Определение по дело №271/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1231
Дата: 20 март 2014 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20141200500271
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2014 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 193

Номер

193

Година

3.12.2014 г.

Град

Чепеларе

Районен Съд - Чепеларе

На

11.27

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Славка Кабасанова

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Славка Кабасанова

Административно наказателно дело

номер

20145450200174

по описа за

2014

година

Производство е по реда на чл.59 ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от Б.Г.Г. от гр.Ч. против наказателно постановление № 95/13.10.2014 г.  на директора на РДГ гр.С., с което за нарушение на чл.104, ал.1, т.4 Закона за горите (ЗГ), на основание чл.266, ал.1 ЗГ, му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева; постановено е да заплати обезщетение на основание чл.275, ал.4 ЗГ в размер на 347 лева по сметка на Изпълнителна агенция по горите, както и да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението, на основание чл.273, ал.1 ЗГ: два броя дървета от смърч с диаметри на пъновете 60 см. и 70 см. в размер на 401,95 лева по сметка на Изпълнителна агенция по горите. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно, поради допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство и като издадено в противоречие с материалния закон.

В съдебно  заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява, от негово име се явява пълномощник, който  навежда доводи за отмяна на санкционния акт.

Ответникът по жалбата, редовно и своевременно призован,  в съдебно  заседание се представлява от юрисконсулт Ш., който взема становище за  законосъобразност на  наказателното постановление и моли съда да го потвърди.

РП Чепеларе, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в съдебно  заседание и не ангажира становище.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като  взе предвид становищата и доводите на страните, съдът приема за установено  следното от  фактическа и правна страна:

Жалбата е  допустима,  като подадена от надлежна страна в срок, а разгледана по същество, се явява основателна.

На 03.06.2014 г. горски инспектори А.П. и М.М., служители на РДГ гр.С., свидетели по делото, извършили проверка в действащо сечище в отдел 1301, подотдел „д”, землище гр.Ч., горска територия стопанисваща се от ГПК”…”, в териториалния обхват на ТП ДГС с.Х., съвместно със свидетеля Г.Ц. – горски надзирател в ГПК”…” гр.Ч. На проверяващите направило впечатление, че в насаждението при сечта се отворили празни пространства, недопустими при така провежданата сеч по технологичния план- пробирка. Установили наличие на отсечени 3 броя смърчови дървета с различни диаметри, които не били маркирани с контролна горска марка. Уведомили незабавно РУП гр.Ч., както и свидетеля Н.С. – лесовъда, на който е издадено позволителното за сеч в насаждението, представител на фирма „…” ЕООД. Последният отишъл на мястото на проверката. Свидетелят П. съставил констативен протокол № 100408/03.06.2014 г. във връзка с направените констатации при проверката, в който описал констатираната сеч на немаркирани дървета, техните размери. С констативния протокол било разпоредено на Г.Ц. в срок до 06.06.2014 г. да предприеме действия по съставяне на акт за установяване на административно нарушение на виновните лица допуснали и извършили незаконна сеч по чл.104, ал.1, т.4 от ЗГ. Свидетелят Ц. се свързал с управителя на фирмата, извършваща сеч в насаждението „…” ЕООД гр.Ч. – К.К., като го запознал с проблема. На следващия ден бил уведомен, че работниците на фирмата отрязали трите броя дървета са Б.Г. и В.М.

На 05.06.2014 г. в гр.Ч. в офиса на ГПК „…”гр.Ч. при Г.Ц. се явили Б.Г. и Н.С. Б.Г. оставил личната си карта, а свидетелят Ц. след като установил самоличността му го оставил да си тръгне. Съставил срещу Б.Г.Г. акт № 95/05.06.2014 г. за установяване на административно нарушение с бланков № 1, за това, че при проверка извършена в отдел 1301, подотдел „д”, имот кадастрален № 209, собственост на ГПК „…”, за който е издадено позволително за сеч № 0170642/24.04.2014г., заедно със служители на РДГ гр.С. били открити отрязани 2 броя смърчови дървета,  без контролна горска марка с диаметри 70 см. и 60 см. В акта е посочено, че нарушението е извършено в периода от 24.04.2014 г.  до 03.06.2014 г., в землището на гр.Ч., м.”…”, отдел 1301, подотдел „д”, собственост на ГПК”…”, че нарушението е открито на 03.06.2014 г. в 15,00 часа. Нарушението е квалифицирано, като такова по чл.104, ал.1, т.4 от Закона за горите. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Н.С., в отсъствието на Б.Г.Г. По-късно същия ден, Г.Ц. предявил на нарушителя акта и той го подписал, като посочил, че извършил нарушението сам и няма възражения. Копие от акта му било връчено.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Б.Г.Г. за нарушение на чл.104, ал.1, т.4 Закона за горите, на основание чл.266, ал.1 ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева; постановено е да заплати обезщетение на основание чл.275, ал.4 ЗГ в размер на 347 лева по сметка на Изпълнителна агенция по горите, както и да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението, на основание чл.273, ал.1 ЗГ: два броя дървета от смърч с диаметри на пъновете 60 см. и 70 см. в размер на 401,95 лева по сметка на Изпълнителна агенция по горите.

По делото се представя позволително за сеч № 0170642/24.04.2014 г., издадено от А.П. на Н.С., представител на „…” ЕООД за извършване на сеч от вида пробирка, в отдел № 1301, подотдел „д”, имот № 209, в землището на гр.Ч. Съгласно позволителното за сеч, сечта следва да се проведе от 27.04.2014 г. до 31.07.2014г. С писмо от 06.06.2014 г. председателят на ГПК”…” – А.П. е уведомила РДГ гр.С., че двата броя дървета предмет на АУАН, са продадени от ГПК”…” гр.Ч.

Видно от трудов договор № 28 от 19.03.2004 г. сключен между ГПК”…” гр.Ч. и Г.Б.Ц., последният е назначен на длъжност технически ръководител в кооперацията за срок от 4 месеца. По делото се представя длъжностна характеристика за длъжността „специалист лесовъд”, утвърдена от А.П., от която обаче не става ясно на кого е връчена. Представя се извлечение от регистъра по чл.235 от Закона за горите, от която е видно, че Г.Ц. е лицензиран лесовъд, на който е издадено удостоверение № 6667/25.06.2012г.

Съгласно чл.104, ал.1, т.4 от Закона за горите сечта на немаркирани дървета е забранена. В конкретния случай съдът счита, че Б.Г.Г. действително е извършил нарушението описано в наказателно постановление № 95/13.10.2014 г. на директора на РДГ гр.С., а именно, че в периода от 24.04.2014 г. до 03.06.2014 г., в отдел 1301, подотдел „д”, землище гр.Ч., м.”…”, горска територия собственост на ГПК”…” гр.Ч., е отсякъл два броя дървета – смърч, с диаметри на пъновете 70 см. и 60 см., немаркирани с контролна горска марка. По делото не бяха разпитани свидетели-очевидци на извършеното нарушение, но в този смисъл са показанията на свидетелите Г.Ц. и Н.С., които твърдят, че именно Г., като секач в „…” ЕООД гр.Ч. е извършил сеч в този участък, че тази информация те са получили от собственика на фирмата и неин управител К.К. В този смисъл са и самопризнанията на Г. отразени в съставения против него АУАН.

В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи и крайния санкционен акт.

Според съда Г.Ц. не се явява оправомощен да съставя актове, като издадения срещу Г. Съгласно чл.274, ал.1 т.4 Закона за горите,  нарушенията по ЗГ се установяват с актове на лицата вписани в регистъра за лесовъдска практика по чл.235 от Закона за горите за горските територии, за които имат сключен договор за горскостопански дейности. В случая не се представят доказателства , от които да е видно, че Г.Ц. има сключен договор за горскостопански дейности. Представеният срочен трудов договор на Ц. с ГПК”…” гр.Ч. е за това, че се назначава на длъжност „технически ръководител”, а не на длъжност „горски надзирател” както се сочи в АУАН. Представената длъжностна характеристика е за длъжността „лесовъд” и не става ясно на него ли е връчена.

Разпоредбата на чл.42 т.4 ЗАНН задължава актосъставителя да посочи в обстоятелствената част на акта нарушението, което счита, че е било извършено. В случая с акта, съставен от свидетеля Ц., на жалбоподателя не се вменява нарушение. В обстоятелствената част е посочено, че при проверка на 03.06.2014 г. е констатирана сеч на 2 бр. немаркирани дървета в отдел 1301, подотдел „д”, землище гр.Ч., не е посочено, че Г. е отсякъл въпросните немаркирани дървета. Според съда с тази неправилна формулировка на „административното  обвинение” се ограничава правото на защита на нарушителя да разбере за какво нарушение се ангажира отговорността му. Това нарушение на процесуалните правила обаче не е съществено, доколкото е отстранено в наказателното постановление по реда на чл.53 ал.2 ЗАНН.

Разпоредбата на чл.40  ал.1 ЗАНН задължава актосъставителя да състави АУАН в присъствието на нарушителя и свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението. Това обаче не е направено от актосъставителя, който сочи, че на 05.06.2014 г. нарушителя Г. се явил за съставяне на акта в офиса на ГПК”…” в гр.Ч., но си тръгнал след като Ц. записал личните му данни в акта по представената лична карта. Показанията на свидетеля С. относно отсъствието на Г. при съставяне на акта кореспондират с тези на актосътавителя и съдът ги кредитира. С това, че актът е бил съставен в отсъствието на нарушителя обаче не са накърнени съществено правата му, тъй като от показанията на свидетелите Ц. и С. се установява, че по-късно на същия ден Ц. предявил акта на Г. и той го подписал, получил препис от него, т.е. запознал се е с акта и възможността да ангажира възражения.

Не на последно място следва да се отбележе, че служителят на РДГ С. горски инспектор П. според съда няма правомощия да дава предписания за съставяне актове, както е направил с констативен протокол № 100408/03.06.2014 г. Съгласно чл.2 т.4 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии при изпълнение на служебните си задължения по контрол служителите на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури дават предписания за отстраняване на пропуски при изпълнение на лесовъдски дейности и дейности по опазване на горските територии, но не и предписания към лицата по чл.274 ал.1 т.4 Закона за горите да съставят АУАН.

Атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло, като издадено.въз основа на АУАН, съставен от неоправомощено за това лице

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 95/13.10.2014 г.  на директора на РДГ гр.С., с което на Б.Г.Г. ЕГН …, с адрес  гр.Ч., ул…ет…,ап…,  по т1.за нарушение на чл.104, ал.1, т.4 Закона за горите, на основание чл.266, ал.1 ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, по т.2 е постановено да заплати обезщетение на основание чл.275, ал.4 ЗГ в размер на 347 лева по сметка на Изпълнителна агенция по горите, по т.3 е постановено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението на основание чл.273, ал.1 ЗГ: два броя дървета от смърч с диаметри на пъновете 60 см. и 70 см в размер на 401,95 лева по сметка на Изпълнителна агенция по горите.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред АС-Смолян.

Решение

2

ub0_Description WebBody

82DE50E0CE8EF299C2257DA30039F77A