Р
Е Ш Е Н И Е
№
213
гр. Разград, 20.12.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 258 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 107 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 и
чл. 9б ЗМДТ.
Постъпила е жалба от Г. В. М. от гр. Ш., подадена чрез
адв. Л. Д. от АК – Бургас,
против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 342-1 от
13.07.2022 г., издаден от главен инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при
Община – Кубрат, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и
такси“ при Община – Кубрат, с който в нейна тежест са установени задължения
за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2014, 2015,
2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022 година в общ размер на 66,02 лв., от
които главница в размер на 47,18 лв. и лихви 18,84 лв. В жалбата се твърди, че
оспореният акт е незаконосъобразен като издаден в нарушение на материалния
закон, тъй като жалбоподателката няма качеството на данъчно задължено лице за
процесния имот съгласно чл. 11 ЗМДТ. Иска се актът да бъде отменен с присъждане
на разноските по делото.
Ответникът оспорва жалбата и счита, че
оспореният АУЗД е законосъобразен, тъй като данъкът е начислен съобразно
данните в подадената данъчна декларация и при неподаване на коригираща такава.
Разградският административен
съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С декларация вх. №
**********/17.06.2013 г., подадена от Д. З. М. по реда на чл. 14 ЗМДТ, е деклариран
недвижим имот, находящ се в гр. К.,
ул. „*****“, вх. **, ет. **, ап. **, придобит с нотариален акт
№ 135, том II, дело № 610 от 18.08.1994 г. В
декларацията са вписани следните собственици на имота: Д. З. М., Г. В. М., З. А. С. и В. А. М. при права 5/8 ид. части за първата и по
1/8 ид. части за останалите.
При извършена проверка е
било установено, че Г. В. М. не е внасяла суми за ДНИ и ТБО за имота.
Поради това и на основание чл. 107, ал.
3 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ гл. инспектор по приходите в Община – Кубрат
е издал оспорения Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК №
342-1 от 13.07.2022 г., с който е определил задължения на жалбоподателката,
съответни на 1/8 ид. части от декларирания имот, за ДНИ и ТБО за 2014, 2015,
2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022 година в общ размер на 66,02 лв., от
които главница в размер на 47,18 лв. и лихви 18,84 лв.
На 11.08.2022 г. жалбоподателката е
подала жалба срещу акта до началника на отдел „Местни данъци и такси“ при
Община – Кубрат, който не се е произнесъл по жалбата.
Жалбата до съда е подадена на 27.10.2022
г.
Видно от представения по делото нотариален акт № 135, том II, дело № 610 от 18.08.1994 г. на РС – Кубрат,
декларираният недвижим имот е бил закупен от Д. З. М. и от В.
С. М. Представено е удостоверение за наследници № 21
от 27.11.2020 г. на Община – Шумен, от което се установява, че В. С. М. е починала на 18.12.2012 г., като е оставила
наследници: внуци З. А. С. и В. А. М., и дъщеря Д. З. М. Внуците З. А. С. и В. А. М. са деца на А. З. М. – син на В.
С. М., който е
починал на 25.11.2011 г. - преди своята майка, а жалбоподателката Г. В. М. е негова съпруга.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена
е от надлежна страна срещу акт, подлежащ на съдебен контрол след задължителното
му оспорване по административен ред. Съгласно чл. 155, ал. 1 ДОПК решаващият
орган се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока
по чл. 146. В чл. 146 ДОПК е предвиден 7-дневен срок за комплектуване на
преписката от страна на органа по приходите, който в случая е изтекъл на 18.08.2022
г. Съответно, 60-дневният срок по чл. 155, ал. 1 ДОПК е изтекъл на 19.10.2022
г. и решаващият орган не се е произнесъл по жалбата. Съгласно чл. 156, ал. 4 ДОПК непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за
потвърждение на акта в обжалваната му част. В този случай разпоредбата на чл.
156, ал. 5 ДОПК предвижда 30-дневен срок за съдебно обжалване. Жалбата до съда
е подадена в законоустановения срок.
Съгласно чл. 9б във вр. с
чл. 4, ал. 3 ЗМДТ в производствата по установяване на задължения за местни
данъци и такса за битови отпадъци служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4 от същата
разпоредба тези служители се определят със заповед на кмета на общината. Оспореният
АУЗД е издаден от гл. инспектор Д. Д., оправомощена с
представената Заповед № 80 от 09.02.2021 г.на кмета на Община – Кубрат.
Следователно, актът е издаден от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия.
Актът е в установената писмена форма и с
необходимото съдържание, но при издаването му са допуснати съществени процесуални
нарушения. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. В чл. 109, ал. 1 ДОПК е предвидено, че не се образува
производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са
изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е
следвало да бъде подадена декларация. За определяне на задължения по ЗМДТ не се
подава декларация за всеки данъчен период (ежегодно или ежемесечно), а
еднократно при придобиване на имот или при промяна на обстоятелства, имащи
значение за определяне на данъка. При липса на промяна в обстоятелствата,
първоначално подадената декларация "замества" декларациите за
следващите календарни години. В разглеждания случай декларацията по чл. 14 ЗМДТ
е подадена през 2013 г. и срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК за установяване на
задълженията е изтекъл, както следва: за 2014 г. – на 31.12.2019 г., за 2015 г.
– на 31.12.2020 г. и за 2016 г. – на 31.12.2021 г. Този срок е преклузивен и с
изтичането му се изключва възможността на органите по приходите да установяват
задължения за ДНИ и ТБО. Оспореният АУЗД е издаден на 13.07.2022 г., което
представлява съществено нарушение на императивната процесуална норма на чл.
109, ал. 1 ДОПК и обосновава недопустимост на акта в частта относно
задълженията за 2014, 2015 и 2016 година. В този смисъл е съдебната практика,
изразена в Решение № 1909 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14499/2015 г.,
VII о., Решение № 3009 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5336/2016 г., VII
о., Решение № 3752 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13347/2020 г., I о.
Вън от горното, оспореният АУЗД е
материално незаконосъобразен. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчно задължени
лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Жалбоподателката Г. В. М. не е съсобственик на декларирания
недвижим имот.
Обект на наследяване е 1/2 ид. част от този имот, притежавана от В. С. М., починала през 2012 г., която е майка на А. З. М., починал през 2011 г. Съгласно чл. 10, ал. 1
от Закона за наследството низходящите на
наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в
наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените.
Следователно, А. З. М. е бил заместен в наследяването по закон
от своите деца. Жалбоподателката като преживяла съпруга е извън кръга на
наследниците по закон на В. С. М., поради което не получава дял от
оставения в наследство имот. А след като не е съсобственик по наследство, не
дължи ДНИ и ТБО за този имот.
Неоснователно ответникът се
позовава на чл.
32, ал. 5 ЗМДТ, че подадената в срок декларация от един наследник ползва и
другите наследници. Посочената разпоредба, както и аналогичната по чл. 14, ал.
7 ЗМДТ, имат за цел да облекчат останалите съсобственици на имота, за да не
подава всеки от тях отделна декларация. Тази декларация обаче не е източник на
задължението, което не се определя в условията на самоизчисляване. На основание
чл. 23 и чл. 69, ал. 2 ЗМДТ общинската администрация по местонахождението на
имота определя на база на декларираните данни конкретния годишен размер на
задължението за ДНИ и ТБО. Органът по приходите има служебно задължение след
приемане на декларацията да провери съответствието й с действителните данни за правата
на собственост върху имота и при установяване на несъответствие да покани
подателят на декларацията да го отстрани по реда на чл. 103, ал. 1 ДОПК. В
случая тази процедура не е била проведена. Бездействал е и решаващият орган, на
когото при административното оспорване са били предоставени нотариалния акт и
удостоверенията за наследници, и би могъл при правилно приложение на правилата
по Закона за наследството да определи правата на собственост.
Като не е съобразил действителния смисъл
на посочените материалноправни разпоредби, административният орган е издал
оспорения АУЗД в противоречие с тях, поради което същият следва да бъде
отменен.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени
разноските по делото, които са своевременно предявени и доказани в размер на
510 лв. – 10 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 342-1 от 13.07.2022 г.,
издаден от главен инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община –
Кубрат, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при
Община – Кубрат.
ОСЪЖДА Община – Кубрат да заплати на Г. В. М. за разноски по делото сумата 510 лв.
Решението е окончателно съгласно чл.
160, ал. 7, изр. 2 ДОПК.