Р Е Ш Е Н И Е

 

№                          19.02. 2019 г.                     гр.Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На единадесети февруари                                   2019 година

в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ

                          ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                                      ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар Анатолия Атанасова,

При участието на прокурора Васил Ангелов,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

Възз.гр.дело № 26,  по описа за 2019  година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по жалба на В.Н.Н. ***, представлявана от адвокат М.К. от с.гр., против  Решение № 263 от 08.06. 2018 година, постановено по гр.дело № 1692/17 по описа на РС Провадия, с което са  били отхвърлени предявените от жалбоподателката обективно съединени искове срещу ОС Варна, за сумата от 100 лв. и срещу РС Варна, за сумата от 5001 лв. – неимуществени вреди, вследствие на разглеждане на в.гр.д. № 244/ 2015 г. и гр.д. 5152/ 2013 г. в неразумни срокове, на основание чл. 2б от ЗОДОВ. В жалбата се излагат съображения за необоснованост на решението, което е довело и до неговата незаконосъобразност. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени изцяло. Пред съда жалбоподателката не се яви  и не изпрати представител. От нейния пълномощник постъпиха писмени бележки,       че поддържа жалбата и има уважителна причина за неявяването си.

Въззиваемите са подали отговори срещу жалбата в законния срок.

ОС Варна счита решението за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.  Пред въззивния съд не се яви представител.

РС Варна също счита, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Евентуално се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител, ако то не е в минимален размер. Пред съда не се яви представител, но постъпиха писмени бележки.

Представителят на прокуратурата – прокурор Ангелов счита, че жалбата е неоснователна, а решението на РС Провадия е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като провери оплакванията по жалбата и съобрази доводите на страните счита, че решението е валидно и процесуално допустимо.

Действително по делото има допуснато процесуално нарушение, защото пред първата инстанция не е участвал прокурор. В настоящия процес обаче прокуратурата е контролираща страна. Същата участва пред въззивния съд, като бяха връчени всички материали по делото. Не е имало искания за събиране на доказателства. Прокурорът изрази мнение, че това процесуално нарушение не води до незаконосъобразност или недопустимост на акта.

Предвид на това, въззивният съд също счита, че решението е процесуално допустимо. Ролята на Прокуратурата и участието й в делата по ЗОДОВ цели да гарантира най-добрия интерес на обществото, с оглед упражняване на общите правомощия на Прокуратурата да следи за върховенството на закона. Предвид на това, с участието пред въззивния съд, тези правомощия са упражнени и не се налага делото да се връща на РС за ново разглеждане. Такова оплакване в жалбата също липсва.

По същество решението е правилно и законосъобразно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите  на първоинстанционния съд по отношение на установените факти и правните изводи. В допълнение втората инстанция посочва следното:

Претенцията касае заплащане на обезщетение, вследствие на претърпени от ищцата неимуществени вреди, поради нарушаване на правилото за разглеждане на делата й, водени пред РС и ОС Варна, в разумен срок. 

По фактите.

Ищцата и св. Начев са подали искова молба във ВРС срещу ////на 10.04. 2013 г., с правно основание чл. 45, вр. чл. 50 и чл.51 от ЗЗД. По подадената искова молба е образувано гр.дело № 5152/ 2013 г.

С разпореждане от 13.04. 2013 г. исковата молба е оставена без движение за представяне на препис от нея и доказателствата за ответниците и довнасяне на държавна такса. С молба от 07.05. 2013 г. нередовностите са отстранени. Като е направено и искане на основание чл. 214 от ГПК за изменение на размера на иска - за сумата от 2000 лв.

С разпореждане от 09.05. 2015 г., съдът е указал на ищеца Н. да уточни по отношение на кой иск претендира изменение и срещу кого от  ответниците. Указанията са изпълнени на 20.05. 2013 г.

С Определение № 8892/06.06. 2013 г., съдът е изпратил исковата и уточнителната молба ведно с приложенията за отговор, който е депозиран на 08.07. 2013 г.

С определение от 03.09. 2013 г. делото е насрочено за 05.02. 2014 г., допуснати са по двама свидетели на страните, съдебно-техническа експертиза. Депозитът за нея е бил в размер на 200 лв., вносим поравно от страните.

Ищцата е уведомена за това на 17.09. 2013 г. На 03.10. 2013 г. постъпва молба от нея срокът за внасяне на депозита да бъде удължен и след като съдът е поискал уточнение с колко да се удължи, на 22-ри октомври тя е посочила – с 2 месеца. Това искане е уважено на 23.10. 2013 г.

На 18.12. 2013 г. ищците са внесли депозита за вещо лице. Такова е назначено и му е изпратена призовка.

На 08.01. 2014 г. постъпва молба от вещото лице, в която той посочва, че изпълнението на задачата изисква много специфични измервания, а той не разполага със съответната техника.

На 04.02.2014 г. ищците са поискали даване ход на делото и отлагането му за друга дата, предвид отсъствието на процесуалния им представител, неизготвяне на СТЕ и за събиране на гласни доказателства.  

