Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ 83 13.12.2013г. гр.Търговище
Търговищкият
окръжен съд Наказателно отделение
На тринадесети
ноември две хиляди и тринадесета година,
В открито
съдебно заседание в следният състав :
Председател:А.П.
Членове: Й. И.
ХРИСИМИР
ПРОЙНОВ
Секретар: Т.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия П.,
в.ч.х.д. № 207 по описа за
2013г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. от НПК
Постъпила е жалба от Г.Т.И. *** ЕГН-**********
против Присъда №170 от 25.09.2013г. постановена по НЧХД № 140/2013 година от П.я
районен съд, с която съдът е признал Г.Т.И.
за виновен в това, че на 26.11.2012 г., около 15.00 ч., в землището на с.к., общ.П., е причинил на
г. В.П., лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана
по теменната област на главата, с което му е причинил временно разстройство на
здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130,ал.1 НК,като
го е освободил отнаказателна отговорност и му налага административно наказание
ГЛОБА в размер на 1 000 лв. , на основание чл.78а,ал.1 НК. Със същата присъда съдът е осъдил Г.Т.И. да заплати на
пострадалия П. сумата 300 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания в резултат от увреждането, ведно със законната лихва от деня
26.11.2012 г., до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил в
останалата част предявеният граждански
иск до размера от 2000 лв. , като неоснователен и недоказан.Г.И. е осъден да ЗАПЛАТИ на
пострадалия П. сумата 322 лв. за направените по делото разноски, в т.ч. 150 лв.
за адвокатски хонорар, 12 лв. д.т. за образуване и водене на
делото, 35 лв. депозит за призоваване на свидетели, 5 лв. за издадено
съдебно удостоверение и 120 лв. за вещо лице. , както и да заплати за
разноски по делото сумата 50 лв. /петдесет лева/, представляваща 4 % д.т. върху
уваженият размер на гражданския иск – по бюджета на съдебната власт, по сметка
на ПРС.
Със същата присъда ПРС е признал за виневен подсъдимия Г.В.П. в това, че на
26.11.2012 г., около 15.00 ч., в землището на с.к., община П., при превишаване
условията на неизбежна отбрана, дължащо се на уплаха и смущение, е причинил на
пострадалия Г.Т.И. средна телесна повреда изразяваща се в счупване на лакетната
кост на лявата предраменница в долната й трета, с лека дислокация на
фрагментите, с което му е причинил трайно затрудняване движението на лявата
ръка, като е действал в състояние на силно раздразнение, причинено от
пострадалия с друго противозаконно действие /продължаваща незаконна паша в чужд
имот/, от което е било възможно да настъпят тежки последици за неговото
имущество – престъпление по чл.132,ал.1,т.2, във вр. с чл.129,ал.1 и
ал.2 от НК, поради което и на основание чл.12,ал.4 от НК НЕ ГО Е НАКАЗАЛ. Осъдил е Г.П. да заплати на
пострадалия Г.Т.И. сумата
1000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в
резултат от увреждането, ведно със законната лихва от деня 26.11.2012 г., до
окончателното изплащане на задължението, като е ОТХВЪРЛИЛ в останалата му част
предявеният граждански иск до размера от 7 000 лв., като неоснователен и
недоказан. ПРС е
осъдил Г.П. да заплати на пострадалия Г.И. сумата от 697
лв. за направените по делото разноски, - 300 лв. за адвокатски хонорар, 12 лв.
д.т. за образуване и водене на делото, 5 лв. за снабдяване със съдебно
удостоверение и 380 лв. за вещи лица, от които 120 лв. за приетата СМЕ и 260
лв. за приетата експертиза, и ДТ върху уважената част гр.иск.
В
постъпилата жалба от Г.Т.И. срещу Присъдата на ПРС се твърди,че присъдата е незаконосъобразна и
неправилна, като моли същата да бъде отменена, и се постанови нова присъда с
която Г.В.П. да бъде признат за виновен, и същият да бъде осъден да
заплати в пълен размер от седем хиляди
лева предявеният граждански иск, както и направените разноски по делото.
Съдът, като
провери жалбата и изцяло
правилността на Присъдата прие
за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
материалите по делото се установява по безспорен начин,че Подсъдимият Г.В.П. е предаден на съд
по реда на чл. 247,ал.1,т.2 НПК по обвинение за това, че „на 26.11.2012 г., около 15.00 ч., в
землището на с.к.,, общ.П., в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с друго насилие, обида, клевета или с друго противозаконно
действие, от което са настъпили тежки последици за виновния, е причинил на
пострадалия Г.И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакетната
кост на лявата предраменница в долната й трета, с лека дислокация на
фрагментите, с което му е причинил трайно затрудняване движението на лявата
ръка”– престъпление по чл.132, ал.1,т.2, във вр. с чл.129,ал.1 и
ал.2 от НК. По така депозираната частна тъжба в
първоинстанционният съд е било образувано НЧХД № 122/2013 г. Ведно с тъжбата,
пострадалият от престъплението е предявил и граждански иск за неимуществени
вреди против подсъдимия П. в размер на 7000 лв., ведно със законната лихва от
деня на увреждането до окончателното й изплащане. Подсъдимият Г.Т.И.
също е предаден на съд по реда на чл. 247,ал.1,т.2 НПК по обвинение за това,
че „на 26.11.2012 г.,
около 15.00 ч., в землището на с.К., общ.П., е причинил на Г.П. лека
телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана по теменната област на
главата, с което му е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за
живота” – престъпление по чл.130,ал.1 НК. По
така депозираната частна тъжба, в първоинстанционният съд е било
образувано настоящото НЧХД № 140/2013 г.
Ведно с тъжбата, пострадалият от
престъплението е предявил и граждански иск за неимуществени вреди против подсъдимия
П. в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното й изплащане. С разпореждане № 18/23.05.2013 г., на основание
чл.41,ал.1 от НПК съдията-докладчик е приел, че се касае за телесни
увреждания вследствие един и същи инцидент, поради и за правилното изясняване
на фактите, подлежащи на доказване съгласно чл.102 НПК съдът е обединил двете
производства по НЧХД № 122/2013 г. и НЧХД № 140/2013 г. по описа на ПРС, в едно
производство под НЧХД № 140/2013 г..
След като се е запознал със събраните по
делото доказателства ПРС е приел за доказано,че
П. живеел със семейството си в гр.П.,
занимавал се със земеделие в с.к.. На същия били предоставени от ДФЗ за
ползване земеделска обработваема земя в землището на с.к..Предоставените му
земеделски земи П. засял с люцерна, като имал намерение да се издържа с
доходите получени от нейната обработка.
По същото време Г.И. живеел на семейни начала със св. Ганка
й. в с.к. където отглеждали животни – коне, крави, биволици, овце и кози,
на брой общо около 60. През деня извеждал стадото си на паша извън пределите на
селото, където пускал животните свободно да пасат в посевите на различни хора.
По повод многобройните оплаквания от жители на селото, на И. били съставяни АУАН по реда на ЗОСИ, както
и били издавани полицейски разпореждания по чл.55 ЗМВР. Според
приложеното/л.57/ разпореждане на 17.04.2012 г. И. бил предупреден от
полицейския инспектор обслужващ селото да не „оставя без надзор и да не
пуска свободно по улици, градини, паркове и земеделски площи домашните си
животни-овце,кози,крави,биволици и коне”–разпореждане, което нарушителя
отказал да подпише, като отказа му бил удостоверен по реда на чл.43,ал.2 от ЗАНН.
На същият ден бил съставен и АУАН /л.58/ отново с оглед незаконна
паша на животните му в чужди дворни места. На 18.04.2012 г.,
след като отново не изпълнил полицейско разпореждане И. извел стадото си, този
път именно в м.Джамията, находяща се в землището на с.к., за което му бил
съставен АУАН № 12 /приложен л.59/. Поради тези системни неправомерни действия,
Г.И. бил в чести конфликти с жители на селото, в т.ч. и с Г.П., който не можел
ефективно да защити имуществото си от продължаваща незаконна паша и свързаното
с нея отъпкване на посевите.
ПРС е приел за доказано,че на 26.11.2012
г. И. за пореден път бил извел част от стадото си /коне/ на незаконна паша в
района в местността „Джамията”, където към него момент земята била засята с
люцерна от П.. След като оставил конете си да пасат без надзор си в чуждата
земеделска земя, И. продължил с останалата част от стадото си към общинска
земеделска земя също засята с люцерна, но разположена в
северозападна посока от края на селото, в непосредствена близост до
военния завод. Около 15.00 ч. П. бил уведомен от св.Валентин г., че
конете са Г. пасат в люцерната му. П. силно се ядосал /т.нар. „психогенна
реакция като отговор на външно психично въздействие, остра психотравма…”, психолого-психиатрично
изследване л.120, абзац 2/, свързал се по телефона на кмета на селото св.н.,
който му заявил, че ще се обади в полицията, като същевременно помолил П. да
отиде в кметството, за да изчакат заедно идването на полицейските служители. Предвид
психичното състояние, в което бил изпаднал П., той не изчакал идването на
полицейските служители и кмета на селото, а решил да отиде на място и да се
убеди лично в поредните неправомерни действия на И.. С автомобила си той се
придвижил до местността „Джамията“, където видял, че конете на И.
отново са в неговата люцерна. Сигурен бил, че това са конете именно на Г., тъй
като около месец преди това при идентична ситуация ги заварил там и прибрал в собствения
си обор. След като не открил на това място И., П. потеглил с автомобила си, за
да го търси из селото, като след 15.00 ч. го забелязал заедно с останалата част
от стадото му в местност, отстояща в непосредствена близост до военния завод в
с.к. която била общинска и също засята с люцерна. Преминал край св.М.Малков,
който бил със стадото си на чешмата пред военния завод, продължил по асфалтовия
път докато достигне до черен път /просека/, вляво, където отбил и спрял. Слязъл
от автомобила и веднага насочил към И., който към него момент се намирал в
района и нямало други лица. Наближавайки И., П. на висок тон го запитал докога
неговите коне ще тъпчат люцерната му и няма ли вече да престане с това
поведение.
Въпреки видимата разлика в ръста на
тъжителите-подсъдими, предвид релефа на местността /снимка №4/ и наклона,
двамата реално се изравнили във височина. Достигайки до И., П. го хванал за
ръцете, тъй като И. посегнал да го удари /показания на св.М. в с.з. л.74/. И.
успял да се освободи от хватката, след което нанесъл удар с глава в областта на
лявата теменна област на главата на П., при което последният залитнал назад и
паднал, подпирайки се на ръцете си, а от главата му започнала да тече кръв. За
да се защити от нападението на И.,П. взел от земята пръчка /дървен кол с
диаметър около 3-4 см, служещ за отбелязване на границите между отделните
парцели/, след което се изправил, замахнал и нанесъл няколко удара по посока
тялото на И.. Един от тях попаднал в лявото бедро а друг в гърба на И., а от третия, който бил
насочен към главата му, И. инстинктивно се предпазил, вдигайки лявата си ръка,
която понесла тежестта на удара. В този момент П. сам преустановил нанасянето
на ударите, хвърлил дървения кол настрани и напуснал местопроизшествието. След
като забелязал, че от главата му тече кръв, П. отишъл да се измие до чешмата,
където бил случайно забелязан от св.М. д.. В 15.30 ч. И. се обадил по мобилния
си телефон в ЦСМП П., подал оплакване, че му е нанесен побой, като е удрян с
пастирски прът по лявата ръка. Изпратената линейка пристигнала на
място в 15.45 ч., където пострадалият бил прегледан, не били констатирани
сериозни увреждания, след което линейката се върнала в 16.00 ч. в ЦСМП гр.П..
По същото време пристигнал и полицейски патрул, в състава на който бил и св.Ц. ц..
– полицейски инспектор,който към него момент обслужвал района на с.к..
Първоначално св.ц. забелязал до чешмата П., а малко по- нататък в самата
люцерна /на около 200 м чешмата, при пряка видимост И.. След като
установил, че нито един от двамата не е в безпомощно състояние, св.ц. снел
обяснения от тях, в които потвърдили за сбиването, както и отрекли
да са присъствали свидетели-очевидци, в частност св.й.. По-късно същият ден на
тъжителя-подсъдим И. бил съставен АУАН № 39
за това, че въпреки, че е предупреден с протокол от 17.04.2012 г. пуска
свободно животните си в градини, засети с люцерна в м. ”Джамията.”, обработвани
от П.. Актът бил предявен на нарушителя И., който се запознал с него и отказал
да го подпише. На 27.11.2012 г. двамата участници в размяната на удари били
прегледани от съдебен лекар в МБАЛ Т.. Първоначалният преглед бил на
тъжителя-подсъдим П. /СМУ изх.№ 358 л.47/, при който д-р г. констатирал
разкъсно-контузна рана по теменната част на главата, причинена в резултат
действието на твърд тъп предмет. По-късно същият ден и тъжителят-подсъдим И.
бил прегледан от същият съдебен лекар в МБАЛ Т.. Преди прегледа съобщил, че на
26.11.2012 г. са му били нанесени удари с кол по ръцете и гърба, а по челото е
бил ударен с глава. Съдебният лекар констатирал отоци и кръвонасядания по
челото, лявата предраменница и лявото бедро приемайки, че тези увреждания
отговарят да са получени по начин и време, както съобщава пострадалия. /СМУ
изх.№ 360 л. 52/. Същият бил насочен към рентгеново отделение за
допълнителна снимка на лявата предраменница. След изготвяне на рентгеновата снимка,
на 03.12.2012 г. И. отново бил прегледан от съдебния лекар, който приел, че при
нанесените му удари с кол е получил счупване на лакетната кост на лявата
предраменница в долната й трета с лека дислокация на фрагменти.
При така възприетата фактическа обстановка
ПРС е постановил и обжалваната присъда.
Във възраженията в жалбата си ,Г.И. твърди,че ПРС неправилно е възприел
фактическата обстановка, като е кредитирал изцяло свидетелските показания на
ответната страна, и е игнорирал показанията на водените от него свидетели, неса
кредитирани показанията на св. й., съдията
по делото е бил пристрастен по отношение Г.П., бил е предубеден и е нарушил
принципа на състезателно начало в наказателния процес, както и е нарушил
принципа на справедливост в процеса. Възразява се,че не е доказан механизма на
нанасяне на телесните повреди, не е доказано състоянието на П.-„афект“,и
„превишаване пределите на неизбежна отбрана“, както и,че не са налице
основанията на чл.12 ал.4 от НК.
След анализ на събраните по делото
доказателства, въззивният съд счита възраженията в жалбата за неоснователни и
недоказани.
Съобразявайки непротиворечивите показания на св.д.,
г. ,н., ч. и М., които се подкрепят и от проведения следствен експеримент,ПРС
правилно е възприел факти„еската обстановка по делото. Съдът правилно е
кредитирал показанията на по-горе изброените свидетели , имайки предвид ,че
същите са последователни, логически свързани и допълващи се. Правилно съдът не е
кредитирал свидетелските показания на св.й., имайки предвид,че същите са абсолютно противоречиви на показанията на горната група свидетели, а и
същата е фактическа съпруга на И.. Правилно ПРС не е кредитирал показанията и
на св.Г.г., тъй като същите са явно
лъжливи и предубедени. Същият свидетел заявява,че на 26.11.2012г. е отишъл при Г.
и е видял,че ръката му е счупена, костта му стърчала от кожата на ръката… .
Тези му обяснения са абсолютно недоказани имайки предвид, че никой от
останалите свидетели не твърди подобно нещо. Пристигналия на място полицай също
не е установил подобно нараняване. Вещото лице-д-р г. също на първоначалния
преглед не е установил счупване, а едва след рентгенова снимка е
вписал счупване. Свидетелката й. пък заявява,че е била на сто метра от
случващият се инцидент, видяла всичко и избягала. Тези й показания не се подкрепят от останалите
доказателства по делото, напротив-тя не е била забелязана от останалите свидетели
по делото, а и никой от двамата подсъдими не заявява,че я е видял.
Възражението,че съдията по
делото е бил пристрастен по отношение Г.П., и е бил предубеден, както и е
нарушил принципа на състезателно начало в наказателния процес,и принципа на справедливост
в процеса, въззивният съд счита за неоснователно и недоказано. Неправилно
жалбоподателят е счел,че след като съдията по делото е дал вяра, на едни или
други свидетелски показания, и от там е
стигнал до различни изводи –по отношение фактическа обстановка, различни от
претендираните, - следва да е предубеден. Напротив, в мотивите си към присъдата
ПРС е анализирал в пълнота всички
събрани доказателства, съдът е изложил обстойни мотиви защо дава вяра на едната
група доказателства, а на други – не. Съдът не е лишил страните по делото от процесуални искания, и
е уважил всички доказателствени искания.
Съобразявайки всички
материали по делото, настоящият съдебен състав счита,че фактите по делото са
правилно установени, а възприетата фактическа обстановка е безспорна.На
съдебното и досъдебното производство не са допуснати нарушения както на
процесуалния, така и на процесуалния закон. Съдът е изложил убедителни мотиви защо е приел за
доказана възприетата фактическата обстановка. Съдът правилно е квалифицирал
деянията на подсъдимите, обсъдил е всички смегчаващи и отегчаващи вината
обстоятелство, и е наложил правилно и законосъобразно наказание на Г.И., и не е
наказал на осн. Чл.12 ал.4 от НК Г.П. за извършеното от същия престъпление по чл.32 ал.1 т.2 вр. чл.129 ал.1 и ал.2 от НК.
За да не го накаже, съдът е изложил убедителни мотиви , налагащи се от събраните
по делото доказателства. С оглед поведението на двамата подсъдими, съдът
правилно и в справедлив размер частично е уважил и предявените граждански
искове. Наложеното административно наказание
на подс.И. е правилно и справедливо, в рамките на закона, като отговаря на
тежестта на извършеното и обществената
опасност на извършителя. Същият към момента на извършване не е бил осъждан, и
освобождаван от наказателна отговорност , поради което и му е освободен от
такава, с налагане на административно наказание-„глоба“ в минимален размер. С
оглед на изложеното въззивната инстанция намира жалбата с наведените в същата
доводи за неоснователни..
При
цялостната проверка на атакувания
съдебен акт по реда на чл. 313 ал.1 от НПК, въззивната инстанция не установи основания за отмяна на обжалваната
присъда, поради което и на основание
чл. 338 от НПК , съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО
присъда № 170 от 25.09.2013г. постановена
по НЧХД № 140 / 2013 год. на Районен съд гр.П. като ПРАВИЛНА
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.