№ 1256
гр. София, 29.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело
№ 20211100604067 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 НПК.
По реда на чл.243, ал.6 НПК е постъпила жалба от Н. КР. К. срещу
определение от 13.09.2021г., постановено в производството по реда на чл.243,
ал.5 НПК по НЧД № 10979/2021г. по описа на Софийски районен съд, с което
е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателно производство
на СРП от 19.05.2021 г. по ДП № 14832/2020г. по описа на СДВР, пр.пр. №
135/2020г. по описа на СРП, образувано и водено за извършено престъпление
по чл. 210 ал.1 т.5 вр. ал.209 ал.1 от НК.
Посочения съдебен акт се обжалва най-общо с доводи за неправилност,
свеждащи се до твърдения, че изводът на районният съд, обосновал
потвърждаването на атакувания пред него прокурорски акт, не се подкрепя от
събраните доказателства. В жалбата се оспорват правните доводи на съда
относно това, че в случая се касае за гражданскоправен спор. В жалбата се
предявява искане за отмяна на атакуваното определение и постановяване на
ново, с което да се отмени постановлението за прекратяване на наказателно
производство на СРП.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите, изложени в
жалбата и провери правилността на атакувания съдебен акт, намери за
установено следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл.243, ал.6 НПК и от лице,
1
легитимирано, съгласно същата разпоредба, да обжалва посочения съдебен
акт в качеството си на лице, пострадало от престъпление..
Производството пред районния съд е образувано по жалби от Н.К. и
съпругът й Й.Д. срещу постановление на СРП за прекратяване на
наказателно производство на СРП от 19.05.2021 г. по ДП № 14832/2020г. по
описа на СДВР, пр.пр. № 135/2020г. по описа на СРП, образувано и водено
срещу за извършено престъпление по чл. 210 ал.1 т.5 вр. ал.209 ал.1 от НК.
В пределите на извършената проверка по чл.243, ал.4 НПК на атакувания
пред него прокурорски акт районният съд е достигнал до извода за неговата
законосъобразност и обоснованост и го е потвърдил. Този извод на районния
съд е неправилен и необоснован от събраните по делото доказателства.
Фактическите и правни констатации, възприети от районния съд и
изложени в мотивите на атакувания съдебен акт, не се подкрепят от
доказателствения материал, събран по делото, от който се установява
следното:
ДП е било образувано на 11.05.2020г. за престъпление по чл. 210 ал.1
т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК за това, че на 03.12.2018г. възбудил заблуждение у
Н.К. и с това й причинил имотна вреда в размер на 44 000 лв.
В хода му са били извършени редица процесуално следствени действия.
В хода на ДП са били разпитани редица свидетели - св. Н.К./л. 8-9 от т. 2 от
ДП/, св. Й.Д. /л. 17-18 от т. 2 от ДП/, св. А.П. /л. 23-24, л. 25-26 от т. 2 от ДП/,
св. Ч.Д. /л. 27 от ДП/, В.К. /л. 29-30, л. 38 от т. 2 от ДП/, протокол за
доброволно предаване/л. 12 от т. 2 от ДП/, платежно нареждане от 03.12.18г. в
оригинал /л. 13 от т. 2 от ДП/, копие на платежно нареждане от 03.12.18г. /л.
14 от т. 2 от ДП/, удостоверение от СГС /л. 36-37 от т.2 от ДП/, протокол за
доброволно предаване ведно с писмени доказателства /л. 39-46 от т. 2 от ДП/,
протокол за доброволно предаване ведно е писмени доказателства /л. 47-49 от
т. 2 от ДП/, извлечение от банкова сметка на св. Д. и на св. К. /л. 91-118 и л.
121-126 от т. 2 от ДП/, извлечение от движение по сметка на В.К. /л. 8-36 от т.
3 от ДП/, заключение на съдебнографическа експертиза /л. 46-51 от. т. 3 от
ДП/, договор за правна защита и съдействие ведно е пълномощно /л. 21, л. 22
от т. 1 от ДП/, декларации от Н.К. и Й.Д. /л. 25, л. 26 от т. 1 от ДП/, 2 бр.
пълномощни /л. 28, л. 29 от. т. 1 от ДП/, договор за правна защита и
съдействие /л. 31 от ДП/, договор за правна защита и съдействие /л. 37-38 от
т. 1 от ДП/. От така събраните по делото доказателства настоящият въззивен
състав приема за установено следното от фактическа страна:
Синът на св. Н.К. и на св. Й.Д. загинал в катастрофа на 21.05.2014г.
Двамата потърсили правна помощ и техен познат ги срещнал с В.К., който се
представил за човек с връзки и контакти в съдебната система. През юни
2014г. К. и Д. се срещнали е В.К. и с водения от него адв Ч.Д.. На 09.02.2016г.
2
св. К. и св. Д. упълномощили адв. Ч.Д. и сключили договор за правна помощ
и съдействие за образуване и водене на гражданско дело срещу застраховател
за претърпените от тях неимуществени вреди в следствие от смъртта на сина
им. В СГС било образувано гр.д. № 6148/16г. срещу ЗК „Л.И.“ за заплащане
на обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на
настъпилото ПТП, при което загинал синът на К. и Д.. На 14.10.2016г. К. и Д.
оттеглили пълномощията си от адв. Ч.Д., тъй като адвокатските права на Ч.Д.
били отнети поради осъждането му за извършено от него престъпление от
общ характер. В.К. им представил адв. А.П. и с пълномощни от 26.10.2016г.
К. и Д. упълномощили адв. П. да ги представлява по гр.д. № 6148/2016г. по
описа на СГС. На 30.10.2016г. свидетелите К. и Д. сключили договор за
правна защита и съдействие с адв. П., като в т. 4 от договора било уговорено
задължението им да му заплатят адвокатско възнаграждение в размер на 20%
от полученото обезщетение, а в т. 5 било уговорено задължението за
заплащане на всички съдебни разноски за държавни такси, депозити и др.
Адв. П. представлявал свидетелите К. и Д. по гр.д. № 6148/16г. на СГС, което
завършило с присъждането на сума в размер на по 109 000 лева обезщетение
за всеки един от пострадалите.
На 03.12.2018г. В.К. посетил дома на свидетелите К. и Д. в гр. София,
уведомил ги, че им са преведени по сметка присъдените обезщетения и
поискал К. да отиде с него до банков клон и да преведе на негова банкова
сметка 44 000 лева, които представлявали 20% от присъдените от съда
обезщетения. Св. К. попитала защо се налага да превежда парите по сметка на
К., а не на адв. П.. К. й обяснил, че той се бил разбрал с адв. П. по този
въпрос. На 03.12.2018г. св. К. наредила с платежно нареждане сумата от 44
000 лева по банкова сметка на В.П. К.. К. продиктувал на служителката от
банката като основание за превода — „погасяване на заем“. Св. К. накарала К.
собственоръчно да напише на гърба на платежното нареждане
действителното основание и той написал: “Долуподписаният В.П. К.
декларирам, че получих сумата като възнаграждение по дело за
обезщетение“.
След два дни адв. П. отишъл в дома на К. и Д., които му разказали за
превеждането на сумата 44 000 лева на В.К.. Адв. П. им обяснил, че не е
получавал нищо от тази сума.
На 25.02.2020г. К. отишъл в дома на св. К. и поискал да види
платежното нареждане за сумата 44 000 лева. След като К. му го дала, той
задраскал написаното от него на гърба на документа и написал
собственоръчно: „Долуподписаният В.К. декларирам, че получих сумата от
45 000 лева, които дадох като заем на Н.К. на 24.06.2015г. по запис на заповед
с горнопосочената дата“.
Впоследствие К. отказал да предаде на адв. П. дължимата сума,
изплатена му от св. К. на основание т.4 от сключения между К. и Д. от една
страна и адв. П. от друга страна договор за правна защита и съдействие.
3
При така приетите фактически констатации съдът счита, че прокурорът
при СРП неправилно и незаконосъобразно е прекратил наказателното
производство поради липса на престъпление, както и че с атакуваното
определение районният съд неправилно и незаконосъобразно е потвърдил
атакувания пред него прокурорския акт.
Настоящият състав на съда счита, че по делото се установява, че има
данни за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл. 209 ал.1 от НК по
следните съображения:
Безспорно е по делото, че св. К. и Д. са се задължили да заплатят на адв.
П. резултативен хонорар в размер на 20 % от присъдените им обезщетения по
гр.д. № 6148/2016г. по описа на СГС въз основа на сключения между тях
договор за правна защита и съдействие от 30.10.2016г. Посочената сума,
заедно с дължимите държавни такси възлиза на 44 000лв.
В.К. не е имал никакво правно основание да претендира посочената
сума от св. К. и Д., като по делото няма събрани каквито и да са доказателства
в тази насока. Независимо от това на 03.12.2018г. той е възбудил у св. К.
