Р Е Ш
Е Н И Е № 162/30.9.2022 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският
административен съд, четвърти административен състав, в публично заседание на двадесети
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
при
Секретаря Стела Гюмлиева, разгледа докладваното от
Съдията адм. д. № 195 по описа за 2022 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с
чл. 124, чл. 121, ал. 1, т. 1 и чл. 108, ал. 1
от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е
по жалба на Г.С.К. *** чрез адвокат М.К. от * против Заповед № ЧР-СП-482 от 01.06.2022
г., издадена от Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 108, вр. чл. 7, ал. 2, т. 6
от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя за длъжността
„Директор на Областно пътно управление-Ямбол“, с ранг I младши,
считано от 03.06.2022 г.
В
жалбата се сочи, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, като издадена в
противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
несъответствие с целта на ЗДСл. Претендира се отмяната на атакувания
административен акт.
В съдебно
заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата на
посочените в нея основания, както и отправените искания. В депозирана по делото
Писмена защита вх. № 2267 от 19.09.2022 г. надлежно упълномощеният процесуален
представител на оспорващия адвокат М.К. от * излага подробни съображения досежно незаконосъобразността на оспорената заповед, като
отправя искане за отмяната ѝ с присъждане на разноски по списък.
Ответната
страна - Председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“,
не се явява в съдебно заседание. В депозирано по делото Писмено становище вх. №
2256 от 16.09.2022 г. надлежно упълномощеният представител юрисконсулт в Отдел
АО в ОПУ-Ямбол Я.П. застъпва тезата за законосъобразно произнесен
административен акт при спазване на визираните в закона изисквания и иска съдът
да отхвърли жалбата като неоснователна с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като е направено и
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
По делото са
събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка
по издаване на оспорения акт, ведно със служебното досие на жалбоподателя Г.К..
След като
извърши цялостна преценка на всички приобщени по надлежния ред доказателства по
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на
Заповед № ЧР-Яб-11 от 24.11.2014 г., (л. 166), издадена на основание чл. 9, ал.
1 и чл. 16а, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗДСл от
Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, е
възникнало служебното правоотношение между органа по назначаването и оспорващия
– със заповедта, считано от 25.11.2014 г., Г.С.К. е назначен за държавен
служител на длъжност „Директор на Областно пътно управление, гр. Ямбол“ при
АПИ. На 25.11.2014 г. държавният служител е запознат и с длъжностната
характеристика за заеманата от него длъжност (л. 156-160). Със Заповед №
ЧР-Яб-5 от 30.09.2015 г. на Председателя на УС на АПИ (л. 149), на основание
чл. 9, вр. чл. 82, ал. 1 и чл. 10д, ал. 4 от ЗДСл и
въз основа на Протокол вх. № 93-01-8756 от 23.09.2015 г. от проведена конкурсна
процедура, Г.С.К. е преназначен на същата длъжност - „Директор на Областно
пътно управление, гр. Ямбол“ при АПИ, като на 01.10.2015 г. му е връчена
изготвената и утвърдена по надлежния ред длъжностна характеристика за длъжността.
Видно от съдържащите се в служебното досие формуляри за оценка изпълнението на
заеманата от лицето длъжност за периода 2015 г. - 2019 г. (л. 168-190)
годишната оценка на изпълнението, определена от оценяващите ръководители за
посочения период е „изпълнението надвишава изискванията“, при мотиви за
изпълнение на всички заложени в работния план цели, изпълнението на част от
които е над изискванията. Последователно със заповеди № ЧР-Яб-12 от 30.03.2018
г. и № ЧР-Яб-2 от 31.03.2020 г. на органа по назначаването (л. 148 и л. 143) Г.С.К.
е повишен в ранг, като с последната по ред заповед му е определен I младши ранг за държавен служител, считано от
01.04.2020 г.
Със Заповед №
ЧР-Яб-8 от 30.06.2021 г. (л. 82), издадена от инж. А.М. - Председател на
Управителния съвет на Агенция „Пътна Инфраструктура“, на основание чл. 107, ал.
1, т. 5, вр. чл. 108 от ЗДСл, служебното
правоотношение на Г.С.К., заемащ длъжността „Директор на Областно пътно
управление–Ямбол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с ранг I младши, е
прекратено, считано от 01.07.2021 г., по съображения за наличие на обективна
невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън
случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3, а именно – неизпълнение на служебните
задължения, обективирани в Сигнал № 66-00-10 от
14.06.2021 г. Разпоредено е с процесната
заповед също така и заплащане на неизползвания от държавния служител платен
годишен отпуск за 2020 г. и 2021 г., както и удържането на сума за
представително работно облекло, установена пропорционално на неотработените
месеци през календарната 2021 г. Актът е връчен на адресата на 30.06.2021 г.,
(видно от отбелязванията в него). В срока за
обжалването заповедта е оспорена по съдебен ред, като с Решение № 178 от
14.10.2021 г. по адм. д. № 210/2021 г. състав на ЯАС
отменил Заповед № ЧР-Яб-8 от 30.06.2021 г. на Председателя на Управителния
съвет на АПИ като незаконосъобразна. Първоинстанционният
съдебен акт е оставен в сила с Решение № 4075 от 28.04.2022 г. по адм. д. № 11655/2021 г. на ВАС, съответно е влязъл в
законна сила на 28.04.2022 г.
Със Заявление
вх. № 94-00-3135 от 05.05.2022 г. (л. 69), адресирано
до органа по назначаването, Г.С.К. е заявил, че в двуседмичния срок по чл. 122,
ал. 1 от ЗДСл желае да бъде възстановен на предишната си длъжност, като е
посочил, че на 09.05.2022 г. ще се яви на работното си място в ОПУ-Ямбол за
заемането ѝ. Със Заповед
№ ЧР-СП-454 от 09.05.2022 г. (л. 61), издадена на основание чл. 122, ал. 1 от
ЗДСЛ в изпълнение на решенията на ЯАС и на ВАС, органът по назначаването
възстановил Г.С.К. на заеманата от него длъжност „Директор на Областно пътно
управление–Ямбол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с ранг I младши. Същата е
връчена на държавния служител Г.К., като на тази дата (10.05.2022 г.) е връчена
и длъжностната характеристика за посочената длъжност (л. 63-68); попълнена е и
декларация за несъвместимост от оспорващия в качеството му на лице, заемащо
публична длъжност по реда на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПКОНПИ (л. 62).
Със Заповед №
ЧР-СП-482 от 01.06.2022 г. (л. 48), издадена от Председателя на Управителния
съвет на АПИ, на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 108 от ЗДСл служебното правоотношение на Г.С.К., заемащ длъжността
„Директор на Областно пътно управление–Ямбол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“, с ранг I младши, отново е прекратено, считано от 03.06.2022 г.
Като причини за прекратяване на правоотношението в административния акт са
посочени, както следва: държавният служител е назначен при неспазване на
условията по чл. 7 от ЗДСл, като нарушението съществува и към момента на
прекратяване на правоотношението - същото се изразява в нарушение на чл. 7, ал.
2, т. 6 от ЗДСл (работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във
висше училище, а именно като оператор - обработка на данни в ЕТ „Амбулатория за
индивидуална практика за първична медицинска помощ - Д-р Б.К.“). С процесната заповед на държавния служител са определени
обезщетения по чл. 61 от ЗДСл (за неизползван платен годишен отпуск), както и
периодът, за който му се дължи представително работно облекло. Актът е връчен
лично на оспорващия на 02.06.2022 г., видно от отбелязванията
върху него.
С Жалба вх. № 11-00-1093
от 15.06.2022 г. по описа на АПИ (л. 6) е оспорена по съдебен ред пред ЯАС Заповед
№ ЧР-СП-482 от 01.06.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна Инфраструктура“ за прекратяване на служебното правоотношение на Г.С.К.
за заеманата от него длъжност „Директор на Областно пътно управление-Ямбол“.
Въз основа на жалбата е образувано и настоящото съдебно производство.
При горната
фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок, от надлежна страна, с право и интерес от оспорване и против
акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност съгласно разписаното в
чл. 124, чл. 121, ал. 1, т. 1 и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, тя се преценя и като основателна
по следните съображения:
Според
разпоредбата на чл.
108, ал. 1 от ЗДСл
служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с
административен акт, който се издава в писмена форма и следва да съдържа
правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на
държавна служба. В своето изречение второ текстът предвижда също, че при
прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл в заповедта
следва да бъдат посочени и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната
невъзможност за изпълнение на служебните задължения.
В случая
оспорената заповед е издадена от компетентен орган - Председателя на
Управителния съвет на Агенция „Пътна Инфраструктура“, който е органът по
назначаване, в писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване на
служебното правоотношение, както и придобития от служителя на държавна служба
ранг. С оглед на това съдът приема, че същата е издадена от компетентен орган в
рамките на предоставените му правомощия, поради което не са налице основания за
нейната нищожност.
В
производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила
и на законоустановената форма. Заповедта притежава
необходимото съдържание – посочени са както приложеното правно основание, така
и взетото предвид от органа фактическо основание, които са и в съответствие
едно с друго. Налице е яснота в какво се състои приетата от органа
несъвместимост – работа по трудово правоотношение.
Процесната заповед обаче
е опорочена по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, тъй като е издадена в
противоречие с приложимия материален закон и в разрез с неговата цел. Съображенията
за този извод са следните:
В конкретния
казус служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено едностранно от
органа по назначаването на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 108 от ЗДСл с мотиви, че е налице несъвместимост по чл. 7, ал. 2 от с.з.,
като е посочено, че държавният служител е назначен при неспазване на условията
по чл. 7 от ЗДСл, което нарушение съществува и към момента на прекратяване на
правоотношението - същото се изразява в нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл
(служителят работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше
училище, а именно - като оператор-обработка на данни в ЕТ „Амбулатория за
индивидуална практика за първична медицинска помощ - Д-р Б.К.“).
На посоченото
в процесния акт правно основание - чл. 107, ал. 1, т.
7 от ЗДСл, органът по назначаването има право да прекрати съществуващо служебно
правоотношение на държавен служител при установяване, че служителят е назначен
в противоречие с изискванията по чл. 7 от закона, т.е. при наличие на някое от
условията на чл. 7, ал. 2 (в нарушение на цитираната разпоредба), но само ако
това условие съществува към момента на прекратяване на правоотношението. Разпоредбата
на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл пък съдържа различни хипотези с подробно описание на
обстоятелствата, при наличието на които се поражда несъвместимост със заемането
на държавна служба. В т. 6 от сочената норма е разписано, че за държавен
служител не може да бъде назначено лице, което работи по трудово
правоотношение, освен като преподавател във висше училище. Следователно, наличието
на конкретната несъвместимост е отрицателна предпоставка за съществуването на
служебното правоотношение и само в този случай е допустимо прекратяването му.
За така
приложените правни основания от административния орган обаче в
административната преписка не се съдържат доказателства, които да сочат на
извод за наличие на посоченото в акта основание за несъвместимост по чл. 7, ал.
2, т. 6 от ЗДСл - служителят да работи по трудово правоотношение, освен като
преподавател във виеше училище, а именно - като оператор-обработка на данни в
ЕТ „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - Д-р Б.К.“.
Според приетите по делото писмени доказателства (Справки за актуално състояние
на трудовите договори на Г.С.К., заверено копие на трудовите книжки на
оспорващия, уведомленията по чл. 62, ал. 4 от КТ и справка за изпратените
уведомления), част от които са налични и в административната преписка,
съществувалите трудови правоотношения между Г.К. и работодателя ЕТ „АИППМП-Д-Р Б.К.“
са с периоди на действие, както следва: от 01.01.2002
г. до 01.07.2002 г.; от 01.12.2002 г. до 07.07.2003
г. и от 01.01.2004 г. до 01.08.2004 г. Очевидно
последното трудово правоотношение между жалбоподателя К. и едноличния търговец
е прекратено, считано от 01.08.2004 г., като след тази дата преди назначаването
на държавна служба и към момента на прекратяване на служебното правоотношение липсват
данни за съществуващи трудови правоотношения. Горните обстоятелства се
установяват и от приобщената към доказателствения
материал по делото Служебна бележка изх. № 1 от 11.07.2022 г. (л. 322), в която
са посочени освен съществувалите между оспорващия и работодателя трудови
правоотношения, така също и че на 12.01.2011 г. ЕТ „Амбулатория за индивидуална
практика за първична медицинска помощ - Д-р Б.К.“ е подала в НАП Декларация за
регистрация на самоосигуряващо се лице за прекъсване
на дейността с дата 03.01.2011 г., което се установява и от приложената на л. 29
от кориците на делото декларация. Въз основа на приетите по делото
доказателства, посочени по-горе, и установените въз основа на тях факти, следва
извод за липса на визираната в акта отрицателна предпоставка по смисъла на чл.
7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл, което от своя страна сочи на извод, че оспорената
заповед е произнесена, без да са налице описаните в нея фактически
обстоятелства, с които е обосновано прекратяването на служебното правоотношение
с жалбоподателя К.. Тъй като не е налице несъвместимост по смисъла на чл. 7,
ал. 2, т. 6 от ЗДСл нито към датата на назначаване на служителя, нито към
датата на прекратяване на служебното му правоотношение, то не е налице и основанието
по чл. 107, ал. 1, т. 7, вр. чл. 108 от с.з. за
прекратяване на правоотношението.
По изложените
съображения съдът приема, че оспорената заповед на Председателя на Управителния
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за прекратяване на служебното
правоотношение с жалбоподателя Г.С.К. на основание несъвместимост поради
наличие на трудово правоотношение, е издадена в нарушение на материалния закон
и в разрез с неговата цел, с оглед на което същата следва да бъде отменена.
При този изход
на спора и съобразно разпоредбата на чл.
143, ал. 1 от АПК,
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в
размер на 500 лева за договорено и платено адвокатско възнаграждение, който е и
минималният определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размер. В
този смисъл възражението за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
направено от процесуалния представител на ответната страна, се явява
неоснователно.
Водим
от горното, Я А С, четвърти административен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № ЧР-СП-482 от 01.06.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, вр. чл. 108, вр. чл. 7, ал. 2, т.
6 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Г.С.К. за длъжността
„Директор на Областно пътно управление-Ямбол“, с ранг I младши, считано от
03.06.2022 г.
ОСЪЖДА
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ГР. СОФИЯ да
заплати на Г.С.К. ***, със съдебен адрес:***, адвокат М.К. от *,
направените разноски по делото в размер на 500
(петстотин) лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред
ВАС на РБ в 14–дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не
се чете