
обвиняемото лице, а от правна страна е дадена и правилната им правна квалификация.
Намира за неоснователни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения.
Твърди, че наложеното наказание е в минимален размер, което изключва необходимостта от
неговото изменение.
Обвиняемият Д. в своята съдебна реч и предоставената му последна дума поддържа
оплакванията и исканията си във въззивната жалба, като заявява, че е невинен.
Въззивният съд, като прецени изложените във въззивната жалба доводи,
становището на участващия по делото прокурор и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314
НПК, намира за установено следното.
Предмет на проверка в настоящото производство е посоченото по-горе съдебно
решение, като извън обхвата на проверката остава протоколно определение от 11.08.2020 г.,
постановено по същото дело. Частната жалба против него е приета от въззивния съд за
процесуално недопустима, доколкото с нея се атакува съдебен акт, неподлежащ на
самостоятелно обжалване и протестиране отделно от решението по чл. 378, ал. 4 НПК,
поради което с определение № 372/01.10.2020 г. същата е оставена без разглеждане, а
производството по настоящото ВНАХД № 344/2020 г. е прекратено в тази му част /подробни
мотиви за това са изложени в цитираното определение на въззивната инстанция/.
Сезиращата въззивна жалба срещу решението е подадена от легитимирано лице с
правен интерес от обжалване, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК. Същата отговаря на
изискванията на чл. 320 НПК за допустимост.
Производството пред районния съд се е развило по реда на Глава XXVIII НПК, след
като прокурорът е внесъл постановление с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК спрямо
обвиняемия Е. И. Д.. При разглеждане на делото контролираната инстанция не е допуснала
съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване процесуалните права на
обвиняемия, в това число налице са били предпоставките на чл. 375 и следващите от НПК
във връзка с чл. 78а НК за разглеждане на делото по този ред и правилно не са констатирани
по реда на чл. 377 НПК допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
ограничаване процесуалните права на обвиняемия в досъдебното производство, като по-
долу подробно ще бъде даден отговор на оплакванията на обвиняемия в тази връзка.
При установяване на фактическата обстановка по делото контролираната инстанция
правилно и на основание чл. 378, ал. 2 НПК се е позовала на надлежно събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства и е изложила изводите
си относно същата. Накратко, и след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните
по делото доказателства, при спазване на чл. 14 НПК, настоящият съдебен състав
счита за установено следното от фактическа страна:
2
Обвиняемият Е. И. Д. е роден на 28.12.1977 г. в с. ***, обл. Враца, българин,
български гражданин, жител и живеещ в с. ***, ул. „Дунав“ № 5, с основно образование,
неженен, неосъждан, работи като „параджия“ в Детска ясла в гр. ***, притежава ЕГН
**********.
От същото село бил и племенникът на обвиняемия Д. - И. Т. А., чиято майка - М.
Иванова Д.а от гр. Бяла Слатина, е сестра на обвиняемия.
На 26.08.2017 г. около 17:00 часа обвиняемият Д., заедно с майка си И. К., сестра си
М. Д.а, зет си Ц. Ц. и другия си по-малък племенник Ц., се намирали в гр. ***, за да посетят
и разберат какво е състоянието на лицето И. Т. А. /племенник на обвиняемия Д. и син на М.
Д.а и Ц. Ц./, който предходния ден бил задържан за срок от 24 часа от полицейските
служители М. М. С. и Г. Ц. Г., в сградата на РУ - ***, на ***, тъй като предизвикал масов
побой по време на провеждане на ежегодния събор в с. ***. За задържането на лицето И. А.
обвиняемият Д. разбрал сутринта на 26.08.2017 г., когато го срещнал и разговарял с него при
конвоирането му от полицейските служители М. И. и Д. Г. до ФСМП - *** поради
влошаване на здравословното му състояние. В този разговор И. А. казал на обвиняемия Д.,
че е пребит от полицейските служители, единият от които бил полицейският служител М. М.
С., сина на полицейския служител М. С. И.. Тъй като по лицето и главата на задържаното
лице имало видими следи, обвиняемият Д. възприел казаното за достоверно и се афектирал -
разкрещял се на органите на реда, че ще ги съди, и ги последвал. В кабинет при ФСМП
задържаното лице било прегледано от дежурен лекар, като достъп на обвиняемия Д. по
време на прегледа бил отказан. След освидетелстването бил издаден фиш за оказана
неотложна медицинска помощ в два екземпляра, единият от които връчен на И. А., и при
липса на сериозен здравословен проблем задържаното лице било отведено обратно в
помещението за задържани лица в сградата на РУ - ***.
Именно на 26.08.2017 г. около 17:30 часа посочените по-горе лица, водени от
обвиняемия Д., който управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“ с рег. № ***ВР, посетили ФСМП-***, за да се запознаят с издадената медицинска
документация по повод на извършения преглед на задържаното лице, но достъп до нея им
бил отказан. При този отказ последвало арогантно поведение от тези лица, в отговор на
което било позвънено на тел. 112. На място дошли полицейските служители М. И. и Д. Г..
Двамата разговаряли с лицата и, след като ситуацията била изяснена, те напуснали
лечебното заведение, а полицейските служители продължили смяната си. Напускайки
лечебното заведение, обвиняемият и неговото семейство се качили в лекия автомобил,
управляван отново от обвиняемия Д., до който на предната седалка била седнала майка му
И. К., а на задната седалка се намирали сестра му М. Д.а, зет му Ц. Ц. и другия му
племенник Ц., и потеглили към сградата на РУ-***, която се намирала на около 50 метра от
лечебното заведение.
Междувременно за изпълнение на служебните си задължения в района на площад
„1300 години България“ в гр.*** в продължение на смяната си били установени
полицейските служители М. И. и Д. Г.. Забелязвайки приближаващия се от ул. „Иван Вазов“
лек автомобил на обвиняемия Д., полицейските служители го спрели за проверка. Сигнал
със „стоп палка“ подал Д. Г. и спирайки установили, че водач е обвиняемия Д.. При
поискване на документите за проверка от полицейските служители, обвиняемият Д. минал
от другата страна на автомобила, извадил документите както на автомобила, така и своите,
и ги разхвърлил на предния капак. Полицейският служител М. И. обяснил на обвиняемия, че
на него ще бъде съставен акт, а на пътниците фиш за това, че управлява автомобила без,
съответно останалите не са поставили, обезопасителен колан. Обвиняемият пред полицаите
заявил, че бил с поставен обезопасителен колан, но го е свалил, за да може да извади
документите от жабката. Бил съставен акт за установяване на административно нарушение
на обвиняемия. След като бил запознат със съдържанието му, обвиняемият отказал да го
подпише. За да удостоверят този отказ, полицейските служители спрели преминаващ покрай
тях лек автомобил „Рено Еспейс“, управляван от К. М. К., пред който обвиняемият също
отказал да подпише акта, а К. удостоверил това с подписа си. По време на извършване на
проверката обвиняемият се държал арогантно, говорил на висок тон, ръкомахал и отправял
3
обиди и заплахи към полицейските служители, казвайки им, че ще ги уволни, ще им свали
униформата, че не са никакви полицаи, че те стават само за кравари и овчари.
Посочената по-горе фактическа обстановка бе приета за установена от настоящия
съдебен състав, който се позова на събраните в хода на досъдебното производство по реда и
правилата на НПК доказателства и доказателствени средства, и най-вече от обясненията на
обвиняемия Д., включително и тези, дадени пред първоинстанционния съд /частично/, и
показанията на свидетелите М. И., Д. Г., И. К. /частично/, В. Д., М. М., М. Д.а /частично/, Ц.
Ц. /частично/, К. К., А. М., Д. С. и В. М.; и на писмените доказателства.
Настоящият съдебен състав основа извода си относно фактическата обстановка по
делото на обясненията на обвиняемия и на показанията на свидетелите И. К., М. Д.а и Ц. Ц.
само в частта им, касаеща случилото се преди да бъдат спрени за проверка от полицейските
органи, начина на извършване на проверката и несъгласието им да им съставят акт и фиш.
Обхванатите от тази част на изявленията им факти и обстоятелства са логически
последователни, кореспондират и се допълват помежду си и се подкрепят от останалите
доказателствени източници. Вън от приемане останаха сведенията на тези лица, касаещи
поведението на обвиняемия Д. по време на проверката спрямо полицейските органи. За да се
стигне до този извод, бе съобразен двойствения характер на обясненията на обвиняемия,
произтичащ от правото му да ги депозира и да не бъде наказателно отговорен за изнесените
от него факти, поради което последните представляват както доказателствено средство, така
и средство за защита. Именно двойственият характер на тези обяснения и това, че не се
подкрепят от останалите доказателствени източници, дава основание на съда да счита
обясненията на обвиняемия Д. за средство за защита в посочената по-горе част. Направеното
заключение не може да бъде опровергано от подкрепящите обясненията на обвиняемия Д.
показания на свидетелите И. К., М. Д.а и Ц. Ц.. Между тези лица съществува близка
роднинска връзка, която изисква критичен анализ на показанията им поотделно и в тяхната
съвкупност. Изводът от анализа на изнесените от свидетелите факти и обстоятелства е, че
роднинската връзка между тях е повлияла върху дадените показания до степен, че същите не
могат да се вземат предвид от съда в цялост. Това е така, защото казаното от свидетелите в
посочената по-горе част е съвсем кратко, свежда се до отричане на случилото се под
формата на „не съм чул“, има данни по делото че тези лица не са били безучастни в
назрелия конфликт, а в допълнение е и обстоятелството, че свидетелите М. Д.а и И. К. не
отричат, че обвиняемият Д. е реагирал остро и е повишил тон. Изложеното дава основание
да се заключи, че тези свидетели не излагат в пълна и обективна степен случило се пред тях,
поради което няма как показанията им в посочената част да бъдат ценени от съда.
Настоящият съдебен състав не даде вяра и на показанията на свидетелите Ц. М., Г. Д.
и Д. Д.. Казаното от тези свидетели подкрепя версията на обвиняемия, но това не е
достатъчно показанията им да бъдат взети предвид, включително да бъдат кредитирани в
цялост обясненията на обвиняемия. Подобен извод се обуславя от това, че самият
доказателствен източник следва да бъде годен и достоверен, за да може да се приеме за
вярна и информацията, за изясняването на която последният е допуснат. В случая, обаче,
посочените трима свидетели не могат да се приемат като достоверен доказателствен
източник. Подобен извод се обуславя от факта за липса на категоричност у заявеното от тях.
В показанията на тези свидетели се съдържат и противоречиви твърдения, а именно в
показанията си свидетелят М. казва, че е имало спор, който не се е водил на висок тон, а в
същия момент заявява, че може би само полицаят е повишил тон, но не и обвиняемия.
Изнесените за това сведения, освен противоречиви, са и неподкрепени от останалите
доказателствени източници, на които съдът дава вяра, и навеждат съмнения за липса на
обективност у свидетеля. Отделно свидетелят М. е бил очевидец на случилото се за един
много кратък момент, в рамките на който не се ограничава проверката и поведението на
обвиняемия. Относно свидетелите Г. Д. и Д. Д. - те също са били очевидци на случилото се
за кратък период от време, сами заявяват, че са се намирали на далечно разстояние от
мястото на събитието, а показанията им се разминават относно случилото се, след като
двамата са излезли от магазина. Има основание за съмнение в обективността на показанията
на свидетеля Г. Д. и с мотива, че са налице данни по делото от показанията му, че неговата
4
леля е живеела заедно с обвиняемия. Такова съмнение съществува и за свидетеля Д. Д.,
който е заявил, че обвиняемият Е. Д. е дългогодишен семеен приятел на родителите му.
Настоящият съдебен състав дава вяра на показанията на свидетелите Д. Г., М. И., К.
К., А. М., подкрепящи обвинителната теза. Свидетелите са преки очевидци на случилото се
и липсва семейна и/или приятелска връзка както помежду им, така и с останалите
свидетели, което обуславя достоверността им. Основание показанията им да бъдат цялостно
ценени е и тяхната логическа последователност и взаимно допълване. Макар да са налице
данни за конфликт между свидетелите, имащи качеството на полицейски служители, и
обвиняемия и неговото семейство, то това не предопределя изначално предубеденост в
показанията на тези свидетели. Това е така, защото казаното от полицейските служители е
потвърдено от още няколко лица, които са безпристрастни наблюдатели на случилото се-
свидетелите К. К. и А. М.. Косвено подкрепящи показанията на свидетелите Д. Г. и М. И. са
и тези на свидетелите В. Д. и М. М..
Добросъвестният анализ на двете групи гласни доказателствени средства /против и в
подкрепа на обвинението/ изисква да бъде отчетен също така несъмнено установения по-
рано същия ден конфликт между обвиняемия и един от полицейските служители.
Преценявайки съвкупно доказателствения материал по делото и изхождайки от тези
принципни критерии, съдът прие за недостоверни обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите от първата група, като счете, че правдивата картина на
обстоятелствата, предхождащи и съпътстващи инцидента е обрисувана от втората група
свидетели. Този решаващ от гледна точка на доказателствени констатации извод се гради на
принципното разбиране, че единствено многобройността на свидетелите от една група не
прави тяхната теза достоверна, а за това е необходимо еднопосочно и правдиво излагане на
фактите, които интересуват процеса, съпоставени със спецификите на конкретния казус.
Взеха се предвид показанията на свидетелите Д. С. и В. М., защото тези лица са
обективни наблюдатели на събитията, предхождащи случая, и допринасят за изясняване на
фактическата обстановка по делото.
Съдът не взе предвид показанията на останалите свидетели П. Д., М. О. и Г. Д., тъй
като лицата не са очевидци на случилото се, а показанията им не са относими към предмета
на доказване, поради което същите не допринасят за изясняване на фактическата обстановка
по делото.
След тези фактически изводи правилно първоинстанционният съд е стигнал до
правното заключение, че обвиняемият Е. Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състав на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, тъй като 26.08.2017 г. около 18:40 часа в гр.
***, обл. Враца, в района на площад „1300 Години България“ е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото.
За да бъдат подведени действията на обвиняемия под състава на престъплението за
което е предаден на съд, решаващият състав е изложил мотиви относно наличието на
съставомерните елементи на престъплението, които се споделят и доразвиват от
настоящата съдебна инстанция по следния начин:
Съгласно чл. 325, ал. 1 НК който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство.
От обективна страна съставът на чл. 325, ал. 1 НК очертава общо изпълнителното
деяние като извършване на непристойни действия /без обаче законодателят да е посочил
конкретните проявни форми на хулиганско поведение, тъй като същите могат да бъдат
обективирани в различни противообществени действия/, с които, като резултат, грубо се
нарушава обществения ред и се изразява явно неуважение към обществото, като
престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени. С Постановление № 2 от
29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленума на ВС са дадени задължителни указания относно
престъплението хулиганство. Пояснено е, че основният признак на деянието, чрез което се
осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни действия", с които грубо се
нарушава общественият ред и се изразява явно неуважение към обществото, като
последните могат да се изразят в следните форми - да са извършени на публични места /с
5
уточнението, че публичността не е съставомерен признак на деянието/; да са свързани с
посегателства върху личността; нанасяне на обиди или клевети; да са насочени срещу
морала; да са свързани с повреждане и и/или унищожаване на имущество.
Отнесено към настоящия случай изпълнителното деяние на посоченото престъпление
е реализирано от обвиняемия чрез говорене на висок тон, викане, извършване на
невъздържани прояви спрямо полицейските служители на РУ – *** М. С. И. и Д. М. Г.,
отправяне на обиди и заплахи към тях. Посочените прояви съдът преценява като
непристойни, тъй като не са налице данни обвиняемият да е бил предизвикан от
полицейските служители, а е реагирал така поради несъгласието си с констатациите на
органите на реда. Именно възражението за провокация е едно от трите основни възражения
на обвиняемия, наред с тези за допуснати процесуални нарушения на досъдебното
производство и неправилна оценка на доказателствените източници, които съдът следва да
обсъди. В тази връзка това възражение за провокация е неоснователно. На първо място вън
от предмета на доказване по делото са всички факти и обстоятелства, свързани с твърдение
за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата. По тази
причина установяването или не на подобно нарушение не може да бъде основание за
провокация към извършване на престъпление. На следващо място за такава не следва да се
счита и изпълнението на функциите на полицейските служители по контрол на правилата за
движение по пътищата. Същите имат правомощието да извършват проверки при условията
и реда на ЗМВР, сред които е настоящата. Целта на подобна проверка е установяване
спазване на Закона за движение по пътищата. Затова само по себе си спирането за проверка
на моторно превозно средство не може да се счита за поведение, имащо за цел да провокира
негативна реакция. Резултатът от такава проверка също не би бил причина за това,
доколкото същият подлежи на атакуване по съдебен ред, от който обвиняемият се е ползвал.
