№ 467
гр. Горна Оряховица, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120100851 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД, вр чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД твърди, че ответникът ИЛ. Й. Т. е
потребител на електрическа енергия в обект в гр.Г*********************, за който е
разкрита партида с абонатен номер 050080**** и клиентски номер 150007****, като
наследник на Л.А. Т.а. Сочи се, че правата и задълженията на страните по продажбата
на електрическа енергия са регламентирани в публично известни общи условия. По
силата на тези общи условия потребителят е задължен да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия при срокове и условия, определени в
Общите условия, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за
размера на задължението си, а при наплащане в срока на издадената фактура, дължи
обезщетение в размер на законната лихва за срока на забавата. Твърди, че ответникът
не е изпълнил задължението си да заплати сумата от 255,47 лв., съставляваща
стойността на потребената в периода 29.12.2019 г. – 04.03.2020 г. електрическа енергия
по издадените на 12.02.2020 г. и на 05.03.2020 г. фактури. Счита, че поради
неизпълнение на задължението в срок, ответникът дължи и сумата 21,29 лв. –
обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва от датата на падежа на
всяка фактура до 01.02.2021 г. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме
за установено, че ответникът дължи посочените суми, за които е издадена заповед №
176/12.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
1
290/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Ответникът ИЛ. Й. Т. признава, че е титуляр на посочената партида и
собственик на обекта, за който тя е разкрита. Сочи, че е живял в имота и признава, че
количеството електрическа енергия – предмет на претенцията, е потребено през
процесния имот. Във възражението по чл.414, ал.1 ГПК и в настоящото производство
поддържа възражението, че е придобил собствеността по наследство от своята майка,
но сменил партидата по-късно, при което не е бил уведомен, че има неплатени
задължения. Моли да не се присъждат разноски в полза на ищеца, тъй като той
признава съществуването на задължението и не станал повод за водене на
делото.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД, вр чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Уважаването им,
с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното установяване на
следните материалноправни предпоставки: съществуване на облигационна връзка
между страните по договор за продажба на електрическа енергия при общи условия,
обвързващи всички клиенти на енергийния снабдител съгласно чл.98а ЗЕ, реалното
доставяне в обекта на адрес гр.Г********************* (абонатен номер 050080****
и клиентски номер 150007****) на електрическа енергия на стойност 255,47 лв. в
периода 29.12.2019 г. – 04.03.2020 г.
Между страните не се спори, а и от заявление № 5351353/27.02.2020 г. до
„Електроразпределение Север“ АД и заявление № 5351317/27.02.2020 г. до ищеца се
установява, че ищецът е титуляр на партида с клиентски номер 150007**** и абонатен
номер 050080**** за обект на адрес гр.Г*********************. По покана от
„Електроразпределение Север“ АД изх.№ K-EDN-1256/19.02.2020 г., ищецът подал
посочените заявления за промяна на титуляря на партидата, като придобил
собствеността върху имота по наследство от своята майка Л.А. Т.а, починала на
04.02.2013 г. (удостоверение за наследници изх.№ 643/13.02.2013 г. на община Горна
Оряховица). Не се спори и че за процесния период 29.12.2019 г. – 04.03.2020 г. в обекта
е потребена електрическа енергия на обща стойност 255,47 лв., за което били издадени
фактури №№ **********/12.02.2020 г. и **********/05.03.2020 г., както и
задълженията не са платени на падежа (съответно 02.03.2020 г. и 16.04.2020 г. – § 2,
ал.2 ПЗР ЗМДВИП). Спорен по делото е въпросът ответникът следва да бъде уведомен
за задължението и при положителен отговор – каква е последицата от неизпълнение на
това ищцово задължение.
ЗЕ регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за
2
битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени и
публично известни общи условия (приложимите към процесния период и към момента
Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, след
отмяната на Решение № ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР за одобряване на Общите
условия от 2014 г. с Решение № 798/20.01.2017 г. по адм.д. № 3068/2016 г. по описа на
ВАС, влязло в сила на 20.01.2017 г.). Съгласно чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ, страни по
правоотношението за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на
ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, за което
няма твърдения или данни по делото, са продавачът – крайният снабдител (субектът по
чл.94а ЗЕ) и купувачът – крайният битов или небитов клиент (лицето, което купува
електрическа енергия за битови или небитови нужди съгласно §1, т.2а и т.33а от ДР на
ЗЕ), който е и длъжник по вземането за цената на доставената електрическа енергия.
Така законът, а и приложимите Общи условия (чл.4, ал.1), свързват качеството
длъжник с качеството собственик на електроснабдения имот или негов ползвател –
носител на ограниченото вещно право на ползване или ползвател на облигационно
основание, но ако е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия
имот. Последното е относимо само за тези различни от собственика лица (приетото в
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС), а по
отношение на промяната в собствеността се касае за законово заместване на страната в
правоотношението (така Решение № 205/28.02.2019 г. по гр.д. № 439/2018 г. на III Г.О.
на ВКС). Така когато титулярят на правото на собственост върху електроснабден имот
се промени, променя се и страната по договора.
