№ 16
гр. Ловеч , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ И. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20204310200704 по описа за 2020 година
С наказателно постановление № 20-0906-000689/17.07.2020 година на Николай Васков
Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з -
515/14.05.2018 г., са наложени на М. И. С., ЕГН: ********** от с. Р., обл. Ловеч, на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 100.00 лева, на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.3 от ЗДвП глоба в размер на 10.00 лева и на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в
размер на 20.00 лв., за това, че на 07.07.2020 год., в 10.15 часа в община Ловеч на път Трети
крас №401, като водач на т.а. с рег. *****, при обстоятелства: На 07.07.2020 г., около 10.15
ч. на пътна връзка между ТП 401 км. 19+900 и Военно формирование 24480 – Ловеч с
посока на движение към гр. Ловеч управлява т.а. ЗИЛ 131 с регистрационен номер *****
собственост на „***** с Булстат **** без да притежава СУМПС – неправосопособен водач.
Справка РСОД. Водача не представя СРМПС. МПС не е представен на годишен технически
преглед. Пътува сам в автомобила, с което е извършил:
1. Управлява ППС, без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл.150 от
ЗДвП.
2. Не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, с което виновно е
нарушил чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
3. Водач управлява ППС, което не е представено на технически преглед, с което виновно
е нарушил чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят М. И. С., който
го обжалва в срок чрез адв. Кривошиева от ЛАК и излага, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Излага, че не отговаря на обективната действителност обстоятелството,
записано в АУАН и НП, че жалбоподателят е пътувал сам в автомобила, тъй като при
1
проверката е пътувал общ работник, а при извършената проверка е присъствал и служител
на Военно формирование 24480 - Ловеч, както и шофьора на ТИР, на който се е извършвало
претоварване на дървесината. Излага, че при съставянето на АУАН и НП неправилно е
посочено къде се е движил доверителят и, като не отговаряло на действителността
обстоятелството, че се е движил по път трети клас №401 км. 19+900. Сочи, че това
обстоятелство се установявало от електронна разпечатка от движението на товарния
автомобил чрез ГПС проследяващото устройство, което се е намирало в т.а. Сочи, че т.а. е
бил с монтирано GPS устройство и видно от разпечатката, която прилага към жалбата, т.а. се
е движил по ТП 401, и в интервала 10.00.58 ч. до 11.39 ч. е бил паркиран на претоварна
станция, която безспорно не е разположена на пътното платно. Излага, че в случая
жалбоподателят не следва да бъде санкциониран за управление на МПС без да е
правоспособен водач, тъй като същият не се е намирал на път, съгласно законовата
дефиниция на пар. 6, т.1 от ЗДвП. Излага, че МПС се е намирало в гората без да има
изгладено съоръжение за движение и това обстоятелство не може да обоснове
санкционирането на управление на МПС като неправоспособен водач. Счита, че в случая
МПС не е участник в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, поради
което не може да бъде санкциониран за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП. Излага, че
непълното описание на нарушението и неизлагането на конкретните обстоятелства, при
които то е извършено, освен че нарушават императивните изисквания към съдържанието на
акта и постановлението, са довели и до невъзможност за даване на обоснован отговор
извършено ли е административно нарушение и има ли доверителят и вина за него. С оглед
на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. За него се явява и
адв. Кривошиева от ЛАК, която моли да се отмени НП на посочените в жалбата основания.
Сочи, че от представените по делото писмени доказателства се установявало по безспорен
начин, че посоченото в акта и НП място на извършване на нарушението не съответствало на
действителното такова, на което водача на процесния т.а. бил спрян за проверка. На
следващо място сочи, че са налице съществени противоречия в събраните по делото гласни
доказателства, а от друга страна последните не доказвали по един безспорен начин деянията
за които подзащитният и бил привлечен към административно наказателна отговорност. На
следващо място сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало,
че доверителят и не е управлявал по път, част от републиканската пътна мрежа, паради
което и не бил извършил нарушението по чл.150 от ЗДвП. Моли да им бъде присъдено
адвокатско възнаграждение.
Ответникът – ОД на МВР – Ловеч, сектор ПП - Ловеч, редовно призован не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите И.А.
****, Д.Й. Д., В. В. П.и Й.Н.Н., от становището на процесуалния представител на
жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
2
На 07.07.2020 год., бил съставен АУАН с бл. №179593 от св. И.А. ****, в
присъствието на св. Д.Й. Д. и св. В.В. М., срещу М. И. С., ЕГН: ********** от с. Р., обл.
Ловеч, за това, че на 07.07.2020 год., в 10.15 часа в община Ловеч на път Микре – Ловеч -
/Кормянско – Малък Вършец/, при обстоятелства: На 07.07.2020 г., около 10.15 ч. на пътна
връзка между ТП 401 км. 19+900 и Военно формирование 24480 – Ловеч с посока на
движение към гр. Ловеч управлява т.а. ЗИЛ 131 с регистрационен номер ***** собственост
на „***** с Булстат **** без да притежава СУМПС – неправосопособен водач. Справка
РСОД. Водача не представя СРМПС. МПС не е представен на годишен технически преглед.
Пътува сам в автомобила, с което е нарушил:
1. чл.150 от ЗДвП - Управлява ППС, без да е правоспособен водач;
2. чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП - Не носи свидетелство за регистрация на МПС, което
управлява;
3. чл.147, ал.1 от ЗДвП - Водач управлява ППС, което не е представено на технически
преглед.
С акта са иззети като доказателства: 2 бр. сведения, 2 бр. регистрационни табели с номер
*****. В акта в графа възражения е вписано „Нямам възражения“. Жалбоподателят е
подписал акта, като му е бил връчен препис от същия. Въз основа на акта е издадено
обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложените
административни наказания, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл.189, ал.1 от
ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните
постановления, според чл.189, ал.12 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните
работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В процесния казус, актосъставителят
С.като младши а-р в Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, безспорно се явява длъжностно лице
3
от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.189, ал.1 от
ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП, а издалият
обжалваното наказателно постановление Николай Васков Недялков - Началник на сектор
ПП при ОД на МВР - Ловеч, е компетентно длъжностно лице, по смисъла на чл.189, ал.12 от
ЗДвП упълномощен с №8121з - 515/14.05.2018 г., която заповед е приета и вложена като
доказателство по делото.
В обжалваното наказателно постановление административно - наказващият орган е
спазил изискването за индивидуализация на административните нарушения по чл.150 от
ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП като задължителен реквизит на НП, по смисъла на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, и като необходима предпоставка за законосъобразно развитие на
административно - наказателното производство. Нарушенията са описани, посочена е датата
и мястото на извършването им и установените обстоятелства, при които са извършени, като
са приложени и доказателства, установяващи същите.
В хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираните в АУАН
нарушения по чл.150 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП са консумирани от лицето,
посочено като нарушител. Разглеждайки делото по същество, настоящата инстанция намира,
че атакуваното НП не противоречи на буквата и духа на материалния закон, в тази част. И
двете извършени от жалбоподателя нарушения са съставомерни, като по делото не
съществува спор относно личността на административно - наказателно отговорното лице -
това е жалбоподателят С., в качеството му на водач на т.а. ЗИЛ 131 с рег. № *****
собственост на „***** с Булстат **** който е управлявал ППС без да е бил правоспособен
водач, тъй като видно от приложената по делото справка за нарушител/водач, същият не
притежава СУМПС, а освен това не е носил в себе си и СРМПС.
Съдът намира, че в хода на съдебното производство не се установи различна
фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на жалбоподателят С., и издаденото
въз основа на него наказателно постановление. Разпитани като свидетели в съдебно
заседание, актосъставителят С.и свидетелите Д. и М., които са присъствали при
установяване на нарушенията и при извършване на проверката и съставянето на акта
потвърдиха констатациите в акта и в наказателното постановление. От показанията на
свидетелите ****, Д. и М., както и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.150 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП
за които е санкциониран. Съдът кредитира в цялост показанията, както на свидетелите Д. и
М., които са възприели движението на т.а., управляван от жалбоподателят, и събитията до и
след спирането му за проверка, така и показанията на актосъставителят ****, който след
получен сигнал се е отзовал на мястото на извършване на нарушението, констатирал е
извършването и на трите отразени в АУАН нарушения и е съставил процесния АУАН. Няма
данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността
на показанията и на тримата свидетели, както и не са налице данни, които да сочат на
наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушения, които не е извършил.
4
Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите ****, Д. и М., са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната
в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по
безспорен начин се установи, че с деянията си жалбоподателят е осъществил състава на
административните нарушения, визиран в чл.150 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В хода на административно - наказателното производство, в частта касаеща
описаните нарушения по чл.150 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. При съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление, също не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата,
предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57,
ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно са описани нарушенията по чл.150
и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които те са
извършени, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.150
от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на
състава на административните нарушения.
Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалният представил на
жалбоподателят, че мястото, на което е извършено нарушението не се явява път, отворен за
обществено ползване. По принцип законът говори за пътища, отворени за обществено
ползване, което на практика означава всички пътища, а не само пътищата от
републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗДвП, този закон урежда правилата за
движение, задължителни за участниците в него по пътищата, отворени за обществено
ползване. Съгласно чл.2, ал.1 от същия закон, отворен за обществено ползване е всеки път,
условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението, като
съгласно ал.2 на същия член всеки има право да се движи по тези пътища, отворени за
обществено ползване, като е длъжен да спазва установените правила за движение в този
закон. За да е налице яснота по отношение какво законът има предвид за „път”, е посочено,
че по смисъла на §6, т.1, от ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени
или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.
Към пътищата се приравняват и пътните връзки. Тоест по смисъла на това тълкуване под
„път” не може да се приема за разбиране, че са само тези, посочени в нормата на чл.3, ал.1 от
Закона за пътищата. Законът за движение по пътищата тълкува по-широкото приложно поле
на думата „път”, именно затова това е посочено в цитирания параграф. Следователно, по
смисъла на закона в този обхват попадат и всички т.нар. черни пътища, чакълирани и други,
или това е всяка земна площ или съоръжение, което може да се приеме, че е предназначено,
че може да се използва от пътни превозни средства и пешеходци, каквато несъмнено е и
цитираната пътна връзка. Не може да се приеме за логично тълкуването на изложените от
процесуалният представител на жалбоподателят доводи, че, след като жалбоподателят е
управлявал само няколко метра процесното ППС „от портала на Военното формирование до
5
временния склад, т.е. до място, което не присича републиканската пътна мрежа“, той не
следва да носи наказателна отговорност по ЗДвП, тъй като това не било път, отворен за
обществено ползване. Многобройна е съдебната практика, а и е категорична в тази насока,
че при управление на МПС, независимо дали на асфалтирана, чакълирана или друга земна
повърхност, водачът носи своята наказателна отговорност. Противното би означавало, че,
ако един водач на моторно превозно средство, реализира ПТП на въпросната пътна връзка и
пострадалият е получил средна или тежка повреда, то тогава водачът на моторно превозно
средство не следва да носи наказателна отговорност. Такава правна логика би била
абсурдна. Съдът счита, че напротив, водачът на всяко едно моторно превозно средство
следва да понася своята административно наказателна отговорност, независимо от това дали
го управлява по асфалтиран път, чакълиран път, затревена площ, пътна връзка и други.
Именно затова в цитирания по-горе параграф под „път” е посочено „всяка земна площ или
съоръжение”. Следователно за съда е безспорно, че жалбоподателят е управлявал моторното
превозно средство на път, който е отворен за обществено ползване и попада в обхвата на
приложението на Закона за движението пътищата, като показанията на разпитания по
делото свидетел Начев, по никъкъв начин не разколебават този извод на съда, с оглед
нормативната уредба, в тази насока, цитирана по - горе и съдебната практика, в тази насока.