Поведението на обвиняемия е в противоречие с обществения морал и нормите за
поведение в обществото, от където съдът преценява действията му - говорене на висок тон,
викане и отправяне на обиди и заплахи, освен като непристойни, и извършени в пълен
разрез с установения ред и спокойствие и явно пренебрежение не само към този ред, но и
към личността на лицата – адресати на обидните думи и действия, и останалите присъствали
на мястото на инцидента лица като членове на обществото.
Инкриминираното деяние не може да се третира като хулиганство по смисъла на
УБДХ. Указания за разграничаването на хулиганските действия по смисъла на НК и УБДХ
са дадени още в т. 6 от Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС.
Според нея разграничителните критерии между дребното хулиганство и престъплението
хулиганство се изразяват в степента на обществената опасност на деянията, посочени в чл. 1,
ал. 2 УБДХ и чл. 325, ал. 1 НК. Дребното хулиганство е административно нарушение с по-
ниска обществена опасност. Разграничението трябва да се извършва на основата на
конкретна оценка на всяко деяние, на обективните му и субективни признаци с оглед на
неговата обществена опасност. Настоящото деяние не може да се определи като хулиганство
по смисъла на УБДХ, тъй като деецът е извършил няколко прояви на публично място,
непосредствено една след друга, спрямо лица с особено качество-полицаи, по време на
службата им и всяка една от следващите прояви показва по-голяма дързост от предходните.
Това обуславя по-голяма степен на обществена опасност от проявите по УБДХ, респективно
прави деянието престъпление, а не административно нарушение.
Анализирайки действията на обвиняемия правилно е възприето от
първоинстанционния съд, че престъплението е извършено с форма на вина пряк умисъл–Д. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им, като в същото време е действал с
хулигански мотив да прояви своето явно пренебрежение към обществото.
За престъплението по чл. 325, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода
до две години или пробация, както и обществено порицание. Отчитайки чистото съдебно
минало на обвиняемия съгласно справката му за съдимост, и наличието на останалите
предпоставки на чл. 78а НК, а именно а) за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено; б)
6
деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на този раздел; в) от деянието няма причинени имуществени вреди,
както и принципните постановки в Тълкувателно решение № 1/28.09.2017 г. по т.д. №
1/2017 г. на ОСНК на ВКС, то правилно районният съд е заключил, че обвиняемият следва
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
„глоба“. Глобата е определена в размер на 1000 лева, като при фиксирането му
контролираната инстанция е отчела степента на обществената опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. По-конкретно като смекчаващи обстоятелства са взети предвид чистото
съдебно минало на дееца, работата му като параджия и продължителния период, изминал от
датата на извършване на деянието до момента на налагане на наказанието. Като отегчаващи
обстоятелства правилно са отчетени обществената опасност на деянието, неприличното
поведение на обвиняемия и лошите му характеристични данни. При тези съображения
законосъобразно и справедливо е определен размерът на глобата при превес на
смекчаващите обстоятелства на минимума, предвиден в закона, и същият няма основание да
бъде ревизиран.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни направените във въззивната
жалба възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото
на защита на обвиняемия и неговия защитник, свързани с непредявяване на разследването;
наличие на основание за отвод на разследващия орган и наблюдаващия прокурор,
релевирано при предявяване на разследването на 06.12.2020г.; некомпетентност на
разследващия орган след възобновяване на разследването; отказ да бъдат събрани искани
доказателства - да бъде приложено НАХД № 65/2018 г. по описа на РС-*** и да бъде
извършен преразпит на свидетеля К. К. и разглеждане на делото от некомпетентен съд.
Съгласно чл. 227, ал. 2 НПК обвиняемият и неговият защитник, пострадалият и
неговият повереник се призовават за предявяването на разследването, ако са поискали това.
В случая обвиняемият е поискал да му бъдат предявени материалите, събрани в хода на
досъдебното производство, и последните са били предявени както на него, така и на
защитника му няколкократно /на 14.12.2017 г., 05.02.2018 г., 31.03.2018 г., 03.06.2018 г.,
29.06.2018 г., 26.07.2018 г. и на 06.02.2020 г./. Нещо повече - при предявяването на
материалите обвиняемият се е ползвал от правото си да постави писмени бележки и
възражения /по смисъла на чл. 229 НПК/, включително да отправи доказателствени искания
и искане за отвод, на които е отговорено, като някои от исканията му са били уважени. При
предявяване на разследването от 06.02.2020 г. в съответствие със закона органът е определил
и подходящ срок за проучване на материалите /от 13:20 ч. до 16:42 ч./, като неподкрепени с
доказателства остават твърденията на жалбоподателя за непрекъснато бързане при прегледа
им от страна на разследващия. Всичко изложено дава основание да се заключи, че не е
нарушено правото на защита на обвиняемия по твърдения от него начин. Дори обаче
материалите да не му бяха предявени в цялост или отчасти, то съгласно съдебната практика
това е нарушение, но то не е съществено по своя характер и не ограничава правото на
защита на обвиняемия. Това е така, защото съдебната фаза е централна в наказателното
производство /чл. 7, ал. 1 НПК/, в която намират проявление в най-пълна степен всички
принципи на наказателния процес, включително служебното начало и задължението за
разкриване на обективната истина при възможност за служебно събиране на доказателства
/чл. 107 НПК/. Съдът има и задължението да осигури възможност на страните да се
запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения. Възможност на
обвиняемия да изгражда защитата си е дадена в съдебното производство, както чрез
осигуряване на пълен достъп до делото, така и до възможност да ангажира друг защитник
пред въззивния съд. Изложеното дава основание направеното възражение да не бъде прието
за основателно.
Действително при предявяване на разследването е направен отвод на разследващия Р.
Д. и на прокурора, но по тях съгласно разпоредбите на чл. 53, ал. 2 и чл. 47, ал. 4, изр. 1
НПК се е произнесъл наблюдаващият прокурор от районната прокуратура, респективно
прокурор от по-горестоящата прокуратура. Техните постановления не могат да бъдат
7
ревизирани от съда. Отвод по делото в съдебна фаза не е заявяван, поради което няма как
съдът да се произнесе по такъв. Отделно основанията, на които се основава възражението на
жалбоподателя-обвиняем, за да изтъкне наличието на процесуално нарушение в тази връзка,
касаят събирането на доказателства и запознаване с материалите, които, както бе казано по-
горе, се извършват и са обезпечени и в съдебната фаза на процеса. По тази причина съдът
счита, че не е налице твърдяното от обвиняемия нарушение.
Разпоредбата на чл. 194 НПК урежда кой орган е компетентен да провежда
разследването. В ал. 4 изрично е указано, че полицейските органи в Министерството на
вътрешните работи могат да извършват действията по чл. 212, ал. 2 НПК, както и действия
по разследването, възложени им от прокурор, следовател или от разследващ полицай. В
случая разследването е проведено от разследващ полицай, като за извършването на отделни
действия по разследването е налице възлагането им на полицейски орган, за което има
издадени и приложени по делото постановления за възлагане. По тази причина няма
съмнение в компетентността на разследващия орган, а събраните чрез тези действия
доказателства могат да бъдат ценени от съда. Разследващите органи не могат да бъдат
упрекнати и в некомпетентност, тъй като съдът е този, който събира и проверява
доказателствата непосредствено и основава вътрешното си убеждение на събраните от него
доказателства. Законът е предвидил изключения от принципа за непосредственост,
изразяващи се в разглеждане на делото при някоя от диференцираните процедури,
предвидени в НПК, каквато е настоящата, но при условие, че доказателствата по делото са
събрани по реда и правилата на НПК. Ако по делото има негодно събрани доказателствени
източници, независимо реда на разглеждане на делото, то съдът не може да се ползва от тях.
По настоящото дело доказателствата в досъдебната фаза са събрани по реда и правилата на
НПК и на основание чл. 378, ал. 2 НПК могат да се ползват при неговото решаване от
съответния съд.
Едно от възраженията на обвиняемия е за недопускането на искани от него
доказателства. По повод на това оплакване пред въззивния съд бяха поискани визираните
във въззивната жалба и сочени като процесуален пропуск на контролираната инстанция
доказателства. Доказателствените искания за преразпит на разпитани в досъдебната фаза
свидетели и за прилагане на НАХД № 65/2018 г. по описа на РС-*** с протоколно
определение от 19.11.2020 г. бяха оставени от въззивния съдебен състав без уважение, като
мотивите за това не следва да бъдат преповтаряни. Със същото протоколно определение бе
допуснато обаче другото доказателствено искане на обвиняемия, а именно преразпит на
свидетеля К. К.. Въпреки положените от съда усилия, лицето не бе открито и с протоколно
определение от 03.12.2020 г. свидетелят бе заличен от списъка за призоваване пред
въззивния съд. Това доказателствено искане бе обусловено от твърдени противоречия между
показанията на свидетеля К., дадени в досъдебното производство, и тези по НАХД №
65/2018 г. по описа на РС-***. Въпреки непроведения преразпит и разглеждайки в същина
оплакването на обвиняемия, настоящият съдебен състав счита, че то касае самата оценка на
показанията на този свидетел, каквато е дадена по-горе в настоящия съдебен акт. В
допълнение е нужно да се посочи, че съдът не може да взема предвид показанията му,
дадени по НАХД № 65/2018 г. по описа на РС-***, тъй като това е недопустимо по НПК
доказателство - свидетелските показания са гласни доказателствени средства, които следва
да бъдат събрани по реда и правилата на наказателния процесуален закон, за да бъдат
валиден доказателствен източник /по арг. от наименованието на раздел II , Глава
тринадесета от НПК - „Гласни доказателствени средства“, чл. 117, чл. 120, чл. 104 НПК/.
Посоченият свидетел е разпитван веднъж в досъдебното производство и в дадените от него
показания не са налице противоречия. Те, ценени поотделно и в съвкупност с останалия
доказателствен материали, обуславят фактическите изводи на съда за случилото се на
инкриминираната дата, а направеният доказателствен анализ дава отговор на това
оплакване.
По направеното последно възражение за местна некомпетентност на районния съд,
следва да се отбележи, че деянието е извършено на територията на гр. *** и на основание
чл. 36 НПК местно компетентен би следвало да бъде районният съд в този град. Въпреки
8
това обаче, на основание чл. 43, т. 3 НПК, поради невъзможността за образуване на състав в
Районен съд гр. ***, делото е изпратено от Върховния касационен съд за разглеждане от
друг, еднакъв по степен съд в района на Окръжен съд гр. Враца, а именно от Районен съд гр.
Бяла Слатина. По повод на тази основана на закона смяна на подсъдността е постановено
определение № 38/26.05.2020 г. по ЧНД № 289/2020 г. по описа на Върховния касационен
съд, което не може да бъде ревизирано от настоящата съдебна инстанция. Посоченото дело,
ведно с намиращото се в него определение, както и делото, дало основание за смяна на
подсъдността, са прикрепени към настоящото, поради което обвиняемият и неговият
защитник са могли да се запознаят с тях. Изложеното дава основание да се приеме, че не е
налице соченото нарушение и делото е разгледано от компетентния съд, определен на
основание чл. 43, т. 3 НПК.
Доколкото по делото няма веществени доказателства и направени разноски, съдът
правилно не се е произнесъл по тези въпроси съгласно чл. 303, ал. 1, т. 11 и т. 12 НПК.
В заключение, при извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, които да налагат неговото изменение или отмяна, поради което и
предвид на посочените съображения, същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 5, вр. чл. 338 във връзка с чл. 334,
т. 6 НПК, Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 64/12.08.2020 г. по НАХД № 201/2020 г. по описа на
Районен съд - Бяла Слатина.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9