В случая ответникът е придобил имота през 2013 г. и от тогава, включително и
през процесния период, той е страна по договора. На общо основание – чл.17, т.2 от
Общите условия, той дължи ежемесечно заплащане на потребената в обекта
електрическа енергия, а неполучаването на фактура не го освобождава от това
задължение (чл.26, ал.6 от Общите условия). Обратно – ищецът не дължи да уведомява
или кани ответника да заплаща периодичните си задължения. Така липсата на
уведомление или покана няма последиците, придавани й от ответника във
възражението (недължимост на сумата) и в отговора на исковата молба (липса на
забава). И двете се основават на факта, че ответникът не е бил титуляр на партидата, но
това е последица от неизпълнение на неговото задължение да уведоми ищеца за
промяната в собствеността, което той сторил вместо в 30-дневния срок по чл.17, ал.3 от
Общите условия, след повече от седем години и след получаване на писмо за нуждата
от актуализиране на данните. Понеже ответникът не може да черпи права от
неизпълнение на задължението си и най-вече защото се касае за заместване на страна в
правоотношението по силата на закона, без значение е кой е бил титуляр на партидата
или „на чие име“ са издадени фактурите, а ответникът изпада в забава без покана,
защото задължението е срочно. Правилото на чл.84, ал.1 ЗЗД е неприложимо, защото
3
универсалното правоприемство е настъпило много преди възникване на процесните
задължения и защото ответникът е погасявал периодичното си задължение към ищеца
още от 2018 г. (извлечение за фактури и плащания), макар и тогава да не е бил титуляр
на партидата, точно както към процесния отчетен период. Позоваването на чл.84, ал.1
ЗЗД би се явило и неоснователно, доколкото исковата молба със съдържание,
включващо основанието и размера на непогасените задължения, съставлява покана за
плащане, а 7-днвеният срок от получаването й е изтекъл към датата на приключване на
съдебното дирене.
Така ответникът дължи и без покана заплащане на цената на потребената в
обекта му електрическа енергия по двете фактури. Непогасяването на задълженията на
падежа – до 02.03.2020 г., съответно до 16.04.2020 г., съгласно чл.38 от Общите
предпоставя дължимост и на обезщетение за забава в размер на законната лихва от
падежа на всяка от фактурите до 01.02.2021 г., съобразно претенцията. Размерът на
законната лихва следва да се определи съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД и издаденото въз
основа на посочената норма Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, т.е. въз
основа на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта, на годишна база. Съдът, въз основа на
посочените нормативни правила и на основание чл.162 ГПК, определи размера на
вземането за обезщетение за забава в плащането на паричното задължение за
претендирания срок на 21,29 лв. С оглед изложеното, ищецът дължи на ответника
заплащане на процесните суми на заявените в заповедното и исковото производство
основания, поради което исковете се явяват основателни и следва да се уважат.
По присъждане на направените разноски:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право да му се
присъдят сторените от него разноски. Няма основание за приложение на чл.78, ал.2
ГПК, защото именно неизпълнението на ответника е станало повод за водене на
делото, а поддържаното във възражението по чл.414, ал.1 ГПК и в откритото съдебно
заседание становище, че не дължи плащане поради липсата на уведомяване, но може
да се приеме за признание на иска.
От страна на ищеца е направено искане за присъждане на разноски и са
представени доказателства такива да са сторени в заповедното производство в общ
размер 75 лв. (25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение) и в
исковото производство – 25 лв. за държавна такса. Ищецът е юридическо лице,
представлявано от юрисконсулт, при което съгласно на чл.78, ал.8 ГПК му се дължи
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размерите по Раздел IV от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Предвид вида и цената на иска, фактическата и
правна сложност на делото и обема на осъщественото от юрисконсулта процесуалното
4
представителство (подаване на искова молба и писмено становище без явяване в
съдебно заседание), съдът определи размера на възнаграждението съобразно чл.25, ал.1
от Наредбата на 100 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК , че ИЛ. Й. Т., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр.Г******************* дължи на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс“ - Г,
представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет П.С.С., А.М.Д. и
Д.К.Д. заедно, сумата от 255,47 лв. /двеста петдесет и пет лева и четиридесет и
седем стотинки/, представляваща незаплатена цена на потребена в периода от
29.12.2019 г. до 04.03.2020 г. електрическа енергия в обект с абонатен номер
050080**** и клиентски номер 150007**** на адрес гр.Г*********************, за
което са издадени фактура № **********/12.02.2020 г. и фактура №
**********/05.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.02.2021
г. до окончателното й плащане и сумата от 21,29 лв. /двадесет и един лева и двадесет
и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в плащането на
задължението в размер на законната лихва за периода от падежа на всяка фактура до
01.02.2021 г., за които е издадена заповед № 176/12.02.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. № 290/2021 г. по описа на Районен съд -
Горна Оряховица.
ОСЪЖДА ИЛ. Й. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
гр.Г******************* да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“
№ 258, „Варна Тауърс“ - Г, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет П.С.С., А.М.Д. и Д.К.Д. сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 125 лв. /сто
двадесет и пет лева/, представляваща направени разноски за заплащане на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6