Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
гр. Русе, 13 юни 2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски
административен съд, в публичното заседание на 07 юни 2023 г. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря
………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ……… Емилиян
Грънчаров като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… административно дело №196…… по описа
на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 и
сл. от АПК (Административно-процесуален кодекс).
Делото е образувано след постъпила
жалба от Сдружение с нестопанска цел
(СНЦ) „Национален форум на хората с увреждания”, адрес гр. Пловдив, ул. Райко
Даскалов № 53, ет.1, офис 1, насочена срещу Наредба № 14 за организацията и
дейността на клубовете на пенсионерите и инвалидите в община Иваново област
Русе, (Наредбата), приета с Решение №
450 по Протокол № 54/09.12.2010г. на Общински съвет Иваново.
Сдружението, действащо към него момент чрез
адвокат-пълномощник И.Г.Й. (починал към датата на проведеното съдебно
заседание), АК – гр. Пазарджик, счита
Наредбата за незаконосъобразна, приета при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. То е свързано с твърдение за
неспазване на правилото на чл.8, ал. 1, т.4 от действалия към момента на
приемането на Наредбата Закон за интеграция на хората с увреждания (отм. с §2
от П3P на Закона за хората с увреждания, обн. Д.в. бр.105 от 18.12.2018г., в
сила от 01.01.2019г.). Според този текст проектът на Наредбата е било
задължително да бъде съгласуван с Агенцията за хората с увреждания, която пък
да даде задължително становище по него.
Иска се отмяна на Наредбата. Претендират
се и направените разноски по производството.
Ответникът - Общински съвет – Иваново,
действащ чрез гл. юрисконсулт Ц. Тодорова, в становище, изразено в съдебна зала,
счита на първо място жалбата за недопустима, поради липса на правен интерес на
сдружението. Излагат се доводи, че жалбоподателят по никакъв начин не бил
обосновал своя правен интерес с оглед на това, че Наредбата е акт с местно
действие и касае дейността на клубовете на пенсионерите и инвалидите на
територията на Община Иваново. Не били представени доказателства от
жалбоподателя за адресна регистрация на територията на Община Иваново или за
наличие на членове в сдружението, които да имат постоянен или настоящ адрес на
територията на Общината. По съществото на спора счита жалбата за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура
Русе изразява становище за основателност на жалбата. Аргументира се с
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Закона за интеграция на хора с увреждания
(отм.), действала към момента на приемане на Наредбата, задължително е било да
се изиска становище от Агенцията за хора с увреждания относно проекта за таз
Наредба. От доказателствата по делото било видно, че такова становище не е
налице, поради което според прокуратурата действително, Наредбата била приета
при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Съдът, като обсъди доводите в
депозираната до съда жалба, доказателствата по делото и извърши проверка по
реда на чл. 168, във вр. с чл. 196 от АПК, приема за установено следното:
Жалбата, противно на становището на
ответника е процесуално допустима.
Подадена е против административен
акт, който подлежи на съдебен контрол. Наредбата, по дефиницията на чл. 75, ал.
1 от АПК, чл. 7, ал. 2 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, съставлява подзаконов
нормативен административен акт. Съобразно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 и чл.
187, ал. 1 от АПК, той подлежи на безсрочно оспорване пред съда.
По отношение на правния интерес на Сдружение
с нестопанска цел „Национален форум на хората с увреждания”:
Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право
да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и
органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да
бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Жалбоподателят в
настоящото съдебно производство е юридическо лице с нестопанска цел създадено
по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и вписано в регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел като сдружение – организация по смисъла
на § 1, т. 11 от ДР на ЗХУ, съгласно Устава на дружеството, което осъществява
дейност в обществена полза, предвид което има качеството на организация по
смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК.
В съответствие с Тълкувателно решение
№ 2 от 12.02.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2009 г. правният интерес на
юридическите лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни лични
права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и
целите на учредяването им. В случая сдружението е вписано в регистъра на ЮЛНЦ с
основна цел да защитава правата на хората с увреждания и да допринася за
тяхната пълноценна социална интеграция и за осигуряването на равни възможности
за житейска реализация. За постигане на основната цел включително оспорва пред
съда онези подзаконови нормативни административни актове, които нарушават
разпоредбите на националното ни законодателство, касаещи хората с увреждания.
Засягането на права или законни интереси при юридически лица с нестопанска цел,
е обусловено от непосредствената връзка между сферата на обществени отношения,
уредена с атакувания нормативния акт и предмета на дейност и целите на
учредяването на оспорващия правен субект. Разпоредбите на атакуваната Наредба
рефлектират върху целите и предмета на дейност на Сдружението и може да засегне
законните му интереси, установени от законово регистрираните му цели. В този
смисъл е и съдебната практика на ВАС на Р България – Определение № 5190 от
01.06.2022 г. по адм. дело № 4554/2022 г. на шесто отделение /по отношение на
регистрирана организация по § 1, т. 11 от ДР на ЗХУ/, Определение №
2767/16.03.2023 г. по адм. дело № 2416/2023 г. на шесто отделение и Определение
№ 3215/27.03.2023 г. по адм. д. № 2549/2023 г. на шесто отделение.
С оглед гореизложеното настоящият
съдебен състав приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от
легитимирано по чл. 186, ал. 1 от АПК лице и срещу от подзаконов нормативен акт
- Наредба, чието оспорване не е обвързано с преклузивен срок, съобразно чл. 187
от АПК. Като акт на общински съвет, наредбата подлежи на проверка за
законосъобразност, в т. ч. и чрез оспорване от организация, чиито права,
свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от акта.
Настоящото оспорване е процесуално допустимо и като подадено от надлежен субект
с активна процесуална легитимация и срещу подзаконов нормативен акт, подлежащ
на съдебен контрол, поради което направеното възражение от ответната страна за
недопустимост на жалбата съдът приема за неоснователно.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. И по съображенията, изложени в нея, и по
допълнителни такива, за които съдът следи служебно.
Обжалваният подзаконов нормативен акт
е приет в предписаната от закона форма и от териториално и материално
компетентен орган. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове, всеки
общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните
актове от по – висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно
значение. Решенията за приемане на подзаконови нормативни актове от тази
категория са предоставени изключително в компетентност на общински съвет – чл.
21, ал. 2 от ЗМСМА. На проведеното на 09.12.2010 г. заседание на ОбС Иваново,
на което е приета процесната Наредба, са присъствали 15 общински съветници от
общо 17 общински съветника. При приемането на решението е бил налице
необходимият кворум, тъй като на заседанието са присъствали повече от
половината от общия брой общински съветника – чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА. За
приемане на Наредбата са гласували "за" всички присъстващи общински
съветници - 15. Следователно решението е прието при необходимото мнозинство от
повече от половината от общия брой общински съветници – чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА.
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА (сега ал.3-изм.), в
редакцията й към 2010г. преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване
или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на
интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно
доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок
за предложения и становища по проекта.
Съдебната практика е категорична, че
неспазването на това правило на нормата на чл. 26, ал. 2, а сега и ал. 3 и 4 от
ЗНА е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила по
издаване на нормативния акт и основание за отмяната му.
По делото, въпреки разпределената
тежест на доказване, от ответника не са ангажирани доказателства за публикуване
на проекта, ведно с докладната и мотивите на интернет страницата на Общината.
Неспазването на законовите изисквания по ЗНА представлява нарушение на
основните принципи, доколкото своевременното съобщаване на проекта с мотиви или
доклад за изработването му осигурява реализиране на предоставената от закона
възможност за изразяване на мнения и становища от заинтересованите лица.
Нарушението е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на Наредбата.
На
следващо място. Налице е и твърдяното нарушение, свързано с неспазване на
правилото на чл.8, ал. 1, т.4 от действалия към момента на приемането на
Наредбата Закон за интеграция на хората с увреждания.
Нормата на чл. 8 от Закона за
интеграция на хората с увреждания (отм., ДВ бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от
1.01.2019 г., и действал към момента на приемане на процесната Наредба)
регламентира конкретно установени функции и правомощия на Агенцията за хората с
увреждания като структура, осъществяваща изпълнението на държавната политика за
интеграция на хората с увреждания. Съобразно т. 4 от посочената разпоредба,
Агенцията участва и дава задължително становище при изготвянето на проекти на
нормативни актове, свързани с хората увреждания.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за
хората с увреждания (обн. ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019
г.), Агенцията за хората с увреждания е изпълнителна агенция към министъра на
труда и социалната политика, юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище
София, а според ал. 3, т. 9, Агенцията за хората с увреждания: участва при
изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с
увреждания и дава становища по тях.
Следователно, както отмененият Закон
за интеграция на хората с увреждания, така и действащият понастоящем Закон за
хората с увреждания, регламентират като основна функция на Агенцията за хората
с увреждания провеждането и изпълнението на държавната политика по интеграция
на хората с увреждания.
В рамките на така установената в
закона компетентност по чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с
увреждания (отм.) и по чл. 10, ал. 3, т. 9 от Закона за хората с увреждания, в
правомощие на Агенцията е да участва и да дава становища по проекти на
нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания. Несъмнено е, че и
двете норми, както на отменения, така и на действащия закон, са императивни,
което ще рече, че становището на Агенцията по конкретния проект за нормативен
акт е задължително, независимо от това, че в действащият понастоящем закон, то
не е изрично определено като такова.
Това разбиране се основава и на
текста на чл. 26, ал. 1 от ЗАН, в който "съгласуваността" е въведена
като принцип в процеса на изработването на проект на нормативен акт. В
контекста на тази законова регламентация е следвало ОбС Иваново да осигури
участие в процедурата и поиска задължителното становище от Агенцията за хората
с увреждания по проекта за Наредба № 14 за организацията и дейността на
клубовете на пенсионерите и инвалидите в община Иваново област Русе.
Неизпълнение на това законово изискване към момента на приемане на процесната
Наредба е съществено нарушение на административно производствените правила,
доколкото съответните разпоредби в нея, макар и свързани основно с организацията
и дейността на клубовете за пенсионерите и за хората с увреждания на
територията на община Иваново, касаят и хората с увреждания.
В случая ответната страна не твърди,
а и липсват доказателства, каквито бяха изискани и от съда с определението за
насрочване разглеждане на спора в открито съдебно заседание, за уведомяването
на Агенцията за хората с увреждания за изготвен проект на процесната Наредба и
предстоящо разглеждане, респ. нейното приемане.
Предвид нормативно регламентираната
задължителна съгласувателна процедура с Агенцията за хората с уврежданията при
приемане на нормативни актове свързани с хората с увреждания, настоящият
съдебен състав приема, че отсъствието на становище от Агенцията за хората с
увреждания при изработването на проекта и приемането на обжалваната Наредба е
нарушение на изискванията на чл. 15, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за
прилагане на Закона за нормативните актове за прилагане на ЗНА и на чл. 26, ал.
1 от ЗНА във връзка чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания
(отм.). Това нарушение се явява съществено нарушение на административно-производствените
правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и е също достатъчно основание за отмяна
на обжалвания подзаконов нормативен акт като незаконосъобразен.
С оглед на гореизложеното оспорената
в настоящото производство Наредба № 14 за организацията и дейността на
клубовете на пенсионерите и инвалидите в община Иваново област Русе, приета с Решение № 450 по Протокол №
54/09.12.2010г. на Общински съвет Иваново, следва да бъде отменена като
незаконосъобразна. Жалбата е основателна и следва да се уважи.
При този изход на спора и съобразно чл.
143, ал. 1 от АПК е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на
сторените по делото разноски до сумата в размер на 1010. 00 лева, от която 10.
00 (Десет) лева заплатена държавна такса за образуване на делото и 1000. 00 (Хиляда
лева) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат.
По отношение сумата в размер на 20.
00 лева, представляваща внесена от жалбоподателя такса за публикуване на
оспорването в Държавен вестник, същата е недължимо платена, тъй като с Решение
№ 4603/13.05.2022 г. по адм. д. № 572/2022 г. по описа на ВАС на Р България,
оставено в сила с Решение № 11573/14.12.2022 г. по адм. д. № 6334/2022 г. от
петчленен състав на ВАС на Р България, е отменена разпоредбата на т. 4, б.
"а" в частта "с обем до 1/2 стандартна страница – 20 лева"
от Заповед №АД-850-05-203/27.09.2018 г. на председателя на Народното събрание
на Република България. При това положение внесената от жалбоподателя такса за
обнародване, доколкото е внесена след обнародване на Решението на ВАС на Р
България в ДВ, се явява недължима и съответно не по попада сред необходимите
разноски по делото, поради което не следва да бъде присъдена.
Ответната страна Общински съвет Иваново
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя Сдружение с нестопанска цел
"Национален форум на хората с увреждания" град Пловдив сумата общо в
размер на 1010. 00 лева, представляваща направените по делото разноски.
Воден от горното, съдът на основание
чл. 193, ал. 1 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наредба № 14 за организацията и
дейността на клубовете на пенсионерите и инвалидите в община Иваново област
Русе, приета с Решение № 450 по Протокол
№ 54/09.12.2010г. на Общински съвет Иваново.
ОСЪЖДА Общински съвет - Иваново да заплати
в полза на Сдружение с нестопанска цел "Национален форум на хората с
увреждания" град Пловдив ЕИК *********, с адрес в гр. Пловдив, ул. Райко
Даскалов № 53, ет. 1, офис 1 направените по делото разноски в размер на 1010.
00 (Хиляда и десет) лева.
Решението подлежи на оспорване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни
от съобщаването му на страните.
След влизането в сила, решението да
се разгласи по реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.