Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1
гр. Габрово 14.02.2019
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд в публично заседание на шестнадесети януари през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПОПОВ
КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
при секретаря Б. Михова и прокурора Стоян Петков, като разгледа
докладваното от съдията Костова ВНОХД № 118 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по
жалба на подсъдимия Б.Г., чрез неговия защитник адв. В.Д. от
ГАК срещу Присъда № 461 от 21.11.2018 г.,
постановена по НОХД № 617 по описа за 2018 г. на Габровски
районен съд.
С
горната присъда РС - Габрово е
признал подсъдимия Г. за виновен в това, че около 20:00 ч. – 20:30 ч. на 16.02.2018 г., пред магазин
„Нивен” на бул. „Стефан Караджа” ** в гр.
Габрово, по хулигански подбуди и чрез ухапване, умишлено причинил на Д.П.А. –
старши полицай в група „Охрана на обществения ред” към сектор „Охранителна
полиция” в РУ - Габрово, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НПК, а именно – разкъсно-контузна рана, разположена
по гърба на дясната длан откъм основата на втори и трети пръст, ориентирана
надлъжно и с дължина около 2 см., представляваща значително нарушение на
анатомичната цялост на кожата - престъпление по чл. 131, ал.2, т.3 във вр. с ал.1, т.12 във вр. с чл.
130, ал.1 от НК, за което и на основание
чл. 54, ал.1 от НК съдът му наложил наказание от „Една година лишаване от
свобода”, като е отложил изпълнението н същото на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години,
считано от влизане в сила на присъдата.
Първоинстанционният
съд е уважил предявения граждански иска от Д.А., като е осъдил подсъдимия Б.Г.
да му заплати сумата от 45,00 /четиридесет и пет/ лева, представляващи
обезщетение за нанесените му от деянието имуществени вреди, както и сумата от
800 /осемстотин/ лева, представляващи обезщетение за нанесените му от деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
16.02.2018 г., до окончателното им изплащане. Съдът е отхвърлил предявения
граждански иск за причинени неимуществени вреди
до размера на 5 000 лева, като
неоснователен и недоказан.
На подсъдимия са възложени направените по делото разноски и дължимите
държавни такси.
В
законният срок присъдата е обжалвана от подсъдимия Г. чрез неговия защитник адв. В.Д., като незаконосъобразна,
необоснована и несправедлива, както по отношение на наложеното наказание така и
по отношение на уважените граждански искове. Защитникът анализира събраните по
делото доказателства като изразява становище, че е възможно нараняванията на
ръката на пострадалия да не са от ухапване. Счита ,че следва да се изследва
въпроса, защо след задържането на подсъдимия същия е бил със счупени зъби.
Прави се искане обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимия да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение както и да бъде
отхвърлен предявения граждански иск. Алтернативно се прави искане да бъде
изменено наложеното наказание лишаване от свобода до размера на три месеца, да
се намали размера на присъденото обезщетение на 500.00 лева и да се намали
размера на присъдените разноски съобразно уважената част от гражданския иск.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият се явява лично и с
упълномощения от него защитник адв. В.д.. Г.
поддържа жалбата от неговия защитник, твърди, че след инцидента са били счупени
зъбите му и той не знаел какво се е случило. Заявява, че е невинен. Адв. Д. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Представителят на Габровска
окръжна прокуратура оспорва жалбата, счита, че първоинстанционният
съдебен акт е правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден.
Частния
обвинител и граждански ищец Д.А. редовно призован не се явява в съдебно
заседание пред настоящата инстанция, за да изрази лично становище по жалбата на
подсъдимия. Явява се неговия поверениек адв. Д.Ц., който оспорва жалбата и навежда доводи в
подкрепа на становището си, че първоинстанционния
съдебен акт е правилен и законосъобразен.
Въззивният съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши
цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК,
намира за установено следното:
Атакуваната присъда е постановена
въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата
обстановка по делото, при изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и
при спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата.
Извършен е необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства,
като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата
инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като
извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд,
намира, че не се налагат различни изводи по фактите.
Правилно първоинстанционният съд
е приел следната фактическа обстановка:
На
16.02.2018 г. около 20:00 ч. – 20:30 ч. пред магазин „Нивен”
на бул. „Стефан Караджа” ** в гр. Габрово възникнал словесен скандал, придружен
с физическа саморазправа, между лицето А.А., приятел
на подсъдимия Г. и свидетелите В. и Д. В.. Скандалът възникнал пред очите
на свидетелката Д.И. – продавачка в
магазина. След подаден сигнал, на място пристигнал екип от група „Охрана на
обществения ред” към сектор „Охранителна полиция” в РУ – Габрово, включващ - Д.А.,
А.Т. и Р.Ц.. Полицейските служители разговаряли на
място с В.и Д. В., и със св. Д.И.. В
този момент към тях се прибилижил подсъдимия, който
бил във видимо неадекватно състояние и на висок глас попитал къде е А., като
отправил и заплахи към полицейските служители. Св. А.Т. поискал документите за
самоличност на подсъдимия, но той категорично отказал да се легитимира, като
продължил да отправя заплахи и обиди към полицейските служители. Свидетелят Р.Ц.