В съдебното заседание на 05.02. 2014 г. е докладвана молбата от вещото лице, депозирана на 08.01.2015 г., с която е заявило, че не може да изготви заключението по възложената му задача, тъй като измерването на шума се извършва от акредитирани лаборатории. В това заседание е изискано от РЗИ Варна, респективно от Лаборатория „Физически фактори“ да посочи компетентно лице. Делото е отложено за 23.04. 2014 г.

Заключението по СТЕ е прието в с.з. на 23.04. 2014 г., когато са разпитани и двама свидетели на ответниците. Делото е отложено за 18.06. 2014 г. В това заседание не са се явили свидетелите на ищците.

На 18.06. 2014 г. са разпитани двама свидетели на ищците и по тяхно искане е допусната повторна СТЕ. Делото е отложено за 15.10. 2014 г.

В съдебното заседание, проведено на 15.10. 2014 г., с оглед изявлението на вещото лице, процесуалният представител на ищците е поискал извършване на измерване на нивото на шума и през зимния период, както и делото да се насрочи след м. януари, поради отсъствието на процесуалния представител на ищците.

В последното с.з. на 04.02. 2015 г. е прието заключението на вещото лице и е даден ход на устните състезания.

С Решение № 1302/17.03. 2015 г., съдът е отхвърлил предявените искове. Решението е връчено на ищците на 19.03. 2015 г.

Ищците са обжалвали решението с въззивна жалба, подадена на 31.03. 2015г.  С разпореждане на 02.04. 2015 г., жалбата е изпратена за отговор. Такъв  е постъпил на 28.04. 2015 г., делото е резюлирано на 29.04. 2015 г. за изпращане на ВОС.

Там е образувано  в.гр.д.№ 1369/2015 на ВОС.  На 05.05. 2015 г., с определение от 12.05. 2015 г., жалбата е оставена без движение с дадени указания за довнасяне на държавна такса. На 18.05. 2015 г. указанията са изпълнени. С определение от 20.05. 2015 г. делото е прекратено и е върнато на ВРС относно направено искане във въззивната жалба за изменение на решението в частта за разноските. След връщане на делото във ВРС, с разпореждане от 25.05.2015 г., на ищците е даден срок да аргументират искането си за изменение на решението в частта за разноските и да представят препис за ответната страна.

След депозиране на уточняващата молба на 12.06. 2015 г. и отговора на ответниците, с определение от 06.07. 2015 г. искането на ищците за изменение на решението в частта за разноските, относно адвокатското възнаграждение, присъдено на ответниците, съобразно направено от ищците възнаграждение за прекомерност, е оставено без уважение.

С въззивна жалба, депозирана на 14.07. 2015 г., процесуалният представител на ищците е обжалвал горното определение. В з.з. на 15.07. 2015 г., съдът им е указал да внесат държавна такса, тя е внесена на 21.07. 2015 г.

След уведомяване на другите страни за възможността им за отговор, делото е изпратено във ВОС, на 17.08. 2015 г., за произнасяне по жалбите. Там е образувано в.гр.д. № 2444/2015 г. по описа на ВОС на 20.08. 2015 г.

С определение от 09.09. 2015 г. съдът е оставил без уважение искането на въззивниците за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с извлечение от измерваните стойности по заключението на вещото лице и е насрочил о.с.з. за 12.10. 2015 г., когато е даден ход по същество.

С Решение № 1814/04.11. 2015 г. обжалваните съдебни актове - решение и определение от 06.07. 2015 г., постановени по гр.дело № 5152/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, са потвърдени. Решението не е подлежало на обжалване.

На 03.02. 2016 г. от ищците е подадена молба за отмяна на Решение № 1302/17.0Д.2015 г., постановено по гр.дело № 5152/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Варна. С решение от 01.02. 1017 г., ВКС оставя молбата без уважение.

Налице са доказателства, че е изпълнена необходимата процедура за предявяване на иска, предвид отказа на властите да признаят, че има необосновано забавяне на делата и този отказ е в сила преди предявяване на иска. Този въпрос не е спорен по делото.

Събрани са гласни доказателства и за здравословното състояние на ищцата, като в тази част, въззивната инстанция също препраща към мотивите на РС.

Претенцията към РС Варна е за 5001 лв., а към ОС Варна – за 100 лв. Основанието е за неспазването на принципа за разумен срок за разглеждане на гр.д. 5152/2013 г. на PC Варна и на в.гр.д. № 2444/2015 г. на ВОС.

Видно е, че делото е разгледано и решено за период от почти 2 години пред РС Варна.  За да се прецени дали този срок е разумен, съдът отчита конкретните обстоятелства по всяко едно дело, свързани с фактическата му и правна сложност, с действията на съда и на властите като цяло, с естеството на спора, с процесуалното поведение на страните. Един от основните доводи е свързан с това, че от насрочване на делото, до датата на първото съдебно заседание, има доста дълъг период от време.

