О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Радомир, 12.04.2021 г.
Радомирският
районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 612 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба, депозирана от Е.Г.П. срещу Й.Г.Б., Р.М.П.
и П.М.С., с която е предявен иск за делба на съсобствени недвижими имоти.
С решение №
101/31.03.2014 г. по гр. д. № 1183/2013 г. по описа на РдРС съдът е допуснал
делба на процесните недвижими имоти между всички съделители при законните
делбени части за всеки от тях. Впоследствие, с решение № 162/30.09.2016 г. по гр. д. № 1183/2013 г. по описа на РдРС е обявен за окончателен
изготвеният от съда и предявен на страните в о. с. з., проведено на 20.09.2016
г., проект на разделителен протокол. След влизане в сила на решението за
обявяване на проекта за разделителен протокол за окончателен, съдът е призовал
страните за теглене на жребий при условията на чл. 352 ГПК и в провелото се на 05.04.2021
г. открито съдебно заседание, след реализиране на процедурата по чл. 352 ГПК,
съдът с протоколно определение е осъдил всеки от съделителите да заплати
съответната държавна такса, изчислена върху получения дял и е прекратил
производството по делото. В същото съдебно заседание процесуалният представител
на ищцата е заявил искане за присъждане на направените по делото разноски, за
което е представил и доказателства, като съдът е обявил на страните, че по така
направеното искане ще се произнесе допълнително в закрито съдебно заседание.
От ищцовата страна
по делото са ангажирани писмени доказателства за направени разноски в производството, както следва: 1650,00 лева – адвокатски хонорар и 300,00
лева – внесен депозит за съдебно – техническа експертиза.
Систематичното
място на нормата на чл. 355 ГПК, а именно в глава Двадесет и девета ГПК „Съдебна
делба” я прави специална спрямо общите норми на гражданския процес,
регламентиращи присъждането на сторените в исковия процес разноски. Разноските
при делбеното производство се присъждат върху размера на признатите дялове. До
този извод се достига при тълкуване правилото на чл. 355 ГПК, както и
съобразявайки разясненията, дадени с Постановление № 7/1973 г. на Пленума на
ВС, според което разноските в делбеното производство се определят съобразно
признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по
необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с
общите правила за възлагане на разноските.
Съгласно
разпоредбата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на
дяловете им. Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т. 9, принцип за възлагане на
разноските, е последователно възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС.
Съгласно определение № 4/06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на ВКС, ГК,
II г. о., съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на
делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица,
вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други
съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на
правата на съделителите, както и относно способа за извършване на делбата,
всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство
от адвокат. При наличие на спор относно правата на съделителите, респ.
оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, както и при спор
относно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на
производството, както и по присъединените искове в делбеното производство и при
обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения,
приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК.
В разглеждания
случай решението по извършване на делбата е било обжалвано и наред с това
страните са спорили относно способа за извършване на делбата, като една част от
съделителите са изразили желание делбата да приключи чрез теглене на жребий по
реда на чл. 352 ГПК, а останалите съделители са поискали съда да извърши
разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, поради което искането на
ищцата за осъждане на останалите съделители да ù заплатят направените по
делото разноски, в т. ч. и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
притежаваните от тях дялове е основателно.
Ищцата претендира
присъждането на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на
1650,00 лева, както и за внесен депозит за вещо лице. Видно от приложените по
делото 3 бр. договори за правна защита и съдействие, съответно от 18.10.2013
г., 07.02.2014 г. и 15.01.2019 г., страните по тях са договорили възнаграждение
в общ размер на 1000,00 лева. Записано е, че така посочената сума е платена, но
не е посочен начинът на плащане - в брой или по сметка. Съгласно ТР № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, т. 1, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начинът на плащане и ако е по банков път - да се представи доказателство
за това, а ако е в брой, то този начин на плащане също трябва изрично да е
посочен в договора и тогава вписването за направеното плащане в брой е
достатъчно и има характер на разписка. В случая не е посочен нито единият от
двата начина на плащане и не се представят допълнителни доказателства за
плащане по банков път. Следователно плащането на договореното адвокатско
възнаграждение не е доказано и не следва да се присъждат разноски на ищцата за
адвокат в горепосочения размер.
По отношение
искането за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 650,00 лева
– адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 26.11.2015 г., в който е отбелязано, че възнаграждението е
платено в брой и 300,00 лева – внесен депозит за съдебно – техническа
експертиза, съдът намира същото за основателно и като такова следва да бъде
уважено.
Водим от горното и
на основание чл. 77 ГПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА Й.Г.Б.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Г.П., с ЕГН: **********, с
адрес: *** сумата от 316,67 лева (триста и шестнадесет лева и шестдесет и седем
стотинки) – направени разноски в производството по делото.
ОСЪЖДА Р.М.П.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Г.П., с ЕГН: **********, с
адрес: *** сумата от 158,33 лева (сто петдесет и осем лева и тридесет и три
стотинки) – направени разноски в производството по делото.
ОСЪЖДА П.М.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Г.П., с ЕГН: **********, с
адрес: *** сумата от 158,33 лева (сто петдесет и осем лева и тридесет и три
стотинки) – направени разноски в производството по делото.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му пред Окръжен съд - Перник.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
Сектерат :/И.С./