№ 332
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500358 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. И. Щ. и Б. Д. Щ. против решение
№ 38/ 04.03.2024г. по гр.д.№ 301/2023г. на РС-Ихтиман, с което е уважен
предявения от И. А. Щ. иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и е развален
договора за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка
и гледане, обективиран в нотариален акт № 19, том Трети,дело
№910/1997г.,издаден на 31.07.1997г. от нотариус при РС-Ихтиман,по
отношение на ½ ид.ч. от дворно място с площ 495 кв. м. по нотариален акт, а
по скица 540 кв.м в гр.К. , ул.“К.иМ.“ № 23,съставляващ имот пл.№ 445 в
кв.100 ,ведно с построените в него масивна жилищна сграда със ЗП 64 кв.м и
гараж със ЗП 12 кв.м; отхвърлен е искът на Б. Щ. срещу И. А. Щ. за
заплащане на сумата 3327.50 лв., представляваща стойността на извършени
подобрения ; отхвърлен е искът на Е. Щ. срещу И. Щ. за сумата 3327.50
лв.,представляваща стойността на извършени подобрения и ответниците са
осъдени да заплатят разноски в размер на 50 лв. държавна такса и 600 лв.
адвокатски хонорар.Релевират се оплаквания за необоснованост,нарушение
на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила.Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на иска,предявен
от И. Щ.,както и присъждане на разноски за двете инстанции.Съдът
неправилно кредитирал и интерпретирал показанията на свидетелите Н. и
Н..Съдът игнорирал факта,че свидетелят Н. бил силно пристроастен във вреда
на Б. Щ. като по повод на скандал се намесила полиция.Ответницата била в
забава,тъй като отказала предложената й сума за издръжка и дори инициирала
1
наказателно производство против въззивниците.Не било отчетено
обстоятелството,че И. получавала цялата рента за общите земеделски имоти и
че сметките за вода и елесктроенергия били плащани от Е. и Б.,въпреки че И.
била запазила правото да ползва приземния етаж.Съдът игнорирал
показанията на свидетелите Д. и З.,че Б. и Е. снабдявали И. с дърва за огрев,
продукти,храна,консерви за зимата,лекарства от Австрия.И. предявила иск за
разваляне на договора ,без да е отправила покана по чл.87, ал.1 ЗЗД.
Неправилно приел,че искът за разваляне на договора не е погасен по давност
предвид твърдението в исковата молба,че Б. и Е. не изпълнявали
задълженията си от момента на смъртта на съпруга.Съдът приел,че давност
тече от всеки отделно неизпълнение,но в случая изобщо нямало
неизпълнение.Ирелевантен бил фактът,че и други близки помагали
инцидентно на И..Истинските мотиви на ищцата не били базирани на
неизпълнение на договора за издръжка и гледане, а на конфликт,възникнал по
повод продажбата на друг имот.Насрещните искове за стойността на
подобренията били неоснователно отхвърлени.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.Първоинстанционният съд
обосновано приел,че Е. и Б. пребивавали всяка зима в Австрия за няколко
месеца, а и през останалото време не полагали никакви грижи.Нямало
доказателства, че И. е отказала съдействие за изпълнение на задълженията.Б.
и Е. могли да трансформират задължението си за полагане на грижи в
пари,което не направили.Задължението за гледане и издръжка е неделимо и не
търпи забава,поради което кредиторът не дължи отправяне на покана за
доброволно изпълнение.Плащането на консумативите не съставлявало точно
изпълнение.Грижите следвало да бъдат полагани системно и ежедневно.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира въззивната жалба процесуално допустима, но неоснователна.
По делото е безспорно,че процесните имоти са прехвърлени на
31.07.1997г. от Д. Б.ов Щ. и И. А. Щ. на техния син Б. Щ. срещу задължение
да ги гледа и издържа докато са живи,при запазване пожизнено на правото на
ползване на целия приземен първи етаж и обслужващите го части. Д. Щ. е
починал на 22.05.2017г. и е оставил наследници освен съпругата си И., син Б.
и дъщеря Ю. Д.а А..Ищцата твърди,че през 1998г. синът и снахата заминали
да живеят в Австрия и се прибирали само през лятото.Не изпращали издръжка
и не полагали никакви грижи.Ответниците са заявили,че през 2010г. се
завърнали от Австрия и постоянно живеят на втория етаж на същата къща,
която обитават родителите на Б..От този момент непрекъснато и постоянно
осигурявали грижи и издръжка в натура.Докато били в Австрия изпращали
паричен еквивалент чрез дъщеря си З. и родителите нямали никакви
оплаквания.След 2010г. изградили в имота масивна тухлена стена;през 2005г.
подменили улуците; през 2016г. подмазали покрива;през 2010г. сменили
дограмата;през 2001г. направили подово отопление;през 2010-
2012г.извършили подробно описани ремонти и подобрения.Общата стойност
възлизала на 13 310 лв. за целия имот,поради което претендират половината от
сумата.Възразяват за изтекла давност ,тъй като от смъртта на Д. до
предяваване на искана 07.04.23г. изтекли повече от пет години.
2
За да уважи иска за разваляне на договора, съдът е приел,че двете групи
свидетели-Н. и Н. от една страна, и З. и Д.-от друга- са
противоречиви.Показанията на Н. и Н. били логични и последователни, а
също така тези свидетели имали непосредствени наблюдения.Обратното
важало за З.,която живеела постоянно в Австрия , и Д.,която ходела на гости
Б. и Е. веднъж на два месеца.Съдът не е коментирал заинтересованост и
пристрастност на свидетите,но в случая такава съществува както при първата
група сведетели,така и при свидетелката З., поради семейни и родствени
връзки с ответниците и с дъщерята на ищцата.По делото е безспорно,че
отношенията са много влошени през последните няколко години –видно от
постановление за отказ да се образува досъдебно производство №
1408/16.02.23г.на РП.Самоков, И. се е оплакала от битови скандали след
26.09.2022г.Свидетелят Н. посочва,че отношенията са влошени от 4 -5
години.Същественото в случая обаче е невъзможността въззивниците да
полагат грижи за И. през месеците,когато пребивават в Австрия.И. е 91 години
и 10 месеца и категорично се нуждае от ежедневни грижи.Въззивниците
признават,че прекарват време при дъщеря си в чужбина и не твърдят,че са
гарантирали и организирали сигурна,пълноценна ,ежедневна и непрекъсната
грижа от трето лице.Независимо от средствата,които са и предоставяли през
годините назад във времето,плащането на сметките и прочие,които
съставляват морален дълг,приобретателите на имота са длъжни да осигурят на
И. „гледане и издръжка“доживотно в пълен размер.Уговорката за получаване
на цялата рента от други имоти е предмет на различен договор и не е за сметка
на задълженията по процесния алеаторен договор.Що се отнася до
подобренията в имота,въззивниците изобщо нямат право на обезщетение и не
могат да се считат за обогатени при положение,че разноските за основен
ремонт ,текущи ремонти и пр.са правени в периода,когато са били
собственици и са ползвали имота.Настоящият състав споделя изводите на
първоинстанционния съд от фактическа и правна страна и намира,че
законосъобразно е уважен първоначалният иск и са отхвърлени предявените
при условие на евентуалност насрещни искове.Ето защо решението следва да
бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/04.03.2024г. по гр.д.№ 301/2023г. на
РС-Ихтиман.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4