Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.***, 12,11,2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.дело №4267 по описа на
съда за
Пред РС ***
е постъпила искова молба от А.Р.В., ЕГН **********,***, чрез адв.И.А. ***, ЕИК
*********, ***, представлявана от ***. В ИМ се твърди, че на 19,04,2019 г.
около 10,00 ч., в гр.***, в района на кръстовището на ***, ищецът, който
управлявал велосипед, бил нападнат от две бездомни кучета – черно и бяло с
черни петна, които го ухапали по десния крак в областта на подбедрицата. Твърди
се, че свидетел, преминаващ по това време с автомобила си, бил И.И.Т.. Сочи се,
че ищецът веднага посетил личния ли лекар, където раната му била превързана, и
бил насочен към противобесен кабинет за поставяне на ваксина. Сочи се, че
ищецът преживял силна уплаха за личността и здравето си, претърпял остри болки
по време на ухапването и след това – при обработка на раната и при
неколкократното й превързване, при поставяне на всяка от противобесните
ваксини, както и психическа травма от инцидента, които му причинил стрес и неприятни емоционални преживявания. Твърди
се, че Общината следва да обезщети претърпените от ищеца неимуществени вреди. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да присъди обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, стрес и
неудобства, в размер на 2000,00 лева /частичен иск от общо 4000,00 лев/, ведно
със законната лихва от 19,04,2019 г. до окончателното й изплащане. Претендират
се деловодни разноски. В с.з. процесуалният представител на ищеца – адв.Д.,
моли съда да уважи претенцията и да се присъди исканата за обезщетение сума в
размер на 2000,00 лева.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът Община *** депозира писмен отговор чрез юрк.К.Ц., в
който сочи, че искът е допустим, но е неоснователен. Сочи се, че не става ясно
как е установено, че кучетата са бездомни и без стопанин. Твърди се, че
Общината има задължение да реагира, но само при сигнал, а такъв няма
регистриран за посоченото място. Сочи се, че искът е прекомерно завишен по
размер. Претендират се разноски. В с.з. процесуалният представител на Община ***
моли съда да отхвърли иска, тъй като претенцията на ищеца е останала
недоказана.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на
страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното :
От
представеното копие от медицинско направление изх.№27/19,04,2019 г. от доктор ***се
установява, че същото е издадено на ищеца, който е насочен към Инфекциозен
кабинет с диагноза – Ухапване от куче. В направлението е отразено, че на
пациента е направена ваксина ТАТ 0,5 сс, серия А0801-05. На обратната страна на
направлението са отразени и поставените по схема на ищеца пет броя противобесни
ваксини.
От
заключението по изготвената СМЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено, се установява, че причинените на ищеца увреждания са
довели до продължителни болки и страдания, с временно, неопасно за живота
разстройство на здравето. ВЛ е посочило, че след ухапване от куче задължително
се поставя ваксина против тетанус и противобясна ваксина, като болките при ваксинирането
са подчертано силни за не по-малко от месец.
От
показанията на свидетеля И.Т. се установява, че на процесната дата шофирал по ***,
и на кръстовището с ***видял две кучета как се спускат към човек, каращ колело,
и едното го захапало за крака. Свидетелят сочи, че възприел случващото се от
около два метра, спрял за малко, за да види как е пострадалия и продължил, тъй
като трябвало да освободи пътя.
От
заключението по изготвената СПЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено, се установява, че резултатите от психометричното
изследване и проведеното интервю не обективират наличието на симптоми на посттравматично
разстройство. ВЛ е посочило, че установените емоции на страх и тревога не са
довели до съществени нарушения в извършването на рутинни ежедневни действия; не
са обективизирани постоянно безпокойство, чувство за невъзможност за справяне със
ситуацията, намалена социална активност, нарушена възможност за самоконтрол,
което дава основание да се отрече наличието на сериозно разстройство в
адаптацията у ищеца вследствие претърпения инцидент, съответно не е налично и
посттравматично стресово разстройство. В заключение ВЛ посочва, че спомена за
инцидента предизвиква все още отрицателна емоционална реакция, като не е
преработен на рационално ниво. Според ВЛ случилото се е предизвикало негативни
емоционални и психически изживявания за ищеца, които са го поставили в
състояние на стрес, пълното преодоляване на който би могло да се случи при
търсене на специализирана помощ.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За да се
реализира деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД следва да са налице
няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място трябва да е
извършено определено деяние /действие или бездействие/, което да е
противоправно и виновно. Противоправността винаги и безусловно е свързана с
нарушаването на определени правни норми. Вината се предполага до доказване на
противното, т.е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е
действувал виновно и да се освободи от отговорност. Формите на вината /умисъл и
непредпазливост/ са визирани в разпоредбата на чл.11 от НК, но се използуват и
от гражданското право. Следващ съществен елемент на непозволеното увреждане е
вредата. Тя може да бъде имуществена и неимуществена /морална/, но във всички
случаи подлежи на възстановяване само, ако е в причинна връзка с
противоправното и виновно деяние на дееца.