В случая контролните органи са приели, че деянието е реализирано на пътна връзка между
ТР 401 км. 19+900 и Военно формирование 24480 – Ловеч, като жалбоподателят
управлявайки превозното средство е излязъл от входа на Военно формирование, изминал е
няколко метра по пътна връзка, и е бил спрян за проверка от свидетелите Д. и М.. Безспорно,
както е посочено и по - горе тази пътна връзка е предназначена или обикновено ползвана за
движение на превозни средства, поради което разкрива белезите на „път“ по смисъла на
ЗДвП. От друга страна, чл.2, ал.1 от Закона за движение по пътищата сочи, че отворени за
обществено ползване са пътищата, условията за използване на които са еднакви за всички
участници в движението. Същата разпоредба държи сметка, че е възможно някои от
пътищата да не бъдат отворени за обществено ползване, поради което вменява задължение
на лицата, които ги стопанисват да ги обозначат по съответния начин. Това разграничение е
от особена важност, тъй като съгласно чл.2, ал.3 от ЗДвП компетентността на органите на
МВР не обхваща пътищата, които не са отворени за обществено ползване. В случая не са
представени доказателства, а и не се твърди, че мястото на извършване на нарушенията е
било обозначено като път, който не е отворен за обществено ползване. В хода на съдебното
следствие жалбоподателят не ангажира доказателства от които да се установява, че
процесния път е бил обозначен по надлежен начин като неотворен за обществено ползване,
изключвайки компетентността на органите за контрол по ЗДвП.
С оглед гореизложеното и предвид събрания доказателствен материал, установяващ с
категоричност, че водачът е управлявал превозно средство без да е правоспособен водач,
като не е носел в себе си и СРМПС, се налага извода, че АНО закономерно е ангажирал
отговорността на жалбоподателят.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява и доказва по
6
безспорен начин, че жалбоподателят от субективна и обективна страна е извършил
административното нарушение по чл.150 от ЗДвП, тъй като на процесната дата е управлявал
ППС без да е правоспосочен водач. Съгласно чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване,
трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и
се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
За да е съставомерно деянието по чл.150 от ЗДвП, водачът на МПС следва да е
неправоспособен – никога да не е придобивал правоспособност за съответната категория
МПС или да е загубил правоспособността си - да не отговаря на условията за придобиване
на правоспособност или да му е отнета по административен или съдебен ред.
Не се спори по делото, а и се установява от приложената справка за нарушител, че
жалбоподателят никога не е придобивал правоспособност за управление на МПС от която и
да е категория, както и че на негово име няма издадено СУМПС. Не се оспорва от страните,
а се потвърждава и от показанията на доведения в с.з. от страна на жалбоподателят свидетел
– св. Начев, управител на ЮЛ, чиято собственост е процесното ППС, че действително
жалбоподателят е управлявал процесното ППС на процесната дата, изминавайки няколко
метра с него, в следствие на което е бил спрян за проверка от свидетелите по АУАН, което
съответства и на показанията на останалите разпитани по делото свидетели.
Обстоятелството, че жалбоподателят е изминал с ППС само няколко метра, също не води на
извод за отпадане на административно наказателната му отговорност, тъй като закона не
поставя условия за това, колко метра трябва да е изминал водача, за да се приеме, че
„управлява ППС“. С оглед извършеното административно нарушение, правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушението по чл.150 от ЗДвП, като е наложено
административно наказание глоба в предвидения от закона минимален размер, който не
подлежи на корекция от страна на съда.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява и доказва по
безспорен начин, че жалбоподателят от субективна и обективна страна е извършил
административното нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като като водач на т.а. на
процесната дата и място не е носил свидетелство за регистрация на моторно превозно
средство. Описаното нарушение е подведено под правилната квалификация, съответно по
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. С оглед извършеното административно нарушение, правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, като е наложено
административно наказание глоба в предвидения от закона фиксиран размер, който не
подлежи на корекция от страна на съда.
7
Съдът намира, че в случая неправилно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателят за нарушение на разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл. 181, т.
1 от ЗДвП се наказва се с глоба до 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без
уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически
преглед. Видно от посочената разпоредба административнонаказателна отговорност за
непредставянето в определен срок на превозното средство за технически преглед е на
собственика /за физическо лице/ или длъжностно лице /за юридическите лица/ на моторното
превозно средство.
Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗДвП регистрираните моторни превозни средства и
теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с
атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и
редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните
машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h,
и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните
работи.
В конкретния случай собственик на МПС е различен от собственика на автомобила,
чието е задължението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Предвид на това неправилно
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на неговия водач. В случая
в обжалваното наказателно постановление неправилно е посочена общата разпоредба на чл.
185 от ЗДвП за санкционна, за извършено нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на която
водачът не е адресат. Освен това, съдът намира, че нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП не е
описано в пълнота, тъй като декларативно се сочи, че автомобилът не е представен на
годишен технически преглед, без да е посочено в какъв срок, съответното крайната дата, на
която е следвало да бъде представен. Нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изисква в текста
на НП да се опишат в пълнота обстоятелствата, на които се основава нарушението. След
като на лицето се вменява, че управлява автомобил, непредставен в срок за технически
преглед, от фактическа страна е било задължително да се посочи до кога е следвало
конкретният автомобил да се представи за преглед. В случая това също се явява съществено
процесуално нарушение допуснато в хода на административнонаказателното производство,
което е ограничило правото на защита на наказаното лице, тъй като за жалбоподателя не е
станало ясно срещу какви точно факти да се защитава. На практика той е в невъзможност в
настоящото производство да обори тезата на наказващия орган, че автомобилът не е
представен в срок за технически преглед, тъй като такъв срок изобщо не е посочен в
мотивите на наказателното постановление, поради което съдът приема, че издаденото НП, в
тази част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателят, че не е извършил
8
нарушенията по чл.150 и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, не бяха подкрепени с каквито и да
било доказателства в хода на съдебното производство, поради което съдът ги намира за
неоснователни и голословни. Безспорно от показанията на свидетелите ****, Д. и М. се
установи, че жалбоподателят е управлявал процесното ППС без да е провоспособен водач и
не е носил в себе си СРМПС. По делото са събрани множество писмени доказателства от
които по безспорен начин се установява, че в хода на проверката свидетелят С.стриктно е
изпълнил задълженията си, и не е налице превишаване на права от негова страна.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно
нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по -
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са
ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на
извършените нарушения в сравнение с обикновените случаи.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че НП следва да се потвърди, в частта по
т.1 и по т.2 като законосъобразно и се отмени, в частта по т.3, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на
жалбоподателят за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено до размер
от 300.00 лева, а в останалата част до 360.00 лв. да се отхвърли като неоснователно. В
случая е приложима разпоредбата на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основание
чл.63, ал.4 от ЗАНН, следва да се определи размерът на сторените разноски за
възнаграждение за един адвокат. В конкретния казус санкцията, наложена с НП, в частта, в
която е отменено същото е в размер на 20.00 лв. и изчислен по приложимата разпоредба на
чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, претендираното в случая адвокатското възнаграждение от
360.00 лева се явява неоснователно, тъй като там е фиксиран размер от 300 лв. С оглед на
гореизложеното на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г. / ОД на МВР гр.
Ловеч следва да заплати на М. И. С., ЕГН: ********** от с. Р., обл. Ловеч сумата от 300.00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство пред Районен съд Ловеч. Същото е определено в съответствие с обхвата
на защитата, фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
9
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0906-
000689/17.07.2020 година на Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на
МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з - 515/14.05.2018 г., В ЧАСТТА в която са наложени на
М. И. С., ЕГН: ********** от с. Р., обл. Ловеч, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба
в размер на 100.00 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП глоба в размер на 10.00
лв. за нарушения на чл.150 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0906-000689/17.07.2020 година
на Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на МВР - Ловеч,
упълномощен с 8121з - 515/14.05.2018 г., В ЧАСТТА в която е наложено на М. И. С., ЕГН:
********** от с. Р., обл. Ловеч, на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20.00 лв.,
за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Ловеч да заплати на жалбоподателят М. И. С., ЕГН:
********** от с. Р., обл. Ловеч сумата от 300.00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателят М. И. С., ЕГН: ********** от с.
Р., обл. Ловеч, за присъждане на адвокатско възнаграждение за сумата над 300.00 лева до
360.00 лева, за осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч, като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на
АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10