№ 36
гр. Карнобат, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря Красимира Хр. Недева
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Административно
наказателно дело № 20242130200132 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от В. Л. М. с ЕГН **********
от гр.С. против Наказателно постановление №8591/21.03.2024г. на Началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция “Пътна инфраструктура” гр.С., с
което за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, предл. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 5,
ал.1, т.3, б. „Д“ от Наредба №11 за движение на тежки и/или извънгабаритни
ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
700лв.
По съображения, подробно изложени в жалбата, е направено искане да
се отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но изпраща
представител, който поддържа направеното с жалбата искане.
Ответната страна оспорва жалбата и моли за постановяване на решение,
с което да се потвърди наказателното постановление.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН
и е процесуално допустима.
1
Карнобатският районен съд, след като анализира събраните по
делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 24.02.2024г. на АМ Тракия, км. 335 посока гр. С. – гр.Бургас св. З. –
инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция “Пътна
инфраструктура” гр.С., спира за МПС с две оси и ремарке с две оси, което
превозва автомобили.
В хода на проверката е извършено измерване на дължината на МПС с
ролетка, при което се установява, че измерената дължина е 20,40м. при
максимално допустима дължина на ППС -18,75 м.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитания по делото свидетел Д. Г. З., както и от писмените доказателства по
делото.
От правна страна съдът приема следното :
В хода на административно-наказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Съображенията за това са следните:
На първо място административно-наказателната компетентност по
различните закони е предвидена за различни лица, а видно от приложената
към преписката Заповед № РД-11-247/31.03.2022г. на председателя на УС на
АПИ, св. З. няма компетентност да установява нарушения по ЗДвП в
настоящата хипотеза.
На следващо място издателят на наказателното постановление – в
случая началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към
дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция Пътна
инфраструктура", също не разполага с административно-наказателна
компетентност да налага санкции за нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Анализирайки разпоредбите на чл. 189, ал. 1 ЗДвП, чл. 167а ЗДвП и чл.
189е, ал. 12 ЗДвП, съдът намира, че контролните функции, съответно
административно-наказателната компетентност на органите на АПИ по ЗДвП,
се изчерпват с осъществяване на контрол за платена винетна и ТОЛ такса,
съответно контрол за осъществени нарушения на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП,
2
наказуеми по чл. 179, ал. 3 – 3в с.з. Така с наказателното постановление е
наложена санкция за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП от длъжностно
лице, което не разполага с административно-наказателна компетентност да
налага санкции за такова нарушение - в този смисъл и Решение № 4753 от
21.16.2024г., постановено по канд № 618/2024г. по описа на Административен
съд Бургас.
Съгласно чл. 189, ал. 12 ЗДвП, наказателни постановления за нарушения
по този закон се издават от Министъра на вътрешните работи, от Министъра
на отбраната, от Министъра на транспорта и информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 166, ал. 1, т.
1 ЗДвП, Министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и
превоз за собствена сметка на пътници и товари, в т. ч. и на правилата за
максимално допустима маса на превозните средства). Така по арг. от чл. 189,
ал. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 8 ЗДвП, компетентни да установяват и санкционират
нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП са длъжностните лица при
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", а не тези при Агенция
"Пътна инфраструктура".
Независимо от изложените съображения и с оглед на пълнота на
мотивите на съдебния акт следва да се посочи, че е допуснато и съществено
нарушение на материалния закон, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на
24.02.2024г. жалбоподателят е извършвал превоз на товари със състав от
пътно превозно средство с четири оси, както и че измерената дължина на
ППС е 20,40м. при максимално допустима дължина на ППС 18,75 м.
Разпоредбите на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП и чл. 53, ал. 1 от ЗП не уреждат
идентични обществени отношения. Същите са част от два различи материални
закона. Разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП е свързана с целта на закона,
формулирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП – да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване,
да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица (т. е. тяхната
собственост), както и околната среда от замърсяването от моторните превозни
3
средства. Докато текстът на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, защитава обществените
отношения, свързани с правото на администрацията, управляваща пътя да
прецени доколко е допустимо преминаването на определено извънгабаритно
или тежко превозно средство по конкретен път, с оглед неговата
товароносимост и евентуалните неблагоприятни последици за поддръжката
му впоследствие. Касае се за две различни административни нарушения – по
чл. 177, ал. 3 от ЗДвП и по чл. 53, ал. 1 от ЗП, които се установяват от различни
органи и при различни условия.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че правилната правна
квалификация на нарушението, описано в АУАН и НП, е именно чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. "а" от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата и нарушителят следва
да бъде наказан в съответствие с разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
В настоящия случай съдът не може да приложи разпоредбата на чл. 63,
ал.2, т.4, вр. чл.63, ал. 7, т.1 ЗАНН и преквалифицира деянието, независимо от
факта, че по делото е доказано по безспорен начин извършването на
административно нарушение от страна на жалбоподателя и наличието на
компетентност на АНО, издал наказателното постановление, да установява и
санкционира нарушения по ЗП.
Това е така, тъй като разпоредбата на чл. чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП
предвижда наказание глоба от 1000лв. до 5000 лв., а чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от
ЗДвП- глоба от глоба от 500 до 3000 лв., т.е. разпоредбата на чл. 53 ЗП е по-
тежко наказуем закон и съдът няма правомощие да извърши
преквалификацията с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т.1 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай,
наказателното постановление е отменено, страната е направила нарочно
искане, а и са представени доказателства за действителното им разходване,
поради което съдът следва да присъди такива в полза на жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Карнобатският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №8591/21.03.2024г. на Началник
4
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция “Пътна инфраструктура” гр.С., с
което на В. Л. М. с ЕГН ********** от гр.С. за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2,
предл. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 5, ал.1, т.3, б. „Д“ от Наредба №11 за
движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ, на
основание чл.177, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 700лв.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура” гр.С. да заплати на В. Л.
М. с ЕГН ********** от гр.С. сумата от 520лв. съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Административен съд- Бургас в
14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
5