Определение по дело №244/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на М. А. Б., с адрес [населено място], общ.Венец, обл.Шумен, [улица], депозирана срещу Решение № 2153-27-64 от 04.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ - [населено място]. С атакуваното решение е отхвърлена жалба вх.№ 1012-27-67 от 29.04.2024г. от М. А. Б. срещу Задължителни предписания № ЗД-1-27-01579362 от 15.04.2024г. на контролен орган на НОИ, с които е предписано да бъдат заличени данни за осигурителен стаж и доход за периодите от 15.01.2016г. до 09.07.2018г. като самоосигуряващо се лице.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение и издадените задължителни предписания, жалбата срещу които е отхвърлена с решението, поради постановяването им при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и в разрез с материалния закон. В тази връзка се сочи, че констатациите на контролните органи не съответстват на обективната истина, тъй като оспорващата е предприела всички необходими действия, попадащи в задълженията ѝ като земеделски производител, като е реализирала реколта от зеленчуци, която е продавала на пазара. Твърди се, че за тази цел не са използвани посредници, предвид липсата на значителни финансови ресурси, позволяващи ѝ да ангажира такива. Липсата на подадени годишни данъчни декларации се обосновава с факта, че лицето, което е било ангажирано с тази дейност – представителят на „Бехи-Бехидже Хюсню“ЕООД, не е подало изискуемите от закона декларации в предвидените срокове. Обстоятелството, че не разполага с издадено удостоверение от БАБХ, оспорващата аргументира с това, че се касае за друга процедура и не може да служи като доказателство, въз основа на което административният орган да черпи благоприятни за себе си правни последици. Въз основа на изложеното е отправено искане за отмяна на атакуваното решение.

Жалбата е процесуално допустима, поради това, че е подадена в законоустановения срок за обжалване, доколкото атакуваното решение е връчено на адресата му на 10.06.2024г., а оспорването срещу него е постъпило в деловодството на ТП на НОИ – [населено място] на 21.06.2024г. Жалбата е подадена от лице, притежаващо правен интерес от оспорване, в качеството му на адресат на административния акт и субект, чиято правна сфера е засегната неблагоприятно от него. Оспорваното решение от своя страна представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Предвид това, съдът намира, че като страни в настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: М. А. Б. - като оспорващ и Директора на Териториално поделение на НОИ – [населено място] - като ответник.

Наред с изложеното и с оглед произтичащото от разпоредбата на чл.171, ал.4, във връзка с чл.170, ал.1 и ал.3 от АПК задължение за разпределяне на доказателствената тежест, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои обстоятелства е в тяхна тежест да сочат доказателства, а именно, че е в тежест на оспорващата да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, в т.ч., че в периода от 15.01.2016г. до 09.07.2018г. е произвеждала растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба; а в тежест на ответника - да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административно-производствените правила, както и при съблюдаване на материалния закон и неговата цел.

Водим от горното и на основание чл.154, ал.1 от АПК, чл.157, ал.1 от АПК и чл.171, ал.4, във вр.с чл.170 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Конституира като страни в настоящото производство:

ОСПОРВАЩ: М. А. Б. - [населено място], общ.Венец, обл.Шумен, [улица].

ОТВЕТНИК: Директор на Териториално поделение на НОИ - [населено място].

Насрочва АД № 244/2024г. по описа на ШАдмС за 25.09.2024г. от 10.30 часа, за която дата да се призоват страните.

Указва на оспорващата, М. А. Б., че е в нейна тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, в т.ч., че в периода от 15.01.2016г. до 09.07.2018г. е произвеждала растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба;..

УКАЗВА на ответника, Директор на ТП на НОИ-[населено място], че е в негова тежест да докаже, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административно-производствените правила, както и при съблюдаване на материалния закон и неговата цел.

Съдът на основание чл.40 и чл.41 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК предупреждава страните за следното:

Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Т. задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посоченото задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание да представят нови доказателства.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните за сведение.