РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Благоевград, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210101710 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от М.
В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: Б....чрез адвокат И. К.Д....- Н.... с адрес на
кантора: Б........ против „Банка ДСК“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.С...С... п.к.... р-н „О........ представлявана от Т....Х...- К..... - Главен
изпълнителен директор и Б.... Ф.... С..... - Изпълнителен директор.
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено, че по отношение на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С.... С...... р-н „О....., представлявана от Т............. ...- Главен изпълнителен
директор и .... Ф.. С.... - Изпълнителен директор, че М. В. А. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: Б.... не дължи сума в размер на 5984,41лв. /пет хиляди деветстотин осемдесет и
четири лева и четиридесет и една стотинки/ по изпълнително дело № 56 от 2024г. по описа
на ЧСИ Г....Ц... с район на действие ОС-Б.., рег.№ 702 на КЧСИ, образувано въз основа на
Изпълнителен лист от 19.12.2009г., издаден по ч.гр.д. № 3178/2009г. по описа на PC-Б......от
които 2102.18 лв. /две хиляди сто и два лева и осемнадесет стотинки/ - главница, 3115,79 лв.
/три хиляди сто и петнадесет лева и седемдесет и девет стотинки/ - законна лихва от
18.12.2009г. до 14.03.2024г., 49.50лв./четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/-
държавна такса, 34.00лв. /тридeсет и четири лева/ и 150.00лв./сто и петдесет лева/-
допълнителни разноски и разноски по изпълнително дело №56 от 2024г. на ЧСИ Г.......Ц.... и
532,94лв. /петстотин тридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/- пропорционална
такса с ДДС по т.26 от Тарифа за такси и разноски по ЗЧСИ, поради издължаване, частично
опрощаване, недължимост на такси и разноски по образувано изпълнително дело след
погасяване на задължението, евентуално погасяване по давност.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ищцата твърди, че в изпълнение на Договор за кредит за текущо потребление от
08.02.2006г., обезпечен с Договор за поръчителство, Банка ДСК ЕАД, като кредитор, й е
отпуснала, в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 4000лв., като твърди, че до
един период от време го изплащала, но тъй като имала затруднение в един момент не била в
състояние да погасява вноските по него.
1
Твърди, че Банка ДСК ЕАД се е снабдила с Изпълнителен лист от 19.12.2009г.,
издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 3178/2009г. по описа на
PC-Б..... за неизплатените по договора за кредит суми, а именно: главница от 2102.18лв.,
договорна лихва за периода от 08.03.2008г. до 17.12.2009г.-256.78лв., наказателна лихва за
периода от 08.02.2008г. до 17.12.2009г.-116лв., заедно със законна лихва върху главницата,
считано от 18.12.2009г. до пълното изплащане на последната, както и внесената по делото
държавна такса от 49.50лв., като ищцата и поръчителят С.... И..... А...... ЕГН **********, са
били осъдени да ги заплатят солидарно.
Навежда се, че за събиране на присъдените суми по Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист от 19.12.2009г., издадени по ч.гр.д.№ 3178/2009г. по описа на PC-Б.......е
било образувано изпълнително дело №51/2010г. по описа на ЧСИ Г....Ц.....с район на
действие ОС- Б..... рег.№ 702 на КЧСИ срещу ищцата, ато кредитополучател и С... И....
А.........ато поръчител, двете, в качеството на длъжници.
Твърди се, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 16.08.2012г.
„ОТП Факторинг България“ ЕАД е придобило от „Банка ДСК“ЕАД /в неговата цялост и
заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите
лихви/, вземанията й срещу ищеца, като кредитополучател и С.......И...... А........като
поръчител.
Твърди се, че в периода до 2021г. ищцата погасявала задълженията си, като през
2021г. получила писмо от частен съдебен изпълнител, че дължи на банката около 2800 лева,
като сключила Споразумение от 07.09.2021 г. с „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК
*********, /универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация
дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК *********, считано от 15.11.2012г„
съгласно вписване в ТР под № 20121115101316/, представлявано от И..... Е........ Д...- М....-
Изпълнителен директор, чрез пълномощника И. Б.... А....-ръководител на Офис Б..... редовно
упълномощена с нотариално заверено пълномощно рег.№ 11805 от 14.11.2014г. по описа на
М... Ш...-нотариус с район на действие-CPC, вписана под № 042 в регистъра на НК
/Кредитор/.
Сочи се, че кредиторът „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК ********* се
съгласил и приел, че към 23.08.2021г., остатъчният размер на задълженията на ищцата към
него по Договор за кредит за текущо потребление от 08.02.2006г. възлизат на 2649.01лв., в
това число 1588,76лв. - Главница, 934,77лв.- законна лихва, 125,48лв.-разноски.
Навежда се, че на основание чл.365 от ЗЗД със Споразумението кредиторът опростил
част от дълга на ищцата в размер на 1489.01лв., равен на 27% от главницата, 100% от
лихвата и 100% от разноските към датата на подписване на споразумението /27% х
1588,76лв.+ 934,77лв.+ 125,48лв./, като се договорили остатъкът от дълга в размер на
1160лв. ищцата да изплати на 24 месечни вноски, от които 1 вноска в размер на 240лв. и 23
на брой равни месечни вноски в размер на 40лв. всяка, считано от 10.09.2021г. по следната
банкова сметка:.......при „Банка ДСК“ АД, с посочване на основание вътрешния номер на
кредита, а именно: 32012424.
Ищцата твърди, че в изпълнение на договореното изплатила остатъка от дълга в
размер на 1160лв., в каквато връзка се представят разписки от Easy Pay.
Твърди се, че почти всички вноски погасила преди падежа им, като само последните
изплатила малко след падежа им, тъй като здравословното състояние на майка й С.... С...А.,
с ЕГН ********** се влошило.
Наведа се, че до 2023г. изплатила цялото задължение, като със Съобщение с изх.№
22294/07.12.2023г. била уведомена, че на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с разпореждане
е прекратено производството по изпълнително дело №51/2010г. по описа на ЧСИ Ц.... рег.№
702, с район на действие ОС-Б...... с взискател „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК
2
*********.
Когато направила справка в банката дали дължи суми по заема от там й било заявено,
че дължи още 2300лв., като се твърди, че не е в състояние да внася излишни пари, които не
дължи.
Навежда се, че с Покана за доброволно изпълнение с изх.№ 3915/15.03.2024г., въз
основа на Изпълнителен лист от 19.12.2009г., издаден по ч.гр.д.№ 3178/2009г. по описа на
PC-Б....... вземането по който е погасено, е образувано ново изпълнително дело №56/2024г.
по описа на ЧСИ .....Г.Ц..... с район на действие ОС- Б.....рег.№ 702 на КЧСИ с взискател
Банка ДСК АД с ЕИК *********, като с поканата се твърдяло, че с изпълнителен лист,
издаден по ЧГД № 3178/2009г. от PC-Б......, ищцата била осъдена да заплати олихвяема сума
-2102,18лв. от 18.12.2009г., ведно със законната лихва, която към момента на издаване на
поканата е 3115,79лв. и неолихвяема сума-49,50лв. в полза на взискателя Банка ДСК АД с
адрес: Б......Посочено било, че задължението на ищцата по изпълнителното дело възлиза на
49,50лв. неолихвяема сума, 2102,18лв. главница, 3115,79лв. лихви,34.00лв. допълнителни
разноски и 150лв. разноски по ИД, както и таксата по т.26 от Тарифа за таксите по ЗЧСИ с
включен ДДС в размер на 532,94лв. в полза на ЧСИ Ц.......Твърди се, че общото й
задължение по изпълнителното дело към 15.03.2024г. е в размер на 5984,41лв.
Навежда се, че дружеството, с което ищцата сключила Споразумение от 07.09.2021г.
и на което е изплатила задължението, се е вляло в Банка ДСК АД с ЕИК *********, като
съгласно чл.10 от Договора за преобразуване, вливането има действие от момента на
неговото вписване в ТРРЮЛНЦ, а именно от вписване № 20230525130733. Сочи се, че с
вписване на вливането правата и задълженията на преобразуващото се дружество „ОТП
Факторинг България“ ЕАД с ЕИК ********* преминали върху приемащата Банка ДСК АД с
ЕИК ********* при условията на общо правоприемство, което възниква по силата на закона.
Твърди се, че след издаване на Изпълнителен лист от 19.12.2009г. по ч.гр.д. №
3178/2009г. по описа на PC-Б....... за главница от 2102.18лв. ищцата е извършвала плащания
за погасяването й, като видно от сключеното споразумение към 23.08.2021г. главницата е
намаляла на 1588,76лв. След постигнатото с кредитора съгласие останалата част в размер на
1489.01лв. от целия й дълг бил опростен, като ищцата погасила останалата част:
договорената сума от 1160лв. с извършените от нея периодични плащания.
Твърди се, че тъй като сумата по изпълнителния лист е платена, внесена, за
взискателя преди образуване на изпълнителното производство, ищцата не дължи разноски
по новообразуваното изпълнително дело №56/2024г. по описа на ЧСИ Г..... Ц...... с район на
действие ОС-Б......... рег.№ 702 на КЧСИ, следователно не дължи посочената сума в размер
на 5984,41лв., по изпълнително дело № 56 от 2024г. по описа на ЧСИ Г.... Ц.с р...айон на
действие ОС-Б..... рег.№ 702 на КЧСИ, образувано въз основа на Изпълнителен лист от
19.12.2009г., издаден по ч.гр.д. № 3178/2009г. по описа на РС- Б....., не дължи главница в
размер на 2102.18 лв., тъй като е погасил същата чрез изплащане и след частично
опрощаване от кредитора.
В условията на евентуалност се твърди, че е налице погасяване по давност на тази
сума.
Твърди се, че ищцата не дължи и законна лихва в размер на 3115,79 лв. за период от
18.12.2009г. до 14.03.2024г., тъй като е погасила главното вземане, а и дължимите лихви
върху него чрез изплащане и чрез частично опрощаване. Евентуално се твърди, че е налице
погасяване по давност на лихвите.
Твърди се още, че ищцата не дължи и сума в размер на 49.50лв- държавна такса, като
се сочи, че тя е посочена в изпълнителния лист от 2009г., но е погасена чрез изплащане,
опрощаване и евентуално чрез погасяване по давност.
Твърди се, че не дължи и претендираните разноски по изпълнително дело № 56 от
3
2924г. по описа на ЧСИ Г........... Ц. .......в размер на 34.00лв. и 150.00лв., тъй като вземането
е погасено преди образуването на изпълнителното дело; не дължи и пропорционална такса
по чл.26 от ТЗЧСИ с ДДС в размер на 532,94лв., тъй като посочените по-горе суми не са
събрани в изпълнителното производство.
С Определение № 1332/09.07.2024г. е съдът е предоставил правна помощ под
формата на процесуално представителство на ищцата М. В. А., ЕГН **********, с адрес гр.
Б..... по гр.д. № 1710/2024г. по описа на Районен съд-Б...
С разпореждане № 2739/11.09.2024 г., след като е извършил проверка за редовност на
исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие
с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено на 30.09.2024г. В срока по
чл. 131 от ГПК по делото на 29.10.2024г. е постъпил писмен отговор от ответника. Със
същия се оспорва предявения иск, като се иска отхвърлянето му. Претендират се сторените
по делото разноски.
Не се оспорва, че на 08.02.2006г., между „БАНКА ДСК“ ЕАД (сега „АД“), като
кредитор и М. В. А., ЕГН **********, като кредитополучател е сключен Договор за кредит
за текущо потребление, по силата на който БАНКА ДСК” ЕАД е отпуснала на М. В. А.
кредит за текущо потребление в размер на 4 000,00 лева.
Твърди се, че на 18.12.2009г., поради неизпълнение на задълженията по Договор за
кредит за текущо потребление от 08.02.2006г„ кредиторът „БАНКА ДСК” ЕАД е пристъпил
към принудително събиране на вземането си по съдебен ред като е подал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя М.
В. А., за което било образувано ч.гр.д. № 3178 по описа на Районен съд Б...... за 2009 година,
по което съдът се е разпоредил да се издаде в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД Заповед за
изпълнение на парично задължение от 19.12.2009г. и Изпълнителен лист от 19.12.2009г. за
следните суми:- 2 102.18 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
18.12.2009г. - датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 от ГПК до окончателното плащане;- 256,78 лева - договорна лихва за периода от
08.03.2008г. до 17.12.2009г.;- 116,00 лева - наказателна лихва за периода от 08.02.2008г. до
17.12.2009г.;- 49,50 лева - държавна такса;
Сочи се, че въз основа на издадения ИЛ е било образувано изпълнително дело
№51/2010г. по описа на Г.. Ц..... Частен съдебен изпълнител е район -на действие - Окръжен
съд Б..... peг. № 702 на КЧСИ, по което на 11.02.2010г. е наложен запор върху трудово
възнаграждение на длъжника М. В. А. с изпращане на запорно съобщение до третото
задължено лице "НЕО-КНИТ" ЕАД - работодател на длъжника, като поканата за доброволно
изпълнение е била връчена на длъжника М. В. А. на 12.02.2010г. Твърди се, че след тази дата
съдебния изпълнител насочил принудително изпълнение срещу длъжника М. В. А. чрез
насрочване на опис за движими вещи с изпращането й на Призовка за принудително
изпълнение на дати: 07.04.2010г„ 04.05.2010г„ 25.06.2010г.
Твърди се, че на 14.01.2013г.. "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД е конституирано
като взискател по изпълнителното дело въз основа на сключен Договор за покупко-продажба
на вземания от 16.08.2012г. по молба от същата дата. Твърди се, че на 30.01.2014г. по молба
на дружеството - взискател от 14.01.2014г. е наложен запор върху трудово възнаграждение
на длъжника М. В. А. с изпращане на запорно съобщение до третото задължено лице
"ПРИМА ФР" ЕООД - работодател на длъжника, като на 07.12.2023г. с постановление на
съдебния изпълнител производството по изпълнителното дело е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
4
Твърди се, че на 07.09.2021г. между "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, като
кредитор и М. В. А., ЕГН ********** е сключено споразумение. Сочи се, че страните по
Споразумението се съгласили и приели, че към 23.08.2021г. размерът на задължението към
"ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД възлизали на 2 649,01 лева, включващ: 1 588,76 лева -
главница, 934,77 лева - законна лихва и 125,48 лева - разноски.
Навежда се, че на основание чл. 365 от ЗЗД Кредиторът се съгласил да опрости част
от дълга на длъжника, само след изпълнението на условията, посочени в същото, а именно:
Съгласно чл.2, ал.1 от Споразумението длъжникът се задължава да погаси дълга като
извърши 24 месечни вноски, от които 1 вноска в размер на 240,00 лева и 23 на брой равни
месечни вноски в размер на 40,00 лева всяка една, считано от 10.09.2021 г., с падеж на всяка
една вноска 10- то число на съответния месец. Всички дължими суми по Споразумението, в
т.ч. погасителните вноски, но без дължимите такси по съдебното изпълнение, както и
падежната дата, се съдържат в Приложение 1 - неразделна част от Споразумението. Сочи се,
че след пълно изплащане в срок на всички погасителни вноски, остатъкът от дълга ще се
погаси автоматично по силата на сключеното Споразумение. Длъжникът се задължил заедно
с всяка една погасителната вноска да превежда и дължимите такси по съдебното изпълнение
в размер, съгласно Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители по банкова сметка на Частен съдебен изпълнител Г..............Ц.посочена в чл.2,
ал.4 от Споразумението. Сочи се, че съгласно чл.4 от Споразумението, при неизпълнение от
страна на длъжника, на което и да е от условията по Споразумението, включително при
забава в плащането, продължила повече от 30 дни, на погасителната вноска по чл. 2, ал. 1
и/или на дължими такси по съдебното изпълнение, договореното в чл.1 опрощаване отпада
автоматично, като кредиторът има право да събере дълга в пълния му размер, както и
незабавно да поиска възобновяване на спрените изпълнителни действия с цел принудително
събиране на всички дължими суми. В допълнение на уговореното, при неизпълнение от
страна на длъжника, на което и да е от условията по Споразумението, включително при
забава в плащането, продължила повече от 30 дни, на погасителната вноска по чл. 2, ал. 1
и/или на дължими такси по съдебното изпълнение, това Споразумение автоматично отпада
и изпълнението ще продължи с възобновяване на спрените изпълнителни действия, без
възможност за ново спиране и без необходимост от предварително уведомяване на
длъжника за възобновяването. В посочените случаите се сочи, че длъжникът няма право да
иска ново разсрочване на дълга и/или подписването на ново споразумение за разсрочване.
Твърди се, че с подписването на Споразумение от 07.09.2021г., задълженото лице се е
ангажирало с погасяването на материализираните в Заповед за незабавно изпълнение и
Изпълнителен лист задължения, предоговорени по реда на чл.365 от ЗЗД, като споразумение
от 07.09.2021г. представлява признание от страна на длъжника за дължимостта на сумите по
Заповед за изпълнение на парично задължение от 19.12.2009г. и Изпълнителен лист от
19.12.2009г., издадени по ч.гр.д. № 3178 по описа на Районен съд Благоевград за 2009
година, в това число и признание за дължимостта на сумите в размер, посочен в
споразумението, а именно: 1 588,76 лева - главница, 934,77 лева - законна лихва и 125,48
лева-разноски.
Твърди се, че на 08.02.2024г,. поради неизпълнение на Споразумение от 07.09.2021г.
и след прекратяване на производство по изпълнително дело № 51 /2010г. по описа на Г.......
Ц...... - Частен съдебен изпълнител с район на действие - Окръжен съ......д Б., peг. № 702 на
КЧСИ с постановление на съдебния изпълнител на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, за
принудителното събиране на вземането по Заповед за изпълнение на парично задължение от
19.12.2009г. и Изпълнителен лист от 19.12.2009г., издадени по ч.гр.д. № 3178 по описа на
Районен съд Б..... за 2009 година, по молба от 18.12.2023г. на „БАНКА ДСК“ АД,
правоприемник на преобразуващото се дружество "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД -
Заличен търговец, ЕИК ********* чрез вливане в „БАНКА ДСК“ АД, считано от
25.05.2023г., съгласно вписване в Търговския регистър под №20230525130733, срещу
5
длъжника М. В. А. е образувано изпълнително дело № 56/2024г. по описа на Г....Ц.... -Частен
съдебен изпълнител с район на действие - Окръжен съд Б...., peг. № 702 на КЧСИ. Сочи се,
че в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е направил искане да бъде
приложен конкретен изпълнителен способ - извършване на опис на движими вещи, като на
15.03.2024г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника М. В. А. с изпращане на
запорно съобщение до „БАНКА ДСК“ АД и "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД.
Твърди се, че е налице неизпълнение от страна на длъжника М. В. А. на условията по
Споразумение от 07.09.2021г.
Твърди се, че не е изпълнено от страна на длъжника М. В. А. поетото с чл.2, ал.1 от
Споразумение от 07.09.2021г. задължение за плащане на погасителните вноски в размер и на
падеж съгласно уговореното; не е изпълнено от страна на длъжника М. В. А. поетото с чл.2,
ал.4 от Споразумение от 07.09.2021г. задължение за плащане на дължимите такси по
съдебното изпълнение в размер, съгласно Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители по банкова сметка на Частен съдебен изпълнител Георги
Цеклеов.
Твърди се, че към 10.08.2023г. (крайният срок за плащане на всички дължими по
Споразумение от 07.09.2021г. суми), погасителните вноски по чл.2. ал.1 от споразумението
не са платени, вкл. не са платени и дължимите такси по съдебното изпълнение съгласно
чл.2. ал.4 от споразумението, поради което съгласно чл.4 от Споразумение от 07.09.2021г.
договореното опрощаване отпада автоматично и кредиторът има право да събере дълга в
пълния му размер, както и да поиска принудително събиране на всички дължими суми.
Твърди се, че погасителната давност на вземането по Заповед за изпълнение на
парично задължение от 19.12.2009г, и Изпълнителен лист от 19.12.2009г.. издадени по
ч.гр.д. №3178 по описа на Районен съ.....д Б.за 2009 година, не е изтекла. Сочи се, че
съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. №
3/2020г. на ОСГТК на ВКС, по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране
на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение №
2/26.06.15г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания е започнала
да тече от 26.06.2015г.. тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да
тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, но само когато са налице двете
кумулативно посочени в ППВС №; 3/18.11.1980г. предпоставки: да е направено пред
държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане, „което
волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на възражение в
исковия процес”, и изпълнителното производство да е висящо.
Сочи се, че съгласно приетото правно разрешение, погасителна Давност за вземането
по Заповед за изпълнение на парично задължение от 19.12.2009г. й Изпълнителен лист от
19.12.2009г., издадени по ч.гр.д. № 3178 по описа на Районен съд Б...... за 2009 година, не е
текла до 26.06.2015г.„ доколкото до посочената дата производството по изпълнително дело
№51 /2010 г. по описа на Г.......Ц... — Частен съдебен изпълнител с район на действие -
Окръжен съд Б..... per. № 702 на КЧСИ, е било висящо, като давността е започнала да тече от
26.06.2015г.
Твърди се, че на 07.09.2021г.„ когато петгодишният давностен срок, считано от
26.06.2015г. е изтекъл, като е сключено споразумение, с което длъжникът освен, че признава
дължимостта на сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение от 19.12.2009г. и
Изпълнителен лист от 19.12.2009г., издадени по ч.гр.д. № 3178 по описа на Районен съд
Б...... за 2009 година, се отказва и от давността по смисъла на чл. 113 от ЗЗД, съгласно чл.14
от същото.
Сочи се, че от посочената дата - 07.09.2021г. е започнала да тече нова петгодишна
давност, като същата е прекъсвана, съответно на 08.02.2024г. - с подаването на молбата за
образуване на изпълнителното дело №56/2024г. по описа на Г.Ц...... — Частен съдебен
6
изпълнител с район на действие - Окръжен съд Б... per. № 702 на КЧСИ, доколкото в нея
кредиторът е направил искане да бъде приложен конкретен изпълнителен способ, и с
извършените по същото същински изпълнителни действия - налагане на запор на банкови
сметки запор на длъжника на 15.03.2024г. Навежда се, че с посоченото действие давността е
била прекъсната и от 15.03.2024г. е започнала да тече нова петгодишна давност, която към
настоящия момент не е изтекла.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат И., назначена по реда на правната помощ, която поддържа предявените искове,
ангажират се доказателства, по същество се изразява становище за доказаност и
основателност на предявените искове, тъй като задълженията са изплатени и частично
опростени, при условията на евентуалност погасени по давност.
Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от юрисконсулт М... която
поддържа подадения отговор, оспорват се предявените искове, изразява се становище по
същество, че е налице признание на дълга чрез сключеното споразумение, че длъжникът е
забавил пращането на вноска 24 със забава повече от 30 дни, поради което е отпаднало
договорното опрощаване. Поддържа се и становище, че давността не е изтекла. Претендират
се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.
Анализът на събраните писмени доказателства, преценени във връзка с фактическите
доводи на страните, сочи на установено следното:
Няма спор по делото и се установява от приетия Договор за кредит за текущо
потребление от 08.02.2006г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД (сега „АД“), като кредитор
и М. В. А., ЕГН **********, като кредитополучател, че по силата на същия БАНКА ДСК”
ЕАД е отпуснала на М. В. А. кредит за текущо потребление в размер на 4 000,00 лева със
срок за погасяване 48 месеца, считано от неговото усвояване. Съгласно чл. 7
кредитополучателят заплаща лихва в размер, определян периодично от кредитора, който
към датата на сключване на договора е 15, 95 %. Промяната на лихвения процент от
кредитора е задължителна за страните. Видно от договор за поръчителство от същата дата е,
че договорът е обезпечен с поръчителството на С..... И.... А.......
Видно от приетите по делото Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 19.12.2009г. е, че
въз основа на заявление на „БАНКА ДСК” ЕАД е било образувано ч.гр.д. № 3178 по описа
на Районен съд Б...... за 2009 година, по което в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД е издадена
Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 19.12.2009г. и Изпълнителен лист от 19.12.2009г., с които е разпоредено длъжниците
М. В. А., с ЕГН ********** и С..... И........ А. ЕГН ********** солидарно да заплатят на
кредитора „Банка ДСК“ ЕАД следните суми:- сумата от 2 102, 18 лева - главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 18.12.2009г. - датата на подаване на Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК до окончателното
плащане;сумата от 256,78 лева - договорна лихва за периода от 08.03.2008г. до 17.12.2009г.;
сумата от 116,00 лева - наказателна лихва за периода от 08.02.2008г. до 17.12.2009г.; сумата
от 49,50 лева - държавна такса;
Видно от молба от ответника от 29.01.2010г. въз основа на издадения ИЛ е било
образувано изпълнително дело №51/2010г. по описа на Г...... Ц...- Частен съдебен изпълнител
е район -на действие - Окръжен съд Б...... peг. № 702 на КЧСИ, като на органа по
принудителното изпълнение, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, е било възложено всички
действия.
Установява се от материалите по изпълнителното дело, че на 12.02.2010г. на
длъжника М. В. А. е била връчена покана за доброволно изпълнение.
Със запорно съобщение от 11.02.2010г. е наложен запор върху трудово
7
възнаграждение на длъжника М. В. А. от "НЕО-КНИТ" ЕАД - работодател на длъжника,
като запорното съобщение е връчено на третото лице на 12.02.2010г.
Насрочен е опис на движими вещи в дома на длъжника М. В. А. с изпращането й на
Призовка за принудително изпълнение на дати: 03.05.2010г., връчена на 08.04.2010г. Описът
е отложен за 15.06.2010г., поради неявяване на взискателя. Видно от протокол от 15.06.2010г.
и този опис е отложен, поради неявяване на взискателя. Насрочен е нов опис за 13.07.2010г.,
като преди датата му на 07.07.2010г. е постъпила молба от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД, с
която е поискано описът да бъде отложен, тъй като текат преговори за доброволно плащане
на суми по дълга. Посочено е, че след постигане на споразумение за регулярни плащания
ЧСИ ще бъде уведомен за бъдещи изпълнителни действия.
Видно от протокол на ЧСИ на 14.01.2013г. "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД е
конституирано като взискател по изпълнителното дело въз основа на сключен Договор за
покупко-продажба на вземания от 16.08.2012г. по молба от същата дата. Представен е
договора, но към същия не е приложено приложение, а единствено приемо-предавателен
протокол от ......, като е отразено, че са предадени на управителя на ОТП Факторинг
България ЕООД 944 броя досиета по потребителски кредити и револвиращи кредити,
съгласно Договор за покуп… от 17.09.2012г., като в таблица е отразено КТП, М. В. А., ЕГН
**********,дълг към 08.01.2013г.-1 703, 68 лв. За конституирането длъжницата А. е
уведомена на 25.01.2013г.
С молба от 19.09.2013г. конституирания взискател „ОТП Факторинг България“ ЕАД е
поискал да се извърши справка за регистрирани трудови договори и при наличие на такива
да се наложат запори върху трудовото възнаграждение да длъжниците. ЧСИ е извършил
справки и на 14.01.2014г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху трудово
възнаграждение на длъжника М. В. А.. Изпратено е запорно съобщение до третото
задължено лице "ПРИМА ФР" ЕООД - работодател на длъжника, което е връчено на
13.02.2014г. На 31.03.2014г. е постъпило по изпълнителното дело уведомление от третото
задължено лице „Прима ФР“ ЕООД във връзка със запорното съобщение, че от 28.02.2014г.
М. А. не работи във фирмата.
След посочената дата има приложено по изп.д. извлечения от сметка на ЧСИ. Видно
от същите на 26.05.2017г., на 27.07.2017г., на 24.08.2017г. и на 26.09.2017г. по сметка на ЧСИ
са преведени общо 200, 00 лв. –по 50, 00 лв. с детайли на плащане-по изп.д. № 51/2010г. –
Р.....И...... Е...наредител Звено Общински пазари, задължено лице-Общински пазари. С
преводно нареждане от 18.10.2017г. ЧСИ е превел на ОТП Факторинг България сумата от 89,
30 лв., която сума е посочена и на гърба на изпълнителния лист като изплатена на
взискателя.
По изп.д. № 51/2010г. са извършвани изпълнителни действия и спрямо солидарния
длъжник.
Видно от справка в ТР към дата 12.08.2024г., Протокол от заседание на управителния
съвет на Банка ДСК АД № 15/31.03.2023г. и Договор за преобразуване чрез вливане в Банка
ДСК АД с ЕИК *********, „БАНКА ДСК“ АД е правоприемник на преобразуващото се
дружество "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД - Заличен търговец, ЕИК ********* чрез
вливане в „БАНКА ДСК“ АД, считано от 25.05.2023г., съгласно вписване в Търговския
регистър под №20230525130733.
На 07.12.2023г. „Банка ДСК“АД е поискало да бъде върнат изпълнителния лист
срещу длъжниците, поради настъпило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК прекратяване
на изп.д. № 51/2010г.
С протокол от 07.12.2023г. ЧСИ е прекратил производството по изп.д. № 51/2010г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по молба на взискателя.
По молба от 18.12.2023г. на „БАНКА ДСК“ АД срещу длъжника М. В. А. е
8
образувано изпълнително дело № 56/2024г. по описа на Г.......Ц....-Частен съдебен
изпълнител с район на действие - Окръжен съд Б...... peг. № 702 на КЧСИ, като видно от
молбата е, че е представен изпълнителния лист от 19.12.2009г., посочено е, че заповедта и
същия вече са били връчени на длъжника, поради което е поискано да бъдат предприети
изпълнителни действия -извършване на опис на движими вещи, да бъде наложен запор,
съотв. възбрана на установено след справки имущество, запор върху открити сметки след
справка и др. В молбата взискателят не е посочил, че до този момент са извършвани
погасявания по изпълнителния лист.
На 08.04.2024г. с получаване на запорното съобщение са наложени запори на банкови
сметки на длъжника М. В. А. в „БАНКА ДСК“ АД и "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"
АД.
Видно от представеното и прието по делото Споразумение от 07.09.2021г.. между
"ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, като кредитор и М. В. А., ЕГН ********** като
кредитополучател, чрез пълномощник В. А. А. е сключено споразумение. Видно от
представеното по делото пълномощно със същото ищцата е упълномощила баща си В. А. А.
да я представлява пред ОТП Факторинг България ЕАД като от нейно име извършва всякакви
правни и фактически действия като неин генерален пълномощник. В споразумението е
описано, че същото се сключва с оглед на това, че по силана на Договор за покупко-
продажба на вземания от 16.08.2012т. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е придобило от
„Банка ДСК“ ЕАД /в неговата цялост и заедно с всички привилегии и обезпечения и други
принадлежности, включително с изтекли лихви/, вземанията й срещу М. В. А. като
кредитополучател и Снежана Иванова Апостолова като поръчител, произтичащи от Договор
за кредит за текущо потребление от 08.02.2006г. и Договор за поръчителство от 08.02.2006г.
За извършената смяна на кредитора и на основание чл. 99 от ЗЗД длъжникът е уведомен с
писмо-уведомление на дата 25.09.2012г. Посочено е и че срещу кредитополучателя и
поръчителя по Договор за кредит за текущо потребление от 08.02.2006г. и Договор за
поръчителство от 08.02.2006г. са издадени Заповед за изпълнение от 19.12.2009г. и
изпълнителен лист от 19.12.2009г., издадени по ч.гр.д. № 3178/2009г. по описа на РС-
Благоевград, с които са осъдени да заплатят :- сумата от 2 102, 18 лева - главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 18.12.2009г. - датата на подаване на Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК до окончателното
плащане;сумата от 256,78 лева - договорна лихва за периода от 08.03.2008г. до 17.12.2009г.;
сумата от 116,00 лева - наказателна лихва за периода от 08.02.2008г. до 17.12.2009г.; сумата
от 49,50 лева - държавна такса, както и че за събиране на присъдените суми е образувано
изп.д. № 51/2010г. по описа на ЧСИ Г..... Ц..... срещу двете. Изрично в споразумението
страните са се съгласили, че към 23.08.2021г. всички задължения към кредитора по договора
са изискуеми-с надлежно обявена предсрочна изискуемост, като остатъчния размер на
задължението възлиза на 2 649,01 лева, включващ: 1 588,76 лева - главница, 934,77 лева -
законна лихва и 125,48 лева - разноски.
Кредиторът се съгласил да опрости част от дълга на длъжника, само след
изпълнението на условията, посочени в същото, а именно: Съгласно чл.2, ал.1 от
Споразумението М. А. се задължава да погаси дълга като извърши 24 месечни вноски, от
които 1 вноска в размер на 240,00 лева и 23 на брой равни месечни вноски в размер на 40,00
лева всяка една, считано от 10.09.2021 г., с падеж на всяка една вноска 10- то число на
съответния месец. Всички дължими суми по Споразумението, в т.ч. погасителните вноски,
но без дължимите такси по съдебното изпълнение, както и падежната дата, се съдържат в
Приложение 1 - неразделна част от Споразумението. Съгласно ал. 3 на същия член след
пълно изплащане в срок на всички погасителни вноски по чл. 2, ал. 1, остатъкът от дълга ще
се погаси автоматично по силата на сключеното Споразумение, като размерът на този
опростен остатък от дълга ще бъде равен ан 27 % от главницата към датата на подписване на
същото, 100 % от лихвата към датата на подписването му и 100 % от разноските или общо
9
1489, 01 лв. Длъжникът се задължил заедно с всяка една погасителната вноска да превежда и
дължимите такси по съдебното изпълнение в размер, съгласно Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители по банкова сметка на Частен
съдебен изпълнител Г.... Ц..... посочена в чл.2, ал.4 от Споразумението. Съгласно чл.4 от
Споразумението, при неизпълнение от страна на длъжника, на което и да е от условията по
Споразумението, включително при забава в плащането, продължила повече от 30 дни, на
погасителната вноска по чл. 2, ал. 1 и/или на дължими такси по съдебното изпълнение,
договореното в чл.1 опрощаване отпада автоматично, като кредиторът има право да събере
дълга в пълния му размер, както и незабавно да поиска възобновяване на спрените
изпълнителни действия с цел принудително събиране на всички дължими суми. В
допълнение на уговореното, при неизпълнение от страна на длъжника, на което и да е от
условията по Споразумението, включително при забава в плащането, продължила повече от
30 дни, на погасителната вноска по чл. 2, ал. 1 и/или на дължими такси по съдебното
изпълнение, това Споразумение автоматично отпада и изпълнението ще продължи с
възобновяване на спрените изпълнителни действия, без възможност за ново спиране и без
необходимост от предварително уведомяване на длъжника за възобновяването. В
посочените случаите длъжникът няма право да иска ново разсрочване на дълга и/или
подписването на ново споразумение за разсрочване. В разпоредбата на чл. 14, ал. 1 е
посочено, че с "споразумението следва да се счита за признаване /по см. На чл. 116 б „а“ от
ЗЗД/ от длъжника на описаните по-горе вземания на кредитора, а съгласно чл. 14, ал. 2 е
посочено, че споразумението следва да се счита като отказ от давност по смисъла на 113
ЗЗД, ако към датата на сключване на споразумението давностния срок е изтекъл по
отношение на длъжника за целия дълг или за част от него.
Към споразумението е приложен и погасителен план, видно от който изрично е
посочено, че дългът към датата на цедиране е 2012, 16 лв., от които 1588, 76 лв. главница и
168, 42 лв. лихва, като последната дата на падеж е 10.08.2023г.
По делото са представени от ищцата и приети 26 бр. разписки, видно от които същата
е изпълнявала споразумението, като последната внесена сума от 40, 00 лв. е внесена на
30.11.2023г. По делото са представени и 11 бр. операционни и вносни бележки, за периода от
05.01.2016г. до 28.01.2019г., от които е видно внасяне в полза на ОТП Факторинг от В. А.
/пълномощника на ищцата/ и от самата ищца по кредит различни суми.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключенишето
по която е изготвено от вещото лице С....... Тахова. Според изводите на вещото лице
погасената от ищеца сума по Изпълнителен лист от 19.12.2009г по ч.гр.д. № 3178/2009г по
описа на PC-Б....... като се вземе предвид Споразумение от 07.09.2021г, сключено с
преобразуваното чрез вливане в Банка ДСК АД дружество „ОТП Факторинг България” ЕАД
с ЕИК ********* е в размер на 1 260,00 лева, от които: платени към Банка ДСК ЕАД - 1
160,00 лева, като в справка № 5 са посочени конкретни дати и суми, видно от същата е, че
последната вноска по споразумението е на 30.11.2023г. и платени към ЧСИ Г.....Ц..... по ИД
№ 51/2010г, чрез Общински Пазари ЕООД - 100,00 лева. Според заключението на вещото
лице постъпилата сума за погасяване на дълга по Споразумение от 07.09.2021 г, платена в
периода от 07.09.2021г до 10.08.2023г е 1 120,00 лева, като е извършено и едно плащане
след 10.08.2023г (краен срок на плащане по погасителен план) - на дата 30.11.2023г - в
размер на 40,00 лева. Вещото лице е констатирало и че извършените плащания към ЧСИ Г....
Ц....по ИД № 51/2010г. са в размер на 479,50 лева. Същите са направени в период от
06.02.2010г до 26.09.2017г.(преди датата на Споразумението - 07.09.2021г). По конкретни
дати, суми и платци извършените плащания са анализирани в справка № 06. Според
заключението за периода от 07.09.2021г (датата на сключване на споразумението) до
10.08.2023г (крайният срок за плащане на всички дължими по споразумението суми) няма
извършени плащания към ЧСИ Г...... Ц.. за погасяването на дължимите такси по съдебното
изпълнение съгласно Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
10
изпълнители. Видно от заключението допусната е забава в плащането, продължила повече
от 30 дни, на 24-та погасителна вноска /последна вноска/ по Споразумението от 07.09.2021
г., която е със срок на падеж 10.08.2023г, а е платена на 30.11.2023г.-112 дни забава. Според
заключението не е допусната забава в плащането продължила повече от 30 дни на
дължимите такси по Споразумението от 07.09.2021г. В съдебно заседание относно този
въпрос вещото лице уточнява, че няма забава в плащанията от Банка ДСК и от „ОТП
Факторинг България“, а ищцата не е плащала такси.
Вещото лице е дало отговор и на въпроса какъв е размерът на задължението към
08.02.2024г (датата на образумане на изпълнително дело № 56/2024г по описа на Г.....Ц....-
Частен съдебен изпълнител с район на действие - Окръжен съд Б...., рег.№ 702 на КЧСИ,
респективно към датата на изготвяне на заключението, като се вземе предвид, че
договореното със Споразумение от 07.07.2021г. опрощаване е отпаднало и плащанията по
въпрос 2-ри бъдат отнесени в следната последователност: разноски; лихва; главница.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 във връзка с член 124, ал.1 от ГПК,
като главния иск е да се признае за установено недължимост на сумите по изпълнителния
лист поради издължаване, частично опрощаване, недължимост на такси и разноски по
образувано изпълнително дело след погасяване на задължението, а на евентуалния на
основание погасяване по давност.