предупредил Г. да не нарушава обществения ред и го предупредил, че ще го
задържи ако не се съобрази с разпореждането. Тогава подсъдимият блъснал с ръце
в раменете свидетелят А.Т. и се опитал да се приближи до магазин „Нивен”. Държал се арогантно, бил агресивен и превъзбуден. Тримата полицейски служители се опитали да
задължат подсъдимия, той оказал яростна съпротива и се наложило физически да го
свалят на земята с цел поставяне на белезници. Подсъдимият поставил двете си
ръце под тялото, свидетелят Д.А. се опитал да ги извади оттам и тогава Б.Г. го
ухапал по дясната длан, което предизвикало обилно кръвотечение. Малко по-късно
полицейските служители успели да поставят белезници на подсъдимия и същият бил
транспортиран до сградата на РУ-Габрово, където бил задържан за срок от 24
часа, като поради продължаваща вербална и физическа агресия същият бил
двукратно посетен от екипи на ЦСМП – Габрово. Същевременно свидетелят А. бил
откаран до болницата, където обработили и зашили раната на ръката му. Същият
излязъл в отпуск по болест в периода от 19.02. до 24.03.2018 г. На 17.02.2018
г., подсъдимият бил освободен от ареста
и съобщил на майка си – свидетелката М.Б.,
че не помни нищо от случилото се.
На досъдебното производство е
изготвена съдебно-медицинска експертиза
от заключението на която се установява, че на св. Д.А. е причинено разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НПК, изразяващо се в разкъсно-контузна рана, разположена по гърба на дясната
длан откъм основата на втори и трети пръст, ориентирана надлъжно и с дължина
около 2 см., представляваща значително нарушение на анатомичната цялост на
кожата. Вещото лице д-р Р. счита, че описаната травма може да бъде причинена посредство ухапване в областта на меките тъкани на ръката.
Делото
е разгледано от първоинстанционния съд в отсъствието на подсъдимия.
Фактическата обстановка
установена от РС-Габрово и от настоящия съдебен състав се установява по безспорен и положителен начин
от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Първоинстанционният
съд е изградил фактическите си изводи въз основа на анализ по отделно и в
съвкупност , на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е
изпълнил задължението си за пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези
визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната
годност на доказателствените средства и на достоверността на доказателствените
източници и е спазил правилата на формалната логика.
Настоящия съдебен състав споделя
изцяло извършения доказателствен анализ от първоинстанционния съд и счита ,че
не следва да го преповтаря.
В жалбата си и в пледоарията си
пред ОС - Габрово, адв. В.Д. прави същите
възражения изразява отново становището
си, че по делото не е доказано, че подсъдимият е ухапал св. А. по ръката.
Счита, че нараняванията на този свидетел могат да се получат при силен натиск
или удар с ръка в лицето на подсъдимия. РС - Габрово в мотивите си подробно е
анализирал доказателствата по делото, като се е спрял на всички възражения на
защитата. Безспорно основен свидетел на деянието е пострадалия А., който твърди,
че подсъдимият го ухапал. Тези негови твърдения за подкрепени от показанията на
свидетелите А.Т. и Р.Ц. - полицейски служители и колеги на
пострадалия, но и от свидетелите Д.В. и Д.И., които са случайни свидетели на
случилото се и са възприели механизма на получаване на уврежданията на А. и
последиците от него. Свидетелските показания кореспондират със заключението на
изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, която
както първоинстнационния така и настоящия съдебен състав
цени като задълбочена, мотивирана и законосъобразна. Вещото лице при преглед на
пострадалия е установило разкъсно-контузна рана, разположена по гърба на дясната
длан откъм основата на втори и трети пръст, ориентирана надлъжно и с дължина
около 2 см., представляваща значително нарушение на анатомичната цялост на
кожата и е категорично ,че тази травма
може да се причини единствено посредством ухапване в областта на меките тъкани
на ръката. Експертът счита, че не е възможно да е причинена при удар в лицето и
зъбите на подсъдимия. Не на последно място следва да се посочи, че защитникът
при излагайнето на защитната теза борави с фикции и
предположения за евентуално възможния произход на увреждането на пострадалия,
като становището и не намира опора в събраните по делото доказателства.
Настоящият
съдебен състав счита, че евентуалното наличие на счупени зъби при подсъдимия е
без правно значение, както за осъществяване на изпълнителното деяние за което е
предаден на съд същия, така и като смекчаващо вината обстоятелство. Налице е
освидетелстване на подсъдимия от съдебен лекар, който е констатирал счупване на
коронки на предните два зъба на Г. шест месеца след деянието предмет на
обвинението и съдът приема ,че констатациите в това удостоверение са неотносими към предмета на делото.
Въззивният съд
намира, че по делото е доказано по безспорен
и положителен начин, че подсъдимият Г. е осъществил както от обективна
така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл съставът
на престъплението по по чл. 131,
ал.2, т.3 във вр. с ал.1, т.12 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК, като около 20:00 ч. – 20:30 ч. на 16.02.2018 г.,
пред магазин „Нивен”
в гр. Габрово, по хулигански подбуди и чрез ухапване, умишлено причинил
на Д.П.А. – старши полицай в група „Охрана на обществения ред” към сектор
„Охранителна полиция” в РУ - Габрово, при изпълнение на службата му, лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НПК, а именно – разкъсно-контузна
рана, разположена по гърба на дясната длан откъм основата на втори и трети
пръст, ориентирана надлъжно и с дължина около 2 см., представляваща значително
нарушение на анатомичната цялост на кожата. По делото не е спорно ,че
подсъдимият е причинил телесните увреждания на св.А. при изпълнение на службата
му. Същият е бил дежурен по Охрана на обществения ред в Охранителна полиция в
РУ-Габрово, като такъв е извикан пред магазин „Невен” и е ухапан от подсъдимия
при осъществяване на задълженията си да установи самоличността му и да го
задържи. Не е спорно, че деянието е осъществено от Г. по хулигански подбуди. Същият,
макар и силно повлиян от алкохол е съзнавал, че е на публично място, предизвикал
е скандал и е съзнавал, че по повод на същия на мястото са пристигнали
полицейски служители и изразявайки грубо неуважение към нормите на обществото е
нарушил обществения ред.
При определяне вида и размера на
наложеното наказание съдът е приел, че е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Като такива следва да бъде отчетено чистото съдебно минало на
подсъдимия и това, че същият няма други противообществени прояви, което го
определя като деец с ниска степен на обществена опасност. Като смекчаващи
вината обстоятелства следва да се отчете младата възраст на Г. на която същият
е все още е склонен към лекомислено поведение. Отегчаващи вината обстоятелства
няма. При това положение настоящият въззивен състав
намира, че наложеното на подсъдимия наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства от една година лишаване от свобода ще постигне целите както на
генералната така и на личната превенция. За поправянето и превъзпитанието на
същия правилно първоинстанционният съд е приел, че
наказанието не следва да се изтърпи реално и е отложил изпълнението на същото
за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С оглед представените по делото
доказателства РС-габрово е уважил предявеният иск от подсъдимия за претърпени
имуществени вреди в резултата на престъплението извършено от подсъдимия в
размер на 45.00 лева. Уважил е и частично предявения граждански иск за
претърпени неимуществени вреди в размер на 800.00 лева. При определяне размера
на това обезщетение съдът правилно и законосъобразно е отчел болките и страданията
които пострадалия е претърпял за срок от един месец.
На основание чл.189 ал.3 от НК
съдът е присъдил на пострадалия направените по делото разноски в размер на
1000.00 лева за упълномощения от него повереник. Несъстоятелно се явява
искането на защитата на подсъдимия за намаляване на този размер тъй като същият
се определя от факта, че адв. Ц. е защитавал
интересите на пострадалия като страна в процеса - частен обвинител и граждански
ищец при което подсъдимият дължи пълна обезвреда за
направените разноски.
Пред настоящата инстанция адв. Ц. представя доказателства – договор за правна защита
и съдействие за направените от неговия подзащитен разноски за повереник за въззивната инстанция в размер на 1000.00 лева. и прави
искане за присъждане и на тези разноски. Настоящият съдебен състав намира,че и
по отношение на тези разноски искането на пострадалия е основателно на
основание чл.189 ал.3 от НПК поради което подсъдимият Г. следва да бъде осъден
да ги заплати.
При извършената служебна проверка
на присъдата на основание чл.314 от НПК съдът не констатира, при
постановяването й, да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до нейната отмяна.
На основание изложеното Габровски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 461/21.11.2018
г. по НОХД № 617 по описа за 2018 г. на РС – Габрово, на осн.
чл.338 от НПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Б.В.Г. да заплати на Д.П.А.
от гр. Трявна сумата от 1 000 /хиляда/ лева, явяващи се направените от
последния разноски за повереник пред
настоящата инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване или протест.
За
изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: