Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
23.07.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 9315 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 77729 от 28.04.2020 г. по гр.д. № 75384/2018 г. Софийски
районен съд, 150 състав отхвърлил предявените от К.Й.Й., ЕГН **********, срещу П.НА
Р.Б.обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 22 000 лв. - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение, разклатена
психика и уронване на доброто име, причинени на ищцата вследствие на
задържането й под стража относно изпълнение на издадена европейска заповед за
арест, която е била отменена, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 27.11.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, и
сумата от 2 000 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди,
представляващи заплатен от ищцата адвокатски хонорар, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба - 27.11.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата К.Й.Й., която го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на
материалния закон. Правилно районният съд приел, че действията на прокуратурата
след получаване на европейската заповед за арест (ЕЗА), издадена от властите на
Република Гърция, са били съобразени и извършени съгласно действащото законодателство
в България – ЗЕЕЗА и НПК, но неправилно приел, че ответникът не може да носи
отговорност за причинени вреди от задържането на ищцата въз основа на издадена
от чужди власти ЕЗА, само защото след събиране на доказателства от страна на
гръцките власти и послужила като основание да бъде започнато наказателно
преследване била изготвената от българските служби справка. От доказателствата
по делото се установило, че през 2016 г. в СГП е пристигнало искане за МПП от
Република Гърция – Апелативна прокуратура – остров Крит № ФО 9222/8454,
заведено в СГП - Следствен отдел под № П-211/2016 г. Без наличието на каквито и
да било доказателства по делото, следовател М. В.в писмо до СГП, на вниманието
на прокурор С.Т.– СГП от 01.06.2016 г. твърдял, че позвъняванията на
инкриминирания телефонен номер 00359 876 946 363 са осъществени от К.Й..
Видно от приложеното писмо от „БТК“ ЕАД рег. № 6994/27.04.2016 г., ищцата
ползвала телефонния номер от 13.01.2014 г. до 23.02.2015 г., а през инкриминирания
период телефонът бил ползван от „К. Ш.Т.“ ЕООД, ЕИК******. Незнайно как същият
следовател в писмото си направил извод, че ищцата е свързана с посочената
фирма. Дори и да била ползвател на телефона през инкриминирания период, СГП нямало
как да твърди, че позвъняванията са осъществявани от ищцата, без да са налице
записи от проведени телефонни разговори, на които да бъде извършена фоноскопска
експертиза. От приложената папка с доказателства за оказване на съдействие на
прокуратурата на Република Гърция в изпълнение на МПП, това било единственото
доказателство, уличаващо ищцата в извършването на престъпление. Изпратената по
този начин информация на прокуратурата на Република Гърция била единственото
основание за издадената от тях ЕЗА, и те нямали друга възможност след
представената им в този вид информация. Недопустимо било в нарушение на
задълженията си по чл. 127 КРБ българската прокуратура да предоставя неверни
данни за български гражданин, в резултат на което за този гражданин да бъде издадена
ЕЗА от чуждата прокуратура. Поради това следвало да бъде ангажирана
отговорността на П.НА Р.Б.по реда на ЗОДОВ за причинените на ищцата
неимуществени вреди. По отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди
поддържа, че след като страните са подписали договор за правна защита и
съдействие, приложен към НЧД № 1530/2017 г. по описа на СГС, НО, 33 състав, и в
него било записано, че е платено възнаграждение в размер на 2 000 лв., без
значение било дали сумата е платена по банков път или в брой. Поради това моли
съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да
уважи предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции съгласно списък
по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна П.НА Р.Б.не е депозирала отговор по реда на чл. 263,
ал. 1 ГПК . В открито съдебно заседание оспорва въззивната жалба и моли съда да
потвърди обжалваното решението като правилно.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С оглед твърденията в исковата молба, съдът е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за
сумата 22 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата в резултат на задържането й под стража във връзка с
изпълнение на издадена Европейска заповед за арест, издадена на 01.02.2017 г.
от Апелативен прокурор на Крит, Република Гърция, която заповед впоследствие била
отменена, и за сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатено
от ищцата адвокатско възнаграждение за защитата й по НЧД № 1503/2017 г. на СГС,
НО, 33 състав. Претендирана е и законната лихва върху главниците от подаване на
исковата молба в съда на 27.11.2018 г. до окончателното плащане.
