РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. Русе, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520100222 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл.52 от ЗЗД.
Ищцата СТ. Н. СТ., действаща като майка и законен представител на
малолетното дете К.К.И., твърди, че в късния следобед на 05.06.2021 г.,
докато се разхождали цялото семейство в гр.Р., в района, в който живеели,
със съпруга й, двете деца и нейната майка, вървели по ул.„М.“, в посока ЖП-
гарата. Наближавайки кръстовището на ул. „М.“ с ул. „М.Л.“, синът й
Константин Ицов се запътил към контейнера, за да изхвърли опаковката си от
сладоледа. Когато стигнал почти до контейнерите, от задната им страна
изскочило голямо мърляво улично куче и нападнало детето. Всичко се
случило много бързо. Останалите били на около 20 м. от инцидента. Когато
видели, че кучето се нахвърля върху сина им, ищцата и съпругът й веднага се
затичали, за да му помогнат. Въпреки това синът им вече бил ухапан от
кучето на две места. След като се затичали към тях и започнали да викат,
кучето избягало в посока бул.„Ц.О.“. Същото било сравнително голямо, с
жълтеникава рижава козина. Според ищцата със сигурност е било улично, без
каишка и намордник, нямало и човек наблизо, като евентуален негов
собственик. Външният му вид, както и факта, че било до контейнерите,
1
показвало, че същото е безстопанствено.
След като стигнали до детето си, същото било на земята, съборено от
кучето, плачело, защото изпитвало силна болка и било много изплашено.
Установили, че Константин е ухапан на две места - в областта на
предмишницата на лявата ръка и в областта на лявата гръдна половина.
Постарали се да поуспокоят сина си, прибрали се вкъщи, промили раните с
риванол и впоследствие с йодасепт. Детето, като се поуспокоило, обяснило,
че кучето първо го ухапало по лявата ръчичка, след това и по телцето от
лявата страна. Родителите потърсили и медицинска помощ. Първо посетили
клиника „Мобилмед“ и от там ги посъветвали да потърсят помощ от спешно
отделение към УМБАЛ „Канев“. В спешното поделение на посочената
болница детето било прегледано от лекар и му била поставена диагноза
„ухапване или удар от куче“. Лекарят промил раните и ги превързал.
Закупили инжекция против тетанус, която била поставена в „Мобилмед“. В
началото на следващата седмица с детето посетили личния му лекар д-р С., за
да му направи промивки на раните и да му сложи нови превръзки. След това
ищцата в продължение на още две седмици промивала раните и сменяла
превръзките на детето вкъщи.
С.С. твърди, че след този инцидент синът й не спял спокойно и
пълноценно, бил напрегнат в съня си и се будел много често. Раните
предизвиквали много силни болки и той често плачел от тях. Тези болки
продължили около месец. И до момента детето изпитвало страх при всяко
излизане, да не би отново да му се случи същото, тъй като в района, в който
живеели, се виждали и други бездомни кучета. Всеки път, когато детето
видело куче, дори и със стопанин и на каишка, се криело зад баща си или
майка си. И до момента изпитвало неистов страх от кучета и се страхувало да
не го ухапят отново. Страх го било дори от куче, което било затворено в лек
автомобил.
Ищцата счита, че Община Русе следва да носи отговорност за
претърпените болки и страдания и психическо разстройство на малолетното
дете Константин Ицов, тъй като общинските власти не положили достатъчно
грижи за неналичието на опасни, бездомни, скитащи на територията на
общината кучета и по този начин не е изпълнила задълженията си, вменени й
в Закона за защита на животните.
2
Претендира ответникът да бъде осъден да й заплати, като майка и
законен представител на малолетното дете К.И., сумата 5000 лв.,
представляваща обезщетение за нанесените на детето неимуществени вреди,
резултат от ухапване от бездомно куче на територията на Община Русе, на
05.06.2021 г., ведно със законната лихва от същата дата и разноските,
направени по делото.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага
твърдения за недопустимост и неоснователност на претенцията. Оспорва
същата и по размер. Счита, че Община Русе не е процесуално легитимиран
ответник, тъй като липсват доказателства малолетният ищец да е ухапан от
улично куче. По делото липсвали данни законните представители на ищеца
непосредствено след посочения инцидент да са уведомили съответни лица с
ветеринарни и медицински компетенции, които да заловят и идентифицират
съответното куче. Без своевременна реакция счита, че на практика не е
възможно да се установи кучето, осъществило твърдяното непозволено
увреждане. Заявява, че на основание чл.40, ал.1-5 от Закона за защита на
животните, в Община Русе е приета и се осъществява програма за овладяване
популацията на бездомните кучета. С оглед представения годишен отчет на
Приюта за безстопанствени животни, Община Русе твърди, че е предприела
необходимите действия за овладяване на популацията и мероприятия по чл.48
и чл.50 от ЗЗЖ за предотвратяване агресивното поведение на кучетата. Счита,
че описаните неимуществени вреди под формата на негативни и емоционални
състояния са силно преувеличени и непроявили се. Счита, че е възможно
твърдените увреждания и симптоми да бъдат породени по друг механизъм и
начин. Счита, че претендираните неимуществени вреди са неоснователни и
прекомерни по размер, неотговарящи на причинените увреждания. При
определяне размера на обезщетението следвало да се вземе предвид, че в
приложеното по делото СМУ нямало данни за сериозни увреждания,
налагащи хирургична намеса, както и наличието на последващи усложнения.
