№ 84
гр. София, 27.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Маргаритка Шербанова
Владимир Астарджиев
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600065 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3 НПК вр. чл.248, ал.5, т.1 вр.
ал.1, т.3 НПК вр. глава ХХІІ от НПК.
С определение от разпоредително заседание, проведено на
16.12.2022г. по НОХД №3686/2022г. по описа на СГС, НО, 15 състав, съдът е
прекратил съдебното производство и е върнал делото на СГП за отстраняване
на посочени от съда съществени процесуални нарушения.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпил частен
протест от прокурор при СГП, с който се иска отмяната му и разглеждане на
делото по същество. Твърди се неоснователност и незаконосъобразност на
определението и се излагат доводи, че при изготвяне на обвинителния акт са
спазени изискванията на закона. В протеста не се иска събиране на
доказателства.
Срещу протеста на СГП е постъпило възражение от подсъдимия К.
Т. Т. чрез упълномощения защитник адв.М. Л.. Във възражението се изтъкват
доводи за неправилност на подадения частен протест.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в частния
протест и във възражението на защитника на подсъдимия и след като в
1
съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
определение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено по своя
краен резултат поради следните съображения:
Обвинителният акт по делото не отговаря на изискванията на чл.246
НПК.
В този обвинителен акт не са изложени съществени факти, които да
позволят произнасяне на съда, като е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 НПК.
С обвинителния акт е повдигнато обвинение за извършено от
подсъдимия К. Т. Т. престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7
НК вр. чл.26, ал.1 НК.
1. В обвинението е допуснато противоречие в периода на твърдяната
престъпна дейност.
Посочено е, че продължаваната престъпна дейност е извършена в
периода от месец юли 2012г. до месец април 2014г., като в същото време
отделните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 НК са определени като извършени в периода от месец
април 2013г. до 11.04.2014г., когато е подадена справка-декларация по ЗДДС
с вх. №21001099641.
Тази неяснота относно времевия период на извършеното
престъпление представлява съществено процесуално нарушение, което налага
връщане на делото за изготвяне на нов обвинителен акт, който да бъде
съобразен и с повдигнатото на досъдебното производство обвинение, което не
съдържа времевия период преди месец април 2013г.
Въззивният съд не намира, че противоречието между т. нар. в
частния протест „шапка“ на обвинението и отделните деяния от
продължаваната престъпна дейност е несъществено, както се струва на
изготвилия протеста прокурор.
2
Обвинението е за едно продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 НК и времевият период на осъществяването на продължаваната
престъпна дейност е съществен елемент от престъпния състав, в който не
може да съществуват противоречия.
В НПК законът не прави разграничение между „шапка“ на
обвинението и другите части от това обвинение. Обвинението трябва да е
ясно, пълно, точно и единно.
2. Напълно правилно първият съд е посочил, че е налице и неяснота
при описание на фактическата обстановка, доколкото липсва описание на
механизма на извършеното деяние. Няма никакво изложение относно това
какви конкретни действия е извършил подсъдимият Т., по какъв начин е
осъществен твърдяният състав на посредствено извършителство, какъв е Н. И.
Г. (лице, посочено като посредствен извършител) и какво общо има този
човек с инкриминираната деятелност.
3. Основателно е и посоченото от първата инстанция противоречие в
обвинителния акт, в който не е уточнено коя от инкриминираните фактури е
неистински документ и коя е документ с невярно съдържание. Това води до
невъзможност подсъдимият да организира своята защита, доколкото той не
може да се брани срещу конкретно, ясно и точно обвинение.
Едно е да се твърди, че една фактура е неистинска и да се изследва
авторството на документа, съвсем друго е да се твърди, че фактурата е
истинска, но е с невярно съдържание - да се изследва съдържанието на
документа относно отразените в този документ факти.
Посоченото в протеста, че това разграничение нямало значение за
данъчните престъпления по чл.255 НК не е вярно, доколкото самият закон в
чл.255, ал.1, т.6 НК прави такова разграничение. Доколкото престъплението
по чл.255 НК е и специален състав по отношение съставите на Глава 9 от
Особената част на НК, тези обстоятелства трябва да бъдат ясно посочени в
обвинителния акт с оглед евентуалното изменение на обвинението от съда с
присъдата по делото.
3
4. Въззивният съд не споделя становището на първата инстанция, че
в обвинителният акт следва да се конкретизира мястото на доставката по
всяка една фактура.
Това не е необходимо именно с оглед на установяването на това
дали фактурите са истински или не - ако са неистински мястото на доставка
няма никакво значение.
Дали фактурите са с вярно или с невярно съдържание - това подлежи
на доказване в процеса и ако се установи, че са с невярно съдържание,
мястото на доставка отново няма никакво наказателноправно значение.
По никакъв начин липсата на посочване на място на доставка в
която и да било фактура не препятства упражняването на правото на защита
на подсъдимия, който следва да се брани срещу конкретни твърдения за
истинност и/или вярност на използваните счетоводни документи.
Поради това в новият обвинителен акт прокуратурата може да
посочи мястото на доставка за всяка една от инкриминираните фактури, но не
е длъжна да го стори.
5. Въззивният съд не открива и неяснота в това, дали част от
фактурите, инкриминирани по делото, са издадени от „Сити Инвест
Финанс“ ЕООД или са издадени от „Сити Инвест Комерс“ ЕООД. Тук е
очевидна техническата грешка при изготвяне на обвинителния акт, която
действително следва да се отстрани при изготвянето на новия обвинителен
акт, но по никакъв начин не води сама по себе си до неяснота на обвинението
или до невъзможност подсъдимият Т. да разбере в какво е обвинен.
Поради изложените съображения се налага определението на съда за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СГП да бъде
потвърдено, като при изготвянето на новия обвинителен акт следва да бъдат
съобразени дадените в настоящето определение указания, а не тези, дадени от
СГС.
Водим от изложеното и на основание чл.249, ал.3 от НПК вр. чл.345,
4
ал.3 вр. ал.2 НПК‚ Софийски апелативен съд, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 16.12.2022г.‚ постановено в
разпоредително заседание по НОХД №3686/2022г. по описа на СГС‚ НО‚
15 състав за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото
на СГП за отстраняване на констатираните процесуални нарушения, като
бъдат съобразени указанията от настоящето определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5