РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. Бургас, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252100500215 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на ТД на НАП
– гр.София, чрез Публичен изпълнител Р. Н. – ищец в първоинстанционното
производство, срещу Решение №2483/22.11.24г., постановено от Районен съд Бургас по
гр.д.№5768/23г., с което:
- е отхвърлен иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2, ДОПК на НАП–
София, представлявана от гл. публичен изпълнител Р. В. Н., против „Еко Фууд 2000“
ЕООД, П. К. П. и А. В. П., за обявяване за недействителна по отношение на ищеца на
сделката, сключена с Нотариален акт № 78/07.12.2018 год., том II, peг. № 5491, н. д. №
243/2018 год. на нотариус peг. № 450, по силата на която ответникът „Еко Фууд 2000“
ЕООД, е продал на ответниците П. К. П., и А. В. П., следния свой недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 81178.8.156.1.9; адрес: гр.
Черноморец, местност Аклади, блок „А“, етаж 1, апартамент 9, със застроена площ на
обекта 39.99 кв. м., който съгласно Схема № 15-904321 от 04.12.2018 г. на СГКК
Бургас представлява самостоятелен обект във вилно селище – база за отдих, с
търговско наименование „Costa Bulgara Mediterranean Club”, изграден в поземлен имот
с идентификатор 81178.8.156, заедно с припадащите се за обекта съответни идеални
части от общите части на блок „А“, заедно с припадащите съответни идеални части от
правото на строеж върху поземления имот, за сумата от 10 000 евро, по отношение
която възмездна сделка ищецът твърди, че даденото значително надхвърля по стойност
полученото;
- е отхвърлен иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4, ДОПК на НАП–
София, представлявана от гл. публичен изпълнител Р. В. Н., против „Еко Фууд 2000“
ЕООД, П. К. П. и А. В. П., за обявяване за недействителна по отношение на ищеца на
1
сделката, сключена с Нотариален акт № 78/07.12.2018 год., том II, peг. № 5491, н. д. №
243/2018 год. на нотариус peг. № 450, по силата на която ответникът „Еко Фууд 2000“
ЕООД, е продал на ответниците П. К. П. и А. В. П., следния свой недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 81178.8.156.1.9; адрес: гр.
Черноморец, местност Аклади, блок „А“, етаж 1, апартамент 9, със застроена площ на
обекта 39.99 кв. м., който съгласно Схема № 15-904321 от 04.12.2018 г. на СГКК
Бургас представлява самостоятелен обект във вилно селище – база за отдих, с
търговско наименование „Costa Bulgara Mediterranean Club”, изграден в поземлен имот
с идентификатор 81178.8.156, заедно с припадащите се за обекта съответни идеални
части от общите части на блок „А“, заедно с припадащите съответни идеални части от
правото на строеж върху поземления имот, за сумата от 10 000 евро, която възмездна
сделка според ищеца е сключена с намерение на продавача да увреди публичния
взискател;
- НАП – София, представлявана от гл. публичен изпълнител Р. В. Н. е осъден
да заплати на П. К. П. и А. В. П., деловодни разноски в размер от 2000 лева.
Въззивникът изразява недоволство от решението и претендира отмяната му,
с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени. При анализ
на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, въззивникът
оспорва извода на БРС, че при процесната сделка липсва намерение за увреждане у
продавача „Еко Фууд 2000“ ЕООД. Излага фактически твърдения за връчена на
ответното дружество на 19.10.2018г. Заповед за възлагане на ревизия
№22220518006201-091-001/11.10.2018г., производството по която е приключило с
издаване на Ревизионен акт №Р-22220518006201-091-001/03.05.2019г., връчен на
07.05.2019г. В хода на производството – на 07.12.2018г. е извършена атакуваната
сделка. С позоваване на съдебна практика, въззивникът извършва анализ на понятието
„намерение“ като мисловно – емоционално състояние, за да обоснове извод, че
ответното дружество, чрез своя управител е знаело за възложената ревизия и въпреки
това е отчуждило процесните имоти, намалявайки своето имущество. Намира че тези
действия съставляват такива, с които се уврежда кредитора – излага съображения.
Въззиваемите – ответници „Еко Фууд 2000“ – ЕООД, П. К. П. и А. В. П. не
представят в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора
факти и обстоятелства, поради което на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение. БРС е установил сключен на 07.12.2018г. с нотариален
акт № 78/07.12.2018 год., том II, peг. № 5491, н. д. № 243/2018 год. на нотариус peг. №
450, договор за покупко – продажба, с който ответникът „Еко Фууд 2000“ – ЕООД е
продал на ответниците П. К. П. и А. В. П. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 81178.8.156.1.9; адрес – гр. Черноморец, местност Аклади, блок „А“,
етаж 1, апартамент 9, със застроена площ на обекта – 39.99 кв. м., който съгласно
Схема № 15-904321 от 04.12.2018 г. на СГКК Бургас, за сумата от 10000 евро. От
показанията на свидетелите Д. и Г. съдът установил, че имотът е бил предложен за
продажба в интернет, а по-късно - чрез агенция за недвижими имоти, за сумата от
20000 евро, но т.к. бил в недобро състояние и е имал нужда от ремонт, постепенно
цената била намалена до 10000 евро. За установяване състоянието на имота и оценка
на пазарната му цена, съдът е взел предвид заключението на извършената
първоначална и допълнителна съдебно – технически експертизи.