С отрицателен установителен иск, се дава възможност на длъжника да оспори по
исков ред, съществуването на вземането на кредитора- ответник, но същото би могло да
бъде основано само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Именно, за да не се
допусне пререшаване на вече разрешения със “сила на пресъдено нещо” спор, законът е
предвидил, че оспорването може да се осъществи, само на базата на факти, настъпили, след
приключване на съдебното дирене, като причините за това могат да бъдат различни-
плащане на дълга, погасяването му по давност, поради пасивно поведение от страна на
взискателя- кредитор, в продължение на повече от 5 години, от възникването в негова полза
на изпълняемото право и др.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че искът в частта за сумата от
34.00лв. /тридeсет и четири лева/ и 150.00лв./сто и петдесет лева/- допълнителни разноски и
разноски по изпълнително дело №56 от 2024г. на ЧСИ Г..... Ц......... и 532,94лв. /петстотин
тридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/- пропорционална такса с ДДС по т.26
от Тарифа за такси и разноски по ЗЧСИ е недопустим. Посочените суми не са обективирани
в изпълнителния лист. Разноските по изпълнението се оспорват с жалба по реда на чл. 436 от
ГПК на основание чл. 435, ал. 2, т. 7, а не с иск по чл. 439 от ГПК (в този смисъл
Определение № 303 от 29.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 404/2020 г., I т. о., ТК). С иска по
чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспори изпълнението, като твърди, че не дължи на
взискателя вземанията по изпълнителното основание, но в предмета на тази искова
претенция не се включват разноските по самото изпълнително дело, тъй като въпросът за
дължимостта им от длъжника се разрешава в самото изпълнително дело съобразно
правилата на чл. 79 от ГПК. Отговорността за разноски в изпълнителния процес, както и в
исковото производство е последица от изхода по главния спор.
Предвид изложеното, претенцията за установяване на недължимост на сумите от
34.00лв. /тридeсет и четири лева/ и 150.00лв./сто и петдесет лева/- допълнителни разноски и
разноски по изпълнително дело №56 от 2024г. на ЧСИ Г..... Ц............ и 532,94лв. /петстотин
тридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/- пропорционална такса с ДДС по т.26
от Тарифа за такси и разноски по ЗЧСИ , е недопустима, поради което производството по
делото в тази му част следва да бъде прекратено.
11
В останалата част обективно съединените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 124 от ГПК са допустими.
По предявения главен иск с основание издължаване и частично опрощаване, съдът
намира следното:
Предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи, ищецът се
позовава на новонастъпили, след влизане в сила на решението, факти, на които длъжникът
може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.
Предявеният отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК вр. с чл.124, ал.1
ГПК е процесуално допустим - страните са съответно длъжник и респ.взискател по висящо
изпълнително производство. Последният е цесионер, като няма спор между страните, че
същият е придобил вземането чрез цесия, за което длъжника е уведомен, в която връзка
изрично е налице отразяване и в подписаното споразумение.
Настоящият съдебен състав намира, че с подписването на споразумението и
съгласието на кредитополучателя да изплаща задълженията си по изпълнителен лист
издаден в полза на "БАНКА ДСК" ЕАД на цесионера - "ОТП Факторинг България" ЕАД, са
изпълнени изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. След като самият длъжник се е задължил да
отговоря спрямо цесионера, то и последващо нарочно уведомяване от предишния кредитор,
съдът намира за излишно.
По безспорен начин се установи, че по силата на Договор за кредит за текущо
потребление от .....сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД (сега „АД“), като кредитор и М. В.
А., ЕГН **********, като кредитополучател, „ БАНКА ДСК” ЕАД е отпуснала на М. В. А.
кредит за текущо потребление в размер на 4 000,00 лева със срок за погасяване 48 месеца,
считано от неговото усвояване, който е обезпечен с поръчителството на С......И....
А.....Установи се и че в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД е издадена Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 19.12.2009г. и
Изпълнителен лист от 19.12.2009г., с които е разпоредено длъжниците М. В. А., с ЕГН
********** и С.... И.......А...... ЕГН ********** солидарно да заплатят на кредитора „Банка
ДСК“ ЕАД следните суми:- сумата от 2 102, 18 лева - главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 18.12.2009г. - датата на подаване на Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК до окончателното плащане;сумата от 256,78 лева -
договорна лихва за периода от 08.03.2008г. до 17.12.2009г.; сумата от 116,00 лева -
наказателна лихва за периода от 08.02.2008г. до 17.12.2009г.; сумата от 49,50 лева - държавна
такса.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 51/2010г. по описа
на ЧСИ Г...... Ц. в хода на което са налагани запори върху трудовото възнаграждение на
длъжника М. В. А. в "НЕО-КНИТ" ЕАД - работодател на длъжника, насрочвани са описи,
които не са извършвани, поради неявяване на взискател. По същото изпълнително дело
ответникът е конституиран като взискател.
Няма спор между страните, че по време на висящност на изпълнително дело №
51/2010г. по описа на ЧСИ Г.. Ц.... на ..... между "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, като
кредитор и М. В......А., ЕГН **********, чрез пълномощник –нейния баща В. А. е сключено
Споразумение. Съдът намира, че от така представеното споразумение, което не се оспорва от
нито една от страните, се установи, че ответникът в настоящото производство и кредитор
изрично е признал, че вземанията му към момента на сключване на споразумението са
единствено в размер на 2 649,01 лева, включващ: 1 588,76 лева - главница, 934,77 лева -
законна лихва и 125,48 лева - разноски.
Видно е, че към този момент главницата е намаляла в сравнение с тази, посочена в
изпълнителния лист, като няма дължими договорна и наказателна лихва, както и
държавната такса, а е останала само определен и посочен размер на законна лихва и такси
12
по изпълнително дело. В тази връзка съдът намира, че при сключване на споразумението
ответникът е признал извършвани погасявания от ищцата до този момент /очевидно с
представените по делото 11 бр. разписки до 2019г. и други/, поради което е отразил същите в
размера на дълга. Предвид само на това основание съдът намира иска на ищцата, че не
дължи поради плащане сумите над 1 588,76 лева - главница, над 934,77 лева - законна лихва,
както и посочената в изпълнителния лист държавна такса за основателен. Ответникът е
признал неизгоден за него факт. Още към момента на подписване на споразумението
вземанията на банката за част от главницата, договорна лихва, наказателна лихва и разноски,
са били погасени чрез плащане от страна на ищеца, в каквато насока е констативната част на
споразумението, отразяваща безспорния в отношенията между страните непогасен остатък
от дълга, включващ главница и законна лихва.
Основния спорен между страните въпрос по главния иск е дали споразумението е
било изпълнено от ищцата и респ. е настъпило частичното опрощаване, уговорено в него и
същата е изплатила дължимото или е прекратено автоматично.
Защитната теза на ответника-взискател и кредитор е, че е допуснатата забава в
плащанията по споразумението, както и че ищцата не е заплащала таксите по
изпълнителното дело, поради което действието на споразумението е прекратено
автоматично, като не е било необходимо тя да отправя до длъжника каквото и да е
волеизявление в тази насока.
Съдът намира посочените твърдения за неоснователни. Установи се от приетите по
делото доказателства, както и съдебно-счетоводната експертиза, че ищцата е изпълнявала
споразумението като е заплащала вноските всеки месец, понякога дори и предварително, но
не е внасяла суми по изпълнителното дело за погасяване на такси. Единствената вноска, при
която е налице забава повече от 30 дни е последната такава-24 вноска, която е била с падеж
10.08.2023г, а е платена на 30.11.2023г.-112 дни забава. Действително е налице забава повече
от 30 дни, при която в споразумението е уговорено автоматично отпадане на опрощаването
и на споразумението. Съдът обаче намира, че в случая не е налице отпадане на
опрощаването и споразумението поради следното. Страните могат свободно да уговарят
условия с оглед договорната свобода /чл.9 от ЗЗД/, стига да не противоречат на закона и на
добрите нрави. Клаузата за автоматично прекратяване при забава е допустима. Въпреки
обаче, че е уговорено „автоматично отпадане“ в съдебната практика се приема, че такава
клауза не води до автоматично прекратяване, а дава на кредитора право да се позове на това
отпадане. С други думи винаги е необходимо изразяване на воля от кредитора, че счита
опрощаването и споразумението за прекратено. Това е особено валидно, когато кредиторът
приема и не връща плащания след забава /както е в случая/-т.е. с поведението си мълчаливо
потвърждава действието на споразумението. Съдът намира, че след като ищцата е изпълнила
цялото си задължение по споразумението /макар и със забава/, кредиторът не е заявил
прекратяване на споразумението, нито е отказал плащанията, то следва да се приеме, че е
приел изпълнението и не се е възползвал от правото да обяви споразумението за отпаднало,
като договорът –споразумението остава в сила.
На самостоятелно основание настоящият състав намира, че към процесните кредитни
отношения следва да бъде приложено по аналогия и разрешението, дадено в т. 18 на ТР № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти за това. За да настъпят
правните последици на предсрочната изискуемост за длъжника, е необходимо това
потестативно по своето правно естество право на кредитора да бъде упражнено с нарочно
изявление, което да достигне до длъжника. Предсрочната изискуемост се счита настъпила на
датата, на която това волеизявление на кредитора е достигнало до длъжника (в този смисъл
т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и трайно установената съдебна практика, в
13
т. ч. решения на ВКС по чл. 290 от ГПК, като например Решение № 53 от 18.05.2015 г. на
ВКС по т. д. № 888/2014 г., II т. о., ТК; Решение № 64 от 9.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5796/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 420 от 11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3079/2014 г., IV
г. о., ГК; Решение № 135 от 21.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 565/2016 г., I т. о., ТК и други). В
процесния случай такова волеизявление на банката за прекратяване на споразумението не е
отправяно. /в тази насока и Решение № 260015 от 28.08.2020 г. на ВнАС по в. т. д. №
112/2020 г./.
Предвид на това съдът намира, че твърдяното от страна на банката прекратяване на
споразумението не е настъпило. Като взе предвид в тази връзка, че ищцата е изплатила
цялата сума по споразумението, която е следвало да плати, за да настъпи опрощаване и на
остатъка от дълга, а именно 1160 лв., то е основателно твърдението й, че не дължи на
ответника сумите, поради изплащане и частично опрощаване.
Следва да се отбележи, че недобросъвестно банката след като е поискала
прекратяване на изп.дело № 51/2010г. по описа на ЧСИ Г.....Ц......и е взела изпълнителния
лист и то след като вече ищцата е изплатила всичко по споразумението по дълга, е поискала
отново образуване на изпълнително дело, такова е образувано № 56/2024г. по описа на ЧСИ
Г.... Ц.......... като не е посочила, че са налице плащания от ищцата. В тази връзка и без да е
уведомен за тези плащания, ЧСИ е изпратил покана за изплащане на целия дълг, така както
е по изпълнителния лист. Подобно поведение е в несъответствие с добросъвестността.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че предявения иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
За пълнота, макар и да не са настъпили условията за разглеждане на евентуалното
основание, а именно погасяване на вземанията по давност, съдът намира, че следва да
отбележи и следното, което е във връзка със сторените в писмения отговор на ответника
твърдения и възражения.
Неоснователни са възраженията на ответника, че с подписаното споразумение
ищцата е признала задължението си по основание и размер, поради което от датата на
подписването му-07.09.2021г. е започнал да тече нов давностен срок, евентуално, в случай,
че е настъпила погасителната давност към датата на сключване на споразумението, то от
длъжника е заявен отказ от последиците на давността.
Погасителната давност е последица от бездействието на кредитора да упражни
правото си в определен период от време. След като този период вече е изтекъл, направеното
признание не може да го възстанови, поради което признанието, направено след изтичане
срока на погасителната давност не прекъсва теченето му. От това следва, че прекъсването на
давността, като законова последица от признаването на вземането, настъпва само доколкото
е налице основната предпоставка за това - започнала, но още неизтекла погасителна давност
(така № 65 от 03.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 600/2010 г., I т. о., ТК и др.). Признанието на
вземането не заличава погасителния ефект на вече изтеклата давност, а има значението само
на неблагоприятно за длъжника твърдение за съществуването на едно естествено
задължение, по смисъла на чл. 118 от ЗЗД, което той може да изпълни доброволно, но което
не може да бъде търсено по принудителен ред.
В случая по отношение на вземане, за което е налице издадена заповед за
изпълнение, влязла в сила в хипотезата на чл. 416, ал. 1, пр. 1 ГПК - поради неподаване на
възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е приложима нормата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД. Същата предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога 5 години. Това важи за всички съдебно установени вземания, вкл. за
лихвите. В този смисъл е и трайната вече практика на ВКС (решение № 118 от 07.07.2022 г.
по гр. д. № 4063/2021 г., ІІІ ГО, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV
ГО, решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., ІV ГО, решение № 50295 от
23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г., ІV ГО и др.) - давността за вземанията по влязла в сила
14
заповед за изпълнение в хипотезата на чл. 416, ал. 1, пр. 1 ГПК е петгодишна и започва да
тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Чл. 116 ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва: с признаване на вземането от
длъжника (б. "а"), с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на
помирително производство (б. "б"), и с предприемане на действия за принудително
изпълнение (б. "в").
Съгласно Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, под "съдебен
процес" по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД следва да се разбира не само исковия, но и
изпълнителния процес, поради което погасителна давност не тече и докато трае
изпълнителният процес относно вземането.
С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило сила.
Според т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. В хипотезата на чл. 116, б.
"в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н., до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За
разлика от исковия процес, в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването
на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК
на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и то само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,
15
които са приключили преди това.
Съгласно разясненията, дадени с т. 3 на Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г.
по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
В конкретната хипотеза предмет на иска е въпросът дали след като е било образувано
изп. дело 51/2010г. по описа на ЧСИ Г.. Ц........ са настъпили обстоятелства по смисъла на чл.
116, б. "в" от ЗЗД за прекъсване на давностния срок относно валидно възникналото вземане,
предмет на изп. лист, издаден на 19.12.20109г. по заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
постановена по ч. гр. дело № 3178/2009 г. по описа на РС-Б........
В случая по делото се установява, че въз основа на издадената заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист кредиторът се е снабдил с изпълнителен
лист и на 29.01.2010г. е инициирал образуването на изп. дело № 51/2010г. по описа на ЧСИ
Г...... Ц....От 29.01.2010 г. е започнал да тече новият 5-годишен давностен срок за вземанията,
установени по основание и размер със заповедта за незабавно изпълнение. Същата е
прекъсната с с образуването на изпълнителното дело, тъй като молбата съдържа възлагането
по чл. 18 ЗЧСИ.
По силата на ППВС № 3/18.11.1980 г. с образуване на изпълнителното дело давността
е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД, което спиране е преустановено
съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС,
от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. е. от 26.06.2015 г.
Съдът констатира, че преди посочената дата делото не е било перемирано.
След постановяване на тълкувателното решение на 26.06.2015 г., е започнала да тече
нова петгодишна погасителна давност, която е следвало да изтече на 26.06.2020 г., но
съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., за срока от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение, давност не тече. Съгласно параграф 13 от
заключителните разпоредби към закона, сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародване в
държавен вестник на 14.05.2020 г. Следователно, давността е спряла за времето от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /69 дни/. В тази връзка, започналата да тече от 26.06.2015 г.
погасителна давност, изтича на 03.09.2020 г.
По изпълнителното дело не са налице данни в петгодишния срок да са били
извършвани изпълнителни действия, които да са прекъснали започналата да тече давност. В
случая действително след тази дата има искания за запор на трудово възнаграждение на
поръчителя и опис на движими вещи в неговия дом, но следва да се отбележи, че тези
действия не прекъсват започналата да тече давност в полза на М. А., тъй като прекъсването
и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо
останалите съдлъжници.
