РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Монтана, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20231600500069 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на „Т.“
ЕАД, представлявано от изп. директор А.А., против решение на Районен съд –
Берковица от 29 ноември 2022 г. по гр. д. № 186/2022 г.
Жалбоподателят „Т.“ ЕАД твърди, че решението на БРС е постановено в
противоречие с чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Изтъква, че задължено лице
може д абъде не само собственикът на имота, но и ползувателят, поради което
въззиваемата следвада бъде осъдена да плати съответна на дела й част от стойността на
потребената топлинна енергия. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и разноски.
Въззиваемата М.Г. в писмен отговор оспорва въззивната жалба и моли да бъде
оставена без уважение. Посочва, че не е собственик на топлофицирания имот, тъй като
е заявила отказ от наследство, но не е и ползувател, в подкрепа на което посочва адреса
си, който е различен от този напроцесиня имот. Моли решението на БРС да бъде
потвърдено и да й се присъдят разноски за въззивната инстанция.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
1
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред Берковския районен съд се е развило производство по чл. 422 от ГПК,
инициирано от „Т.“ ЕАД. По искане на дружеството БРС е издал заповед за
изпълнение срещу М. В. Г. за неплатена стойност на топлинна енергия, доставена за
жилище на адрес: гр. С., ж.к.“Л.“, бл. **, ет. *, ап. ** в размер на 867,68 лв за периода 1
май 2018 г. – 30 април 2020 г. , мораторна лихва от 86,40 лв и 14,76 лв сума от дялово
разпределение.
След оспорване на вземането от страна на длъжницата дружеството е предявило
иск за установяване съществуването на вземането, като е твърдяло, че между него и
ответницата съществува договорно отношение, по което тя е неизправна страна.
За да отхвърли иска, БРС е приел, че топлофицираният имот е бил собственост
на наследодателя на М. Г., но тя е заявила отказ от наследството му, надлежно вписан
в нарочната книга по чл. 49 от ЗН при Софийския районен съд. От това е извел, че тя
не дължи заплащане на стойността на доставената енергия след като не е обвързана от
договор за доставка на енергия, тъй като не е собственик или ползувател на жилището.
Въззивният съд намира решението за правилно и законосъобразно, поради
което го потвърждава.
За да дължи стойността на енергията, доставена от „Т.“ ЕАД за апартамент № **
в бл. ** в ж. к. “Л.“ в гр. С., въззиваемата трябва да е страна по облигационен договор
с доставчика на топлоенергия. Такъв договор се сключва със собственика на имота или
с ползувателя. По делото са събрани доказателства, от които се установява, че имотът е
бил придобит през 1987 г. от бащата на въззиваемата, а след неговата смърт
преживялата съпруга изрично е заявила пред дружеството-доставчик, че желае да
замести съпруга си като страна в правоотношението и партидата да бъде разкрита на
нейно име. От това следва извод, че страна по договора за доставка на топлинна
енергия е преживялата съпруга.
Налице е наследствено правоприемство между починалия собственик и неговата
дъщеря М. Г., но поради заявения отказ от наследство М. Г. не е поела нито активите,
нито пасивите от откритото наследство, т. е. тя не е придобила права върху процесното
жилище, нито пък е задължена за разходите, направени във връзка с него.
Няма данни Г. да е обитател на жилището и да има качеството ползувател, за да
бъде обвързана от договор за доставка на топлинна енергия и да дължи стойността на
доставената такава. В тежест на ищеца е било, както правилно е възложил
доказателствената тежест БРС, да установи съществуването на облигационна връзка
между дружеството и въззиваемата и основанието за възникване на задължение за
плащане. Въззивникът не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си,
поради което искът правилно е отхвърлен като неоснователен.
Решението не противоречи на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, според който всички
2
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия. По отношение въззиваемата категорично е устаноевно,
че не е собственик на имота, липсват и доказателства да е титуляр на вещно право
върху него, за да се приеме, че правната връзка между нея и дружеството-снабдител е
възникнала по силата на закона.
Въззивният съд потвърждава обжалваното решение.
Въззиваемата е представила списък на разноските и е заявила искане за
присъждането им на основание чл. 78 от ГПК. За да се присъдят разноски, трябва да е
установено, че те действително са сторени. Липсват доказателства въззиваемата да е
платила посочения в списъка хонорар от 440 лв за процесуален представител и 10 лв
други разноски, поради което съдът не присъжда разноски на М. Г..
На основание горното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 118 на Районен съд – Берковица от 29 ноември
2022 г. по гр. д. № 186/2022 г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3