РЕШЕНИЕ
№ 897
гр. Пловдив, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330100648 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********
против С. А. Ч., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правна
квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните възникнали облигационни
правоотношения, по които имало неплатени суми, както следва:
1. по договор за мобилни услуги от 07.06.2017 г. – 29 лева за неплатени такси и
услуги за периода 15.10.2017 г. – 14.12.2017 г.
2. по договор за мобилни услуги от 07.06.2017 г., ведно с доп. споразумение от
06.10.2017 г. – 89,17 лева за неплатени такси и услуги за периода 15.10.2017 г. –
14.12.2017 г.
За тези вземания били издадени фактури, но въпреки настъпване на падежа за
плащане, такова не постъпило.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
260915/19.10.2020 г. по ч.гр.д. № 13463/20 г. на ПРС, връчена редовно по чл. 47, ал. 5
ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли
се за уважаването им. Претендират се разноските в настоящото и заповедното
производство.
1
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на ИМ. За съдебно заседание
ответникът подава молба, в която сочи, че е готов да изпълни задължението си и да
сключи спогодба /въпреки двукратно дадената възможност за това, страните не са
представили доказателства за постигната такава/.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение, връчена редовно по чл. 47, ал. 5, вр. с
ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
От представените: договор за мобилни услуги от 07.06.2017 г. и договор за
мобилни услуги от 07.06.2017 г., ведно с доп. споразумение от 06.10.2017 г. за
съответните тел. номера, подписани от ответника /които не са оспорени по никакъв
начин, вкл. относно автентичност в срока по чл. 131 ГПК, дори напротив – ответникът
заявява желание за изпълнение на задълженията/, се установява, че между страните са
възникнали твърдените облигационни правоотношения, съгласно които операторът е
предоставил съответните мобилни номера, при месечни такси от 14,99 лева и 30,99
лева, ведно със съответни доп. услуги. Договорите за мобилни услуги са били
действащи в процесните периоди, като потреблението на предоставени такива не се
оспорва, а видно от приетите фактури, същото, ведно с уговорените месечни такси,
възлиза на претендираните суми. Падежите за плащане са настъпили, при което сумите
са дължими.
Между страните няма спор по отношение ползваните от ответника услуги по
описаните договори за мобилни услуги за процесните периоди.
При тези доказателства, съдът приема исковете за установяване дължимостта
на сумите за абонаментни такси и ползвани услуги по договорите, за доказани по
основание и размер за исковите периоди. Ответната страна, върху която лежи тежестта
да установи изпълнение на договорните си задължения – да плати, не провежда такова.
Падежът за плащане е настъпил, като погасяване на начислените суми, за които са
издадени фактурите, не се доказва. Конкретни възражения не са въведени против
основателността на исковете, като ответникът заявява готовност да плати търсените
суми, а с оглед събраните доказателства, съдът приема, че всички елементи от ФС на
претенциите са установени пълно и главно.
С оглед горното, съдът приема исковете за доказани по основание и размер, при
което следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва като последица.
2
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80
ГПК и док. за сторени такива от: 75 лв. – ДТ; 180 лв. – платено адв. възнаграждение.
Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК/, от 25 лева – ДТ и 180 лева с ДДС – платено адв.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. А. Ч.,
ЕГН ******** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, следните суми:
общо 118,17 лева – главница, представляваща сбор от: 29 лева за неплатени такси и
услуги по договор за мобилни услуги от 07.06.2017 г. и 89,17 лева за неплатени такси и
услуги по договор за мобилни услуги от 07.06.2017 г., ведно с доп. споразумение от
06.10.2017 г. за периода 15.10.2017 г. – 14.12.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от постъпване на заявлението в съда – 16.10.2020 г. до окончателното
погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
260915/19.10.2020 г. по ч.гр.д. № 13463/20 г. на ПРС.
ОСЪЖДА С. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: .... да плати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост“ № 4, Бизнес парк София, сграда 6, следните суми: общо 255 лева /двеста
петдесет и пет лева/ - разноски по настоящото дело и общо 205 лева /двеста и пет лева/
- разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 13463/20 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3