Решение по дело №944/2016 на Районен съд - Димитровград

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№                    28.04.2017г.            гр.Димитровград

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Димитровградският районен съд

на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

                            Председател:  АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

                            Членове:

                            Съдебни заседатели:

 

Секретар В.Г.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева

гражданско дело № 944 по описа за 2016г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД.

 

ИЩЕЦЪТ – Д.А.М. *** твърди в депозираната искова молба, че по силата на договор за паричен заем, сключен на 31.01.2016г., като заемодател, предал на ответницата, като заемополучател, сумата от 9 300 лева. Съгласно чл.3 от сключения между страните договор заемополучателят се задължил да върне на заемодателя заемната сума в срок до 29.02.2016г. На датата, определена за падеж на задължението, плащане обаче не било извършено, респективно ответницата не изпълнила задължението си да върне заемната сума и до датата на депозиране на исковата молба. Предвид настъпване на изискуемостта и неизпълнението на задължението от страна на ответницата, на основание чл.410 от ГПК ищецът депозирал в Районен съд – Димитровград заявление за издаване на заповед на изпълнение и изпълнителен лист, като искането му било уважено. Длъжникът подал обаче възражение срещу заповедта за изпълнение. С оглед на така изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да установи, че ответницата му дължи сумата от 9 300 лева, представляваща вземане по сключения на 29.02.2016г. договор за заем, ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане. Моли за присъждане на разноски.

 

ОТВЕТНИКЪТ – З.К.Т. *** в законоустановения едномесечен срок не депозира писмен отговор. Отговор е подаден след изтичане на срока за това, като със същия исковата претенция се оспорва изцяло по основание и размер, като се твърди, че ответницата не е подписвала договор за паричен заем с ищеца и не е получавала от него исковата сума.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

 

Видно от представения по делото Договор за паричен заем от 31.01.2016г. е, че на посочената дата в гр.Пловдив между страните по делото – Д.А.М., като заемодател, и З.К.Т., като заемател, е подписан писмен договор за паричен заем, в който страните отразили постигнатата договореност ищецът да предаде на ответницата сумата от 9 300 лева, която следвало да бъде върната в срок до 29.02.2016г. Уговорено било и възнаграждение под формата на месечна лихва в размер на 0.01 % от заемната сума. Видно от договора е, че заемната сума е предадена в момента на подписването на договора, който извод съдът извлича от употребения израз „заемодателят предава на заемателя сумата от 9 300 лева“.

Въз основа на постъпило на 18.04.2016г.(подадено на 15.04.2016г., видно от пощенското клеймо) в Районен съд – Хасково заявление от Д.А.М., впоследствие изпратено по подсъдност на РС – Димитровград, е образувано ч.гр.дело № 703/2016г. по описа на РС - Димитровград. Заявителят обосновал вземането си с договора за паричен заем, сключен на 31.01.2016г., по силата на който като заемодател предал на заемополучателя в лицето на З.К.Т. сумата от 9 300 лева с уговорен падеж за връщане на сумата – 29.02.2016г. Във връзка с така заявеното на 03.06.2016г. е издадена Заповед № 409 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която ответницата била осъдена да заплати на ищеца – заявител сумата от 9 300 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2016г. до окончателното й изплащане, и сумата от 786 лева – деловодни разноски.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена съдебно-почеркова експертиза. В депозираното от вещото лице Х.К. заключение, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се посочва, че подписът, положен на мястото на „заемател“ в договора за паричен заем от 31.01.2016г. е положен от З.К.Т..

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетел, посочен от ищеца. В показанията си пред съда свид.Виолета Ройнова, дъщеря на ищеца, заяви, че познава ответницата. Същата взела под наем заедно с лице на име Теодора автомивка, държана от баща й. Свидетелката присъствала при сключването на договора между баща й и З.. Лично видяла, че баща й предал на З. в брой сумата от 9 300 лева. З. трябвало да върне тези пари до месец, което не било сторено.

 

     Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

 Безспорно по делото бе установено, че между ищеца Д.А.М. и ответницата З.К.Т. са възникнали облигационни отношения във връзка със сключен между тях писмен договор за заем за потребление. Съгласно легалната дефиниция на този договор, инкорпорирана в разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД, заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за потребление е от категорията на т.нар. реални договори – тоест договорът се смята сключен в момента на предаването на заемната сума, респективно на вещите. В тази връзка и с оглед представения по делото договор и отразеното в него относно предаването на  заемната сума, съдът приема, че паричната сума е предадена и че с предаването й между страните по делото на 31.01.2016г. е бил сключен твърденият договор за заем.

Съгласно разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000 лева са недопустими, тоест в случая е недопустимо със свидетелски показания да се установява съществуването на този договор. Според постоянната практика на ВКС при липса на  писмен документ за предоставяне на сумата по заема, то забраната за разпит на свидетелите е налице, когато се цели установяването на заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност, тъй като поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент от договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя е доказване на самия договор. В случая обаче е налице документ за предаване на сумата, следователно за останалите елементи от договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания. Доколкото обаче свидетелят в случая не установи факти, касаещи други, относими елементи на договора за заем, съдът намира за безпредметно обсъждането на тези свидетелски показания.

Възраженията, изложени от ответницата, за неподписване на този договор, категорично се опровергават от депозираното по делото заключение на вещото лице, според което процесният договор е подписан именно от З.Т.. Липсват данни заемателят да е изпълнил задължението си да върне паричната сума. В тежест на ответницата бе да докаже точното изпълнение на задължението за връщане. Такива доказателства обаче не се представиха от нея, а и не бяха заявени, поради което съдът приема, че заемната сума не е била върната от заемателя.

В тази връзка, доколкото по делото безспорно бе установено, че сме изправени пред пълно неизпълнение на едно договорно задължение, ищецът има право по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗЗД да иска изпълнение. Ето защо съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД е изцяло основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на отв.З.Т., че дължи на Д.М. присъдената със  Заповед № 409/03.06.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 703/2016г. по описа на РС – Димитровград, сума в размер на 9 300 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 15.04.2016г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на производството на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, които в заповедното производство възлизат на 786 лева, а в установителното – на 1 386 лева, съгласно представения по делото списък.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р      Е      Ш      И   :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.К.Т. С ЕГН : ********** ***, че дължи на Д.А.М. с ЕГН : ********** ***, сумата от 9 300 лв.(девет хиляди и триста лева) – главница по договор за заем от 31.01.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2016г. до окончателното й изплащане, присъдени със Заповед № 409/03.06.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 703/2016г. по описа на РС – Димитровград.

 

ОСЪЖДА З.К.Т. С ЕГН : ********** ***, да заплати на Д.А.М. с ЕГН : ********** ***, сумата от 786(седемстотин осемдесет и шест) лева - разноски в заповедното производство и 1 386 лв.(хиляда триста осемдесет и шест лева) - разноски в настоящото производство.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

           

 

                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: