№ 172108
гр. София, 24.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П.П.С.
като разгледа докладваното от П.П.С. Частно гражданско дело №
20241110115260 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 04.06.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и четвърта година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело № 15260 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „...............” ЕАД, с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. София, гр.
1
София, район „................. представлявано от изпълнителните директори С.К.П. и С.А.Б., за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение против П. Х. А., с ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. „..............., за сумата от 1 549 лв. - главница, дължима по
Договор за потребителски кредит № CREX-02033888 от 29.12.2008 г., сключен между
„...............“ ЕАД и П. Х. А., и договор за цесия от 08.07.2014 г., сключен между „...............“
ЕАД и „...............” ЕАД, сумата от 281,14 лв. - договорна лихва за периода от 30.01.2009 г. до
30.12.2009 г., сумата от 2 248,62 лв. - лихва за забава за периода от 31.01.2009 г. до 26.02.2024
г., законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 24.11.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 1 549 лв. - главница, дължима по Договор за
потребителски кредит № CREX-02033888 от 29.12.2008 г., сключен между „...............“ ЕАД и
П. Х. А., и договор за цесия от 08.07.2014 г., сключен между „...............“ ЕАД и „...............”
ЕАД, сумата от 281,14 лв. - договорна лихва за периода от 30.01.2009 г. до 30.12.2009 г.,
сумата от 894,37 лв. - лихва за забава за периода от 31.01.2009 г. до 08.07.2014 г., законната
лихва върху главницата, считано от 15.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и за направените по делото разноски в размер на 88,47 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата над
894,37 лв. до първоначално претендирания размер от 2 248,62 лв. и за периода от 08.07.2014
г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 26.02.2024 г., съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за потребителски кредит от 29.12.2008 г., по който длъжникът в настоящото
производство има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП. Новелата на чл. 7, ал. 3 от
ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши
проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но
същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище
по тези въпроси. Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на
заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може
да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси,
свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по
смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо
Закона за защита на потребителите. Претенцията за присъждане на обезщетение за забава
след настъпване на падежа, обосновава вероятна основателност на неравноправна клауза.
Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411,
ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочените
2
суми следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „...............” ЕАД, с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, гр. София, район „................. представлявано от изпълнителните директори С.К.П. и
С.А.Б., против П. Х. А., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..............., за сумата над
894,37 лв. /осемстотин деветдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки/ до
първоначално претендирания размер от 2 248,62 лв. /две хиляди двеста четиридесет и осем
лева и шестдесет и две стотинки/ и за периода от 08.07.2014 г. до 12.03.2020 г. и от
14.07.2020 г. до 26.02.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3