Можело да се направи и обосновано предположение за правилно развиващ се
кратък възстановителен процес, без трайни увреждания.
Моли да бъде постановено решение за прекратяване на производството
по делото, поради липса на пасивна процесуална легитимация. В условията на
евентуалност, моли да се отхвърлят претенциите на ищеца като
3
неоснователни и недоказани. В случай, че се приеме предявеният иск за
допустим и основателен, счита претенцията като прекомерна, неотговаряща
на претърпените вреди. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
От ангажираните по делото гласни доказателства – свидетелските
показания на К.И.-баща на малолетния К. и З.К.-баба на детето, се
установяват изцяло изложените в исковата молба твърдения, а именно: На
05.06.2021 г. цялото семейство било на разходка около в района на центъра на
гр.Р, в посока ЖП-гарата, заедно с бабата на децата. Десетгодишният Кси
изял сладоледа и се запътил напред към контейнерите, намиращи се на
кръстовището на ул.“М.“ с ул.“М.Л.“, за да си изхвърли опаковката. В този
момент зад контейнерите излязло куче, което нападнало детето – съборило го
на земята и го нахапало на две места. Останалите били на около 20 метра от
инцидента. Родителите на момчето хукнали към него и започнали да викат.
Докато стигнат до сина си, кучето избягало. К бил на земята, плачел, тресял
се от уплаха, а по дрехите му имало кръв. Родителите му го поуспокоили,
прибрали се в къщи, съблекли му дрехите, за да видят къде е нахапано и след
това завели детето в спешното отделение на УМБАЛ „Канев“-Русе. Там
детето било прегледано, раните били промити и превързани, а след това му
била поставена и инжекция против тетанус.
Около три седмици ищцата промивала и превързвала раните на детето.
След инцидента то се страхувало и спяло при майка си. Будело се от кошмари
и плачело. Около месец Константин имал болки от незарасналите рани,
особено при обличане и събличане на дрехи. Изпитвал страх от кучета, който
продължавал и досега. Страхувал се да излиза сам навън, а когато излиза с
някой от близките си го хваща за ръка, страхува се дори от куче, затворено в
кола. Цялото семейство избягва разговорите за кучета.
Според свидетелите кучето било жълтеникаво-рижаво на цвят, не много
малко, мърляво, неугледно, без нашийник, улично куче, помияр.
Съобразявайки приложения лист за преглед на пациент от 05.06.2021 г.,
изд. в 20.45 ч., съдебномедицинското удостоверение от 09.06.2021 г. и след
4
личен преглед на детето, по делото е изготвено и прието заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза, придружено с цветни снимки на
травмите. От същото, както и от подробното изслушване на вещото лице в
съдебно заседание се установява, че в резултат на инцидента от 05.06.2021 г.
Константин Ицов е получил разкъсно-контузна рана на лявата предмишница,
охлузвания и кръвонасядания на лявата предмишница и лява гръдна
половина. Установените увреждания отговарят да бъдат получени при
ухапване от куче. При него има характерна особеност, поради анатомията на
захапката. Кучето дърпа тъканта и остават по-сериозни наранявания. Цялата
морфология отговаря на ухапване от куче. Установените увреждания по
медико-билогичен признак следва да се преценяват като разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Възстановителният период по
отношение на раната е около 2-3 седмици, а на охлузванията – около 7-10
денонощия. Болките са значителни след ухапването и първите часове след
него, като затихват в следващите няколко денонощия. Но болки има и при
обработката на раните, и като се притисне механично раната, например при
сън. При хора, ухапани от кучета, емоционалната реакция е по-изразена, с по-
висока стойност при нова среща с куче. Оздравителният процес в случая е
протекъл в обичайния си ход.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът приема, че предявеният иск е частично основателен. Общината
следва да носи отговорност за неимуществени вреди от непозволено
увреждане по реда на чл.49 от ЗЗД, тъй като е налице бездействие на нейните
органи във връзка със задължението за изолиране на безстопанствени кучета
в определените за това места. В ЗЗЖ и ЗВМД липсва легална дефиниция на
понятието „безстопанствени животни”, поради което тя следва да бъде
изведена по метода на изключението, т.е. безстопанствените кучета са
кучетата, които не са домашни, в това число домашни любимци, кучета за
служебни, ловни и други цели по смисъла на чл.172 - чл.178 от ЗВМД и не
представляват диви животни по смисъла на т.6 от § 1 от ДР на ЗЗЖ. В случая
от свидетелските показания се установява, че детето на ищцата е нападнато и
ухапана именно от безстопанствено куче. Последното било без каишка,
мърляво, неугледно, изскочило зад контейнерите, а след това избягало, без
наблизо да е имало човек с него.
5
Разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ изрично поставя безстопанствените
кучета под надзора и грижите на общините, като последните са задължени,
съгласно чл.50, т.2 от същия закон, да вземат всички мерки за
предотвратяване агресивното поведение на кучетата към хората. В тази
връзка неоснователно е възражението на ответника, според което тези
задължения са били надлежно изпълнявани от неговите служители, поради
което отговорност по чл.49 от ЗЗД не възниква. Елементите от фактическия
състав на този иск са посочени в Постановление № 7 от 29.XII.1958 г.,
Пленум на ВС, а именно следва да са налице вреди, причинени на
пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което ответникът е
възложил работа, те да са настъпили при или по повод нейното изпълнение и
прекият деликвент да има вина за причиняването им. Обстоятелството, че
малолетният Константин е бил ухапан от безстопанствено куче, сочат именно
на неизпълнение на тези задължения на общината. Задължението за
овладяване популацията на безстопанствените кучета и предотвратяването
проявите на агресия на животните към хората е задължение за резултат, а не
за поведение.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е доказан по
своето основание. От представените писмени доказателства и заключението
на вещото лице се установят конкретните наранявания които е получило
детето, а именно: разкъсно-контузна рана на лявата предмишница, охлузвания
и кръвонасядания на лявата предмишница и лява гръдна половина. На
малолетния ищец е причинено разстройство на здравето, неопасно за живота.
Наложило се поставянето на инжекция против тетанус, както и
продължително време промиване и превързване на раните, от което детето е
търпяло допълнителни болки. По делото няма данни за настъпили
усложнения и според експерта оздравителният процес е протекъл в
обичайния си ход, като е продължил около 3 седмици след ухапването. От
показанията на бащата и бабата на Константин се установяват и психическите
травми, които момчето е претърпяло в резултат на инцидента и тяхната
продължителност, надхвърляща периода на физическото му оздравяване.
Детето и до сега продължава да изпитва страх при среща с куче.
По отношение размера на настъпилите неимуществени вреди, съдът
намира за установено следното: Те представляват настъпилото увреждане на
6
телесното здраве на ищеца, както и нарушаване на нормалното му душевно и
психическо здраве. Размерът на същите следва да се определи по
справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Както е посочено и в
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС, понятието
"справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства . Съдът, като взе предвид
характера на телесното увреждане, причинените от него болки и страдания, с
оглед крехката му възраст, причинената на ищеца психическа травма,
изразяваща се в уплаха, притеснения и страх от ново ухапване от куче, както
и икономическите условия в страната към момента на увреждането, следва за
цялостното обезщетяване на пострадалия за претърпените неимуществени
вреди, Община Русе да му заплати сумата от 3 000 лева – обезщетение за
причинени неимуществени вреди.
С оглед гореизложеното, предявеният иск следва да бъде уважен до
този размер, а за горницата до 5000 лева да се отхвърли като неоснователен.
Върху размера на главницата следва да се присъди и законна лихва от датата
на деликта – 05.06.2021 г.
С оглед изхода на спора, на законния представител на малолетния ищец
следва да се присъдят и деловодни разноски, съразмерно на уважената част от
иска. Ответникът също има право на юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от претенцията. След компенсация на
насрещните задължения на страните, в полза на ищцата следва да се присъдят
деловодни разноски в размер на 468 лв.
Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от кмета Пенчо Милков, с
адрес: гр.Русе, площад „Свобода” № 6, да заплати на К.К.И., с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител СТ. Н. СТ., с ЕГН
**********, сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане – ухапване от
безстопанствено куче на територията на Община Русе на 05.06.2021 г., ведно
със законната лихва, считано от 05.06.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и 468 лева разноски по компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска в
7
останалата му част над сумата 3000 лв. до претендираните 5000 лв., като
неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе:_______________________
8