Р Е Ш Е Н И Е№1262
03.07.2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1374/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Легия Груп“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Македония“ № 31, представлявано
от ** Я. С.Р. против Наказателно
постановление № ДАИ-0000109/26.11.2018 г., издадено от В.И.П. – Началник отдел
АНД в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ гр. София, с което на основание
чл. 97, ал. 1, предл. последно от Закона за
автомобилните превози (ЗАвП) на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 5 000 (пет хиляди) лева за
нарушение по чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
обжалваното наказателното постановление (НП). Жалбоподателят твърди да е бил
нередовно призован за представянето на транспортните документи по проверката, а
упълномощеното лице К. П. да не е разполагала с пълномощно за това действие.
Поддържа съществени процесуални нарушения да са допуснати при посочването на
датата на извършване на нарушението, както и погрешно да е отбелязано името на
актосъставителя в НП. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.
В.Т., която поддържа жалба и взема становище в наказателното постановление да
не е надлежно описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх.
№ 14431/28.02.2019 г., което препраща жалбата и административната преписка,
изразява становище наказателното постановление да е издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон и моли то да бъде потвърдено. В съдебно
заседание, редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Легия Груп“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е. от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 22.01.2019 г., установено от разписка за връчване на НП, а
жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 29.01.2019 г., поради което седемдневният
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Легия Груп“ ЕООД притежавал
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз с № 12655 от
06.04.2017 г.
На свидетелите И.Д.М. и И.Г.С. – ** към Областен отдел
„Автомобилна админстрация“ - Смолян, било възложено
със Заповед № РД-15-576/08.10.2018 г. да извършат проверка на дейността на
„Легия Груп“ ЕООД.
На 25.10.2018 г. било връчено писмо с изх. №
82-00-28-2158/23.10.2018 г. на К.П., която била упълномощена от управителя на
„Легия Груп“ ЕООД да получава документи, свързани с дейността на дружеството. С
писмото жалбоподателят бил поканен на 31.10.2018 г. в сградата на ОО
„Автомобилна администрация“ – Пловдив да представи документи за дейността на
дружеството, описани на гърба на писмото.
На 31.10.2018 г. в сградата на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Пловдив се явило упълномощеното лице П., която не
представила на контролните органи нищо от изисканите транспортни документи. На
място се съставил констативен протокол за извършена комплексна проверка, в
който било отразеното непредставянето на изисканата документация. На
упълномощеното лице била връчена покана за явяване за съставяне на АУАН.
На 07.11.2018 г. св. М. съставил Акт за установяване
на административно нарушение с бл. № 253465 против дружеството-жалбоподател и в
присъствието на свидетеля С.. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя,
въпреки че упълномощеното лице П.се явила за това действие. АУАН не бил
предявен за запознаване на упълномощеното лице и не било разяснено правото на
възражения или обяснения в тридневен срок от връчването, а в графата за
„нарушител“ не бил положен подпис от никого. Препис от акта бил връчен на К.П.
срещу разписка. Актът не бил изпратен на съответната служба или на общинската
администрация за предявяване и подписване.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите И.Д.М. и
И.Г.С.. От тях се установява, че свидетелите са извършили комплексна проверка
на дейността на жалбоподателя, като с писмо са изискали да бъдат представени
определени документи под опис, които следвало да бъдат представени на
31.10.2018 г., а писмото било връчено на К.П., която била упълномощена да
получава документи във връзка с транспортната дейност на жалбоподателя.
Изяснява се, че писмото било връчено преди датата 31.10.2018 г. На следващо
място установява се от показанията на свидетелите, че на посочената дата, на
която следвало да бъдат представени изисканите документи (31.10.2018 г.), се
явило упълномощеното лице П., която обаче не представила на контролните органи
нищо от предварително изисканата документация. Изясняват се от свидетелските
показания и обстоятелствата по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение, като същият е бил съставен в отсъствие на
нарушителя, въпреки че на място по поканата се е явило упълномощеното лице П..
Изяснява се, че актосъставителят е приел последната да не е била упълномощена
да подписва АУАН, поради което актът да не й е бил предявен, но въпреки това
препис от акта да е бил връчен на същото лице. Съдът кредитира показанията на
свидетелите М. и С., които намира за подробни, последователни и вътрешно
непротиворечиви, а и за взаимно кореспондиращи си. В показанията си свидетелите
възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци,
не се установяват и основания, по които те да се считат за предубедени.
