№ 9165
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20241110101146 по
описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 4271/05.01.2024г. на СРС, подадена
от „***********“ ЕАД срещу *************, уточнена с Молба, вх. № 104913/29.03.2024г.
на СРС.
Ищецът „**************“ ЕАД чрез адв. А. Б. е предявил срещу ************* иск
с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 307,14 лева, представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение, ведно с
ликвидационни разноски от 15,00 лева, по щета № ************** за нанесени вреди на
автомобил марка "Тойота", модел "Ярис", рег. №********, при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 31.01.2021г. в град София на бул. „**********" в посока към
ж.к. „*********“ в близост до спирка на градския транспорт в района на кръстовището с
бул. „*********“, при попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (05.01.2024г.) до
окончателното изплащане на сумата.
Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 31.01.2021г.
в град София, на бул. „**********“ в посока към ж.к. „*********“, в района на бул.
„*********“ управляваният от А. Г. лек автомобил марка "Тойота", модел "Ярис", рег.
№********, попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, при което
му били нанесени вреди. Към датата на събитието за увредения автомобил при ищеца била
сключена застраховка „Каско“ (полица № ***********). При ищеца била образувана
преписка по щета № **************, определено било определено и изплатено
застрахователно обезщетение от 292,14 лева. Излагат се съображения, че пътят, на който
настъпило произшествието, бил стопанисван от ответника, като той бил длъжен да го
поддържа в добро състояние. Ищецът отправил покана до ************* за заплащане на
процесната сума, ведно с ликвидационните разноски, но последвал отказ. В насроченото по
делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Л.И. – АК-София, която
поддържа предявения иск, включително в хода на устните състезания.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Столична община чрез юрк. Д.А. е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 65014/27.02.2024г. на СРС, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Заявява, че не са налице елементите на фактическия състав за
ангажиране на регресна отговорност. Неясен и недоказан бил механизмът на ПТП. Ищецът
не бил посочил ясно мястото, където твърди да е настъпило ПТП, а бул. „**********“ бил с
дължина няколко километра и с множество спирки на градския транспорт. Оспорва се
механизмът на ПТП и доказването му по несъмнен начин. Прави се възражение за
съпричиняване на водача, който не изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В
условията на евентуалност се моли да бъде намален размерът на дължимото обезщетение.
************* не бездействала в поддръжката на улицата, а тази дейност била възложена на
ДЗЗД „Банкя Зона 2“, в което участвали „************" ООД, „**********“ ЕООД и
„*************“ ЕООД. За този участък от булеварда не се допускали въобще дупки и
пропадания, за да бъде изпълнен договорът. Изпълнителят поддържал пътя в необходимото
състояние. В насроченото по делото публично съдебно заседание се представлява от юрк.
А., който оспорва предявения иск, включително в хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „**********“ ЕООД е депозирало Становище, вх. №
132794/22.04.2024г. на СРС, в което изразява становище за неоснователност на предявения
иск, аргументирайки надлежно извършени действия по поддръжка на уличната настилка.
Становище в същата насока изразява и третото лице-помагач „*************“ ЕООД в
депозираното от него Становище, вх. № 137826/25.04.2024г. на СРС. Третото лице-помагач
„************“ ООД не е изразило становище по предявения иск. За насроченото по делото
публично съдебно заседание третите лица-помагачи не изпращат представители.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и подадения отговор, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим. Не са налице
предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание
на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и
главно доказване да установи, че е сключен договор за имуществено застраховане при
ищеца за процесното увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който
е настъпило описаното в исковата молба пътно-транспортно произшествие – покрит риск по
застрахователния договор, причинените от него вреди и техния размер, причинната връзка
между вредите, поведението на ответника/негови работници или служители и
произшествието. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Ответникът не оспорва изплащането на застрахователното обезщетение.
Видно от представеното по делото заверено копие от Застрахователна полица №
***********/21.04.2020г., при ищеца е сключена застраховка „Каско+“, клауза „Супер“, за
автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, рама № ****************, с период на покритие
22.04.2020г.-21.04.2021г. Видно от представения регистрационен талон, същият автомобил е
с рег. № ********. Процесното събитие съставлява покрит риск по застраховката съобразно
т.2.1.3 от ОУ, раздел 2, и дефиницията по т.14 от ОУ, раздел 1. Съгласно § 6, т. 30 ЗДвП
пътнотранспортното произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, т.е. нанасянето на
вреди върху автомобила от некачествената пътна настилка или съоръжения по пътното
2
платно може да се разглежда като пътно-транспортно произшествие, съответно покрит по
застраховката застрахователен риск.
По делото като свидетел е разпитан А. Г. – водач на увредения автомобил.
Показанията му съдът кредитира като вътрешно непротиворечиви, в съзвучие с останалия
събран по делото доказателствен материал и без данни да са дадени целенасочено
пристрастно. Спомня си за процесния инцидент. Движел се от „Красна поляна“ към центъра
на Столицата, в тъмната част на денонощието, на къси светлини, в осветен от улично
осветление участък и при сухо време. Улицата имала две или три ленти, като свидетелят
шофирал в средната. След кръстовището с бул. „*********“, след железопътната линия,
близо до трамвайната спирка, попаднал в дупка, дълбока около 10-15 см. Тя била в средната
лента. Не била обозначена. Скоростта му към този момент била 20-30 км/ч. При попадането
в дупката гумата на колата се спукала, отчупило де парче от джантата – предна дясна.
Обезщетен бил само за джантата, гумата сам си оправил.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна автотехническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице с необходимата
компетентност, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено
обосновано и при липса на обстоятелства, които да пораждат съмнение в неговата
правилност. Вещото лице е изложило съображения, съобразно доказателствата по делото и
наличните онлайн картографски и снимкови данни, че не може да се локализира точно и
потвърди съществуването на описаната в исковата молба дупка. При наличните по делото
данни сочи, че автомобилът не се е движел с висока скорост /това се потвърждава от
показанията на свидетеля/, доколкото само по предното колело има поражения. Вероятната
скорост на движение /потвърдено и от показанията на свидетеля/ е 31,61 км/ч, при която
дължината на опасната зона е 17,06 м. При движение с позволената на това място скорост от
50 км/ч дължината на опасната зона би била 31,37 м. Зоната на пряка видимост е около 50,00
м. При това положение за водача на автомобила е била налице възможност своевременно да
възприеме дупката и да реагира адекватно със спиране или заобикаляне. Не се установяват
обстоятелства, които биха могли да попречат на водача на възприеме дупката. Процесните
вреди се установява да са в причинна връзка с ПТП по механизма, описан в исковата молба,
като стойността на ремонта възлиза на 295,40 лева. Мястото на ПТП попада на територията
на *************.
Съдът приема, че по делото се установи настъпването на ПТП на място и с
механизъм, описан в исковата молба. Действително вещото лице в заключението си е
посочило, че не може несъмнено да се установи мястото и съществуването на дупката. Тези
обстоятелства обаче са доказуеми с всички допустими в гражданския процес средства. В
частност по делото бе разпитан св. Г., който потвърди мястото, където се е случил
инцидентът, локализира го точно и на представена му карта със сателитно изображение. В
експертизата на вещото лице няма снимка на мястото от съответен онлайн/софтуерен
източник от конкретната дата на ПТП, т.е. евентуалната липса на видима дупка към датите
на тези снимки не означава, че и към датата на ПТП е нямало такава. Противното не се
установява и от представените от ************* протоколи относно ремонтни дейности по
бул. „**********“. Протоколът на л. 83 и сл. от 11.01.2021г. не се отнася за процесния
участък от бул. „**********“. Констативният протокол на л. 78 от делото не може да се
приеме за доказателство, евентуално оборващо доводите в исковата молба, доколкото
съставлява частен документ, съставен от представители на третите лица – помагачи,
ответника и ангажирано от тях лице /“външен експерт“/, установяващ изгодни за тях факти.
Поради това същият няма доказателствена стойност по делото.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. §7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА общинските пътища,
улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване са собственост на общините, стига да не са включени в уставния фонд
3
на търговски дружества. По делото не ангажирани доказателства, които да сочат собственик
на процесния подлез да е лице, различно от *************. Последната, като собственик на
улицата, е длъжна, съобразно чл. 11, ал. 1 ЗОС и по аргумент от чл. 195, ал. 1 и чл. 75, ал. 3
ЗУТ, да я поддържа с грижата на добрия стопанин в такова състояние, осигуряващо
безопасното и безпрепятственото ползване. Поддръжката е дейност с постоянен и
регулярен характер. Общината чрез своите органи и назначените в тях служители следва
непрестанно да проверява състоянието на съоръженията към транспортната инфраструктура
и улиците, като немедлено отстранява всяко увреждане в тях, което може да създаде
опасност за живота, здравето и собствеността на гражданите и да застраши останалите
елементи на инфраструктурата. Осъществяването на поддръжка е свързано с активност на
компетентните за това общински структури, като по никакъв начин не е обусловена и не
зависи нито от липсата или наличието на подадени сигнали, нито от възникнали инциденти
по повод това съоръжение. Общината следва да поддържа уличната мрежа в такова
състояние, че по нея да не се образуват дупки, а, ако такива се образуват, то следва
незабавно да бъдат обозначени и отремонтирани с цел недопускане реализирането на ПТП.
Поради тази причина, доколкото служителите на общината не са предприели ефективни
действия за обозначаване и отремонтиране на дупката, общината носи отговорност за
настъпилите от тези свои действия за трети лица вреди. В същото време водачът на
автомобила е имал възможност своевременно да възприеме дупката и да предприеме
необходимите действия за избягване на ПТП, като в тази насока поведението му е в
противоречие с чл. 20, ал. 2 ЗДвП и той е допринесъл в за настъпването на произшествието.
С оглед конкретиката на процесното ПТП /на голям столичен булевард с принципно
интензивно движение, настилката по който се очаква да е винаги в безупречно състояние/,
приносът на водача следва да се определи на 30 %.
Вещото лице е определило стойността на уврежданията на 295,40 лева. С
прибавянето на ликвидационните разноски общо сумата по регреса възлиза на 310,40 лева.
Корекцията с оглед съпричиняване следва да се определи с оглед тази сума (арг.
р.63/08.07.2019г.-т.д.2013/2018г.-Іт.о.). При това положение предявеният иск е основателен
за сумата от 217,28 лева. За горницата над тази сума до пълния си предявен размер той
подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете
страни, които своевременно са заявили претенции в тази насока. От доказаните по делото
разноски в полза на ищеца следва да се присъдят 437,19 лева, а в полза на ответника – 36,72
лева, като в последната сума е включена пропорционална спрямо отхвърлената част от иска
част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *************, ЕИК ************, със седалище в град София, да
заплати на „**************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на
основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, сумата от 217,28 лева, представляваща регресно
вземане за заплатено обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, по щета №
************** за нанесени вреди на автомобил марка "Тойота", модел "Ярис", рег.
№********, при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 31.01.2021г. в град София
на бул. „**********" в посока към ж.к. „*********“ в близост до спирка на градския
транспорт в района на кръстовището с бул. „*********“, при попадане в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от подаване на
4
исковата молба (05.01.2024г.) до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над 217,28 лева до пълния му предявен размер от 307,14
лева.
ОСЪЖДА *************, ЕИК ************, със седалище в град София, да
заплати на „**************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 437,19 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство (гр.д. 1146/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА „**************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София,
да заплати на *************, ЕИК ************, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 36,72 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство (гр.д. 1146/2024г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „************“ ООД, „**********“
ЕООД и „*************“ ЕООД в качеството им на трети лица – помагачи на страната на
ответната Столична община.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5