В исковата молба ищцата твърди, че на 31.03.2017 г. била задържана за 24
часа от служители на 01 група, 03 сектор О „ПКП“ – СДВР на основание чл. 72,
ал. 1 ЗМВР вр. чл. 72, ал. 1, т. 6 НК, като й било обяснено, че е задържана във
връзка с издадена от властите на Република Гърция срещу нея ЕЗА. Това наложило
ищцата да ангажира адвокат, на когото заплатила възнаграждение в размер на 2 000
лв. С постановление на СГП № 9619/2017 г. била задържана за 72 часа и настанена
в следствения арест в гр. София, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 42. От СГП било
внесено искане пред СГС за постоянното й задържане на основание чл. 43, ал. 2 ЗЕЕЗА, във връзка с което било образувано НЧД № 1503/2017 г. по описа на СГС, НО,
33 състав. С определение от 04.04.2017 г. по това дело съдът й определил мярка
за неотклонение „парична гаранция“, след заплащането на която била освободена. След
като се запознала с европейската заповед за арест ищцата установила, че гръцките
власти са повдигнали срещу нея обвинение за тежко престъпление – създаване и
участие в престъпна организация, целяща извършването на тежки престъпления –
измама с цел финансова облага за нейните членове, за което било предвидено
наказание „лишаване от свобода“ или „доживотен затвор“. Вследствие на повдигнатото
от гръцките власти обвинение ищцата изпаднала в шок, не можела да спи и
постоянно плачела; имала син на 9 години, който също бил притеснен; всеки път
преди съдебно заседание ищцата се притеснявала, че отново ще бъде задържана в
ареста и изпратена в затвор в Гърция. Бил уронен и престижът на ищцата пред
служителите в управляваното от нея дружество, нарушена била спокойната
атмосфера в семейството й. След ангажиране на гръцки адвокат и получените от него
документи станало ясно, че през 2016 г. в СГП е пристигнало искане за МПП от
Република Гърция – Апелативна прокуратура – остров Крит № ФО 9222/8454,
заведено в СГП - Следствен отдел под № П-211/2016 г. Следовател М. В.от СГП – Следствен
отдел в писмо до СГП на вниманието на прокурор С.Т.– СГП от 01.06.2016 г.
твърдял, че позвъняванията от
инкриминирания телефонен номер 00359 876 946 363 са осъществени от К.Й..
Видно от приложеното писмо от „БТК“ ЕАД рег. № 6994/27.04.2016 г., ищцата
ползвала телефонния номер от 13.01.2014 г. до 23.02.2015 г., а през
инкриминирания период – от 26.08.2015 г., телефонът бил ползван от „К. Ш.Т.“
ЕООД, ЕИК*******. Незнайно как същият следовател в писмото си направил извод,
че ищцата е свързана с посочената фирма. В същото време по искане на СГП било
образувано НЧД № 1830/2017 г. по описа на СГС, НО, 22 състав за разглеждане и
допускане на изпълнението на ЕЗА. Във връзка с изискана от съда информация на
основание чл. 44, ал. 4 ЗЕЕЗА постъпили материали от Република Гърция, които
съдържали само материалите, изпратени от СГП при изпълнение на искането за
правна помощ. Твърденията на следователя от СГП – Следствен отдел били
единственото доказателство срещу ищцата. След обжалване в Република Гърция на заповедта
за ареста, последната била отменена на 01.09.2017 г. и производството по НЧД
1830/2017 г. по описа на СГС, НО, 22 състав било прекратено.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявените искове по основание и размер, вкл. с възражението, че при
задържането на ищцата за срок от 72 часа П.НА Р.Б.е била обвързана от
издадената от чужд правоохранителен орган заповед, при спазване на разпоредбите
на българското законодателство. Искал е от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:
От фактическа страна: От документните в приложените към делото НЧД № 1503/2017 г. по описа на СГС,
33 състав и НЧД № 1830/2017 г. по описа на СГС, НО, 22 състав се установява: С Европейска
заповед за арест от 01.02.2017 г., издадена от Апелативния прокурор на Крит,
Република Гърция, гръцките власти са поискали от българските власти задържането
и предаването на ищцата с цел упражняване на наказателно преследване във връзка
със създаване и участие в престъпна организация, целяща извършването на ред
тежки престъпления и във връзка с измама, извършена в съучастие и по занятие, с
обща преследвана облага и обща щета над 30 000 евро. В заповедта са описани и деянията,
в които ищцата е била обвинена в Гърция - извършване на измами чрез телефонни
обаждания от конкретно посочени телефонни номера в периода 12.10.2015 г. –
13.10.2015 г.
Въз основа на ЕЗА е издадена заповед за задържане на лице рег. № 51333/31.03.2017
г., с която на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР е разпоредено задържането на ищцата
за срок от 24 часа в помещение на 06 РУ – СДВР, считано от 12.30 часа на
31.03.2017 г.
С постановление от 01.04.2017 г. по пр.пр. № 9619/2017 г. на СГП е
разпоредено на основание чл. 42, ал. 2 ЗЕЕЗА ищцата да бъде задържана за срок
до 72 часа, считано от 12.30 часа на 01.04.2017 г. до 12.30 часа на 04.04.2017 г.,
по повод постъпилата ЕЗА.
На 04.04.2017 г. от СГП е отправено искане до председателя на Софийски
градски съд на основание чл. 43, ал. 2 от ЗЕЕЗА за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ на ищцата по реда на чл. 64 НПК, въз основа
на което е образувано НЧД № 1503/2017 г. по описа на СГС, 33 състав. В
проведено открито съдебно заседание на 04.04.2017г., в 11.17 часа, съдът е счел,
че е налице валидно издадена ЕЗА срещу ищцата, но че не е налице реална
опасност тя да се укрие, поради което искането на СГП за вземане по отношение
на Й. на мярка за неотклонение „задържане под стража“ е оставено без уважение и
е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000 лева, като е
определен тридневен срок за внасянето й.
На 24.04.2017 г. от СГП е внесено искане на основание чл. 44 ЗЕЕЗА за образуване
на съдебно производство по разглеждане и допускане изпълнението на ЕЗА, по
което е образувано НЧД № 1830/2017 г. по описа на СГС, НО, 22 състав. В
искането е посочено, че след внасяне на определената от съда парична гаранция
ищцата е била освободена, а във връзка с изложените от нея пред съда твърдения,
че е жертва на използване на самоличността й след кражба на личните й документи
за самоличност, от прокуратурата е била изискана информация от сектор „БДС“ –
СДВР (налична в приложената към наказателното дело пр.пр. № 5972/2016 г. на
СГП).
В проведеното открито съдебно заседание на 03.05.2017 г. представителят на
СГП е поискал от съда да бъде отправено искане към гръцките власти да
предоставят гаранции по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА, че лицето ще бъде върнато в
България за изтърпяване на евентуално наложено му наказание, както и да бъде
изискана информация по какъв начин е установена самоличността на лицето, сочено
за извършител на описаните в ЕЗА престъпления предвид изявлението на исканото
лице, че е загубило личните си документи и друго лице може да се е представило
за него. Съдът е изискал от гръцките власти допълнителна информация по чл. 44,
ал. 4 ЗЕЕЗА и предвидените в чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА гаранции. Делото е отлагано многократно
във връзка с получаване на необходимата информация, а на 16.10.2017 г. е
прекратено поради отмяна от властите в Република Гърция на заповедта за арест
на ищцата. Съгласно мотивите на акта за отмяна, след щателно преглеждане на образуваната
срещу ищцата преписка било установено, че телефонният номер 00359
876 946 363, от който се твърди, че са извършвани престъпните деяния,
в които Й. е обвинена, е бил прехвърлен на ЕООД и че вече не се ползва от нея,
поради което подозренията спрямо нея били отпаднали.
Видно от приложената пр.пр. № 5972/2016 г. на СГП, същата е образувана по
повод молба за правна помощ от Република Гърция, Апелативна прокуратура Хания,
остров Крит. С разпореждане от 08.04.2016 г. на СГС по НЧД № 1723/2016 г. на
СГС, НО, 22 състав е разрешено предоставянето на данни от предприятия,
предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, на чие име са
регистрирани телефонен номер *******и телефонен номер 00359
876 946 363, от които са осъществени изходящите и входящи повиквания
за времето от 12.01.2015 г. до 12.07.2015 г. Във връзка с проверката, по
образуваната преписка № П-211/2016 г. на Следствен отдел при СГП се съдържа
справка на следовател при СГП – Следствен отдел до прокурор С.Т., в която е посочено,
че съгласно писмо от „БТК“ ЕАД лицата, осъществявали позвънявания от телефонен
номер ****** и телефонен номер -********са В.А.Х.и К.Й.Й., които са свързани с
„К. Ш.Т.“ ЕООД, ЕИК *******. Посочено е, към справката се прилага цялата
преписка № П-211/2016 г. на СГП – Следствен отдел – 2 папки. Видно от съдържащото
се в преписката писмо на „БТК“ ЕАД, абонат на сим карта № ****** от 13.01.2014
г. до 23.02.2015 г. е била В.А.Х., като на 26.08.2015 г. картата е активирана и
е с абонат „К. Ш.Т.“ ЕООД, ЕИК *******; абонат на сим карта № ****** *******
от 13.01.2014 г. до 23.02.2015 г. е била К.Й.Й., като на 26.08.2015 г. картата
е активирана и е с абонат „К. Ш.Т.“ ЕООД, ЕИК *******.
В кориците на НЧД № 1503/2017 г. по описа на СГС, НО, 33 състав (л. 4) се
съдържа договор за правна защита и съдействие от 04.04.2017 г., видно от който
между ищцата и процесуалния й представител по наказателното дело е договорено
възнаграждение в размер на 2 000 лв. Направено е отбелязване, че сумата е
платена, но не е посочено дали плащането е извършено в брой или по банков път.
Няма представени доказателства за плащане по банков път.
Разпитаният по делото свидетел Х.В.живее с ищцата на съпружески начала. През
март 2017 г. един от съседите в кооперацията, в която живеели с ищцата му
съобщил, че полицаи са я търсили, като оставили телефон за връзка. Свидетелят се
обадил на представителите на МВР, които пожелали да говорят с ищцата и свидетелят
им дал телефон за връзка с нея. Двамата с ищцата били на работното си място на
борсата в кв. „Слатина“, когато ищцата излязла да се срещне с полицаите. Обадила
на свидетеля разплакана, че я задържат. Не получили никаква информация за
задържането, казали им само, че има международна заповед за арест. Започнали да
търсят адвокати и установили, че е задържана във връзка с ЕЗА, издадена от
гръцките власти заради измами извършени от телефонен номер, който преди това е
бил регистриран на името на ищцата. Наложило се да бъде ангажиран и адвокат в Гърция.
Задържането в ареста се е отразило на К. много негативно както емоционално,
така и здравословно. Преди всяко съдебно заседание във връзка с екстрадицията била
много разстроена и плачела.
От правна страна: Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от задържане под стража, включително като мярка за неотклонение,
домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително
настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат
отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение
на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. Съобразно разясненията
с Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 г. по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГК на
ВКС, пасивно легитимирана да отговаря по предявени искове по чл. 2, ал.1, т. 1 ЗОДОВ е Прокуратурата на Република България.
В случая по делото се установи, че
ищцата е била задържана въз основа на ЕЗА, издадена от страна – членка на ЕС.
Няма спор, и от самата въззивница се твърди, че действията на П.НА Р.Б.след
получаване на ЕЗА са били законосъобразни, извършени съгласно приложимите ЗЕЕЗА
и НПК.
Настоящият въззивен състав напълно
споделя мотивите на СРС, че доколкото в случая се касае за изпълнение на процедура
във връзка с издадена от друга държава-членка ЕЗА, става въпрос за особен ред
на задържане и евентуално предаване на лице с цел провеждане на наказателно
преследване, изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане.
Този специален ред е уреден в ЗЕЕЗА, приет в изпълнение на Рамково решение на
съвета на ЕС относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване
между държавите-членки. ЗЕЕЗА предвижда изчерпателно изброени случаи, при които
българските власти могат да извършват преценка във връзка с издадената срещу
български гражданин ЕЗА, но тази проверка е формална както по отношение на прокуратурата,
така и по отношение на съда. В частност при задържане по реда на ЗЕЕЗА прокуратурата
няма право да извършва преценка дали лицето, за което е издадена ЕЗА, е извършило
описаното престъпление в акта на компетентния орган на другата държава-членка,
нито може да извършва преценка дали са събрани достатъчно доказателства срещу
соченото от чуждите власти лице. Поради това и в случая органите на П.НА Р.Б.не
са имали право на преценка по същество дали да изпълнят заповедта за арест,
извън съблюдаването на формалните критерии, посочени в закона. Преценката дали са
налице достатъчно данни за виновността на ищцата в извършването на посочените
от гръцките власти престъпления от общ характер и дали са налице предпоставките
да се осъществи задържане е била извършена от гръцките власти, които са счели,
че за нуждите на производство образувано пред тях е необходимо да се издаде ЕЗА.
П.НА Р.Б.не е имала право да преразглежда направената от гръцките власти
преценка, тъй като самият институт на ЕЗА е израз на международното
сътрудничество по наказателни дела и принципа на взаимното признаване на
съдебните актове в рамките на Европейския съюз. В този смисъл е както
цитираното от районния съд определение № 821/03.12.2018 г. по гр.д. № 1460/2018
г. на ВКС, III ГО, така и определение № 152 от 09.03.2021 г. по гр. д. №
3383/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО.
С оглед изложеното съдът намира, че Прокуратурата
на РБ не следва да носи отговорност за вреди от актовете на органите й по
привеждане в изпълнение на процесната ЕЗА. Тази отговорност следва да се носи
от органите по наказателно преследване на Република Гърция, съобразно приложимия
гръцки закон.
Твърденията на ищцата и в жалбата за ангажиране отговорността на П.НА Р.Б.се основават
на твърдението, че причина за
издаването на ЕЗА от гръцките власти била изготвената по МПП справка от
следовател към СГП. Както е посочил и районният съд обаче, преценката за това
дали дадени доказателства са достатъчни за ангажирането на наказателната
отговорност на едно лице, съответно за започване на наказателно преследване
срещу него, е извършена от гръцките власти, чието е било задължението да
съберат всички необходими доказателства, и именно те е следвало да преценят
дали предоставената от българските власти справка в рамките на осъществената
поръчка е била достатъчно доказателство за това. В рамките на международното
сътрудничество на гръцките власти е била предоставена информацията относно
абонатите на двата телефонни номера за искания период, с начална дата
12.01.2015 г., а към този момент и до 23.02.2015 г. съгласно писмото на „БТК“
ЕАД абонат на сим карта № ********** е била К.Й.Й.. Самата ищца признава в
исковата молба, а и видно от протокола от 26.07.2017 г. по ЧНД № 1830/2017 г.
е, че на гръцките власти са били изпратени всички материали по преписката,
образувана по искането за правна помощ, а не само изготвената от следовател
справка. Що се отнася до посочената връзка на двете физически лица с търговското
дружество – абонат от 26.08.2015 г., видно е, че съгласно писмото на БТК и
двете сим карти са ползвани от физическите лица до 23.02.2015 г., а от
26.08.2015 г. абонат и за двете сим карти е било „К. Ш.Т.“ ЕООД, ЕИК *******.
Именно гръцките власти, издали ЕЗА срещу ищцата за престъпления, извършени в
периода 12.10.2015 г. – 13.10.2015 г., е следвало да извършат преценка налице
ли са достатъчно данни за извършено престъпление въз основа на предоставената
им по реда на МПП информация за период до 26.08.2015 г.
По изложените съображения за доказаните по делото претърпени от ищцата
неимуществени вреди във връзка със задържането й П.НА Р.Б.не носи отговорност,
а предявеният иск за обезщетяване на тези вреди е неоснователен. Освен на това
основание, искът за обезщетение за имуществени вреди е неоснователен и предвид
недоказване по надлежния ред плащане на адвокатското възнаграждение по
наказателното дело. Както е разяснено в мотивите по т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, в договора
за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, като в случай че е
уговорено плащане по банков път, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи; Когато възнаграждението е заплатено в брой, този
факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, и самият договор да е
приложен по делото, като в този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение. В случая в приложения по наказателното дело договор за правна
защита и съдействие не е посочен начин на плащане, нито са представени
доказателства за плащане по банков път, с оглед на което плащане на
възнаграждението не е доказано.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход, разноски на въззивницата не се следват, а от въззиваемия не
се претендират, поради което съдът не се произнася по разноските.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77729 от 28.04.2020 г., постановено по гр.д. № 75384/2018 г. на
Софийски районен съд, 150 състав.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.