№ 25016
гр. София, 07.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:...............
като разгледа докладваното от ............... Частно гражданско дело №
20241110139933 по описа за 2024 година
Настоящото дело е образувано въз основа на заявление № 213974 от
28.06.2024 г., подадено от заявителя Н. И. Х. с ЕГН ********** против
длъжника И. С. М. с ЕГН **********, за сумата в размер на 300 лева,
представляваща главница за предоставена в заем сума, подлежаща на
връщане, ведно със законна лихва за период от 28.06.2024 г. до изплащане на
вземането, както и държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 580 лева.
Съдът е издал заповед № 23295 от 27.07.2024 г., която е връчена на
длъжника на 03.09.2024 г. В дадения срок за възражение, длъжника е подал
възражение по чл. 414 от ГПК № 284316 от 09.09.2024 г., в което твърди, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С
разпореждане № 29227 от 15.02.2025 г., съдът е указал на заявителя, че може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението,
като довнесе дължимата държавна такса, както и че при следва в съшия срок
да представи по делото доказателства, че е предявил иска, в противен
случай Заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена, като съобщението е
връчено на заявителя на 11.03.2025 г.
В едномесечния срок за предявяване на иска, на 10.04.2025 г. е
постъпила молба № 128905 от 10.04.2025 г., в която заявителя твърди, че
длъжника И. С. М. е заплатил на заявителя Н. И. Х. на 09.09.2024 г. сумата от
325 лева с основание „връщане на заем“, като за това представя към
настоящата молба документ на чужд език, като единствените думи на
български език в него са „връщане на заем“. Заявителят сочи, че с това
1
плащане длъжникът погасява вземането, за което е издадената заповедта за
изпълнение по настоящото дело, и между страните в настоящето производство
не са налице други заемни отношения. Сочи, че ако кредиторът получи
изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в
периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от
длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането
отпада и в тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на
изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските,
като се позове на извършеното от длъжника плащане, като това е и
задължителната съдебна практика, обективирана Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. С оглед горното моли в
полза на заявителя Н. И. Х. да бъде издаден изпълнителен лист за сумата от
580 лева – сторени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение срещу
длъжника И. С. М..
Като се запозна с материалите по делото и твърденията на
страните, съдът счита следното:
Подаването на възражение по чл. 414 от ГПК сочи наличието на спор,
повдигнат от страна на длъжника, относно присъдените със заповедта суми.
Предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение, издадена за парична сума, за заместима вещ или за
предаване на вещ – чл.410, ал. 1 ГПК. Вземането на кредитора съответства на
задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта
съгласно чл.412, т. 6 от ГПК. Разноските в заповедното производство
представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично
разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за
изпълнение, съгласно чл. 412, т. 6 ГПК. В исковия процес разпределението на
отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено
притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска. При
оспорване само на присъдените със заповедта за изпълнение суми за
заплащане на разноски не следва да бъде подавано възражение по чл.414, ал.1
ГПК, а възражение по чл. 414а от ГПК, в което следва да има изрично
твърдение на длъжника, че е изпълнил изцяло или частично
задължението си, като към възражението се прилагат доказателства за
изпълнението на задължението с препис за заявителя.
2
В процесния случай никъде в подаденото възражение длъжника И. С. М.
не твърди да е изпълнил задължението си именно по издадената заповед по
настоящото дело, а факта, че между заявителя Н. И. Х. и длъжника И. С. М. не
са налице „други заемни отношения“ не е доказан и може само да се
предполага от думите на заявителя. На отделно основание, от твърденията на
заявителя не става ясно какво точно е погасил длъжника с извършеното
плащане от 325 лева – дали това е присъдената главница е в размер на 300
лева, и присъдената законна лихва от 28.06.2024 г. до датата на изплащане на
вземането, или присъдената главница е в размер на 300 лева, и държавната
такса в размер на 25 лева. Представеният документ на чужд език, за който се
твърди, че представлява платежно нареждане, не може да бъде кредитиран
към настоящия момент, доколкото съгласно чл. 185 от ГПК документ,
представен на чужд език, следва да бъде придружен с точен превод на
български, заверен от страната.
С оглед горното, следва на заявителя Н. И. Х., чрез процесуалния
представител адв. В. Н. от САК да бъде даден двуседмичен срок, в който да
представи превод на представения с молба № 128905 от 10.04.2025 г.
документ на чужд език, за който се твърди, че представлява платежно
нареждане, като същия следва да е заверен от страната. Превода следва да е с
препис за другата страна, доколкото съдът следва да даде възможност на
длъжника да заяви дали действително е заплатил присъдената сума по
издадената заповед за изпълнение по настоящото дело, и кои точно суми от
посочените в заповедта да се считат за заплатени, едва след което ще се
произнесе по въпроса за издаване на изпълниителен лист за присъдените
разноски.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ молба № 128905 от 10.04.2025 г., като
УКАЗВА на заявителя Н. И. Х., чрез процесуалния представител адв. В. Н. от
САК, че следва в двуседмичен срок да представи по делото на осн. чл. 185 от
ГПК заверен превод на документ на чужд език, за който се твърди, че
представлява платежно нареждане, с препис за длъжника, като при
3
неизпълнение на указанията на съда заповедта по делото ще бъде обезсилена
поради непредявяване на иск в указания срок.
След изпълнение на указанията на съда делото да се докладва за
връчване и даване на възможност на длъжника да заяви дали действително е
заплатил присъдената сума по издадената заповед за изпълнение по
настоящото дело, и кои точно суми от посочените в заповедта да се считат за
заплатени, след което съдът ще се произнесе по въпроса за издаване на
изпълниителен лист за присъдените разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4