РЕШЕНИЕ
Номер 21021.09.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 20.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:АНТОН Р. ИГНАТОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20201700500365 по описа за 2020 година
С решение № 459/24.02.2020год., постановено по гр.дело № 2693/2019год.
Пeрнишкият районен съд е признал за установено по отношение на П. И. Р. от ***, че
дължи на „ Топлофикация Перник“ АД гр.П. сумата от 2 040.07лева , представляваща
стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в
*** за периода от 01.05.2017год. до 30.04.2018год., както и сумата от 209.90лева,
представляваща обезщетение за забава на месечни плащания за периода от 09.07.2017год. до
25.01.2019год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 06.02.2019год., за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***год. по ч. гр.дело №
00840/2019год. по описа на ПРС.
Със същото решение съдът е осъдил П. И. Р. да заплати на „ Топлофикация Перник“
АД разноски по делото в размер на 210лв. направени в исковото и заповедно производство .
Недоволна от така постановеното решение е останала П. И. Р. , която го обжалва
изцяло . Според жалбоподателката решението е недопустимо като постановено по
недопустим иск. Жалбоподателката твърди, че след постановяване на обжалваното
решение и с нарочна молба е оттеглила възражението си по чл.414 от ГПК, което прави
предявения установителен иск по чл.422 от ГПК лишен от правен интерес. Предвид на тези
съображения жалбоподателката моли обжалваното решение да бъде обезсилено и
прекратено производството по делото като му бъдат присъдени направените по делото, в
частност и пред настоящата инстанция разноски. Прави възражение за прекомерност на
1
юрисконсултското възнаграждение на противната страна пред въззивната инстанция и моли
същото да бъде намалено.
Въззиваемата страна е депозирала в срок писмен отговор,в който изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба и прави искане същата да се остави без уважение.
При отхвърляне на жалбата претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представила е и списък за разноските по чл.80 от ГПК.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните намира за установено следното:
Пернишкият районен съд е бил сезиран с иск, предявен от „ Топлофикация Перник „
АД гр. П. против П. И. Р., с който ищецът е поискал да бъде признато за установено по
отношение на ответницата че му дължи сумата от 2040.07лева, представляваща стойност на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за
периода от 01.05.2017год. до 30.04.2018год., както и сумата от 209.90лева, представляваща
обезщетение за забава на месечни плащания за периода от 09.07.2017год. до 25.01.2019год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение- 06.02.2019год., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № ***год. по ч. гр.дело № 00840/2019год. по описа на ПРС. Искът е
предявен в законоустановения срок и след подадено от жалбоподателката П. Р. възражение
по чл.414 от ГПК, оспорващо вземането на „ Топлофикация Перник“ АД гр.П. по Заповед
№ ***год за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от ***год., издадена по
ч.гр.дело № 00840 по описа на ПРС за 2019 год.
По така предявения иск районния съд е постановил обжалваното в настоящото
производство решение, с което го е уважил изцяло. Решението е постановено на
24.02.2020год. като с молба вх.№ 8521 от 20.03.2020год. жалбоподателката е направила
изявление, основано на чл.416 от ГПК, за оттегляне на възражението си срещу издадената
против него Заповед за изпълнение.
Доколкото предявеният пред районния съд иск е установителен, то наличието на
правен интерес от търсената с иска защита е абсолютна предпоставка за допустимостта му.
Такъв правен интерес е налице при подадено възражение по чл.414 от ГПК срещу
издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение. Съгласно чл.416 от ГПК
възражението по чл.414 от ГПК може да бъде оттеглено и това действие не е ограничено
със срок, респ. може да бъде направено във всеки един момент до приключване на делото.
В случая, жалбоподателката Р. е оттеглила възраженито си по чл.414 от ГПК след
постановяване на първоинстанционното решение, но преди влизането му в сила. С
оттеглянето на възражението е отпаднал правния интерес от предявяване на иска за
установяване на вземането на „ Топлофикация Перник“ АД по влязлата в сила Заповед за
изпълнение, което обстоятелство рефлектира върху допустимостта на обжалваното
2
решение и което обстоятелство въззивната инстанция е длъжна да съобрази съгласно чл.
235, ал.3 от ГПК. Доколкото към настоящия момент е отпаднал правния интерес от
предявяване на установителния иск, то обжалваното първоинстанционно решение се явява
недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото-прекратено.
По разноските: Съдът намира, че доколкото с оглед своето поведение ответникът е
станал причина за завеждане на делото, тъй като отпадането на правния интерес за
предявяване на иска по чл.422 от ГПК е нестъпило в хода на производството след завеждане
на исковата претенция и след постановяване на първоинстанционното решение вследствие
оттегляне на подаденото от него възражение по чл.414 от ГПК, то в негова тежест следва да
се възложат направените от ищеца в производството разноски /исково и заповедно/.
Отговорността за разноски е обективна невиновна отговорност, която намира израз в
разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК, съгласно която деловодните разноски се понасят винаги
от ищеца, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за
завеждане на иска и ако признае същия. По аргумент на противното ответникът няма право
на разноски, ако е дал повод за завеждане на делото. С оглед на изложеното жалбоподателят
в настоящото производство следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
исковото производство разноски, които са както следва: 45 лева държавна такса за исковото
производство, 15 лева –разноски за издадени съдебни удостоверения и 150 лева
юрисконсултстко възнаграждение. Неоснователно е възражението на жалбоподателката за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ищеца, тъй като
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство е в средния размер, предвиден
в чл. 25 в Наредба за заплащане на правната помощ. Съобразявайки горното при
разпределение тежестта за разноските, районния съд е постановил правилно решение, в
частта му за разноските, което следва да бъде потвърдено
Основателно е възражението за прекомерност на претендираното от въззиваемия
юрисконсултското възнаграждение за въззивната инстанция. Макар и да не надвишава
максималния размер за конкретния вид дело, определен в чл.25 от Наредбата за
заплащането на правна помощ, то същият се явява прекомерен съобразно действителната и
правна сложност на делото. С оглед на обстоятелството че пред въззивната инстанция е
проведено само едно съдебно заседание, в което не са събирани и анализирани
доказателства, не са извършвани други процесуални действия, то се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. Ето защо в полза на „ Топлофикация Перник“ АД
следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 459/24.02.2020год., постановено по гр.дело № 2693/2019год.
по описа на Пернишкия районен съд, с което е признато за установено по отношение П. И.
3
Р. с ЕГН ********** от ***, че дължи на „ Топлофикация Перник“ АД гр.П. сумата от
2040.07лева, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2017год. до 30.04.2018год., както
и сумата от 209.90лева, представляваща обезщетение за забава на месечни плащания за
периода от 09.07.2017год. до 25.01.2019год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 06.02.2019год. до
окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № ***год. по ч. гр.дело № 00840/2019год. по описа на ПРС като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото поради оттегляне на възражението по чл.414 от ГПК , подадено
от П. И. Р..
ОБЯВЯВА за влязла в сила Заповед № ***год., за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч. гр.дело № 00840/2019 по описа на Пернишкия районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 459/24.02.2020год., постановено по гр.дело №
2693/2019год. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която П. И. Р. е осъдена да
заплати на „ Топлофикация Перник „ АД гр.П. сумата от 210 лева разноски, направени в
исковото производство и заповедно производство.
ОСЪЖДА П. И. Р. с ЕГН ********** от *** да заплати на „ Топлофикация Перник“
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** сумата от 100 лева разноски
във въззивното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати за прилагане на ч.гр.дело №
00840/2019 год. по описа на Пернишкия районен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4