Съдът намира, че давността не е прекъсната и с извършвананите извън
изпълнителното дело частични минимални плащания, за което са представени вносни
бележки. Съгласно Решение № 214 от 14.02.2003 г. по гр. д. № 18874/2002 г. на ВКС, V г. о.,
Решение № 100 от 20.06.2011 г. по т. д. № 194/2010 г. на ВКС, Решение № 255 от 26.03.2013
г. по т. д. № 145/2012 г. на ВКС, Решение № 98 от 26.07.2013 г. по т. д. № 851/2012 г. на ВКС,
решение № 215 от 10.09.2014 г. по т. д. № 456/2012 г. на ВКС по смисъла на чл. 116, б. "а"
ЗЗД, за да е налице признание, прекъсващо давностния срок, е необходимо това признание
да касае съществуването на дълга, да е адресирано до кредитора или негов представител и да
е направено в рамките на давностния срок. Признанието може да бъде направено и чрез
конклудентни действия, стига тези действия по несъмнен начин да манифестират волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора. По правния
16
въпрос дали частичните плащания представляват признание на длъжника по чл. 116 б. "а"
ЗЗД, ВКС се е произнесъл с Решение № 98 от 26.07.2013 г. по т. д. № 851/2012 г., като е
приел, че фактът на частично плащане сам по себе си не съставлява признание по смисъла
на чл. 116 б. "а" ЗЗД относно непогасената част от вземането, тъй като волеизявлението на
длъжника при частичното плащане обхваща само погасената част от вземането.Няма
твърдения и доказателства ищцата да е правила волеизявление по изпълнителното дело за
признание на целия дълг, искане за разсрочено плащане или спиране на изпълнението, а
плащанията не са постъпвали по сметката на съдебния изпълнител. Фактът, че длъжникът е
извършвал частични доброволни плащания сам по себе си не представлява волеизявление за
признаване на непогасената част по смисъла на чл. 116 б. "а" ЗЗД, а в случая липсват
конклудентни действия, които по несъмнен начин да манифестират волята на длъжника да
потвърди съществуването на целия дълг към кредитора.
Предвид изложеното погасителната давност е изтекла на 03.09.2020 г., което е преди
подписване на процесното споразумение от 07.09.2021г.
Не се споделя от настоящия съдебен състав твърдението на ответника, че с
посоченото споразумение длъжникът е признал задължението си и от това признание
започва да тече нова 5 годишна погасителна давност. Както вече бе посочено вземането по
изп. лист е погасено по давност на 03.09.2020 г. и направено по-късно признание на
вземането не прекъсва вече изтеклата погасителна давност / така решение № 65 от
03.06.2011 г. по т. д. № 600/2010 г., Т. К., І т. о. на ВКС /. Погасителната давност е последица
от бездействието на кредитора да упражни правото си в определен период от време. След
като този период вече е изтекъл, направеното признание не може да го възстанови, поради
което признанието, направено след изтичане срока на погасителната давност не прекъсва
теченето му. От това следва, че прекъсването на давността, като законова последица от
признаването на вземането, настъпва само доколкото е налице основната предпоставка за
това - започнала, но още неизтекла погасителна давност (така № 65 от 03.06.2011 г. на ВКС
по т. д. № 600/2010 г., I т. о., ТК и др.). Признанието на вземането не заличава погасителния
ефект на вече изтеклата давност, а има значението само на неблагоприятно за длъжника
твърдение за съществуването на едно естествено задължение, по смисъла на чл. 118 от ЗЗД,
което той може да изпълни доброволно, но което не може да бъде търсено по принудителен
ред.
Относно направеното в споразумението изявление съгласно чл. 14, ал. 2, че
споразумението следва да се счита като отказ от давност по смисъла на 113 ЗЗД, ако към
датата на сключване на споразумението давностния срок е изтекъл по отношение на
длъжника за целия дълг или за част от него. Същото според настоящият съдебен състав не
може да се счита за валиден отказ от изтекла давност, тъй като е неопределено, налице
неяснота за кои суми ищцата упражнява правото си на отказ от изтекла в нейна полза
погасителна давност: за главница, за лихви, за разноски, за остатъчния дълг, за опростения
или друг. За част от натрупаните лихви за забава и последващи разноски по изпълнението
давността не би могла да е изтекла, тъй като са новонастъпили факти./ така решение № 186
от 19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС/.
На следващо място следва да се отбележи, че отказът от права, а в случая от давност,
е валиден само, когато представлявания има изрично пълномощие да извършва
разпоредителни действия или конкретно да се откаже от права. /Решение № 87/26.06.2014г.
по гр.д. № 1855/2013г. на ВКС. Това включва и отказа от изтекла погасителна давност. Той
не може да бъде извършен от пълномощник с общо /генерално пълномощно/, в което не е
включено право на отказ от права. В случая споразумението е сключено чрез пълномощник
на ищцата, като се установи от представеното пълномощно, че същото не е изрично и с него
няма упълномощаване да извършва разпоредителни действия-отказ от права. Следователно
отказът не поражда правно действие спрямо упълномощителя /ищцата/ и същата може да се
17
позове на изтеклата давност.
Предвид гореизложеното, което съдът посочи само за пълнота, искът е основателен.
По разноските: Ищцата не е сторила разноски по делото доколкото на основание чл.
83, ал. 1, т. 6 от ГПК е била освободена от такси и разноски, поради което не следва да й
бъдат присъждани такива.
Предвид частичното прекратяване на производството обаче на основание чл. 78, ал. 4
ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с прекратената част от исковете. Видно
от данните по делото същият е сторил разноски в размер на 300, 00 лв. за съдебно-
счетоводна експертиза, като е представлявана от юрисконсулт. Съдът като взе предвид
извършените от юрисконсулта действия, фактимеската и правна сложност на делото намира,
че дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 150, 00 лв., определено
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. В тази връзка съразмерно на прекратената част от исковете
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените разноски в размер на 53,
91 лв.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати и дължимата държавна такса по уважените искове, от която ищцата на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ГПК е била освободена, както и сторените от бюджета на съда
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 300, 00 лв. С оглед изложеното
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Б..... сумата от 210, 70 лв.,
представляваща държавна такса, сумата от 300, 00 лв.-възнаграждение на вещо лице,
платено от бюджета на съда, както и 5, 00 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за събиране на горната сума.
РЕШИ:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от М. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Б....... против „Банка ДСК“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.С...... С...... п.к........ р-н „О.........представлявана от Д... Д.... М..и С.....Л.....
С.....- Изпълнителени директори в частта, с която се иска да се признае за установено, че М.
В. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: Б. не дължи по изпълнително дело .......№ 56 от
2024г. по описа на ЧС.... .Ц..... с район на действие ОС-Б..... рег.№ 702 на КЧСИ, сумата от
34,00лв. /тридeсет и четири лева/, сумата от 150, 00 лв./сто и петдесет лева/- допълнителни
разноски и разноски по изпълнително дело №56 от 2024г. на ЧСИ Г...Ц......и сумата от 532,
94лв. /петстотин тридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/- пропорционална
такса с ДДС по т.26 от Тарифа за такси и разноски по ЗЧСИ, поради недопустимост на иска
в тази му част и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1710/2024г. в тази му част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК
в правоотношенията между страните, че М. В. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
Б........не дължи на „Банка ДСК“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.С....., С.... п.к..... р-н „О.....представлявана от Д....Д.... М.. и С.... Л... С..... -
Изпълнителени директори следните суми: сумата от 2102, 18 лв. /две хиляди сто и два лева
и осемнадесет стотинки/ - главница, сумата от 3115,79 лв. /три хиляди сто и петнадесет лева
и седемдесет и девет стотинки/ - законна лихва от 18.12.2009г. до 14.03.2024г. и сумата от 49,
50лв. /четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/-държавна такса, за които суми е
издаден Изпълнителен лист от 19.12.2009г., издаден по ч.гр.д. № 3178/2009г. по описа на PC-
Б......... и са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 56 от 2024г. по
описа на ЧСИ Г... Ц.....с район на действие ОС-Б.......рег.№ 702 на КЧСИ, поради
издължаване и частично опрощаване.
На основание чл.78, ал. 4 от ГПК, ОСЪЖДА М. В. А., ЕГН **********, с постоянен
18
адрес: гр. Б. ДА ЗАПЛАТИ НА „Банка ДСК“ А.....Д с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:гр.С............ С....п.к...... р-н „О..... представлявана от Д...Д..... М....... и С....Л...
С..... - Изпълнителени директори сумата от 53, 91 лв. /петдесет и три лева и деветдесет и
една стотинки/, представляваща сторени разноски съразмерно на прекратената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Банка ДСК“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр.С..... С......п.к.... р-н „О....... представлявана от Д..... Д..
М... и С.............. Л.....С.........- Изпълнителени директори ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-
Б....... сумата от 210, 70 лв. /двеста и десет лева и седемдесет стотинки/, представляваща
държавна такса, сумата от 300, 00 лв. /триста лева/, представляваща възнаграждение на вещо
лице, платено от бюджета на съда, както и 5, 00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист за събиране на горните суми.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд- гр. Б... в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
19