№ 285
гр. София, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска
Дачева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20231000503261 по описа за 2023 година
С решение № 3411 от 26.06.2023г. , поправено с решение № 4798 от
14.09.2023г. и двете постановени по гр.д. № 1216 по опис на СГС за 2022,
първоинстанционният съд е осъдил Прокуратурата на Република България, с
адрес гр. София, бул. “Витоша“ №2 да заплати на И. Ц. Р., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, кв. ***, ул. „***“ № ***, обезщетение в размер на 4000 лева, за
нанесени неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл. 201, вр. мл.18, ал.1, вр. чл.26,
ал.5, вр. ал.1 от НК, за което ищецът е бил оправдан с Присъда, постановена
на 18.11.2021 г. по в.н.о.х.д. № 1851/2020г. на СГС, НО, 8 възз. състав, на
основание чл. 2, ал.1, т.3, пред. 1 от ЗОДОВ, ВЕДНО със законна лихва върху
главницата считано от предявяване на иска - 07.02.2022 год. до окончателното
изплащане на основание чл. 86 от ЗЗД.
Със същото решение съдът е отхвърлил иска за разликата над
присъденото обезщетение от 4000 лева до претендираното такова от 35 000
лева.
В тежест на прокуратурата и в полза на адв. К., пр. представител на ищеца
е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, на основание
1
чл. 38, ал.2 от ЗА.
Въззивното производство е образувано възоснова на въззивна жалба
подадена от ищеца, с която обжалва като неправилно и необосновано
решението в отхвърлителната му част. В съдебно заседание поддържа
жалбата и направеното в нея искане за отмяна на решението в тази част и
присъждане на допълнително обезщетение в размер на 31 000 лева.
В писмен отговор и в съдебно заседание, Прокуратурата на Р България -
ответник в исковото производство, оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната
част.
Решение № 3411 от 26.06.2023г. , поправено с решение № 4798 от
14.09.2023г. и двете постановени по гр.д. № 1216 по опис на СГС за 2022 г. в
частта, в която е присъдено обезщетение в размер на 4000 лева е влязло в
законна сила, след изтичане на срока за неговото обжалване.
С определение № 12720 от 24.10.2023г. постановено по гр.д. № 1216 по
опис на СГС, първоинстанционният съд е оставил без уважение молба с вх.
№ 65 340/10.07.2023г. от И. Ц. Р., чрез адв. Д. К., с искане за изменение на
решението в частта за разноските, в която има характер на съдебно
определение , на основание чл. 248 от ГПК. Въззивният съд е сезиран и с
частна жалба срещу горепосоченото определение, подадена от ищеца, който
претендира за отмяна и прави искане за увеличение на размера на
присъденото адвокатско възнаграждение с още 300 лева. Писмен отговор на
частната жалба не е постъпил.
Въззивният съд, в съответствие с правомощията посочени в
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, служебно се произнася по валидността на
решението, а по допустимостта в обжалваната част. От извършената служебна
проверка, настоящият въззивен съд приема, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. По същество на спора пред въззивната инстанция,
съдът ограничен от посоченото в жалбата.
Спорът пред въззивния съд е правен и се отнася до размера на
присъденото обезщетение. Ищецът твърди, че сумата от 4000 лева не
съответства на материално правната разпоредба на чл. 52 от ЗЗД. Страните не
спорят по фактите изложени в мотивите на обжалваното решение, които са
свързани с фактическия състав на приложимото материално право – относно
продължителността на наказателното производство, вида на престъплението
2
за което му е повдигнато и поддържано обвинение, влязлата в законна сила
оправдателна присъда, възрастта на ищеца, към датата на повдигане на
обвинението и към датата на приключване на наказателното производство в
съдебната фаза.
Извън мотивите на първата инстанция са останали част от фактите
установени със събраните по делото доказателства, които са относими към
размера на дължимото обезщетение.
Видно от събраните по делото доказателства, оправдателната присъда е
постановена от въззивнен съд, който е отменил осъдителна присъда на
първата инстанция. Следователно в периода от осъждането на първа, до
влизане в сила на съдебния акт на втората съдебна инстанция, подсъдимият е
претърпял вреди изрязващи се в притеснения от факта на осъдителната
присъда. Обвинението е било свързано с мястото, в което упражнява правото
си на труд, т.е. злепоставящо пред работодател, пред колеги и пред клиенти,
тъй като заеманата от него длъжност има публичен характер и се упражнява в
обществено място – магазин.
От показанията на св. Д. се установяват факти, които не са намерили
отражение в мотивите към обжалваното решение. В него не се съдържа
оценка за тяхната достоверност. От съдържанието на протокол № 336 от
31.01.2023г. е видно, че св. Д. познава ищеца преди той да е привлечен по
обвинение в извършване на престъпление от общ характер. Свидетелства, че
е живял с приятелката си, която се е обадила на свидетелката притеснена, че
И. не се е прибрал. Причината за това е била първоначалното му задържане от
органите на МВР, от което следва, че тази свидетелка има непосредствени
впечатления за ищеца преди факта на задържането и след това. Познава
неговите баба и дядо, които също като ищеца са изпитвали срам и страх.
Последвало е разваляне на отношенията с родителите му, които са били
разочаровани от него и са го игнорирали. Свидетелства, че отношенията им
не са възстановени въпреки оправдателната присъда. Спрял е да развива
уменията си по рисуване. Не е могъл да осъществи плановете си да учи в
чужбина, защото е трябвало да бъде на разположение до приключване на
наказателното производство в продължителен период от време. Изпитвал е
недостиг на парични средства. Започвал е да работи на други места, но
временно, а към датата на снемане на свидетелските показания на св. Д.,
ищецът е реализирал макар и със закъснение плановете си да учи в Англия.
Свидетелските показания са останали изолирани в мотивите, поради
3
липсата на други, които да бъдат обсъдени в съвкупност, но въпреки това
възоснова на тях следва извода, че ищецът е имал семейство - родители, баба
и дядо, приятелка, полагал е труд срещу заплащане и обвинението в
извършване на престъпление, свързано с мястото, на което е работил го е
поставило в положение да се срамува пред целия кръг от близки и познати,
а продължителността на воденото наказателно производство го е ограничило
в плановете, които по-късно е реализирал, но със закъснение от 4-5 години.
Други доказателства за настъпили вреди не са били посочени и
съответно не са събрани.
Настоящият въззивен съд, като съобрази, че мотивите в обжалваното
решение обосновано са възпроизвели факти, които са относми към предмета
на доказване и те са в съответствие с доказателствената сила на писмените
доказателства, преценени в съвкупност, включително и с тези, които
въззивната инстанция обсъжда в настоящото решение – възрастта на ищеца,
отражението на обвинението върху семейните му връзки с родители, баба и
дядо, забавените планове да развитие, както и факта, че обвинението е за
престъпление, за което са предвидени наказания лишаване от свобода до осем
години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от
имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7
от НК, приема, че присъденото обезщетение в размер на 4000 лева е
занижено. Съдебният акт е немотивиран в обжалваната част за разликата над
присъдените 4000 лева до претендираните 35 000 лева.
Настоящият въззивен съд, като съобрази, продължителността на
воденото разследване, наличието на първоинстнационна осъдителна присъда,
наложеното наказание, протеста на Прокуратурата, проведено въззивно
производство пред СГС и постановената оправдателна присъда, приема, че на
подсъдимия, който при задържането си е бил на 26 години, а при
приключване на наказателното производство е бил на 33 години, е претърпял
вреди, което са свързани с невъзможността да се придвижва свободно докато
трае наказателното производство, включително и в съдебната фаза, да прави
и реализира планове, които всеки свободен човек има право да планира, да
поддържа с роднини и близки взаимоотношения на доверие и авторитет,
както и свързаните с тях негативни вътрешни преживявания в период от 6
години и 9 месеца /задържан е на 03.02.2016 г. , касационният протест срещу
оправдателната присъда е оттеглен на 12.01.2022г./ приема, че
отхвърленителната част от обжалваното съдебно решение е частично
4
необоснована за разликата над 4000 до 15 000 лева. В останалата обжалвана
част за разликата над 15 000 до претендираните 35 000 лева, решението
следва да бъде потвърдено, тъй като ищецът не е представил доказателства за
претърпени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от воденото
наказателно производство. Съобразно разпределението на доказателствената
тежест, защита на ищеца следва да докаже, всички обстоятелства изложени в
исковата молба. По делото е събрано едно гласно доказателство, което е
недостатъчно да обоснове изводи свързани с всички твърдения изложени в
исковата молба.
По разноските: Във въззивното производство, въззивният жалбоподател
– ищец в исковото производство е представляван от пр. представител, който е
представил договор за правна помощ. От неговото съдържание, се установява,
че защитата е осъществена по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА и се претендира
възнаграждение в минимален размер, такъв, какъвто е предвиден в Наредба
№ 1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения. Издадена от
Висшия адвокатски съвет Обн. ДВ. бр.64 от 23 Юли 2004г., изм. ДВ. бр.2 от 9
Януари 2009г., изм. ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 28
Март 2014г., изм. ДВ. бр.10 от 5 Февруари 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.84 от 25
Октомври 2016г., изм. ДВ. бр.41 от 23 Май 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.7 от 22
Януари 2019г., изм. ДВ. бр.45 от 15 Май 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31
Юли 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г. Съдът на ЕС в
Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 /„Ем акаунт БГ“ ЕООД
срещу „ЗАД Армеец“ АД/ счита, че определянето на минимални размери на
адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с
национална правна уредба е равнозначно на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС
като органичаващо конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на
ЕС. Настоящият съд е обвързан с това решение, поради което не може да
определи размера на възнаграждението по начина, по който е уговорен в
договора, защото в тази част договора се явява нищожен. Разпоредбата на чл.
38, ал.2 от ЗА обаче, свързва положения от адвокат труд във всички случаи да
е възмезден, дори и когато страната не е била в състояние да плати
предварително. От друга страна, правилата на чл. 78 от ГПК изискват
разпределение на разноските, които следва да са ясно определени или поне
определяеми към момента на разглеждане на делото. При липсата на
нормативно определени размери, при липсата на договор, в който да е
5
посочен размера на адвокатската възнаграждение, настоящият въззивен съд
приема, че следва да ориентира решението в частта за разноските според
обичая, който е създаден с ненормативен акт, и който макар неприложим към
настоящия момент е такъв с продължително приложение, за да бъде приет
като източник на право.
В първоинстнационното производство, съдът е присъдил адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, което не съответства на обичайния
размер на адв. възнаграждения, които се присъждат от съдилищата при
материален интерес от присъдените 4000 лева. За този материален интерес,
възнаграждението на адвокат осъществил защита по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА
е в минимален размер от 700 лева, поради което определение № 12720 от
24.10.2023г. постановено по гр. д. № 1216 по опис на СГС, с което
първоинстанционният съд е оставил без уважение молба с вх. № 65
340/10.07.2023г. от И. Ц. Р., чрез адв. Д. К., с искане за изменение на
решението в частта за разноските е неправилно и следва да бъде отменено.
Във въззивното производство, с оглед изхода от спора разноски се
следват в полза на пр. представител осъществил защита, които следва да
бъдат съобразени с материалния интерес. Според обичая, адвокатския труд
за допълнително присъдено обезщетение от 11 000 лева е в размер на 1 390
лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ С решение № 3411 от 26.06.2023г. , поправено с решение №
4798 от 14.09.2023г. и двете постановени по гр.д. № 1216 по опис на СГС за
2022г. в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска на И. Ц.
Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, кв. ***, ул. „***“ № ***, предявен
против Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София,
бул.“Витоша“ №2 за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени
вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 201, вр. мл.18, ал.1, вр. чл.26, ал.5, вр. ал.1 от НК, за
което ищецът е бил оправдан с Присъда, постановена на 18.11.2021 г. по
в.н.о.х.д. № 1851/2020г. на СГС, НО, 8 възз. състав, за разликата над
присъдените 4000 лева до 15 000 лева, на основание чл. 2, ал.1, т.3, пред. 1
от ЗОДОВ, ведно със законна лихва върху главницата считано от предявяване
6
на иска - 07.02.2022 год. до окончателното изплащане на основание чл. 86 от
ЗЗД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София,
бул.“Витоша“ №2 да заплати на И. Ц. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, кв.
***, ул. „***“ № ***, допълнително 11 000 /единадесет хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди, претърпени
в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 201,
вр. мл.18, ал.1, вр. чл.26, ал.5, вр. ал.1 от НК, за което ищецът е бил оправдан
с Присъда, постановена на 18.11.2021 г. по в.н.о.х.д. № 1851/2020г. на СГС,
НО, 8 възз. състав, на основание чл. 2, ал.1, т.3, пред. 1 от ЗОДОВ, ВЕДНО
със законна лихва върху главницата считано от предявяване на иска -
07.02.2022 год. до окончателното изплащане на основание чл. 86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3411 от 26.06.2023г. , поправено с
решение № 4798 от 14.09.2023г. и двете постановени по гр.д. № 1216 по опис
на СГС за 2022 г., в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил
иска за разликата над 15 000 лева до претендираните 35 000 лева, ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска - 07.02.2022
год. до окончателното изплащане на основание чл. 86 от ЗЗД.
Решение № 3411 от 26.06.2023г. , поправено с решение № 4798 от
14.09.2023г. и двете постановени по гр. д. № 1216 по опис на СГС за 2022 г. в
частта, в която е присъдено обезщетение в размер на 4000 лев е влязло в
законна сила с изтичане на срока, за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София,
бул. “Витоша“ №2 да заплати на адв. Д. Г. К. с № ********** от САК сумата
от 1390 /хиляда триста и деветдесет/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред
въззивния съд, на основание 38, ал.2 от ЗА.
ОТМЕНЯ определение № 12720 от 24.10.2023г. постановено по гр. д. №
1216 по опис на СГС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София,
бул. “Витоша“ №2 да заплати на адв. Д. Г. К. с № ********** от САК
допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, за
7
осъществено процесуално представителство по гр. д. № 1216 по опис на СГС
за 2022г., на основание чл. 38, ал.2 от ЗА.
Решението може да се обжалва пред върховен касационен съд на Р
България в едномесечен срок от ръчване на препис от настоящия съдебен акт
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8