РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Девня, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20253120100430 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод искова молба на И. М. Я. ,
ЕГН ********** с постоянен адрес гр.В. , ул.“М. К.“, №** , вх.*, ет.*, ап*,
чрез процесуален представител адв. А. Р. от АК Варна срещу „ЕОС
Матрикс“ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление :
гр.София, р-н „Витоша“ п.к 1715, ж.к „Малинова Долина“ ул.“Рачо Петков
Казанджията“ №4-6.
На основание чл.439 вр. 124 от ГПК се иска да се приеме за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от
3058.30 лева главница по договор за кредитна карта от 18.04.2008г.г. , ведно
със законната лихва от датата на предявяване на заявлението -24.09.2010г. до
окончателното заплащане на сумата ,490.36 лв. договорна лихва за периода
05.10.2009г.-19.09.2010г., 59.17 лева наказателна лихва за периода 05.10.2009г.
– 23.09.2010 г., както и сумата от 320.39 лева обезщетение за разноски по
делото.Претендират се разноски по делото. В съдебно заседание ищецът не
изпраща представител , но в писмена молба процесуалният му представител
заявява , че поддържа така предявената претенция.Иска се присъждане на
направените в настоящото производство разноски. Ангажират се
доказателства.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника, който отрича,
1
че процесните суми са погасени по давност.
След запознаване със становището на страните по делото, като
разгледа събрания по делото доказателствен материал и съобрази
приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание
чл.439 вр.чл.124, ал.1 от Гражданско процесуалния кодекс, с който се твърди,
че ищецът не дължи на ответника процесните суми.Видно от доказателствата
по делото , по заявление на „ЕОС Матрикс“ е било образувано ЧГД №
14 604/2010г. по описа на ВРС и била издадена Заповед №8 332/27.09.2010г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.Заповедта влязла в законна
сила и бил издаден изпълнителен лист.Въз основа на издадения ИЛ било
образувано ИД № 20118070400508 по описа на ЧСИ Надежда Денчева.Била
изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението до ищеца.На
10.08.2011г. върху трудовото възнаграждение на длъжника бил наложен запор
по който не са постъпвали суми.
Поради липса на извършени действия за период от 2 години ,
считано от датата на последното действие - изпълнителният процес бил
прекратен на 06.08.2018г.като за този период не били извършвани никакви
изпълнителни действия, нито пък изпълнителното производство било
спирано.Всички други последващи действия са ирелевантни защото те се
явяват такива по прекратено по силата на закона изпълнително производство
и не могат да породят правни последици.
Безспорно предявения отрицателен установителен иск е допустим,
тъй като ищецът има правен интерес от установяване на дължимостта или
недължимостта на процесните суми. По настоящото дело се констатира, че
ищецът е конституиран като длъжник по изпълнителното производство,
образувано по издадения изпълнителен лист, за процесните суми, поради
което и същият има правен интерес да оспорва дължимостта на тези вземания.
По основателността на предявената отрицателна установителна
претенция съдът намира следното:
Не се спори по делото, че ищеца е имал качеството на длъжник по
договор за кредитна карта сключен между него и „Райфайзенбанк“ България
ЕАД.
С оглед неоспорване по делото на фактите, касаещи ползвания
кредит , съдът намира, че следва да се занимае с направеното от ищеца
възражение за погасяване на задълженията по давност. В случая е приложима
разпоредбата на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите. Касае
се за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се еднородни
задължения през определени периоди от време. Съдът намира, че в настоящия
2
случай се прилага тази предвидената в закона кратка погасителна давност не
само предвид повтаряемостта на тези задължения, а и предвид критерия-
източник на субективното право. Погасителната давност стимулира правните
субекти към упражняване на субективните им права преди изтичане на
давностния срок. Видно от посочените хипотези на чл.111 от ЗЗД, може да се
направи извод, че законодателят е предвидил специалния кратък давностен
срок за граждански правоотношения, при които има неизпълнение или
неточно изпълнение на гражданско правните или търговски отношения, като
наем, превозни и застрахователни правоотношения. Преценено е, че в тези
случай има нужда от по-засилена стимулираща роля на погасителната давност
за упражняването на субективните права.
Приложим за процесните вземания за главница по договор за кредит
и разноски е общият 5 годишен срок на погасителна давност , а за вземането
на обезщетение за забава е приложима разпоредбата на чл.111, б.”б” от Закона
за задълженията и договорите , където давностния срок е 3 годишен.
Съдът намира , че към момента на завеждане на иска в ДРС е изтекла
давността за процесното вземане за главница т.к първото изпълнително дело е
образувано въз основа на издаден ИЛ по ЧГД № 14 604/2010г. а първите
изпълнителни действия прекъсващи давността са извършени на
10.08.2011г.Изтекъл е и 3 годишния давностен срок по отношение на
процесните вземания за лихви и разноски тъй като влязлата в сила заповед за
изпълнение не представлява съдебно решение по смисъла на чл.117 ал.2 ЗЗД и
срока съвпада с давностния срок по чл. 111 б.“б“ и б.“в“ ЗЗД.
С оглед така изложеното съдът намира, че ответникът по делото не
успя да докаже дължимост на претендираните от ищеца суми, като
доказателствената тежест за това беше негова и ищецът успя посредством
възражението за изтекла погасителна давност да се защити срещу ответника,
като по делото следва да се постанови решение, с което да се приеме за
установено, че ищецът не дължи на ответника претендираните суми.
Предвид становището на съда за основателност на предявения иск и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски в размер на
1413,00 лева, от които 157.13 лева-заплатена държавна такса и 1250 лева-
платено възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от горното Девненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС
Матрикс“ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление :
3
гр.София, р-н „Витоша“ п.к 1715, ж.к „Малинова Долина“ ул.“Рачо Петков
Казанджията“ №4-6 ,че И. М. Я. , ЕГН ********** с постоянен адрес гр.В. ,
ул.“М. К.“, №** , вх.*, ет.* ап.*, не дължи на„ЕОС Матрикс“ЕООД , ЕИК
********* сумата от 3058.30 лева главница по договор за кредитна карта от
18.04.2008г.г. , ведно със законната лихва от датата на предявяване на
заявлението -24.09.2010г. до окончателното заплащане на сумата ,490.36 лв.
договорна лихва за периода 05.10.2009г.-19.09.2010г., 59.17 лева наказателна
лихва за периода 05.10.2009г. – 23.09.2010 г., както и сумата от 320.39 лева
обезщетение за разноски по делото
ОСЪЖДА„ЕОС Матрикс“ЕООД , ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление : гр.София, р-н „Витоша“ п.к 1715, ж.к „Малинова
Долина“ ул.“Рачо Петков Казанджията“ №4-6 да заплати на И. М. Я. , ЕГН
********** с постоянен адрес гр.Варна , ул.“Михаил Колони“, №18 , вх.А,
ет.1, ап.2 сумата от 1413,00 лева, от които 157.13 лева-заплатена държавна
такса и 1250 лева-платено възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4