заблуждението, че превеждайки сумата по негова сметка, то тя всъщност
превежда дължимата на адв. П. сума от 44 000лв., тъй като той /К./ се бил
разбрал с адв. П.. В подкрепа на това обстоятелство е фактът, че К. е
продиктувал на служителката в банката като основание за превеждане на
сумата „погасяване на заем“, макар, че никога и по никакъв повод не е давал
каквито и да е пари в заем на св. К.. Нещо повече, независимо, че
първоначално К. е саморъчно е написал на гърба на платежното нареждане за
сумата от 44000лв. “Долуподписаният В.П. К. декларирам, че получих сумата
като възнаграждение по дело за обезщетение“, впоследствие е задраскал
написаното до степен, че същото става невъзможно за прочитане и написва
нова забележка: „Долуподписаният В.К. декларирам, че получих сумата от 45
000 лева, които дадох като заем на Н.К. на 24.06.2015г. по запис на заповед с
горнопосочената дата“. Както бе посочено по-горе няма каквото и да е
основание същият да получава сумата на подобно основание. Без съмнение
написаните ръкописни текстове върху платежното нареждане са написани и
подписани от К., в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице по
изготвената графическа експертиза. Ето защо съдът не споделя доводите на
прокурора и на районния съдия, че по делото не е установено К. да е възбудил
у св. К. заблуждение относно определени факти и обстоятелства. В случая не
става въпрос, че К. не е изпълнил „обещанието“ си, дадено пред св. К., да
заплати преведената му сума на адв. П., а напротив той я е заблудил за това
обстоятелство, тъй като изначално не е имал никакво намерение да преведе
сумата на адв. П.. Ето защо настоящият въззивен състав не споделя доводите
на първоинстонционния съд, че „…Липсват каквито и да било обективни
4
доказателства, че изначално св. К. не е имал намерение да изпълни
обещанието си и да преведе парите на адв. П. или обективна невъзможност да
стори това..“. Напротив, обстоятелството, че К. посочва в платежното
нареждане банката като основание за получаване на сумата от св. К.
„погасяване на заем“, че впоследствие задрасква написаното първоначално от
него и добавя нов текст сочи, че той не е искал да манифестира, че получава
сумата като дължимата такава по договор за адв. П..
На следващо място следва да се посочи, че по делото няма събрани
никакви доказателство адв. П. да има каквито и да е взаимоотношения с К.
във връзка с получаването на уговорения от него хонорар, т.е. не е налице
гражданскоправен спор, както приемат прокурора и първоин-станционния
съд. В случая между адв. П. и К. няма каквито и да е гражданскоправни
отношения, за да има спор за тях.
Не на последно място за умисъла на К. да получи сумата на свое име, но
да не я превежда на адв. П. е и обстоятелството, че К. е декларирал
получената сума като свой доход през 2018г. и е заплатил за нея дължимите
данъци, т.е. същият е третирал тази сума като своя и получена от него на
собствено основание / без да има такова /.
Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваното определение от
13.09.2021г., постановено в производството по реда на чл.243, ал.5 НПК по
НЧД № 10979/2021г. по описа на Софийски районен съд и постановлението за
прекратяване на наказателно производство на СРП от 19.05.2021 г. по ДП №
14832/2020г. по описа на СДВР, пр.пр. № 135/2020г. по описа на СРП следва
да бъдат отменени и делото следва да бъде върнато на СРП. В случая
прокурорът следва да прецизира обвинението относно това, на кого е
причинена имуществена вреда – на св. К. или на адв. А.П., доколкото
разпоредбата на чл.209 ал.1 от НК предвижда, че вредата може да настъпи не
само за измаменото лице, а и за трето лице.
Воден от гоеизложеното и на основание чл.243, ал.7 НПК Софийският
градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение от 13.09.2021г., постановено в
производството по реда на чл.243, ал.5 НПК по НЧД № 10979/2021г. по описа
на Софийски районен съд.
ОТМЕНЯВА постановлението за прекратяване на наказателно
производство на СРП от 19.05.2021 г. по ДП № 14832/2020г. по описа на
СДВР, пр.пр. № 135/2020г. по описа на СРП, образувано и водено за
5
извършено престъпление по чл. 210 ал.1 т.5 вр. ал.209 ал.1 от НК и ВРЪЩА
делото на СРП за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част
на определението.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6