№ 161
гр. Видин, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20221320102054 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от Х. Н. Х. от гр. ****** против „Електрохолд
Продажби“ АД - София, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация по чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 439 от ГПК.
Твърди се от ищеца, че по договор за продажба на електрическа енергия с клиентски
номер 300256898754 за обект в гр. ******, ул. ******, записан на името на ищеца са
налични задължения в размер на 2051.57 лева, представляваща главница за ползвана и
незаплатена ел.енергия за периода от 01.04.2003г. до 31.01.2004г., лихва в размер на 1152.32
лева за периода от 01.04.2003г. до 31.01.2004г., както и съдебни разноски в размер на 122.08
лева. За тези суми е издаден изпълнителен лист от 21.07.2009г. по гр.д. № 698/2008г. по
описа на РС – Видин. Твърди се също, че образуваното изпълнително дело е прекратено на
14.10.2014г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК , тъй като последното изпълнително
действие е от 20.04.2012г. и други изпълнителни действия не са предприемани. Дължимата
сума е погасена по давност. Въпреки това, ответникът твърди, че вземането съществува и е
прекъснал електричеството до обекта.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че не дължи сумата в размер на 2051.57 лева, представляваща
главница за ползвана и незаплатена ел.енергия за периода от 01.04.2003г. до 31.01.2004г.,
лихва в размер на 1152.32 лева за периода от 01.04.2003г. до 31.01.2004г., както и съдебни
разноски в размер на 122.08 лева, дължима за обект с клиентски номер 300256898754 за
обект в гр. ******, ул. ******.
Ответникът в указания срок е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил
1
исковата претенция като неоснователна. Развити са доводи за дължимост на процесните
суми въз основа на издадения изпълнителен ллист.
По делото са събрани писмени доказателства, приложен препис на изп.д. №
558/2010г. по описа на ЧСИ – В. Т..
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема следното
от фактическа страна :
Установява се , че в полза на ответника, с предишно наименоване «ЧЕЗ Електро
България»АД – София е издаден изпълнителен лист от 21.07.2009г. въз основа на Заповед
№ 406-РЗ от 08.05.2008г. по ч.гр.д. № 698/2008г. по описа на РС – Видин против ищеца за
сумата от 2051.57 лева , представляваща ползвана и неплатена електрическа ел.енергия за
периода от 01.04.2003г. до 31.01.2004г. и лихва в размер на 1152.32 лева за периода от
01.03.2003г. до 31.01.2004г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
07.05.2008г. до окончателното издължаване, както и направените разноски по делото в
размер на 122.08 лева.
От представения препис на изпълнително дело № 558/2010г. по описа на ЧСИ – В. Т.,
се установява, че същото е образувано въз основа на издадения изпълнителн лист по
посоченото по-горе дело. Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от
ответника на 18.10.2010г.
На длъжника по изпълнителното дело и ищец по настоящото дело е връчена ПДИ на
18.11.2010г., видно от известието за доставяне по делото.
Съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника със запорно съобщение от 18.11.2010г., както и запор на лек автомобил,
собственост на длъжника със запорно съобщение от 19.11.2010г.
С молба вх. № 2684/20.04.2012г. длъжникът по изпълнителното дело заявил, че е
внесъл 100.00 лева, с които започва погасяване на дълга си, като се е задължил всеки месец
да прави вноски.
С молба вх. № 6680/16.09.2014г. длъжникът е поискал изпълнителното дело да бъде
прекратено поради не извършване на действия по принудително изпълнение от взискателя
повече от две години.
С постановление от 25.09.2014г. съдебния изпълнител е прекратил на основание чл.
433, ал.1 ,т. 8 от ГПК изпълнителното дело и е вдигнал наложените запори и възбрани.
Постановлението е влязло в сила на 13.10.2014г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти,
а тежестта е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното
2
право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се
намирал като ищец по иск за защита на оспореното право, а именно той дължи установяване
на основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото
проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от
правилата, разпределящи доказателствената тежест. Съответно ищецът по отрицателен
установителен иск е в положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен
или положителен установителен иск относно спорното право, а именно ако ищецът наведе
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника,
ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите възражения.
Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за
вземането, в тежест на ответника е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и
чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.
С оглед на законодателната уредба на издаването на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание, определението на съда по чл.242 ГПК /отм./ се ползва с
изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. Правните последици на акта не се
приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което с молбата за
издаване на изпълнителен лист по чл.242 ГПК /отм./ не се прекъсва давността в хипотезата
на чл.116, б.”б” ЗЗД.
От друга страна, с молбата по чл.242 ГПК /отм./ за издаване на изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание, кредиторът манифестира намерението си да осъществи
принудително изпълнение срещу длъжника, като се ползва от облекчения ред на
процесуалния закон за събиране на вземането си. В този смисъл, молбата по чл.242 ГПК
/отм./ следва да се квалифицира като предприемане на действие за принудително
изпълнение и прекъсва давностния срок съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД. По аналогия с нормата
на чл.117, ал.1 ЗЗД и разрешението в ППВС № 3/80г., давността започва да тече отново от
уважаването на искането за издаване на изпълнителния лист.
Такова е било разрешението по този въпрос към момента на издаване на
изпълнителния лист на 21.07.2009г. и образуване на изпълнителното дело на 18.10.2010г.
Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015г. на
ОСГТК на ВКС “Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.“
Тези разрешения относно прекъсването на давността в изпълнителното производство,
са дадени след прекратяване на изпълнителното дело на 13.10.2014г.
Настоящият съдебен състав приема, че независимо коя от двете практики би се
приложила в настоящия случай, считано от 13.10.2014г. – моментът на влизане в сила на
3
постановлението за прекратяване на изпълнителното дело, при всички случаи, започва да
тече нова давност по отношение на вземането на ответника, която дори да се приеме, че е
пет годишна, същата е изтекла към 14.10.2019г. Ответникът не е ангажирал никакви
доказателства за прекъсване или спиране на течащата в полза на ищеца погасителна
давност. С оглед на това предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
С оглед изхода на делото, ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на съда държавна такса в размер на 133.04 лева. Ответното дружество следва да
заплати и разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат Р. В. Р. от АК – Видин в
размер на 400.00 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск, че
ищецът Х. Н. Х. с ЕГН ********** от гр. ******, ул. ****** не дължи на „Електрохолд
продажби“ АД / с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД / със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе 159, бл. Бенч
Марк, Бизнес център с ЕИК ********* сумата в размер на 2051.57 лева, представляваща
главница за ползвана и незаплатена ел.енергия за периода от 01.04.2003г. до 31.01.2004г.,
лихва в размер на 1152.32 лева за периода от 01.04.2003г. до 31.01.2004г., както и съдебни
разноски в размер на 122.08 лева, дължима за обект с клиентски номер 300256898754 за
обект в гр. ******, ул. ****** по издаден изпълнителен лист от 21.07.2009г. по гр.д. №
698/2008г. по описа на РС - Видин.
ОСЪЖДА "Електрохолд продажби“ АД / с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ”АД / със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул.
Цариградско шосе 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център с ЕИК ********* да заплати на
адвокат Р. В. Р. от АК – Видин разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00
лева.
ОСЪЖДА "Електрохолд продажби“ АД / с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ”АД / със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул.
Цариградско шосе 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център с ЕИК ********* да заплати по сметка
на РС – Видин държавна такса в размер на 133.04 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС -Видин в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4