Следва да се посочи, че отговорът на исковата молба е постъпил в законния срок, на 08.07. 2013 г., малко преди започване на съдебната ваканция.  Делото е насрочено веднага след нейния край – на 3-ти септември и за 5-ти февруари, като е назначена сложна техническа експертиза. Видно от изявленията на ищцата в съдебно заседание, тя казва, че преди завеждане на делото е правила опити да се свърже с експерти, които да й помогнат при измерване на шума и вибрациите, но навсякъде е срещала отказ. Т.е. тя е била наясно, че изпълнението на задачата на експертизата няма да е лесно. Наясно е и с това, че ще трябва да поеме разноските по тази експертиза. Въпреки това, тя не успява да внесе депозита за вещо лице навреме.  Т.е., дори съдът да беше насрочил делото за месец октомври или ноември, пак щеше да се наложи отлагане поради причини, които са в самата страна.

Като цяло периодът на гледане на делото не може да бъде определен като продължителен. Във всеки един момент съдът е обръщал нужното внимание и е откликвал на молбите на страните навреме. Макар настоящият съд да не е проверяващ по отношение правилността на актовете на ВРС, то се налага да бъдат обсъдени действията по администриране на исковата молба и на делото като цяло.

Въззивният съд счита, че нито един акт на съда по оставяне без движение, за уточняване на обстоятелствата и правните доводи, за внасяне на държавни такси и други не е бил необоснован. Затова и не може да бъде подкрепен доводът на ищцата в тази насока. Съдът е проявил нужното усърдие и бързина за разглеждането и решаването на делото. Много от отлаганията на делото се дължат на поведението на ищците. Следва да се посочи, че именно заради искането на ищцата/ разбира се напълно обосновано/ повторната експертиза да се изготви на базата на замервания и през зимния период, делото се е удължило още повече. Отделно от това допуснатите до разпит свидетели, при довеждане от страна на ищцата не са били осигурени навреме и се е наложило без причинно отлагане на делото с мотив, че свидетелите отсъствали от гр. Варна. Това не е довод за уважителна причина, освен ако тези пътувания не са били планирани отдавна. Не на последно място причина за удължаване на сроковете при насрочване на следващите заседания са и исканията на пълномощника на ищцата, предвид нейното отсъствие.

Следва да се посочи, че делото е било сложно предвид на това, че се е изисквала специална техника за измерване на шума и вибрациите, необходимо е било уточняване на задачата, защото съдът не разполага със специални знания и е следвало да бъде подпомогнат от вещото лице дори и при уточняване задачата на експертизата. Съдът от своя страна не може да избира кога/ по кое време на годината/ гражданите да предявяват своите искове. Те обаче, особено разполагайки с определени знания и на базата на опита си преди това, предварително могат да обмислят цялостните си действия и да обезпечат процеса на събиране на доказателствата.

Отчитайки всички тези фактори, съдът намира, че до голяма степен забавянията на делото се дължат на поведението на самата ищца и на естеството на доказателствата, които е следвало да се съберат – техническата експертиза. Въпреки това обаче, приключването на делото в рамките на две години, пред първата инстанция, в едно от най-натоварените съдилища в страната, при проведените пет съдебни заседания, не може да се приеме за неразумен срок на решаване на делото.

Още по-малко това важи за разглеждане на делото във Варненския окръжен съд. На практика той започва разглеждането в края на месец август 2015 г. и го решава за 2 месеца. Това е изключително кратък срок и няма как да се приеме, че е неразумен.

Делото е приключило с окончателно решение в срок от две години и половина, пред две съдебни инстанции.

Изложените в жалбата доводи въззивният съд намира за неоснователни. Цитираните от пълномощника решения на съда в Страсбург, в голяма степен са познати на съда, но няма как да се сподели изводът, че воденото от ищцата дело е с висока степен на обществена значимост.

Отделно от това, районният съд е дал отговор на изложените в жалбата съображения, тъй като те са били изложени и в исковата молба, и в защитата.

След като се налага извод за разглеждането на делото в разумен срок, безпредметно е да бъдат обсъждани останалите доказателства по делото, които са свързани с преживяванията на ищцата по отношение на процеса. Въпреки това обаче, следва да се посочи, че не е проведено пълно и главно доказване по отношение на това, че твърдените неразположения и влошено здравословно състояние са в  пряка причинна връзка с продължителността на делото.

В заключение. Исковете са неоснователни изцяло и следва да бъдат отхвърлени.

Всички изводи на РС гр. Провадия са правилни и законосъобразни и решението следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските. Ответниците нямат направени по делото разноски. На въззивника не се следват такива, предвид изхода от делото.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 263 от 08.06. 2018 година, постановено по гр.дело № 1692/17 по описа на РС Провадия КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва, в частта, в която е потвърдено срещу РС Варна, пред ВКС, в едномесечен срок от съобщаването на страните, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК. В останалата част, по иска срещу ОС Варна решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                  

                                                                    

2.