Първоинстанционният съд установил, че със заповед от 11.10.2018 год. на
НАП – ТД-София, изменена със заповеди от 14.01. и 18.02.2019 год., е възложено
извършването на ревизия на ответника „Еко Фууд 2000“ ЕООД, връчена по електронен
ред на проверяваното дружество на 19.10.2018 год. Ревизията завършила със съставяне
2
на ревизионен доклад от 29.03.2019 год., в който са посочени дължимите суми за
невнесен ДДС главница и лихви; съставен е Ревизионен акт № Р-22220518006206-91
1/03.05.2019 год., връчен на проверяваното търговско дружество на 07.05.2019 год.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269, изр.1 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на
страните, и като съобрази Закона намира, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно. Мотивите на първоинстанционния съд и в тази им част
въззвивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
Пред въззивната инстанция оплакванията на въззивника касаят изводите на
първоинстанционния съд, касаещи отношение на основанието на предявения иск по
чл.216, ал.1, т.4 ДОПК. Не се излагат оплаквания, касаещи изводите на съда по
основанието иска по чл.216, ал.1, т.2 ДОПК. Поради това и на осн. чл.269 ГПК,
въззивната инстанция дължи произнасяне само по заявените оплаквания. По тях
намира, че следва да се каже:
Съобразно нормата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, недействителни спрямо
Държавата са сделки или действия, сключени след датата на установяване на публично
задължение, съотв. след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат
са установени публични задължения, с намерение да се увредят публичните
взискатели.
Субективният елемент на фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК се
изчерпва с намерението за увреждане само у длъжника. Правилото на чл.134 и чл.135
ЗЗД е приложимо само за хипотезата на чл.216, ал.3 ДПОК, за случаите извън ал.1,
какъвто не е настоящия. Следователно елемент от фактическия състав на посочената
правна норма е намерение на длъжника за увреждане на публичния взискател -
кредитор. Намерението за увреждане трябва да бъде установено, то не се предполага, а
подлежи на доказване и доказателствената тежест е за ищеца. (Решение №436 от
22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 308/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка
Богданова).
„Естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал при пряко
доказване, а по-често следва това да стане при косвено такова, на основата на
предположения произтичащи от преценката на конкретните факти материализиращи
субективното намерение за увреждане. Ето защо, в случая решаващият съд следва да
направи преценка и да изложи мотиви относно намерението за увреждане като обсъди
всички конкретните факти по спора“. (Решение № 27 от 28.02.2013 г. на ВКС по т. д. №
410/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Решение № 69 от 22.06.2012
г. на ВКС по т. д. № 534/2011 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Любка Илиева).
В настоящия случай въззивната инстанция намира, че от представените
доказателства не се установява, че сделката е сключена с намерение от страна на
прехвърлителя да увреди държавата. На първо място, ищецът не представи
доказателства – нито преки, нито косвени за такова намерение. Само обективния факт
на сключване на договора за покупко – продажба след връчване на заповедта за
възлагане на ревизия не презумира намерението за увреда, съобразно казаното по-горе.
Намерението може да се докаже както с пряко доказване, така и с косвено такова, но в
случая не е проведено нито едно от двете.
На второ място, от доказателствата, ангажирани от ответниците и
хронологията на фактите се установяват различни причини за сключването. Така от
свидетелските показания на св.Д. се установява, че намерението за продажба на
процесния имот е обективирано от продавача в интернет в началото на 2018г., а чрез
свидетелката, в качеството й на брокер - през лятото на 2018г. Това е станало преди
възлагане на ревизията, за което ответното дружество е уведомено на 19.10.2018г.
Поради това, че търсената от продавача цена от 20000 евро е била твърде висока за
състоянието на имота, установено от св.Г., цената е била намалявана неколкократно.
Поради това до покупко – продажба се е стигнало едва в края на септември и началото
3
на октомври 2018г.
Ето защо и т.к. намерението за увреда не се презумира, а ищецът не
представя доказателства за неговото съществуване, въззивният съд намира, че искът е
неоснователен. Първоинстанционното решение, с което е отхвърлен е правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2483/22.11.24г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№5768/23г.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4