Показанията на двамата свидетели се подкрепят изцяло и от събраните и проверени
по делото писмени доказателства, които се ценят като обективни.
От писмо с изх. № 82-00-28-2158/23.10.2018 г. (лист 16
от делото) се установява, че жалбоподателят е уведомен, че ще бъде извършена
проверка на дейността му, за целта на която следва на 31.10.2018 г. в сградата
на Областен отдел „АА“ – Пловдив да представи документи съгласно
списъка-приложение към писмото. Установява се още, че писмото е получено от
упълномощеното лице К.П. на дата 25.10.2018 г.
От удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз № 12655 от 06.04.2017 г. (лист 21 от делото) се изяснява, че
същото е издадено в полза на жалбоподателя „Легия груп“
ЕООД и същият има право да извършва дейност по таксиметров превоз на пътници.
От констативен протокол за извършена комплексна
проверка от 31.10.2018 г. се установява, че при проверката се е явило
упълномощеното лице К.П., както и че жалбоподателят не е представил никакви
документи съгласно отправеното му уведомление за извършване на проверка.
От Заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията се установява, че НП е издадено от надлежно оправомощено
лица, което е действало в рамките на своята материална и териториална
компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича пряко от
разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 92, ал.
1 от ЗАвП.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
По възражението за допуснато съществено процесуално
нарушение чрез посочване в наказателното постановление като актосъставител на
свидетеля по акта И.Г.С. съдът намира същото за неоснователно. Действително
имената на актосъставителя съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН са част от съдържанието
на НП, поради което процесуално нарушение е допуснато, но то не е от
категорията на съществените. Изискването за вписване на имената и длъжността на
актосъставителя е установено с цел да се извърши преценка дали съществува конекситет между административното обвинение, което е
повдигнато с АУАН, и това, по което се произнася наказващият орган с НП. В
конкретния случай в наказателното постановление актът е бил надлежно
индивидуализиран чрез посочване на бланковия номер (253465) и датата на
съставянето си – 07.11.2018 г., поради което не възниква никаква неяснота въз
основа на кой АУАН е издадено обжалваното НП, нито правото на защита на
жалбоподателя е ограничено. По тези съображения съдът намери възражението за
неоснователно.
Съдът намира, че правилно са определени и датата и
мястото на извършване на нарушението, а насрещното възражение на жалбоподателя
се цени за неоснователно. Документите е следвало да бъдат представени в
сградата на Областен отдел „АА“ – Пловдив, където се е явило упълномощеното лице,
но без да представи изисканите му материали, поради което именно там е
довършено нарушението. Правилно е определена и датата на неговото извършване -
31.10.2018 г. Следва да се посочи, че контролните органи се указали на
жалбоподателя да представи документите, свързани с транспортната му дейност, не
в срок до 31.10.2018 г., когато нарушението би било извършено на следващия
календарен ден, а конкретно на посочената дата 31.10.2018 г. Следователно при
непредставянето на изисканите документи на указаната за това дата именно в този
момент нарушението е било довършено. Налага се извод, че датата на извършване
на нарушението е правилно определена. Съставянето на АУАН на различна дата от
тази, на която е извършено нарушението,
не е процесуално нарушение, а възражението в този смисъл в жалбата е несподелимо, щом актът е съставен в рамките на сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
Независимо от гореизложеното настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснато
съществено процесуално нарушение, което не може да се санира
във въззивното производство. Същото се изразява в
съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя без да са били налице законовите
предпоставки за това. В случая по поканата за съставяне на акта се е явило
упълномощеното лице К.П., но актосъставителят не й е предявил акта, бланката на
акта не носи подпис на „нарушител“, нито такъв е изпълнен под графата за
уведомяване на наказания, че може да направи допълнителни възражения или да
даде обяснения. Така на практика тези права са останали неразяснени на
жалбоподателя. Дори и актът да се състави в отсъствие на нарушителя, то тогава
съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗАНН той следва да му се изпрати за предявяване и
подпис. Следователно подписът на нарушителя в нарочната за това графа е
задължителен реквизит на акта без значение дали същият е съставен в присъствие
или отсъствие на нарушителя. В конкретния случай актът е останал непредявен,
което е допустимо единствено в хипотезата на отказ актът да бъде подписан.
Такава хипотеза обаче не е налице по делото. След като актът е бил съставен при
условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, то задължително е било да се изпълни и последващата процедура по чл. 43, ал. 4 ЗАНН. Подписването
на разписката от упълномощеното лице П.не санира този
порок, тъй като на същата единствено й е бил връчен препис от акта, без той да
е бил предявен и без тя да е уведомена за правата на жалбоподателя на
възражение или обяснения. Отделно от това жалбоподателят е бил лишен и от
правото да впише възраженията си още в момента на съставянето на акта.
Неясно остава за съда и защо след като е прието, че
лицето П.не е снабдено с представителна власт да подписва АУАН, то тогава може
актът да бъде връчен отново на нея и за това действие тя вече да е
упълномощена. Подписването и получаването на акта са корелативно свързани
действия и няма как да се изисква различна форма на упълномощаване за тях.
Най-сетне дори и да се приеме, че все пак препис от акта е бил надлежно връчен,
то при това действие е следвало актът да бъде и предявен. Разпоредбата на чл. 43,
ал. 4 от ЗАНН е категорична – актът се изпраща на нарушителя „за предявяване и подписване“. Като не е
сторено това остава неясно дали административното обвинение въобще е било
предявявано на жалбоподателя преди издаването на НП и на практика той е бил
поставен в положение да се защитава по обвинение, което за пръв път узнава
именно с връчването на постановлението. По делото се установява да са направени
възражения или обяснения преди издаването на НП, поради което не може да се
направи извод, че това право все пак е било разяснено на жалбоподателя.
Същевременно в тази графа от бланката на акта липсва подпис на представител на
жалбоподателя, което затвърждава извода, че правото
въобще не е било разяснено.
В случая настоящият състав приема, че упълномощеното
лице П.е могла да представлява „Легия Груп“ ЕООД пред наказващия орган, като
получава и подписва всякакви документи, свързани с дейността на дружеството,
видно от съдържанието на самото пълномощно, поради което тя е могла и да получи
и подпише съставения АУАН. Установява се и че по поканата за явяване за
съставяне на акта отново се е явила именно тя, като нейното явяване ясно
демонстрира волята на жалбоподателя тя да го представлява за това конкретно
действие. В пълномощното е отразено, че упълномощеното лице може да получава и подписва всякакви документи от името на
дружеството. Неясно остава тогава защо актосъставителят е ограничил волята на упълномощителя, като е приел, че упълномощеното лице може
да получава всякакви документи, включително може да получава АУАН, но не може
да подписва АУАН. Съдът счита, че упълномощеното лице е снабдено с надлежно
пълномощно, явило се е по поканата за съставяне на акта, поради което
предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН не са били налице. Съставянето на АУАН
в отсъствието на нарушителя, но без да са налице предпоставките за това
съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените. В случая не е
направен и опит за саниране на нарушението, тъй като актът така и не е бил
предявен на по-късен етап. Връчването на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъда запознат с
повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите възражения срещу него и
да организира зашитата си. Личното присъствие е гаранция за законосъобразността
при съставяне на АУАН. Чрез личното си присъствие нарушителят може да се увери,
че АУАН действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от
лицето което се твърди да го е издало и в присъствието на лицата, посочени като
свидетели. Съставянето на АУАН е първият формален акт, с който се поставя
началото на административнонаказателния процес и нарушенията
при неговото съставяне опорочават процеса до степен да обуславят отмяната на
наказателното постановление. В този смисъл Решение № 933 от 05.06.2017 г. по
к.а.н.д. № 978/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1065 от
19.06.2017 г. по к.а.н.д. № 1046/2017 г. Административен съд – Пловдив; Решение
№ 290 от 27.02.2017 г. по к.а.н.д. № 2911/2016 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1228 от 11.07.2017 г. по к.а.н.д. № 1182/2017 г. на Административен
съд – Пловдив; Решение № 1355 от 03.07.2015 г. по к.а.н.д. № 1148/2015 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 874 от 18.04.2012 г. по к.а.н.д. №
404/2012 г. на Административен съд – Пловдив.
За пълнота следва да се посочи, че дори и да се
приеме, че с процесното пълномощно в полза на
упълномощеното лице не е учредена представителна власт извън изрично описаните
в пълномощното действия, то тогава отново би било налице отменително
основание спрямо обжалваното НП. Описаните в пълномощното действия са за
вписване и отписване на таксиметрови автомобили и за подаване и получаване на
документи, свързани с регистрация на ЕТАПФ. Следователно при стриктно тълкуване
на правомощията, учредени в полза на упълномощеното лице, се налага извод, че
поканата за съставяне на АУАН също е нередовно връчена - на лице, което не
разполага с правомощие да получава такива документи. В този случай
жалбоподателят въобще не би бил поканен за съставянето на акта. Връчването на
писмо с изх. № 82-00-28-2158/23.10.2018 г. на К.П. отново би било опорочено,
като извършено без участието на жалбоподателя и в полза на лице, което не е надлежно
упълномощено за това. За да е съставомерно деянието
по чл.91б, ал. 1, т. 1 вр. чл. 97, ал. 1 ЗАвП, следва да е доказано по несъмнен начин от
административнонаказващия орган, че поканата за представяне на документи е
достигнала до управителя на дружеството нарушител (така Решение № 2123 от
12.10.2012 г. по к.а.н.д. № 2359/2012 г. на Административен съд – Пловдив).
Най-сетне дори и пълномощното да дава права на
упълномощеното лице да получава АУАН, но не и да го подписва, както е приел
актосъставителят, то отново би било допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като актът е останал непредявен и неподписан, които действия задължително
трябва да бъдат изпълнени на по-късен етап в случаите на съставяне на АУАН в
отсъствието на нарушителя. Както се посочи, актът не се подписва и предявява
само при отказ на нарушителя по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, но в случая не е налице
такава хипотеза. Тези уточнения се правят единствено за пълнота и разглеждане
на всички възможни хипотези. Съдът обаче категорично не споделя застъпената от
актосъставителя позиция, че при пълномощно, даващо право на лицето да получава
и подписва всякакви документи, то въпреки това не може да му бъде предявен
АУАН, но пък същото това лице може да получи акта. Настоящият състав приема, че
явилото се за съставянето на акта лице е било надлежно упълномощено и актът е
следвало да му бъде предявен и да му бъде връчен препис от него. Като не са
изпълнени тези изисквания, е било допуснато съществено и неотстранимо
процесуално нарушение, ограничило неоснователно правото на защита на
жалбоподателя.
Съдът намира още, че от събраните и проверени доказателствени
материали се прави извод жалбоподателят да е извършил административното
нарушение по чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, за което е
санкциониран с обжалваното НП. Дружеството-жалбоподател е годен субект на процесното нарушение, тъй като притежава качеството
„превозвач“, легално дефинирано с разпоредбата на § 1, т. 5 от допълнителните
разпоредби на ЗАвП, която гласи, че превозвач е всяко
физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва
обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства,
предназначени за тази цел. По делото се доказа, че жалбоподателят - юридическо
лице, регистрирано като търговец, е извършвал таксиметров превоз на пътници.
Тази дейност се квалифицира като „обществен превоз“ и като „превоз на пътници“
по смисъла на § 1, т. 1 и т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗАвП. Следователно „Легия Груп“ ЕООД е превозвач по смисъла
на закона и като такъв е имал задължението да предоставя на служителите от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за проверка всички документи,
свързани с превозите на пътници и товари. Изисканите при процесната
проверка с писмо с изх. № 82-00-28-2158/23.10.2018 г. документи, описани на
лист 16-гръб от делото, са именно такива, свързани с осъществяваната от
жалбоподателя дейност по превоз на пътници, поради което задължението за
тяхното представяне пред контролните органи е надлежно възникнало. Установи се
по делото по категоричен начин, че на 31.10.2018 г. жалбоподателят не е
представил за проверка изисканите му транспортни документи, с което си съставомерно бездействие е осъществил вмененото му
нарушение. Въпреки това наказателното постановление трябва да бъде отменено не
поради това, че нарушението не е извършено, а тъй като процедурата по
осъществяване на отговорността на нарушителя е била съществено опорочена.
Следователно наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при
нарушено право на защита на жалбоподателя, което обуславя неговата отмяна.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №
ДАИ-0000109 от 26.11.2018 г., издадено от В.И.П. – Началник отдел АНД в Главна
дирекция „Автомобилна инспекция“ гр. София, с което на „ЛЕГИЯ ГРУП“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Македония“ № 31,
представлявано от *** Я.С.Р. на основание чл. 97, ал. 1, предл.
последно от Закона за автомобилните превози е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение по чл. 91б, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.