Както бе посочено по-горе, за да
получи защита увреденото лице, респективно за да бъде ангажирана деликатната
отговорност на причинителя /причинителите/, възникнала, поради виновно
неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, е необходимо
едновременно да са налице следните предпоставки:
Първо, наличието на деяние, което се изразява в
някакво действие или бездействие. Съдът приема, с оглед на обсъдените
по-горе доказателства, че този елемент от ФС е налице - под формата на
бездействие. Съгласно Закона за защита на животните и Закона за ветиринарномедицинската
дейност, ответника е задължен да контролира, ограничава и овладява популацията
на бездомните кучета на територията на общината. Въпреки разпределената
доказателствена тежест с определението по чл.140 от ГПК, ответника не е оборил
твърдението на ищцата, че кучето е безстопанствено, като не е ангажирал
доказателства за надлежна регистрация на кучето, съгласно чл.37 от Закона за
защита на животните и Глава 7, Раздел VI от Закона
за ветеринарномедицинската дейност. Тук следва да се отбележи, че
доводите на процесуалния представител на ответника в писмените бележки, че ищеца
не е доказал ухапването да е причинено от бездомно куче, са неоснователни,
доколкото именно в тежест на ответника е било да установи, че кучето има
регистрация, респективно собственик.
Съгласно
чл.40 и сл. от Закона за защита на животните, предвидено е приемане на програми
от общинските съвети за овладяване популацията на безстопанствените кучета и
предвиждане на средства за изпълнението им; изграждане
от органите на местната власт на приюти за безстопанствени животни и т.н.
Въпреки че не е представена по делото, на съда е служебно известно, че в Община
*** има приета Общинска програма за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета на територията на Община ***. Случилият се с ищеца
инцидент обаче сочи на неизпълнение на задълженията на Общината за
осъществяване на адекватен надзор върху безстопанствените кучета на нейната
територия.
Вторият елемент от фактическия състав по чл.45
от ЗЗД е противоправност на деянието, тоест изискването е със същото да е
нарушен закона, без да е необходимо да е извършено престъпление. Неизпълнението
на задълженията на Общината, свързани с надзора на безстопанствени кучета на
нейна територия безспорно е противоправно, тъй като не са изпълнени
задълженията, вменени с цитираните по-горе Програма за овладяване на популацията
на безстопанствени кучета и ЗЗЖ.
Вината, като елемент от ФС,
както бе посочено по-горе, се предполага до доказване на противното – тоест
причинителят /причинителите/ на увреждането може да доказва, че не е действувал
виновно и да се освободи от отговорност, каквито доводи не са наведени в
конкретния случай.
По отношение на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът
счита, че е безспорно установено тяхното настъпване, както и пряката
причинно-следствена връзка с бездействието на ответника.
Размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определено по
справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД, при съобразяване на конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на
извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените
морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968 г.
То трябва
да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други
случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така
че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките – по-ниско. При
формиране на изводите си досежно справедливото обезщетение съдът изцяло
кредитира заключенията на ВЛ по изготвените СМЕ и СПЕ. Безспорно ищецът е
претърпял физическа болка от самото ухапване - този извод е логичен при
установеното накърняване физическата цялост на тялото, като ищецът е продължил
да изпитва болка и при поставяне на задължителните пет противобесни ваксини. Нападението
от животни, движещи се на глутница, и последвалото захапване от едно от тях, е
от естество да предизвика силна уплаха у всеки. Макар и да не е развил
посттравматично стресово разстройство, то случилото се е предизвикало негативни
емоционални и психически изживявания за ищеца, които са го поставили в
състояние на стрес.
Съобразявайки
в тяхната взаимовръзка всички събрани доказателства, съдът намира, че по делото
е установено, че ищецът е търпял физически болки с продължителност поне около
един месец – период, през който раната е зараствала, и са поставяни
противобесните ваксини.
С оглед на
изложеното и съобразявайки формираната съдебна практика по размера на
присъжданите обезщетения с оглед конкретните наранявания и последици,
настоящият състав намира, че обезщетение в размер от 2000,00 лева справедливо
обезщетява претърпените от ищеца болки и страдания. Ето защо исковата претенция
следва да бъде уважена изцяло.
Доколкото
претърпените неимуществени вреди произтичат от непозволено увреждане и предвид
разпоредбата на чл.86, ал.1 вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответника дължи и заплащане
на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на
увреждането – 19,04,2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
С оглед
изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените деловодни разноски в общ размер на 650,00 лева съгласно приложения
списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл.45 вр.чл.49 вр.чл.52 от ЗЗД ОБЩИНА ***, ЕИК *********, ***, представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Р.В., ЕГН **********,***, сумата
от 2 000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие ухапване от безстопанствени
кучета на 19,04,2019 г. в гр.***, в района на кръстовището на ***, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 19,04,2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ОБЩИНА ***, ЕИК *********, ***, представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Р.В., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в общ
размер на 650,00 лева.
Решението
може да се обжалва пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: