Р Е Ш Е Н И Е
287/10.5.2019г.
10.05.2019 год., гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №603 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К, №1850893 от 22.02.2017 год., издадено от ОД на МВР – Шумен, с
който на Х.Г.И., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща
представител.
Процесуалният представител
на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Лек автомобил марка „Мерцедес ГЛЕ 360Д 4Матик“ с
рег.№ СВ6390ВА, собственост на „З М АУТО“ ЕООД, с ЕИК ********* на 22.02.2017
год. в 10.47 часа по главен път І-4 км.255+512 в района до разклона за
с.Градище, където с пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално
разрешената скорост за движение от 60 км/час., се движел със скорост от
92 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с
автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система тип „TFR1-M”, №0637. Впоследствие, след установяване
собствеността на автомобила на управителя, представляващ дружеството бил издаден електронен
фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо средство серия К, №1515492
от 22.02.2017 год. от ОД на МВР – Шумен, с който на М.Г.С., с ЕГН**********,
в качеството й на управител на „З М АУТО“ ЕООД, с ЕИК ********* било наложено административно наказание “глоба” в
размер на 300 /триста/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2,
т.4 от ЗДвП. Същият бил връчен на лицето на 09.11.2017 год. На 04.12.2017 год. от името на
лицето М.Г.С. била
депозирана писмена декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която
декларира, че на 22.02.2017 год. посочения в електронния фиш лек автомобил е
бил във владение на лицето Х.Г.И., с ЕГН********** и че последният й е върнал
автомобила на 22.02.2017 год. в 17.00 часа. Към декларацията са приложени
Свидетелство за управление на МПС на лицето Х.Г.И., с ЕГН********** и Договор
за наем на лек автомобил от 26.01.2016 год.. В тази връзка издадения електронен
фиш на лицето М.Г.С., с ЕГН**********, в качеството й на управител на „З М АУТО“ ЕООД, с
ЕИК ********* е бил анулиран, като е бил издаден нов електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К,
№1850893 от 22.02.2017 год., издадено от ОД на МВР – Шумен, с който на Х.Г.И.,
с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на
300 /триста/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Същият е бил връчен на жалбоподателя на 19.02.2019 год.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото и присъединени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП
допустимата скорост на движение извън населени места е 90 км/ч., а съгласно
ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен
знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 22.02.2017 год.
в 10.47 часа лек автомобил марка „Мерцедес ГЛЕ 360Д 4Матик“ с рег.№ СВ6390ВА, се
е движел по главен път І-4 км.255+512, като в района на разклона за с.Градище,
в зоната на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на
движение до 60 км/ч, се е движил със скорост 92 километра в час. Съгласно
разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се
установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно
средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай
нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – мобилна
радарна система тип „TFR1-M”, №0637. Системата е
заснела и записала скорост на движение на автомобила 95 км/ч., като след
приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва
да се счита 92 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия
на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че
посочената скорост е била засечена на 22.02.2017 год. в 10.47 часа, както и че
регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената
скорост е СВ6390ВА. Доколкото посочените снимки са изготвени със система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно
от представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване и Протокол от проверка №3-55-12/28.10.2016 год.,
системата за видеоконтрол е одобрена и проверена на 28.10.2016 год. и същата е
регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч.
и 3% над 100 км./ч.
Съдът намира, че при установяване на нарушението и
съставяне на електронния фиш е била спазена предвидената в ЗДвП процедура,
като техническото средство, с което е
извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно
изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните
работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. В този смисъл съдът съобрази
обстоятелството, че видно от представените като писмени доказателства по делото
Схема на пътни знаци, Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система от 16.05.2017 год. и снимков материал се установява, че
системата за автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система тип „TFR1-M”, №0637 е била
обозначена по предвидения в закона ред чрез поставяне на пътни знаци „Е24“ на
главен път I-4, чието поставяне е
било документирано със снимка, която е приложена по делото, преди пътен знак
„В26“ /въвеждащ ограничение за движение със скорост не по-висока от 60 км./ч/.
С оглед на изложеното се налага извода, че
автомобилът, управляван от жалбоподателя се е движел с посочената
скорост от 92 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с пътен знак
В-26, при което следва да се
приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а
именно чл.21, ал.2 от ЗДвП. За
посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.2,
т.4 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер от 300 лева за водач, който превиши
разрешената максимална скорост в извъннаселено място и превишението е в
границите от 31 до 40 км./ч. Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е
законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е
наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе
разпоредба.
Съдът намира за неоснователни твърденията на
жалбоподателя, че по отношение на описаното в електронния фиш административно
наказание е изтекла предвидената в закона погасителна давност, както и че
обжалваният електронен фиш е издаден в противоречие с разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно постановление №1/2015 год. на ОСНК на ВКС и ОСС на
Втора колегия на ВАС по тълк. д. №1/2014 год. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН
относно погасяване на наказателното преследване по давност препраща към
съответната уредба в Наказателния кодекс. За процесното нарушение е предвидено
наказание „глоба“. Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК независимо от
спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва,
ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвидения в чл.80,
ал.1 от НК. В съдебната практика не съществува съмнение относно приложимостта
на цитираните норми и в случаите, когато санкцията е наложена посредством
издаване на наказателно постановление, респективно електронен фиш, какъвто е
настоящия казус. В този смисъл е и константната съдебна практика на ШАС и
по-конкретно Решение №53/26.02.2018 год. по
КАНД№8/2018 год. на ШАС. За процесното нарушение, по силата на чл.80,
ал.1, т.5 от НК, давностният срок е в размер на три години. Следователно за
този вид нарушение абсолютната давност възлиза на четири години и шест месеца,
като започва да тече от датата на извършване на нарушението. В случая нарушението
е извършено на 22.02.2017 год., поради което се налага извода, че абсолютният
давностен срок ще изтече на 22.08.2021 год. Следователно към момента на
връчване на електронния фиш, а и към настоящия момент не са изтекли сроковете
за реализиране на административно-наказателна отговорност спрямо жалбоподателя.
В същото време електронният фиш е бил издаден при
спазване разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството,
че първоначалният електронен фиш срещу собственика на лекия автомобил, с
който е извършено нарушението, е бил
връчен на управителката на дружеството - М.Г.С. на 09.11.2017 год. След
подадената на 04.12.2017 год. от името на лицето писмена декларация по смисъла
на чл.189, ал.5 от ЗДвП, на 19.12.2017 год. лицето Стоянова е била уведомена,
че издаденият срещу нея електронен фиш е анулират и че на посоченото от нея
лице е издаден нов електронен фиш. От изложеното се налага извода, че
обжалваният електронен фиш е бил издаден в законоустановените по ЗДвП и ЗАНН
срокове и при спазване на предвидената за това процедура, включително и тази по
чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Водим от горното, съдът намира, че
обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде
потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К, №1850893 от 22.02.2017
год., издадено от ОД на МВР – Шумен, с който на Х.Г.И., с ЕГН**********,*** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: