Постъпила е молба с вх.№ 2547/12.06.2013 год. от адв. Елиза Николова – процесуален представител на кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност, посочени в молбата, с която прави искане да бъде допуснат плана за оздравяване на предприятието на длъжника в производството - „Би Ейч Енд Виа Пропъртис” ООД – гр.Кърджали, като бъде спряна процедурата по насрочване на събрание на кредиторите за разглеждане и приемане на оздравителния план, тъй като все още имало неясноти по състава и класовете на кредиторите. Искането си мотивира с обстоятелството, че във връзка с производството по несъстоятелност се водели няколко успоредни дела, които имали значение за окончателното подреждане на класовете кредитори, а именно: установителни искове по чл.694 от ТЗ, касационна жалба срещу решение на АС – Пловдив по настоящото дело относно началната дата на несъстоятелността и отменителни искове по чл.646 от ТЗ, като счита, че изхода от посочените дела е важен за окончателното конституиране на кредиторите по класове, гласуването и приемането на плана, съгласно чл.703 от ТЗ. Изразява становище също, че поради липса на специална разпоредба в ТЗ за спиране на процедурата по оздравителния план, следвало да се прилага общата норма за спиране на делата по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК – когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Съдът по несъстоятелността, за да се произнесе по постъпилата молба, съобрази следното: Искането е недопустимо. Това е така, поради липсата на процесуална възможност за спиране само на част от производството по гражданско дело, в т.ч. и на част от производството по несъстоятелност, каквото е направеното с молбата искане /за допускане на плана за оздравяване и спиране само на процедурата по свикване на събрание на кредиторите и разглеждане на оздравителния план/. Още повече, че действително по делото е предложен план за оздравяване на предприятието на длъжника, който обаче не е отговарял на изискванията на чл.700 ал.1 от ТЗ, поради което на предложителя на плана за оздравяване – длъжника в производството по несъстоятелност „Би Ейч Енд Виа Пропъртис” ООД – гр.Кърджали, е съобщено в 7-дневен срок от съобщението да отстрани допуснатите нередовности в плана. Законовоопределеният 7-дневен срок за отстраняване на нередовности в оздравителния план е продължаван от съда неколкократно, като последно е продължен с Определение № 452/03.06.2013 год. по настоящото дело с още 45 дни, считано от 28.05.2013 год., който срок към настоящият момент не е изтекъл. Посоченото налага извода, че искането за допускане на оздравителния план и спиране на процедурата по свикване на събрание на кредиторите и разглеждането му е преждевременно направено, тъй като при евентуално неотстраняване на допуснатите в плана нередовности от предложителя, оздравителният план не би бил допуснат въобще до разглеждане от събранието на кредиторите. От друга страна, само за прецизност следва да се посочи, че дори искането за допускане на оздравителния план и спиране на процедурата по свикване на събрание на кредиторите и разглеждането му, да бъде разгледано по същество като искане за спиране на производството по гр.дело № 269/2011 год.по описа на ОС – Кърджали, на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, то същото би било неоснователно, по следните съображения: Съгласно чл.229 ал.1 т.4 от ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Спирането по реда на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК има предвид висящност на исково производство, наличие на съществуващо процесуално правоотношение и възможността да се поднови развитието на производството, когато пречките за развитие на делото, довели до неговото спиране са отпаднали. С други думи, преюдициално е онова дело, решението по което има значение за разрешаване на обусловения правен спор и може да бъде противопоставено на страните по него, т.е. същите да са обвързани от субективните предели на силата на пресъдено нещо. В молбата си адв.Николова сочи като основание на искането си наличие на дела по установителни искове, решенията по които счита, че ще имат значение за окончателно определяне на кредиторите с предявени вземания. Служебно известно на съда е обстоятелството, че в съда има образувани 8 бр. дела с правно основание чл.694 ал.3, във вр. с ал.1 от ТЗ за установяване съществуването на вземания на кредитори, изключени от списъка на приетите вземания с определението по чл.692 ал.4 от ТЗ, респ. за установяване на несъществуването на вземане, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл.692 ал.4 от ТЗ, по 6 бр. от които решенията са влезли в сила, и по 2 бр. от които производството е висящо пред АС – Пловдив. От изложеното по-горе е видно, че делата, решенията по които са влезли в сила, не могат да бъдат основание за спиране на производството по настоящото дело. От друга страна, висящността на спора по предявен иск по чл.694 от ТЗ за установяване несъществуването на прието вземане, също не би могло да бъде основание за спиране на производството по несъстоятелност по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, доколкото приложението на ГПК в производството по несъстоятелност е субсидиарно, съгласно чл.621 от ТЗ, т.е. доколкото в Част IV-та от ТЗ няма особени разпоредби. Посочената част от ТЗ, обаче, съдържа особени разпоредби по отношение на участието в провеждане на събрания на кредиторите и правото на глас на кредитор с неприети вземания, който е предявил иск по чл.694 от ТЗ, и на кредитор с прието вземане, срещу когото е предявен иск по чл.694 от ТЗ за установяване несъществуването на вземането му – чл.673 ал.3 от ТЗ, установяващ възможността на съда по несъстоятелността да предостави право на глас на такива кредитори в събранието на кредиторите, вкл. и в събранието на кредиторите за разглеждане на допуснат план за оздравяване на предприятието по чл.701 и сл. от ТЗ. От изложеното следва извода, че самият законодател с разпоредбата на чл.673 ал.3 от ТЗ е приел, че наличието на висящи спорове по чл.694 от ТЗ не е пречка за движението на производството по несъстоятелност, респ. за допускане и разглеждане на план за оздравяване на предприятието на длъжника, и следователно не е основание за спиране на производството по несъстоятелност. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.694 ал.5 от ТЗ, съгласно която в плана за оздравяване, съответно при разпределяне на осребреното имущество, задължително се заделят резерви за неприето вземане – предмет на установителен иск по чл.694 ал.1, респ. ал.3 от ТЗ. Същите съображения са изцяло относими и по отношение на висящи производства по отменителни искове по чл.646 от ТЗ. Що се отнася до посоченото в молбата обжалване по касационен ред пред ВКС на РБ на решението на АС – Пловдив по настоящото дело относно началната дата на неплатежоспособността, то настоящият състав съобрази следното: с Решение № 60/29.02.2012 год., постановено на основание чл.630 ал.1 от ТЗ по настоящото дело, е обявена неплатежоспособността на „Би Ейч Енд Виа Пропъртис” ООД – гр.Кърджали, с начална дата - 01.06.2011 год.; открито е производство по несъстоятелност на посоченото дружество; наложени са обща възбрана и запор върху имуществото му; назначен е временен синдик и е определена дата на първото събрание на кредиторите, с посочен в решението дневен ред. По подадени въззивни жалби на част от присъединените кредитори против посоченото решение е образувано В.т.дело № 1035/2012 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, като с Решение № 5/07.01.2013 год. е отменено решението на Кърджалийския окръжен съд в частта му, с която е обявена неплатежоспособността на „Би ейч енд виа пропъртис” ООД с начална дата 01.06.2011 год, вместо което е обявена неплатежоспособността на същото дружество с начална дата 31.01.2007 год., а в останала част решението на ОС – Кърджали е потвърдено. Служебно е известно на настоящият състав, че против посоченото решение на АС – Пловдив е подадена касационна жалба, като към настоящият момент по тази жалба няма произнасяне на ВКС на Република България. С оглед изложеното, и предвид разпоредбата на чл.634 от ТЗ, съгласно която решението по чл.630 от ТЗ подлежи на незабавно изпълнение, т.е. обжалването на спира изпълнението му, се налага извода, че наличието на касационно обжалване на решението на АС –Пловдив, постановено по настоящото производство по подадени въззивни жалби против решението по чл.630 от ТЗ, не може да бъде основание за спиране за производството по несъстоятелност. Следва да се посочи в тази връзка още, че с влязло в сила определение № 452/03.06.2013 год. съдът по несъстоятелността е оставил без уважение като неоснователно аналогично искане, направено от управителя на „Би Ейч Енд Виа Пропъртис” ООД – гр.Кърджали, като изложените в посоченото определение съображения са изцяло относими и към искането, предмет на настоящото производство. С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че искането следва да бъде оставено без разглеждане. Ето защо, съдът по несъстоятелността
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на адв.Елиза Николова от АК – София – процесуален представител на кредитори в производството по несъстоятелност на „Би Ейч Енд Виа Пропъртис” ООД - гр.Кърджали, за допускане на плана за оздравяване на предприятието на длъжника и спиране на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК на процедурата по насрочване на събрание на кредиторите за разглеждане и приемане на оздравителния план, като недопустимо. Препис от определението да се връчи на молителя – адв.Елиза Николова от АК – София. Определението да се впише в книгата по чл.634в ТЗ. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА:
|