Определение по дело №11559/2020 на Софийски градски съд

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                              О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                    гр. София, 12.11.2020г.

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ състав,  в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                  Председател: Райна Стефанова

                                                                                                    Членове:  Анна Ненова

         Александър Ангелов

 

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.гр.д. № 11559 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

            Производството е по реда  чл. 463 , ал. 1, вр. чл. 278 от ГПК.

 

            Образувано е по жалба вх. № 13660/05.10.2020г. на „Р.С.“ ЕООД (в несъстоятелност), чрез синдика И.А., срещу разпределение по  изпълнително дело № 20209210400619 на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, предявено на 02.10.2020г.

           

Съгласно изложеното в жалбата, жалбоподателят е кредитор на „М.“ ЕООД. От това дружество длъжникът в изпълнителното производство „И.М.Б.“ ЕООД е придобило по договор за продажба от  18.12.2012г. апартамент № 2 и апартамент № 42 от жилищна сграда с магазини, офиси и подземни гаражи, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ ІІІ-718, 719 от квартал 83 по плана на гр. София, район “Триадица“, местност „Манастирски ливади – изток“, ведно с подземно паркомясто № 17 и № 18, със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.  По отношение на договора за продажба от 18.12.2012г. от жалбоподателя е бил предявен отменителен иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД срещу „М.“ ЕООД и „И.М.Б.“ ЕООД по т.д. № 586/2014г. по описа на Окръжен съд – гр. Видин, което производство не е приключило. За обезпечаване на отменителния иск е била наложена възбрана, вписана на 19.03.2015г., и извършено вписване на исковата молба от 02.06.2015г. По изпълнителното дело на  ЧСИ С.П. е извършена публична продан на част от имотите, като собствени на „И.М.Б.“ ЕООД, и извършено разпределение, но разпределението е неправилно. Дружеството - жалбоподател е трябвало да бъде присъединено като кредитор в производството, като подлежащ на удовлетворяване взискател, а разпределението не е съобразено с правата на дружеството.  Изпълнителните действия са били извършени с подозрителна бързина.

Жалбоподателят иска разпределението да бъде отменено.

 

Становище по жалбата е дало дружеството „У.“ ЕООД, взискател, по чиято молба е било образувано изпълнителното производство.  

Според изложеното от „У.“ ЕООД, ирелевантно е твърдението, че жалбоподателят не е присъединен като кредитор, тъй като така или иначе, видно от протокола за предявяване на разпределението, постъпилите от публичната продан суми са разпределени съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК и чл. 136 от ЗЗД  - разноски в хода на  принудителното изпълнение на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД – в полза на частния съдебен изпълнител и в полза на „У.“ ЕООД – разноски по изпълнителното дело и пропорционална такса; вземанията на държавата и общините за данъци и такси на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД и вземания на държавата на основание чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД.  Ирелевантно е, че е подадена искова молба по чл. 135 от ЗЗД, тъй като публичните задължения са с привилегия пред евентуално вземане на жалбоподателя от длъжника по делото.

 

Длъжникът   „И.М.Б.“ ЕООД, както и Национална агенция за приходите и Столична община не са дали становище по жалбата.

 

Частният съдебен изпълнител в мотиви оспорва жалбата.

 Подробно излага извършените изпълнителни действия, включително  публичната продан на апартамент № 42 и паркомясто №  18, за които като купувач е бил обявен  „У.“ ЕООД за сумата от 174 000 лева, при изготвен на 02.10.2020г. протокол за предявяване на разпределение, което се оспорва.

По подадената жалба срещу разпределението основно се възразява, че не може да се чака развитието на производството по чл. 135 от ЗЗД – в един по-следващ етап на исковото производство, при евентуално уважаване на иска жалбоподателят ще може да извади изпълнителен лист и да изпълнява срещу процесните имоти, което гарантира защитата на правата и законните му интереси. 

 

Съдът намира подадената жалба недопустима по следните съображения:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми да изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели (чл. 462, ал. 1 от ГПК), които в тридневен срок могат да предявят жалба – чл. 462, ал. 2 от ГПК.

От уредения в процесуалния закон начин на извършване на разпределението,  неговото предявяване и влизане в сила следва, че легитимирани да подадат жалба срещу разпределението са длъжникът в изпълнителното производство, който има интерес от приетия ред на погашенията с оглед вида и размера на задълженията си, и взискателите – негови кредитори,  по чиято молба е образувано изпълнителното производство  или присъединените такива по правилата на чл. 456 и сл. от ГПК и съгласно разрешението по т. 4 от ТР 2/2013 от 26.06.2015т. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, също с оглед удовлетворението на предявените за събиране вземания.

В случая  жалбоподателят „Р.С.“ ЕООД (в несъстоятелност) не е кредитор на длъжника в изпълнителното производство „И.М.Б.“ ЕООД и не би могъл да има качеството взискател в образуваното изпълнително производство по  изпълнително дело № 20209210400619, включително присъединен взискател. Негов длъжник е дружеството  „М.“ ЕООД. Поради това жалбоподателят не може да участва и в извършеното разпределение, което е за удовлетворяване на кредиторите на „И.М.Б.“ ЕООД, нито е легитимиран да го обжалва.

Дори ако е продаден имот, по отношение на който се води исково производство по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД с ищец  „Р.С.“ ЕООД (в несъстоятелност) и ответници „И.М.Б.“ ЕООД  и „М.“ ЕООД, страни по договор за продажба от 18.12.2012г., щом исковата молба  по делото е вписана и наложена възбрана още от 19.03.2015г. (обстоятелства, които не са спорни в настоящото производство), пътят на защита на жалбоподателя не е жалба срещу разпределението или оспорване на което и да е изпълнително действие в изпълнителното производство по изпълнително дело № 20209210400619, а разпоредбата на чл. 452, ал. 2 от ГПК относно действието на възбраната.

Съгласно тази разпоредба, извършените след вписването на възбрана разпоредителни действия са недействителни. Публичната продан не заличава действието на вече извършено вписване  на възбрана като обезпечителна мярка, както и тя е деривативен способ за придобиване на право на собственост, а не оригинерен, в какъвто смисъл е т. 2 от ТР 2/2013 от 26.06.2015т. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, във връзка с разпоредбата на чл. 496 от ГПК. Не е нужно  воденето на отделен иск по чл. 452 от ГПК. Съгласно разрешението по т. 4 от ТР 4/2017 от 11.03.2019г. по тълк. дело № 4/2017г., иск за обявяване недействителност на извършено разпореждане с имот след вписване на възбрана е недопустим, тъй като търсената защита следва от поредността на извършените вписвания, при което извършеното разпореждане с възбранения имот е непротивопоставимо на вписалото възбраната лице по силата на закона.

Или освен че не е легитимиран да обжалва разпределението, тъй като не е кредитор на длъжника в изпълнителното производство „И.М.Б.“ ЕООД,  жалбоподателят няма интерес от такова обжалване, тъй като ако предявеният от него иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД бъде уважен, той би могъл да пристъпи към изпълнение на продадените по публична продан имоти като собствени на длъжника му „М.“ ЕООД. Поради това извършеното разпределение между кредиторите на „И.М.Б.“ ЕООД  за жалбоподателя е без значение.  Правото на кредитора по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е преобразуващо и се упражнява с конститутивен иск, при уважаването на който и обявяването за недействително спрямо кредитора на увреждащото действие, той може да пристъпи към изпълнение по отношение на имуществото като притежавано от длъжника, по общото правило на чл. 133 от ЗЗД, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. В този смисъл са и съображенията на частния съдебен изпълнител по делото, както и съдебната практика (напр. Определение № 30 от 10.02.2020г. по ч.гр.д. № 4412/2019г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.).

Подадената жалба на „Р.С.“ ЕООД (в несъстоятелност) следва да бъде оставена без разглеждане.

 

Воден от горното съдът    

 

 

                                             О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ без разглеждане   жалба вх. № 13660/05.10.2020г. на „Р.С.“ ЕООД (в несъстоятелност), с ЕИК ********, чрез синдика И.А. с адрес гр. Видин, ул.“************, срещу разпределение по  изпълнително дело № 20209210400619 на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, предявено на 02.10.2020г.

 

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя с частна жалба.

 

 

 

 

                                                                       Председател:

                                                                                  

 

                                                                                    Членове:1.  

                                                                                                                      2.